Р Е Ш
Е Н И Е
№91
гр. Несебър, 21.06.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание на дванадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Р.М., като разгледа гр. д. № 124 по описа на Районен съд Несебър за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
От ищеца „М.К.” ООД е предявени иск по
чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 24,90 лв., представляваща
дължима главница по фактура № ********** от 01.10.2015г., издадена по „Договор
за услуги – Физическо лице” с № ВС040293251214003 от 25.12.2014г., сключен
между Г.И. и „М.Т.” ООД. Излага се, че по договора „М.Т.” ООД предоставило на И.
услугата „Мобилен достъп до интернет услуги”. Сочи се, че с подписването на
договора ответникът се задължил да предплаща ежемесечно такса в размер на 24,90
лв. Твърди се, че съгласно „Общите условия за уреждане на взаимоотношенията с „М.Т.”
ООД и абонатите и потребителите, ползващи интернет услуги и услуги за пренос на
данни чрез обществената електронна съобщителна мрежа на „М.Т.” ООД”,
потребителят е длъжен да заплаща дължимите суми в 15-дневен срок от издаване на
фактурата. Излага се, че в тази връзка е издадена фактура № ********** от
01.10.2015г. за сумата от 24,90 лв. – абонаментна такса за периода 01.10.2015г.
– 31.10.2015г. Навежда се, че към фактурата е налице приложение, което е
неразделна част от нея и дава ясна представа за произхода на задължението.
Твърди се, че на 13.07.2016г. се сключил Договор за продажба и прехвърляне на
вземания между „М.Т.” ООД и „М.К.” ООД, по силата на който посоченото вземане
на стойност от 24,90 лв. било прехвърлено на ищеца по настоящото дело. Сочи се,
че „М.Т.” ООД упълномощило „М.К.” ООД да уведоми длъжниците по Приложение № 1
към договора за прехвърляне на вземания. Излага се, че на ответника е изпратено
уведомление съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, а пратката не е потърсена. Твърди
се, че в хода на процеса договорът за прехвърляне на вземания е станал известен
на длъжника. С тези доводи до съда се отправя искане да уважи предявения иск.
Претендира се присъждането на разноските от заповедното и исковото
производство.
Ответникът Г.Х.И. в срока по чл. 131 ГПК не депозира
писмен отговор и не заема становище по предявения иск.
Съдът, като съобрази
събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявен е иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД. По предявения иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка между „М.Т.”
ООД и ответника - „Договор за услуги – Физическо лице” с № ВС040293251214003 от
25.12.2014г., действал за периода 01.10.2015г. – 31.10.2015г., изпълнение по
този договор, както и размера на претендираното вземане. Ищецът следва да
докаже, че вземането по фактура № ********** от 01.10.2015г. е прехвърлено от „М.Т.”
ООД на „М.К.” ООД по силата на Приложение № 1 към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 13.07.2016г. Следва да докаже, че ответникът е
уведомен надлежно за прехвърлянето на вземането.
От „Договор за услуги – Физическо лице” с №
ВС040293251214003 от 25.12.2014г. (на л. 6 – л. 12 от делото) се установява, че
на посочената дата между Г.Х.И. и „М.Т.” ООД възникнала облигационна връзка.
Предмет на договора било предоставянето на потребителя на достъп до интернет.
Ответникът се задължил да заплаща сумата от 24,90 лв. – месечна такса (т. 3.4
от договора). Съгласно т. 8 от договора сумите следвало да се заплащат в
15-дневен срок от издаване на фактурата. Подобно задължение е предвидено и в т.
10.10 от общите условия към договора, за приемането на които И. положил подписа
си в сключения договор. Съгласно т. 10.7 от общите условия неполучаването на
фактура не освобождава абоната от задължението да заплати сумите в предвидения срок.
Този договор е действал между страните и за периода 01.10.2015г. –
31.10.2015г., тъй като според т. 18.1 от него след изтичане срока на договора
той се преобразува в безсрочен и абонатът има право да го прекрати с
едномесечно писмено предизвестие. Видно от отбелязването в договора, същият е
сключен за срок от един месец – 25.12.2014г. – 25.01.2015г., като след
25.01.2015г. се е превърнал в безсрочен и ответникът не доказва (а и не твърди)
да го е прекратил преди месец октомври 2015г. с писмено предизвестие. От
приложената фактура № ********** от 01.10.2015г. (на л. 18 от делото) се
установява, че за месец октомври 2015г. на И. била начислена абонаментна такса
в размер на 24,90 лв. (с ДДС). С оглед задължението му да заплаща месечна такса
по действалия в този период договор (т. 3.4 от договора) И. е следвало да
заплати тази сума на „М.Т.” ООД в 15-дневен срок от издаване на фактурата (арг.
от т. 8 от договора). Ответникът не доказва (и не твърди) да е осъществил
такова плащане, поради което се налага извод, че за „М.Т.” ООД е възникнало
вземане за сумата от 24,90 лв., което към момента е изискуемо. Единственото
негово възражение (обективирано във възражението му срещу заповедта за
изпълнение – на л. 6 от ч.гр.д. № 1089/2016г. по описа на Районен съд Несебър),
че не е получавал уведомление за дължимостта на тази сума, е ирелевантно за
спора с оглед изричната разпоредба на т. 10.7 от общите условия, според която
неполучаването на фактура не освобождава абоната от задължението да заплати
сумите в предвидения срок.
Съдът намира за доказано по делото, че вземането по
фактура № ********** от 01.10.2015г. е прехвърлено от „М.Т.” ООД на „М.К.” ООД
по силата на Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 13.07.2016г. Този факт се установява от приложените по делото договор за
продажба и прехвърляне на вземания и приложението към него (на л. 23 – л. 27).
В приложението изрично е записано, че наред с останалите вземания в полза на
ищеца се прехвърля и вземането срещу Г.И. по процесната фактура. Съдът намира
за доказано по делото и надлежното уведомяване на Г.И. за настъпилата цесия. На
първо място видно от пълномощно (на л. 25 от делото) „М.Т.” ООД е упълномощило
„М.К.” ООД да уведомява длъжниците по Приложение № 1 от 13.07.2016г. към
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.07.2016г. за настъпилото
прехвърляне на вземания съгласно чл. 99 от ЗЗД. Няма пречка цесионерът като
представител на цедента (упълномощен за това с изрично пълномощно) валидно да
уведоми длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. В този смисъл е и
задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в решение №
137/02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на ІІІ г.о., ВКС. Поради тази причина
съдът намира, че „М.К.” ООД е действало в рамките на учредената му от „М.Т.”
ООД представителна власт при изготвяне на уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
до Г.И. (на л. 20 от делото). Съдът намира, че посоченото уведомление е връчено
по надлежен начин на ответника в хода на процеса, като това обстоятелство
следва да се вземе предвид по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Г.И. е получил исковата
молба и приложенията към нея лично на 27.03.2017г. (видно от съобщението до
него на л. 39 от делото). Сред приложените към исковата молба доказателства се
съдържа и уведомлението, изготвено от „М.К.” ООД. Ето защо длъжникът на
практика е получил документ, изходящ от пълномощника на цедента по договора за
цесия, с който е уведомен за извършеното прехвърляне на вземанията. Няма пречка
връчването на уведомлението да бъде осъществено в хода на процеса, като в
такава насока е и задължителната практика на ВКС – Решение 123 от 24.06.2009г.
по т.д. № 12/2009г. на II търговско отделение
на ВКС.
