Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 18.09.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на двадесети август, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря М. Кузева и
в присъствието на прокурора …….., като разгледа докладваното от съдия Чардаков
гр.д. №137/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
установителни искове с правна квалификация чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД за съществуване на вземането по издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК в размер на 4235,43лв., от които 4034,82лв. - цена на консумирана
електроенергия за периода 01.03.2018г. – 16.04.2018г. и 200,61лв. - обезщетение
за забава за периода 22.06.2018г. – 17.12.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението в съда на 18.12.2018г. до
плащането.
Ищецът „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.П.,
ул. „Христо Г. Данов“ №37 твърди, че в качеството си на краен снабдител по
чл.98а ЗЕ е изправна страна по валидно облигационно отношение с ответника „Г.“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в с.Церово, обл.Пазарджик,
ул. „31-ва“ №2, произтичащо от договор за продажба на електроенергия, сключен
при общи условия, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.5.2008г. Твърди, че
от 01.03.2018г. ответникът има качеството на „небитов клиент“ по смисъла на §1,
т.33а ДР на ЗЕ, тъй като е придобил ограничено право на ползване върху обект с
ИТН 4316258, представляващ ремонтна работилница, находяща се в землището на
с.Церово, обл.Пазарджик, м. „Янкулица“, който е присъединен към
разпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Поддържа, че в
изпълнени на договора в период 01.03.2018г. – 16.04.2018г. е доставял
електроенергия в обекта, а ответникът не е заплатил нейната цена в размер на
4034,82лв., съгласно фактури №********** от 08.06.2018г. и №********** от
08.06.2018г., което е трябвало да направи в срок до 21.06.2018г. Поради
допуснатото неизпълнение за него възникнало и задължението да плати обезщетение
за забава в размер на законната лихва за времето от 22.06.2018г. до датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК в съда /17.12.2018г./ в размер на 200,61лв.
Твърди, че за вземането е издадена заповед за
изпълнение, срещу която длъжникът е подал в срок възражение по чл.414 ГПК. Иска
установяване на вземането в размера по заповедта за изпълнение. Претендира
разноски в исковото и в заповедното производство. Сочи доказателства.
Ответникът „Г.“ ЕООД
оспорва иска при твърдение, че не е поръчвал и не е консумирал
електроенергията, чието заплащане се претендира. Поддържа, че доставчикът не е
отчитал редовно показанията на средството за търговско измерване в обекта, за
което нарушение е санкциониран от КЕВР с четири наказателни постановления.
Поддържа, че за част от процесния период 17.03.2018г. – 16.04.2018г. ищецът е
издал по-рано на 23.03.2018г. друга фактура на стойност 5632,74лв., което
поражда съмнения за действително консумираната електроенергия. Моли за
отхвърлянето на иска и присъждане на разноски. Сочи доказателства и претендира
разноски.
Ответникът „Г.“ ЕООД е
привлякъл като трето лице-помагач П.В.Л.
с ЕГН ********** *** и е предявил срещу него обратен иск с правно основание
чл.79, ал.1, предл.2 вр. чл.232, ал.2, пр.2 ЗЗД за заплащане на сумата
4235,43лв. /претендираните от ищеца цена на електроенергията и обезщетение за
забава/. Обратният иск е предявен при условията на евентуалност, в случай че
главните искове бъдат уважени. Ответникът твърди, че третото лице е наемател на
процесния недвижим имот по силата на договори за наем от 12.09.2017г. и
01.03.2018г., както и че ползва имота съгласно уговореното. Поддържа, че по
силата на договора наемателят е длъжен да заплаща за своя сметка всички
консумативи, свързани с ползването на имота, в т.ч. цената на консумираната
електроенергия. Твърди, че това задължение не е изпълнено точно, тъй като не е
заплатена претендираната от ищеца електроенергия за периода 01.03.2018г. –
16.04.2018г. Ако бъде осъден да я заплати, ведно с обезщетението за забава,
наемодателят „Г.“ ЕООД ще претърпи вреди от неизпълнението на това договорно
задължение. Затова претендира осъждането на третото лице да му заплати
обезщетение за вредите в размер на 4235,43лв., ведно със законната лихва за
забава от подаването на насрещната искова молба в съда на 07.03.2019г. до
плащането. Претендира и присъждане на съдебни разноски.
Ответникът по обратния
иск П.В.Л. не е подал писмен отговор.
Съдът, като отчете събраните по делото
доказателства, достигна до следните правни и фактически изводи:
Относно установителните искове по чл.422 ГПК:
Активно легитимиран да
предяви процесните
искове по реда на чл.422 ГПК е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от длъжника или същата му е връчена
при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези положителни процесуални
предпоставки са налице, а исковете са предявени в законоустановения срок,
поради което са допустими.
