Решение по дело №46/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Директор на Дирекция „Инспекция по труда" - Плевен Р.И.И.адрес: ***, чрез старши юрисконсулт П.П.Ч.срещу решение №558/16.11.2023 г. по анд № 1715/2023 г. по описа на Районен съд – Плевен.

В касационната жалба се посочва, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, необосновано с оглед събраните по делото доказателства, и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което моли да се отмени обжалваното решение и да се потвърди НП като правилно и законосъобразно и да се присъдят сторените по делото разноски.

Счита, че от представените с административно-наказателната преписка доказателства и показанията на актосъставителя М.Б. безспорно се установява, че между НЧ „Изгрев 1926" и С.М.има сключен трудов договор с конкретна дата - 03.01.2023 г. Лицето С.М.е постъпил на работа и е престирал труд съгласно договора.

Посочва, че в настоящия случай не следва да се приложи разпоредбата на чл. 415в от КТ, като следва да се отбележи, че приложение на разпоредбата на чл. 415в от КТ се преценява за всеки конкретен случай на административно нарушение, а не общо като дадена законова възможност. Твърди, че всяко административно нарушение е специфично с оглед неговия противоправен резултат и начин на извършване, като административно-наказващият орган следва да извърши преценка и на тези обстоятелства, освен дали е налице основанието в разпоредбата на чл. 415в от КТ. Твърди, че за да е налице маловажност по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ, следва да са налице две кумулативно предвидени предпоставки: 1. нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и 2. от него да не са настъпили вредни последици за работника или служителя. Посочва, че освен това за разлика от маловажните нарушения по чл. 28 от 3AHH, чл. 415в, ал. 1 от КТ не допуска освобождаване от административно-наказателна отговорност, а предвижда налагане на административно наказание - имуществена санкция, но в многократно по-нисък размер, като съгласно посочената разпоредба за нарушение, което може да бъда отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, виновното лице се наказва с "глоба" или "имуществена санкция" в размер от 100 до 300 лева.

Счита, че същевременно в нормата на чл. 415в, ал. 2 от КТ изрично е посочено, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1 от КТ, чл. 62, ал. 1 и, ал. 3 от КТ и чл. 63, ал. 1 и, ал. 2 от КТ. т. е. за тези нарушения, привилегированият състав на чл. 415в, ал. 1 от КТ въобще не е приложим, дори и да са налице визираните в него условия, т. е. същите не могат да се квалифицират като маловажни нарушения по смисъла на цитираната разпоредба, като на първо място, следва да се вземе предвид, че нарушението не е отстранено веднага, а на следващо място нарушената разпоредба чл. 62, ал. 3 от КТ попада в обхвата на 415в, ал. 2 от КТ.

Посочва, че като не е взел предвид горепосочената императивна норма съдът е постановил неправилно и необосновано решение. Моли да се постанови решение, с което да се отмени решение и вместо него да се постановите решение, с което да се потвърди изцяло наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание касаторът -директор на Дирекция „Инспекция по труда" - Плевен Р.И.И., се представлява от старши юрисконсулт П.Ч., като моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд – Плевен като неправилно и незаконосъобразно и вместо него и да се потвърди НП Счита, че съдът неправилно в мотивите е посочил, че допуснатото нарушение е маловажно, поради което е отменил наказателното постановление, като не е взел предвид разпоредбата на чл. 415в, ал. 2, според която допуснатото нарушение по чл. 62, ал. 3 е от съществените и не следва да бъде прието като маловажно. Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., съгласно Наредбата.

В съдебно заседание ответникът -НЧ „ИЗГРЕВ 1926", ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, се представлява от С.М.М. и адв. Т.К., която посочва, че обжалваното решение е постановено в съответствие със събраните доказателства и при спазване на материално-правните правила и процесуалноправните правни норми. Счита, че изложените доводи в касационната жалба за неоснователни. Счита, че са налице и други основания, които сочат на незаконосъобразност, като същите е изложила подробно в писмено становище, което представя в съдебно заседание. Моли за присъждане на разноски за двете инстанции, тъй като сумата е преведена след постановяване на решението и не са поискани в първата инстанция. Представляващият ответника посочва, че са внесени всички осигуровки, наказанието е несправедливо и моли да остане в сила решението на районния съд.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава заключение, че постановения от ПлРС съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, некореспондиращ със събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Счита за неправилен формирания извод относно наличието на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН и съответно водещи до отмяна на издаденото от Дирекция „Инспекция по труда“ наказателно постановление. Моли да съдът да уважи касационната жалба, да отмени решението на Районен съд – Плевен и потвърди като правилно и законосъобразно наказателното постановление, с което е наложена имуществена санкция. Посочва, че безспорно е установено, че в предвидения от закона срок не е представено изискуемото уведомление, като в тридневния срок не е изпратено исканото такова уведомление от ТД на НАП относно сключване на такъв договор, а такова искане е депозирано след 5 месеца, а именно чак на 14 юни 2023 г.

Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е отменено наказателно постановление № 15-2300167/26.07.2023г., издадено от Директор Дирекция „Инспекция по труда“ - Плевен, с което на НЧ „Изгрев 1926“, ЕИК: *** с. Върбица, с управляващ и представляващ читалището С.М.М., в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, вр. чл.414, ал.З от КТ, за нарушение на чл.62, ал.3 от Кодекса на труда (КТ) за това, че при извършена проверка по документи на 19.06.2023г. от служители на Дирекция „Инспекция по труда” - Плевен гл.инспектор М.Г.Б.и П.М.Т.в НЧ „Изгрев 1926“, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, с обект: Народно читалище, намиращ се в гр. Плевен, с управляващ и представляващ читалището С.М.М. е установено, че НЧ „Изгрев 1926“ в качеството си на работодател не е изпратил уведомление до ТД на НАП в тридневен срок от сключването на трудов договор от 03.01.2023г. с лицето С. М., работещ на длъжност „Организатор /координатор/ на културни и спортни мероприятия“ в читалището.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо, но постановено при неправилно прилагане на закона.

Първоинстанционният съд, за да отмени НП е приел , че е налице нарушение по см. на чл. 62, ал. 3 от КТ, но е налице маловажен случай по см. на чл. 415в от КТ.

Касационната инстанция споделя мотиви на РС Плевен относно доказаност на извършеното нарушение –читалището като работодател не е регистрирал в ТД на НАП трудов договор, сключен на 03.01.2023 година в три дневния срок по чл. 62, ал. 3 от КТ, но намира, че разпоредбата на чл. 415в от КТ не е приложима.

Съгласно същата за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв, като съгласно ал. 2 -не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 т.е. за нарушения по чл. 62, ал. 3 от КТ , каквото безспорно е настоящото, тази разпоредба е неприложима.

Съдът намира обаче, че следва да се измени НП по отношение размер на наложеното наказание, тъй като за нарушаване разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от КТ в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 от КТ е предвидено налагане на имуществена санкция или глоба за работодател в размер от 1500 до 15 000 лв., а за виновното длъжностно лице - глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. В случая за извършеното нарушение, административно-наказващият орган е наложил имуществената санкция на юридическо лице – работодател в размер на 3000 лева , над минималния размер, предвиден от законодателя, като не са изложени конкретни мотиви за това и в хода на производството не са представени доказателства, че нарушението е по- тежко от обичайното за този вид нарушения, а следва да се отчете и факта, че представляващ читалището е подал искане за извършване на проверка до контролните органи и при съобразяване на посочените смекчаващи обстоятелства, съдът намира, че с оглед чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, съответно на нарушението, справедливо и достатъчно да бъдат постигнати целите на чл. 12 от ЗАНН е определяне на санкцията в минималния размер от 1500 лв., предвиден в чл. 414, ал. 3 от КТ, поради което следва да се измени издаденото НП, като се намали размера на определената и наложена имуществена санкция от 3000 лева на минималния, предвиден в КТ, а именно имуществена санкция в размер от 1500 лева.

При безспорна доказаност на нарушението и липса на законова възможност за приемане на такъв вид нарушение за маловажен случай, предвид изричната разпоредба на чл. 415в, ал. 2 КТ, решението на РС- Плевен следва са се отмени, като вместо това да се измени издаденото НП, като се намали размера на определената и наложена имуществена санкция от 3000 лева на минималния, предвиден в КТ размер от 1500 лева.

При този изход на делото на осн. чл. 63д ал. 4 ЗАНН в полза на ДИТ – Плевен следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в минимален размер от 80 лв. съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН вр. чл. 221, ал. 1, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, трети касационен състав

РЕШИ:

Отменя решение №558/16.11.2023 г. по анд № 1715/2023 г. по описа на PC-Плевен, като вместо него постановява:

Изменя наказателно постановление № 15-2300167/26.07.2023г., издадено от Директор Дирекция „Инспекция по труда“ - Плевен, с което на НЧ „Изгрев 1926“, ЕИК: *** с. Върбица, с управляващ и представляващ читалището С.М.М., в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция за извършено административно нарушение по чл. 62, ал. 3 КТ , като намалява размера на наложената имуществена санкция от 3000 лева на 1500 лева.

Осъжда НЧ „Изгрев 1926“, ЕИК: *** с. Върбица, с управляващ и представляващ читалището С.М.М. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ Плевен разноски в размер на 80 лева.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.