С оглед всичко гореизложено съдът намира, че по делото
са доказани всички факти, които ищецът е следвало да докаже за установяване
дължимостта на претендираната от него сума. Ето защо предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на спора на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от него разноски. По отношение на разноските
от заповедното производство в настоящото производство съдът дължи изричен
осъдителен диспозитив (арг. от т. 12 от ТР 4/2013г. на ВКС, ОСГТК). Ето защо в
полза на „М.К.” ООД следва да бъде присъдена сумата от 325 лв., представляваща
направените по заповедното производство разноски. Сумата следва да бъде
присъдена именно в този размер, въпреки че след издаването на заповедта е
настъпила законодателна промяна в чл. 78, ал. 8 от ГПК. Тази промяна не следва
да бъде отчитана във връзка с разноските от заповедното производство, тъй като
отговорността за разноски по делото е облигационно правоотношение, което макар
и уредено от процесуалния закон е отношение между равнопоставени страни. В тази
насока е Определение № 152 от 11.05.2017г. на IV гр. отделение на ВКС. С оглед материалния
характер на отговорността за разноски, то промяната в чл. 78, ал. 8 от ГПК,
макар и обективирана в процесуален закон, представлява промяна на материалния
закон и действа единствено занапред. Поради тази причина разноските от
заповедното производство са определени съобразно с действалата към момента на
осъществяването им правна уредба и следва да бъдат присъдени в този си вид.
Що се отнася до разноските от
исковото производство, съдът намира, че следва да бъде съобразена промяната в
чл. 78, ал. 8 от ГПК. Съдебното дирене по делото е приключило на 12.06.2017г.,
като именно към този момент следва да се вземат предвид действащите правни норми
във връзка с дължимостта на разноските по делото. В Държавен вестник
бр. 8 от 24.01.2017г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на ГПК. В
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК е внесено изменение, според което размерът
на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Посочената промяна е влязла в сила от 27.01.2017г. (три дни
след обнародването на изменението в ДВ) и към настоящия момент следва да се
прилага. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба
за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба
за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до
300 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в
тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по настоящото
производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната със
заявлението сума, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта
процесуално представителство в полза на заявителя следва да се определи
възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв. Още повече,
че осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство по делото се
свежда единствено до подаване на исковата молба по делото и молба за
отстраняване на нередовностите й. В откритото съдебно заседание по делото не се
е явил представител на ищеца, а подадената молба вх. № 4276 от 12.06.2017г. (на
л. 45 – л. 48 от делото) не следва да бъде вземана предвид, тъй като е
постъпила в съда на 12.06.2017г. в 10:56 часа, а делото е било насрочено за
12.06.2017г. от 10:00 часа и е приключило на същата дата в 10:10 часа. Налага
се извод, че и обемът на осъщественото от процесуалния представител на ищеца
представителство съответства на възнаграждение в размер на 100 лв. Следователно
за исковото производство на ищеца следва да се присъди сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение и сумата от 25 лв. – платена държавна такса.
Претендираните от него суми (в молба на л. 48 от делото) за платена държавна
такса в размер на 75 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. не
съответстват на установеното от съда. Това е така, тъй като в настоящото
производство е платена държавна такса в размер на 25 лв. (видно от преводно
нареждане на л. 35 от делото) и определеният от съда размер на юрисконсултското
възнаграждение е от 100 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че Г.Х.И., ЕГН **********,***,
дължи на „М.К.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, сумата
в размер на 24,90 лв., представляваща дължима главница по фактура № **********
от 01.10.2015г., издадена по „Договор за услуги – Физическо лице” с №
ВС040293251214003 от 25.12.2014г., сключен между Г.И. и „М.Т.” ООД, вземането
по който е прехвърлено на „М.К.” ООД по силата на Приложение № 1 към Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 13.07.2016г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 02.11.2016г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Г.Х.И., ЕГН **********,***, да
заплати на М.К.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
сумата в размер на 325 лв., представляваща направените по ч.гр.д. № 1089/2016г.
по описа на Районен съд Несебър разноски, от които 300 лева – юрисконсултско
възнаграждение и 25 лв. – платена държавна такса.
ОСЪЖДА Г.Х.И., ЕГН **********,***, да
заплати на М.К.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
сумата в размер на 125 лв., представляваща направените по настоящото
производство разноски, от които 100 лева – юрисконсултско възнаграждение и 25
лв. – платена държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: