№ 99323
гр. София, 24.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110124253 по описа за 2025 година
Съдът е сезиран с искане за удължаване на срока по чл. 63 ГПК за изпълнения на дадените
на ищеца указания с разпореждане на съда от 14.05.2025 г. Предоставеният на ищеца срок е
1-седмичен от получаване на разпореждането. Същото е получено от ответника на
03.06.2025 г. Следователно срокът му е изтекъл на 11.06.2025 г. Подадената молба е от
23.06.2025 г.
На първо място - трайната съдебна практика на ВКС (вж. по - долу) приема разрешението,
че за съда не съществува задължение да съобщава на страната за постановеното по нейна
молба разпореждане, с което срокът е продължен. Съображенията са свързани с това, че
разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ГПК изрично установява момента, от който започва да тече
новоопределеният срок при продължаване на законен или определен от съда срок, като
предвижда, че продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния срок. Оттук
следва, че началният момент на новоопределения срок не е обвързан от датата, на която
страната е узнала, че срокът е продължен, а е точно фиксиран. И след като началният
момент на срока е определен с изрична правна норма, за съда не съществува задължение да
съобщава на страната за постановеното по нейна молба разпореждане, с което срокът е
продължен. Страната е длъжна сама да следи дали искането за продължаване на срока е
уважено и с колко. Ако законодателят е искал да постави началото на новоопределения срок
от получаване на съобщение за продължаването, то той изрично е щял да посочи това. Освен
това, по силата на чл. 7, ал. 2 ГПК съдът връчва преписи от актовете, които подлежат на
самостоятелно обжалване, какъвто характер разпореждането по чл. 63 ГПК няма. Актът на
съда, с който се уважава или отхвърля искане за продължаване на срок, не подлежи на
инстанционен контрол и не се съобщава на страната. Ако се приеме разбирането, че съдът е
длъжен да съобщи на страната, че продължава срока, съществува вероятност (особено при
по - кратките срокове, какъвто е едноседмичният) съобщението за продължаването на срока
да достигне до страната след изтичането на този срок и тя да не може в неговите рамки да
извърши съответното процесуално действие. В този смисъл са определение №
1
385/04.10.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 374/2010 г. на II г. о., определение № 191/14.03.2011 г.
на ВКС по ч. т. д. № 143/2011 г. на I т. о., определение № 124/10.03.2011 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 84/2011 г. на III г. о., определение № 425/21.06.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 441/2010 г. на II
т. о., определение № 158/18.03.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 145/2011 г. на III г. о.,
определение 79/04.02.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 24/2010 г. на IV г. о., определение №
150/02.03.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 109/2010 г. на IV г. о., определение № 547/04.12.2012
г. на ВКС по ч. гр. д. № 570/2012 г. на II г. о., определение № 156/30.03.2018 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 1240/2018 г. на IV г. о., определение № 118/05.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. №
386/2020 г. на II т. о. и др.
С оглед цитираната съдебна практика, споделяна и от настоящия съдебен състав,
продължаването на срока по реда на чл. 63 ГПК е възможно само от датата, на която
първоначалният срок (законен или определен от съда) е изтекъл. Новият срок е стриктно
фиксиран и това е изтичането на първоначалния срок. В настоящия случай предоставеният
на ищеца от съда срок е изтекъл на 11.06.2025 г., предвид което и няма как същият да бъде
продължен, считано от 23.06.2025 г., както претендира ищеца в молбата си от същата дата.
Поради това искането му по чл. 63 ГПК е неоснователно и следва да се остави без уважение.
На второ място - установява се, че ищецът не е изпълнил дадените му от съда указания с
разпореждане от 14.05.2025 г. в предоставения 1-седмичен срок, като това му е било
възможно до 11.06.2025 г. Указанията не са изпълнени и до настоящия момент.
Същевременно ищецът е насясно със санкционните последици на чл. 129, ал. 3 ГПК, за
които е бил надлежно уведомен с разпореждането, получено от него на 03.06.2025 г. Поради
изложените съображения исковата молба следва да бъде върната, а производството по
делото - прекратено.
Така мотивиран, съдът на осн. чл.129, ал.3 вр. с чл.129, ал.1 от ГПК,
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на ищеца "Ка-Спийд" ЕООД, вх. номер
220196/23.06.2025 г. по чл. 63 ГПК с искане за продължаване на срока, предоставен на ищеца
с разпореждане на съда от 14.05.2025 г., получено от ищеца на 03.06.2025 г., като
неоснователна.
ВРЪЩА искова молба с вх. № 149317/29.04.2025 г., подадена от ищеца "Ка-Спийд"
ЕООД, с ЕИК *********, като нередовна, поради неотстраняване в срок на констатираните
от съда нередовности.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 20251110124253/2025 г. по описа на 65-и състав
при СРС, като образувано по нередовна искова молба.
Разпореждането, в частта, с която исковата молба е върната, а производството прекратено,
подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС, в едноседмичен срок от съобщаването му
на заинтересованата страна, а в останалата част е окончателно.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3