Определение по дело №745/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.118, ал.1 от КСО във вр. с чл.145 и сл. от АПК и е образувано по жалба на С. А. Д. от [населено място], чрез упълномощен представител, против Решение №1012-26-17-8/21.03.2025г. на Директор ТП НОИ Хасково. С решението било потвърдено Разпореждане №РВ-3-26-01678900/22.08.2024г., с което е разпоредено Ст.Д. да възстанови добросъвестно получените парично обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете за периода от 01.01.2014г. до 05.06.2015г. в размер на 5 859,41 лева. Срещу същото разпореждане била подадена жалба, която Директор ТП НОИ Хасково оставил без разглеждане като недопустима поради просрочване, но това решение било отменено от съда и жалбата била върната за произнасяне по същество. Така при новото произнасяне органът потвърдил оспореното по административен път разпореждане, но и погасил по давност вземанията за обезщетение. В тази част, в която било потвърдено обжалваното разпореждане решението на Директор ТП НОИ, то било незаконосъобразно и само в тази било обжалвано в настоящия процес, тъй като се счита, че административният орган неправилно упражнил законови правомощия и така постановил вътрешнопротиворечив акт, който не можел да съществува в правния мир. Като анализира разпоредбите на чл.117, ал.3 от КСО и чл.97 от АПК жалбоподателят счита, че когато актът е незаконосъобразен, органът има правомощие да го отмени и реши по същество, а липсва правна възможност да потвърди и едновременно с това да се реши въпросът по същество. При потвърден акт, то липсвал въпрос за решаване по същество. Единствено при отмяна на акта, то следвало произнасяне по същество, тъй като административното производство не можело да приключи без краен акт. В хода на административното оспорване се допускало събиране на нови доказателства, както и можели да се правят нови възражения и да се дават обяснения. С оглед на направеното възражение за изтекла погасителна давност административният орган трябвало да отмени оспорения акт, а не да го потвърждава, поради което и в тази част се иска да бъде отменено като незаконосъобразно оспореното решение, като се претендират направените по делото разноски.

Ответникът - Директор на ТП на НОИ Хасково, взема становище по жалбата, като счита в оспорената част решението е правилно и законосъобразно, поради което следвало да бъде отхвърлена жалбата срещу него.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

При извършена проверка на разходите на държавното обществено осигуряване на ЕООД Стеф-8603 – в ликвидация – Хасково, било установено, че на самоосигуряващото се лице Ст.Д. е изплатено неоснователно парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 06.10.2013г. до 07.07.2014г. и обезщетение за отглеждане на дете от 08.07.2014г. до 05.06.2015г., като е обсъдено и изтичането на погасителна давност на основание чл.115, ал.1, изр.2 от КСО за периода от 06.10.2013г. до 31.12.2013г. За периода от 01.01.2014г. до 05.06.2015г. е счетено, че е приложима разпоредбата на чл.114, ал.1 от КСО /КП №КВ-5-26-01660992 от 06.08.2024г./.

С Разпореждане №РВ-3-26-01678900 от 22.08.2024г. е разпоредено Ст.Д. да възстанови добросъвестно получените обезщетение за бременност и раждане за периода и обезщетение за отглеждане на дете за периода от 01.01.2014г. до 05.06.2015г. в размер на 5859,41 лева – главница.

При обжалване на разпореждането с Решение №1012-26-17-1 от 07.02.2025г. Директор ТП НОИ Хасково оставил без разглеждане жалбата на Ст.Д. като недопустима – подадена извън сроковете по чл.117, ал.2 от КСО, прекратил производството, както и се произнесъл по възражението за изтекла погасителна давност, обективирано в жалбата, като го оставил без уважение.

По частна жалба от Ст.Д. е образувано ч.а.д.№299/2025г. на ХАС, като с Определение №1827/27.02.2025г. оспореното Решение №1012-26-17-1 от 07.02.2025г. Директор ТП НОИ Хасково е отменено, а преписката върната на Директор ТП НОИ за произнасяне по същество.

