Решение по дело №9937/2020 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№

 

 

гр. София, 23.03.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, в открито съдебно заседание на осми март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ МИХАЙЛОВА

ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА - МЛАДЕНОВА

 

при участието на секретар Надежда Масова, като разгледа докладваното от съдия Луканов въззивно гр. дело № 9937 по описа за 2020г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

Образувано е по въззивна жалба на молителите С.С.Д. и малолетната С.И.Д., последната действаща чрез законната си представителка и майка, двете чрез надлежно упълномощената адв. И.Т. И. от САК, срещу съдебно решение № 168496 от 04.08.2020г., постановено по гр. дело № 14282/2020г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 139 с-в, с което е оставена без уважение молбата им за защита от домашно насилие и е отказано издаването на заповед за защита, с която по отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН. Решението се обжалва изцяло. Жалбоподателите искат да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което се уважи молбата за защита по ЗЗДН. Не са заявени доказателствени искания.

В открито съдебно заседание въззивниците, чрез упълномощения представител, поддържат въззивната жалба по изложените в нея съображения. В хода на устните състезания искат да се уважи жалбата и съда да приема, че е извършено домашно насилие и да наложи предвидените в закона мерки. Претендират разноски по делото и представят списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН от въззиваемата страна И.Д. – турски гражданин, е постъпил отговор на въззивната жалба, с който я оспорва, като неоснователна.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна, чрез упълномощения представител – адв. П.В.В. от САК, пледира за оставяне в сила на решението на районния съд, като валидно, допустимо и правилно. Не сочи доказателства и не претендира разноски по делото.

Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителите в първоинстанционното производство, имащи правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство по препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно по молбата с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, е описана вярно и изчерпателно в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по молба на С.С.Д. и малолетната С.И.Д. срещу И.Д. – за защита от домашно насилие, за извършени актове на домашно насилие на 13.03.2020 г., на 05.04.2020г. и на 07.04.2020г., подробно описани в молбата до съда.

Ответникът е оспорил твърденията в молбата за осъществено домашно насилие.

С решението, постановено по гр. дело № 14282/2020г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 139 състав, съдът е оставил без уважение молбата на С.С.Д. и малолетната С.И.Д. за издаване на заповед за закрила от домашно насилие по чл. 8 от ЗЗДН срещу И.Д. и е отказал да издаде заповед, с която по отношение на ответника да бъдат взети мерки по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН. Осъдил е С.С.Д. да заплати по сметка на СРС разноски в размер на 175 лева.

Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи, прие за установено следното:

В първоинстанционното производство са събрани доказателства чрез разпита на свидетелката С.С.Х.– сестра на молителката С.С.Д. и свидетелят Д.Р.Х.– без дела и родство със страните. От показанията на тези свидетели не се установява да е осъществен акт на насилие на 13.03.2020 г., на 05.04.2020г. и/или на 07.04.2020г. от страна на И.Д. спрямо молителите. Съдът не обсъжда показанията на св. Х. и не ги кредитира, тъй като свидетелката преразказва наученото от страната (молителката С.С.Д.), а не пресъздава пред съда свои лични възприятия за процесните инциденти. Твърденията на страните (за настъпването на изгодни за тях факти) подлежат на доказване с доказателствените средства по ЗЗДН и ГПК, но не са доказателствено средство и не обвързват съда да приеме за установени релевантните за спора факти. От показанията на св.Х.не се установяват относими към спора факти.

Съобразно с така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Първоинстанционното решение е правилно.

Възраженията във въззивната жалба касаят неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.

Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, споделя подробно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените правни изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща към мотивите на обжалваното решение (чл. 272 от ГПК).

Като допълнение към изложените от районния съд мотиви следва да се посочи, че са изцяло неоснователни доводите в жалбата за неправилност на обжалваното решение. Настоящият въззивен състав счита, че не следва да кредитира представената от молителите декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН (лист 7 от делото на СРС), тъй като видно от същата, в нея не са отразени времето, мястото и начина на извършен/и акт/ове на домашно насилие.

Въззивниците не са ангажирали доказателства, които да доказват при условията на пълно и главно доказване, че на някоя от процесните дати - 13.03.2020 г., 05.04.2020г. и 07.04.2020г. И.Д. е осъществил акт на насилие спрямо съпругата си С.С.Д. и малолетната си дъщеря С.И.Д..

Другите възражения във въззивната жалба са неотносими към разглеждания спор и не следва да бъдат обсъждани, а въззивният съд не установи да е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма при постановяване на обжалваното първоинстанционно решение.

При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции правни изводи, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да оставя в сила на основание чл. 17, ал.5 от ЗЗДН.

Предвид нормата на чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване.

 

По разноските:

На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. с чл. 16 и чл. 18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК въззивницата С.С.Д., следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Софийския градски съд държавна такса в размер на 12.50 лв.

Въззиваемата страна не претендира разноски и съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 168496 от 04.08.2020г., постановено по гражданско дело № 14282/2020г., по описа на Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 139^-ти състав.

ОСЪЖДА С.С.Д. с ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, сумата от 12.50 (дванадесет лева и петдесет стотинки) лева – държавна такса по въззивно гр. дело № 9937/2020г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.С.Д., ЕГН ********** и С.И.Д., ЕГН **********, за присъждане на разноски по въззивно гр. дело № 9937/2020г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                2.