За уважаването на главния иск ищецът „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД следва да установи качеството на ответника „Г.“ ЕООД на
потребител на електрическа енергия за небитови нужди по смисъла на чл.1, т.4 от
общите условия, комуто е доставил електроенергията, чието заплащане претендира
за посочения в исковата молба период, както и изискуемостта на вземането.
При установяване на горното, в тежест на ответника
е да докаже положителния факт на своето изпълнение.
По иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в
забава.
При така разпределена доказателствена тежест съдът
намира исковете за неоснователни.
Електрическата енергия, чието заплащане се
претендира, се твърди да е доставена в периода 01.03.2018г. – 16.04.2018г. при
действието на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия от
крайния снабдител „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с решение №ОУ-013/10.05.2008г.
на ДКЕВР. Доставката е извършена до стопански обект с ИТН 3115336,
представляващ ремонтна работилница, находяща се в землището на с.Церово,
обл.Пазарджик, м. „Янкулица“, върху който в полза на ответника „Г.“ ЕООД е
учредено ограничено вещно право на ползване за срок от 5 години, считано от
01.03.2018г., съгласно представения по делото нотариален акт.
Видно от заключенията на приетите
съдебнотехническа и съдебноикономическа експертизи, количеството на доставената
до обекта електрическа енергия през процесния период е 22 550 кВтч на
стойност 4034,82лв. Количеството на електроенергията е установено чрез ежемесечни
отчети на монтираното в обекта изправно средство за търговско измерване, а
цената е определена в съответствие с обявените от ДКЕВР цени.
Възражението на ответника за несвоевременно отчитане
на показанията на СТИ и представените в тази връзка доказателства се отнасят за
периода от 01.10.2017г. – 16.02.2018г., през който действително не е правен
отчет на показанията на електромера. Същият обаче е извън периода за доставка
на електрическата енергия, чието заплащане се претендира, поради което
пропускът не влияе върху правилността на определянето на количеството енергия
за процесния период.
Следва да се даде отговор на въпроса дали ответникът
дължи заплащането на цената на електроенергията и мрежовите услуги. Отговорът
на този въпрос зависи от това дали същият има качеството на клиент на крайния
снабдител, тъй като съгласно чл.11, т.1 от ОУ, именно клиентите са посочени
като лицата, задължени да заплащат стойността на използваната в обекта
електрическа енергия.
Процесното вземане
се претендира да е възникнало от сделка с електрическа енергия по регулирани
цени, сключена между субектите по чл.97, ал.1, т.4 ЗЕ (в редакцията от ДВ, бр. 54 от 2012 г.), а именно: ищеца в качеството на краен снабдител
и ответника в качеството на небитов краен клиенти - за обект, присъединен към
електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в хипотезата, при която клиентът
не е избрал друг доставчик. В рамките на това правоотношение крайният снабдител
продава електрическата енергия при публично известни общи условия – чл.98а,
ал.1 ЗЕ, по цена, която е определена от КЕВР, както и в съответствие с
правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ) – чл.98в ЗЕ. Съгласно
чл.20, ал.2, т.1 ПТЕЕ, между доставчиците от последна инстанция и крайните
клиенти, които не са избрали друг доставчик на електрическа енергия или са
останали без доставчик се сключва договор за доставка на електроенергия при
общи условия - договор по чл.11, т.10 от същите правила, който урежда
продажбата на електрическа енергия и плащането на всички използвани от крайния
клиент услуги: "достъп до електропреносната и/или електроразпределителната
мрежа", "пренос на електрическа енергия през електропреносната и/или
електроразпределителната мрежа" и "отговорност за балансиране",
в случаите, когато доставчикът на електрическа енергия и координаторът на
балансираща група са едно и също лице. В договорите се уреждат и отношенията
във връзка с плащането на дължимите суми за мрежови услуги за съответния ценови
период.
Въз основа на горното може да се направи
извод, че правоотношението по продажба на електрическа енергия на крайни
клиенти е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни
общи условия, предложени от крайния снабдител и одобрени от Комисията за енергийно
и водно регулиране (КЕВР). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Страна (купувач) по договора за продажба
на електрическа енергия са крайните клиенти по смисъла на §1, т.27г ДР на ЗЕ,
които купуват енергията за собствено ползване. Те от своя страна биват два
вида.
Първите са „битови клиенти“ по §1, т.2а ДР на
ЗЕ, които купуват енергията за собствени битови нужди. Съгласно чл.1, т.4 от ОУ,
потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическото лице,
собственик или ползвател на присъединен имот към електроразпределителната мрежа
на снабдителя, който ползва електрическа енергия за домакинството си. От
цитираните разпоредби е видно, че договорното правоотношение между крайния
снабдител и потребителя на електрическа енергия за битови нужди възниква ex lege с факта на придобиване на право на собственост или
ограничено вещно право на ползване върху обект, който е присъединен към
електроразпределителната мрежа на крайния снабдител. Сключването на договор не
е елемент от правопораждащия фактически състав на правоотношението, но
наличието на такъв се изисква от чл.97, ал.1, т.4 ЗЕ, за да се уредят подробно
отношенията между страните. Следователно за възникване на задължението за едно
физическото лице да заплаща цената на консумираната електрическа енергия за
битови нужди е достатъчно то да придобие право на собственост, респ. ограничено
вещно право на ползване върху жилищен или друг нестопански обект, който е присъединен
към електроразпределителната мрежа и да използва електрическа енергия за битови
нужди в присъединения обект.
Вторият
вид крайни клиенти са "небитови клиенти" по §1, т.33а от ДР на ЗЕ,
които купуват енергията за небитови нужди. Съгласно чл.1, т.4 от ОУ, потребител
на електрическа енергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице,
както и лице на издръжка на държавния или общинския бюджет, което купува
електрическа енергия за стопански и/или обществени нужди за обект, присъединен
към електроразпределителната мрежа на “ЕВН България Електроразпределение” АД,
съгласно действащото законодателство.
От тази дефиниция е видно, че за разлика от
потребителите на енергия за битови нужди, при небитовите клиенти е без значение
дали купувачът на електрическата енергия е собственик или притежател на
ограничено вещно право на ползване върху присъединения обект към мрежата на
доставчика. Следователно притежаването на вещни права не е елемент от
правопораждащия фактически състав на договорното правоотношение по продажбата
на електроенергия и то възниква едва при сключването на договора. По силата на
договорното правоотношение именно купувачът по договора, а не
собственикът/ползвателят на имота дължи заплащането на цената на
електроенергията.
Ищецът по делото „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД
претендира от ответника „Г.“ ЕООД изпълнение на задължението за заплащане на
цената като обосновава неговото качество на небитов клиент с обстоятелството,
че на 01.03.2018г. ответното дружество е придобило ограничено вещно право на
ползване върху обекта, в който е консумирана електроенергията. Това
обстоятелство обаче не води до възникването на договорно правоотношение по
продажбата на електроенергия между страните и не придава на ответника
качеството на купувач по договора за продажба. Ищецът не е представил доказателства по делото за сключен писмен
договор с ответника, въпреки възложената му от съда доказателствена тежест, а писмената
форма на договора е необходима за неговото доказване /вж. ТР №2/2017г. на ВКС,
ОСГК/. Следователно не се установява наличието на валидно договорно
правоотношение между страните по договор за продажба на електроенергия, по
което ответникът в качеството му на купувач да дължи заплащането на цената на
електроенергията. Запора предявеният установителен иск по чл.422 ГПК за
съществуване на главното вземане по издадената срещу ответника заповед за
изпълнение следва да се отхвърли.
Тъй като не се
установява наличието на главно задължение, следва да се отхвърли и акцесорният
иск по чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава.
Поради отхвърлянето на исковете на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД съдът не дължи произнасяне по обратния иск на
ответника „Г.“ ЕООД срещу трето лице-помагач
П.В.Л., тъй като същият е предявен при условията на евентуалност – ако главните
искове бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл.78,
ал.3 ГПК ищецът дължи съдебни разноски на ответника, които са в размер на
550лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат и 211,40лв. – внесена
държавна такса за обратния иск.
На основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да се постанови
осъдителен диспозитив за разноските на ответника в заповедното производство, но
същият не е представил доказателства за направата на такива.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422 ГПК на ищеца „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление в гр.П., ул. „Христо Г. Данов“ №37 срещу ответника „Г.“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в с.Церово, обл.Пазарджик,
ул. „31-ва“ №2 за съществуване на вземането по заповед №2840 от 20.12.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.
№5143/2018г. на РС – Пазарджик, в размер на 4235,43лв., от които 4034,82лв. -
цена на консумирана в периода 01.03.2018г. – 16.04.2018г. електроенергия в обект
с ИТН 4316258, представляващ ремонтна работилница, находяща се в землището на
с.Церово, обл.Пазарджик, м. „Янкулица“, и 200,61лв. - обезщетение за забава за
периода 22.06.2018г. – 17.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на заявлението в съда на 18.12.2018г. до плащането.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД да заплати на „Г.“ ЕООД съдебни разноски по
делото в размер на 761,40 лева.
Производството е проведено с участието на П.В.Л. с
ЕГН ********** ***, като трето лице-помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
гр.Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: