№ 400
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Цветанка Бенина
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело №
20241100900985 по описа за 2024 година
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за заем от
25.06.2021 г., по силата на който ищцовото „ВП Консултинг БГ“ ЕООД предоставило в
заем на ответното „Стар конструкшън“ ЕООД (с предишно наименование „Юнайтид
груп“ ЕООД) сумата от 90 000 евро, която последното се задължило да върне в срок до
30.06.2023 г. Сочи, че плащане на сумата не е извършено, като между страните е
сключено Споразумение от 24.01.2024 г., по силата на което ответникът в качеството
си на заемател по договора признал, че дължи на ищеца следните суми – 90 000 евро –
главница по договор за заем от 25.06.2021 г.; 3205 евро – лихва за забава, дължима по
договора за периода 24.08.2023 г. – 24.01.2024 г., които суми ответникът се задължил
да заплати в срок до 5 работни дни, считано от датата на подписване на
споразумението. Претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
неизплатените суми по договора за заем, а именно 90 000 евро – главница, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до
окончателното й изплащане, както и 3205 евро – лихва за забава. Претендира
разноски.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба в установения за това
срок, в който ответникът оспорва предявените от него искове по основание. Сочи, че
не оспорва фактите по твърденията в исковата молба. Освен това излага, че след
подаване на исковата молба е извършено частично плащане по договора за заем. Прави
възражение за прихващане до размера на сумата от 70 000 лв. В тази връзка твърди, че
процесният договор е бил обвързан с предоставен за ползване имот на заемодателя и
евентуалното прехвърляне на собствеността му, а именно недвижим имот с
идентификатор 68134.2048.487.2.3, представляващ апартамент със застроена площ от
119.42 кв.м. в тяло Б на жилищна сграда, находяща се в гр. София, кв. Симеоново, ул.
****. Сочи, че към момента имотът е в полуразрушено състояние, като в същия са
нанесени вреди вследствие ползването му от ищеца, който носи отговорност за
1
обезщетяването им и които остойностява на 70 000 лв. Твърди, че имотът е бил
ползван от допускани от ищеца наематели.
По делото е постъпила допълнителна искова молба в установения срок за това, в
която ищецът твърди, че ответникът е погасил частично сумата по исковата претенция
при извършено от него плащане в размер на 60 000 лв. Оспорва твърденията на
ответника за приложение на чл. 6 от договора, както и твърденията, че сумата
отпусната по договора за заем следва да бъде приета като плащане по договор за
продажба на недвижим имот, като в тази връзка оспорва ответното дружество или
неговият управител да е собственик на посочения имот. Оспорва възражението за
прихващане като недопустимо, като в тази връзка излага, че изхожда от друго
правоотношение, по което ответникът не е страна, като освен това не касае определено
по основание и размер вземане. Ищецът оспорва да е ползвал недвижимия имот.
Твърди, че ако има вреди в имота, това се дължи на неотстранени течове и повреди на
покрива на сградата, които не са причинени в резултат поведението на наемателите.
Предявени са от „ВП Консултинг БГ“ ЕООД против „Стар конструкшън“ ЕООД
(с предишно наименование „Юнайтид груп“ ЕООД) осъдителни искове с правно
основание чл. 240 ЗЗД, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът, като обсъди доводите на страните и приетите по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от представения по делото Договор за паричен заем, сключен на
25.06.2021 г. между „ВП Консултинг БГ“ ЕООД - в качеството му на заемодател и
„Юнайтид груп“ ЕООД - в качеството му на заемател, страните по него са договорили
предоставяне в заем на парични средства в размер на 90 000 евро, която сума
заемополучателят се е задължил да върне и да плати възнаграждение срещу това под
формата на годишна лихва в размер на 10% върху заемната сума и съгласно условията
по договора - чл. 5 и чл. 6. Предвиден е срок за връщане на сумата, предоставена в
заем - до 30.06.2023 г. В чл. 6 от договора се съдържа и клауза, съгласно която, ако
сумата не бъде върната, то тя следва да се счита за авансово плащане за покупко-
продажба на недвижим имот, собственост на едноличния собственик на капитала на
„Юнайтид груп“ ЕООД – К.А., а именно недвижи имот с идентификатор
68134.2048.487.2.3, находящ се в гр. София, кв. „Симеоново“, ул. **** и
представляващ апартамент със застроена площ от 119,42 кв.м.
По делото е представено извлечение за банков превод от банкова сметка с
титуляр „ВП Консултинг БГ“ ЕООД, във валута евро, от което е видно, че на
28.06.2021 г. заемодателят е наредил по банкова сметка на „Юнайтид груп“ ЕООД
(понастоящем „Стар конструкшън“ ЕООД) сума в размер на 90 000 евро, с основание –
„заем по договор от 25.06“.
Представено е още Споразумение от 24.01.2024 г., сключено между К.А.,
действащ лично и като управител на „Юнайтид груп“ ЕООД, от една страна и В.П., в
качеството му на управител на „ВП Консултинг БГ“ ЕООД, от друга, от което се
установява, че ответното дружество е признало получаването на заемната сума по
сключения по-рано между страните договор за заем, както и че към датата на
сключване на споразумението заемната сума не е върната, като на заемополучателя е
даден срок от 5 работни дни за заплащане на дължимата сума.
Видно от представено извлечение за превод от 25.11.2024 г., от сметката на адв.
2
Р. С. са наредени 30 000 лв. в полза на ищцовото дружество, като основание за превода
е посочено „по споразумение по дело 985/2025 на СГС“.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предмет на разглеждане са обективно кумулативно съединени искове по чл. 240
ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД.
Предмет на разглеждане в производството са осъдителни искове за неизплатени
задължения по сключен между страните договор за паричен заем, а именно главница в
размер на предоставената в заем сума и обезщетение за забава в размер на законната
лихва - дължима поради забава в изпълнението по връщане на предоставената в заем
сума. За да се счита договорът за сключен, е необходимо предаването чрез фактическо
действие на паричната сума, предмет на заема, с оглед характера на договора на
реален такъв. За да възникне облигационната връзка между страните, не е необходимо
сключването му в определена форма, доколкото договорът за паричен заем е
неформален.
В случая, процесният договор за заем е сключен в писмена форма, която служи
за доказване на възникнало между страните облигационно правоотношение с такъв
предмет, както и относно съдържанието на договора, обхващащо правата и
задълженията на всяка от страните по него. Категорично се установи и предаването на
паричната сума в размер на 90 000 евро на заемателя „Стар конструкшън“ ЕООД (с
предишно наименование „Юнайтид груп“ ЕООД) чрез плащането по банков път въз
основа на преводно нареждане от 28.06.2021 г., с наредител на плащането - „ВП
Консултинг БГ“ ЕООД.
По делото са отделени като безспорни по реда на чл. 146 ГПК фактите относно
сключването на договор за заем между страните от 25.06.2021 г, с предмет на договора
и съдържание на същия според твърденията на ищеца; извършеният превод на сумата,
предоставена в паричен заем в размер на 90 000 евро, която е постъпила по сметка на
заемателя, както и настъпилия падеж на вземането по договора и дължимо в полза на
заемодателя към датата на предявяване на иска.
За съществуването на непогасеното вземане, дължимо в полза на заемодателя в
размер на сумата от 90 000 евро страните са постигнали съгласие в подписаното от тях
споразумение от 24.01.2024 г., като това фактическо положение съдът приема за
съществуващо към датата на подписването на споразумението. Видно от клаузите в
същото, страните са преуредили правата и задълженията си по договора за заем, като
са договорили, че отделно от предоставената в заем сума, ЮНАЙТИД ГРУП ЕООД
дължи връщане на заплатения аванс по договора за покупко-продажба на апартамент
– идентичен с описания в процесния договор, което дерогира предвиденото в клаузата
в чл. 6 от него, а именно предоставената в заем сума при невръщането й в срок да
послужи за заплащане цената при покупката на имота.
По делото безспорно се установи, че след подаване на исковата молба е
извършено частично плащане на задължението по заема, както следва – на 14.06.2024
г. е заплатена сума в размер на 60 000 лв., а на 29.11.2024 г. е заплатена сума в размер
на 30 000 лв. или общо сумата от 90 000 лв. от главницата по исковата претенция е
заплатена от заемателя. Последният факт се признава от ищеца и се приема от
съдебния състав за безспорно установен.
3
В хода на производството ответникът не е изложил твърдения, а и не е
ангажирал доказателства относно извършено плащане в полза на заемодателя за
погасяване на останалата част до пълния размер на предоставената в заем сума, която
на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД заемателят дължи да върне. Предвид извършеното
частично плащане в размер на сумата от 90 000 лв. от общия дължим размер от
176 024,70 лева /равняващи се на 90 000 евро по фиксинга на БНБ), предявеният главен
иск се явява основателен за сумата от 86 024,70 лв., за който размер следва да бъде
уважен, като бъде отхвърлен за разликата до пълния претендиран такъв.
Като законова последица, следва да бъде присъдена и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
По иска по чл. 86 ЗЗД.
Основателността на главния иск води до основателност и на акцесорния иск за
присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно чл. 6 от
сключения между страните договор за паричен заем, ответното дружество е следвало
да върне заетата сума до 30.06.2023 г. Когато денят на изпълнението на едно срочно
задължение, каквото е настоящото, е определен, длъжникът изпада в забава и дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на изтичане на срока – чл. 84, ал. 1
ЗЗД. Следователно към 24.08.2023 г. (началната дата на периода, за който се
претендира законна лихва от ищеца и с оглед установеното диспозитивно начало в
гражданския процес) следва да бъде прието, че ответното дружество – заемател е
изпаднало в забава. В приложение на разпоредбата на чл. 162 ГПК съдебният състав
установи размера на законната лихва за процесния период (24.08.2023 г. – 24.01.2024
г.) и съобразно който счита акцесорния иск за основателен за пълния претендиран
размер от 6 268,44 лв. и като такъв следва да бъде уважена изцяло. В този смисъл
съдът съобрази, че последната дата от посочения от ищеца период на забавата е преди
датата на извършените плащания, поради което ответникът е бил в забава да плати.
По разноските: При този изход от спора, въпреки приетата частична
основателност на иска за главницата, право на разноски има само ищецът. Това е така,
тъй като отхвърлянето на част от иска за главница се дължи на плащане, което е
извършено от ответника след подаване на исковата молба и след настъпилия падеж на
плащане. Следователно с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на
делото и поради това следва да понесе и отговорността за разноски съобразно пълния
размер на предявените искове.
Направените и доказани от ищеца разноски пред СГС са в общ размер 19 216,73
лв., от които 7291,73 лв. държавна такса и 11925 лв. адвокатско възнаграждение
(вместо исканите 11950 лв.) съгласно представени два броя платежни нареждания,
които следва да се присъдят. В този смисъл, съдът съобрази, че на възстановяване
подлежат само действително направените разноски, а именно доказаните такива – в
случая с представените по делото платежно нареждане от 13.05.2024 г. за сумата от
5975 лв. и платежно нареждане от 12.02.2025 г. за сумата от 5950 лв. Приложената към
списъка по чл. 80 ГПК разписка, подписана от адв. С., за извършените плащания по
договора за правна защита и съдействие съдът не кредитира като годно доказателство
за установяване действително плащане на сумите, като в разписката изрично е
посочено, че плащането им е по банков път, а не в брой, а касовите плащания
4
подлежат на доказване със съответен платежен документ, удостоверяващ транзакцията
в полза на получателя на плащането.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Стар конструкшън“ ЕООД (с предишно наименование „Юнайтид
груп“ ЕООД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. София, ул. И.
Вазов № 29, вх. А, ап. 2, да заплати на „ВП Консултинг БГ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление - гр. София, ул. И. Вазов № 29, вх. А, ап. 2, на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, сумата от 86 024,70 лв. -
главница по Договор за паричен заем, сключен на 25.06.2021 г. между „ВП Консултинг
БГ“ ЕООД - в качеството му на заемодател и „Юнайтид груп“ ЕООД (понастоящем
„Стар конструкшън“ ЕООД ) - в качеството му на заемател, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба (14.05.2024 г.) до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 6 268,44 лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва, начислена за периода от 24.08.2023 г. – 24.01.2024 г. върху главницата
от 176 024,70 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата до пълния му
предявен размер от 176 024,70 лв., като неоснователен поради извършено плащане
след подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА „Стар конструкшън“ ЕООД (с предишно наименование „Юнайтид
груп“ ЕООД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. София, ул. И.
Вазов № 29, вх. А, ап. 2, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ВП Консултинг
БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. София, ул. И.
Вазов № 29, вх. А, ап. 2, сумата от 19 216,73 лв. - съдебни разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5