С Решение №1012-26-17-8 от 21.03.2025г. е потвърдено Разпореждане №РВ-3-26-01678900 от 22.08.2024г., с което се разпорежда Ст.Д. да възстанови добросъвестно получените обезщетение за бременност и раждане за периода и обезщетение за отглеждане на дете за периода от 01.01.2014г. до 05.06.2015г. в размер на 5859,41 лева – главница, както и са погасени по давност вземанията за неоснователно изплатени обезщетение за бременност и раждане за периода и обезщетение за отглеждане на дете за периода от 01.01.2014г. до 05.06.2015г. в размер на 5859,41 лева – главница, поради изтекъл [възраст] давностен срок по чл.115, ал.1 от КСО. Изрично в мотивите на решението е посочено, че преди датата на разпореждането – 22.08.2024г. няма разпореждане за установяване на вземането и възстановяване на добросъвестно получени суми, както и не са предприемани никакви действия по принудително изпълнение на тези вземания, поради което давността прекъсвана, както и не е спирана.

Оспореното решение е постановено на 21.03.2025г. и няма данни да е получено от представител на жалбоподателя, но видно от отбелязването върху жалбата същата е подадена в срок на 31.03.2025г. пред АС Хасково, както Директор ТП НОИ Хасково не формира спор относно просрочие.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира подадената жалба за недопустима по следните съображения:

Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за атакуване на всеки административен акт, поради което при липса на правен интерес жалбата се определя като недопустима.

В случая жалбоподателят счита, че в една част от оспореното решение на Директор ТП НОИ – тази, в която се потвърждава разпореждане за възстановяване на добросъвестно получени суми, същото е незаконосъобразно, като изрично се сочи, че не оспорва останалата част от решението – за погасяване по давност на същото вземане. При така заявения предмет на оспорване следва да се счита, че в частта за погасяване по давност оспореното решение на Директор ТП НОИ е влязло в сила и породило своята сила, а в останалата част оспорването следва да се приеме за недопустимо поради отпаднал на правен интерес именно с оглед на необжалване в останалата част на решението. При липса на правен интерес да бъде оспореното решението в цялост, то липсва и правен интерес в съответната обжалвана понастоящем част, касаеща произнасянето по законосъобразност на разпореждането на ръководител Контрол по разходите на ДОО при ТП НОИ Хасково.

В конкретния случай следва да се има предвид, че погасителната давност прегражда възможността за принудително събиране на задълженията, но не заличава самите задължения. Институтът на погасителната давност има като последица невъзможността за прилагане на средствата за държавна принуда, като макар че са погасени по давност процесните вземания могат да бъдат изпълнени доброволно. Дори да се приеме непрецизно и некоректно оформяне на диспозитива на решението в частта на „ПОТВЪРЖДАВАМ Разпореждане №РВ-3-26-01678900 от 22.08.2024г….“, то наличието на влязла в сила част от решението по отношение на погасителната давност сочи на липса на правен интерес от обжалване относно оспорване на произнасянето на органа в останалата част.

Поради изложеното се налага извода, че жалбата следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима - поради липса за оспорващия на правен интерес от оспорването, а производството по делото – да бъде прекратено.

Мотивиран така и на основание чл.159, т.4 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото и отменя определението за ход по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на С. А. Д. от [населено място], чрез упълномощен представител, против Решение №1012-26-17-8/21.03.2025г. на Директор ТП НОИ Хасково В ЧАСТТА, с която е потвърдено Разпореждане №РВ-3-26-01678900 от 22.08.2024г. на Ръководител КП на ДОО при ТП НОИ Хасково.

ПРЕКРАТЯВА производството по а.д.№745 за 2025г. по описа на Хасковски административен съд.

Определението може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба пред Върховен административен съд.