ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 260010/10.8.2020г.
гр.
Ямбол, 10.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА СПАСОВА
разгледа
докладваното от съдия В. Спасова гр.дело № 1329/ 1996 г.
Производството е по
чл. 248 от ГПК. Подадена е от ищеца Е.Х.И. *** молба, с която се иска допълване на
решението на ЯРС за извършване на делбата в частта за разноските с осъждане на
ответницата да му заплати внесеното възнаграждение за особен представител на
същата по делото.
В срока за отговор
насрещната страна не е взела становище по молбата.
Молбата за
допълване на решението е подадена в срока по чл. 248 ал.1 от ГПК и е допустима.
Претенцията за направените разноски е неоснователна и не следва да се уважава.
Съдът счита, че
искането за присъждане на разноските не е направено своевременно. Такова искане
е формулирано едва в подадената молба. Ищецът е поискал в последното с.з.
разноски с изрично уточнение, че се касае за депозит за вещи лица, което искане
е уважено на осн. чл. 355 от ГПК. Както е приел ВКС в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия
спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е
правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който
се произнас само, след като бъде сезиран.
Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния
предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на
съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. В случая страната не е направила
такова искане в посочения в тълкувателното решение срок.
Освен това съдебната
практика относно присъждането на адвокатско възнаграждение в делбата е
противоречива, когато не е бил налице спор относно способа за прекратяване на
съсобствеността, както е в настоящия случай.
Съгласно Постановление № 7 от 28.11.1973 г. на Пленума на ВС, т. 9, разноските в делбеното
производство се определят съобразно с признатия дял на съделителите в
прекратената общност, когато са направени по необходимост, а когато са
направени по повдигнати спорни въпроси - съобразно с общите правила на чл. 64 и чл. 65 ГПК
(отм.), съответно чл. 78 от действащия ГПК. ВКС в Определение
№ 177 от 12.03.2015 г. по ч. гр. д. № 657/2015 г., г. к., ІV г. о., Определение № 252
от
11.07.2014 г. по ч.гр. д. № 2024/2014 г.,
І г.о., приема, че при липса на оспорване на правата на съделителите,
както и на способа за извършване на делбата, всеки съделител понася сам
направените разноски за процесуално представителство на адвокат, а при
наличието на спор за правата на съделителите, при оспорване на самия факт на
съсобствеността, начина на извършване на делбата и по присъединените искове,
както и при обжалване на първоинстанционното или въззивното решение, намира
приложение разпоредбата на чл. 78 ГПК. Такова становище е застъпено и в Определение № 335 от 01.07.2015 г. по
ч. гр. д. № 2020/2015 г. на І г. о., постановено по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, според което разноските по чл. 355 изр.1 от ГПК включват заплатените такси за свидетели, вещи лица,
снабдяване с писмени доказателства и др. съдопроизводствени действия по повод
ликвидиране на съсобствеността, а правилата
за присъждане разноски по чл. 78 ГПК, които включват и възнаграждение за един
адвокат, намират приложение в делбеното производство само във връзка с
предявени претенции по сметки. Според ВКС това следва от
редакцията на нормата на чл. 355 ГПК и направеното с нея препращане към чл. 78 ГПК.
Съдът споделя
становището, че съдебни разноски, направени по необходимост- за да се извърши
делбата, са посочените от ВКС - за вещо лице, свидетели. С решението по
настоящото дело е уважено искането на страните относно способа за извършване на
делбата. Не е имало спор и за правата на съделителите. Т.е. разноски за адвокат
не подлежат на присъждане.
Освен това от
разпоредбата на чл. 355 не следва осъждане на една от страните да заплати
изцяло направените разноски от съделителя, а те се разпределят между всички
съделители. Т.е. няма законово основание за възлагане на платената сума само в
тежест на ответницата.
Поради това
направените от ищеца разноски за процесуално представителство следва да останат
за негова сметка.
Ето
защо съдът
ОПРЕДЕЛИ :
Не уважава молбата
от Е.Х.И. *** за допълване на Решение № 343/2020
г. по гр.д. № 1329/ 1996 г. в частта за разноските- да
бъде осъдена С.С.И. да му заплати разноски за особен представител в размер на 600 лв..
Определението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: