РЕШЕНИЕ
№ 1484
гр. София, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Снежана Бакалова
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Пролетка Ас. Давидова
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20231000502185 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение от 10.11.2021 г. по гр. дело № 16885/2018 г. Софийски
градски съд, 12-ти състав, е осъдил на основание чл.432, ал.1 от Кодекса за
застраховането ответното Застрахователно Дружество „Евроинс” АД да
заплати на ищеца А. В. Т. сумата от 15 000 лева (петнадесет хиляди лева),
като обезщетение за причинените му неимуществени вреди вследствие на
ПТП, настъпило на 21.08.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от
01.11.2018 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил искът за
разликата до пълния предявен размер от 40 000 лв., като неоснователен.
Недоволни от така постановеното решение са останали и двете страни,
които в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва с оплаквания за
неправилност поради нарушение на материалния закон.
Ищецът Т. обжалва решението в частта, с която искът му с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е отхвърлен за разликата до предявения
размер от 40 000 лв. като поддържа, че така присъденото обезщетение е
занижено в нарушение на принципа за справедливост и нормата на чл.52 от
ЗЗД. В жалбата се излагат подробни съображения и за липсата на
1
съпричиняване при настъпване на произшествието, което е реализирано на
пешеходна пътека. Искането към въззивната инстанция е да увеличи
обезщетението.
Ответното Застрахователно Дружество „Евроинс” АД обжалва
решението в неговата осъдителна част като излага, че с оглед вида и броя на
получените увреди, краткотрайния оздравителен период и пълното
възстановяване на ищеца, платеното му извънсъдебно обезщетение в размер
на 14 700 лв. напълно е репарирало всички претърпени вреди от настъпилото
застрахователно събитие, поради което моли въззивният съд да отхвърли иска
изцяло, като неоснователен.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК страните взаимно оспорват жалбите си.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във
връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на
правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и с предмет –
присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществените вреди от
ПТП, настъпило на 21.08.2018 г. в гр. София в резултат на виновни действия
на водача, застрахован при ответника по застраховка „ГО“, ведно със
законната лихва, считано от настъпване на събитието до окончателното
изплащане на сумата.
При съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, включително Протокола за оглед на местопроизшествие със
скица към него, заключенията на Съдебно-медицинската експертиза и
повторната Автотехническа експертиза, както и зачитайки по реда на чл.
300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд, постановена на
22.06.2021 г. по н.о.х.д. № 4641/2020 г. на СРС, Апелативен съд-С. приема
за установена следната фактическа обстановка, а именно, че на 21.08.2018 г. в
гр. София, на бул. „Ал. Стамболийски“, на пешеходната пътека на
кръстовището с ул. „Самуил“, водачът на лек автомобил „Волво Ц30“ рег. №
******** М. Х., застрахован по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответното застрахователно дружество с
период на покритие, включващ настъпването на деликта, реализирала ПТП,
при което, като не пропуснала пресичащия по пешеходната пътека Т., му
причинила по непредпазливост счупване на близката до дланта пръстова
костица на палеца на лявата ръка, лезия на сухожилието на същия пръст,
контузия на главата с хематом и сътресение на мозъка. Според заключението
на СМЕ на ищеца е поставена гипсова имобилизация на счупената костица и
извършена пластична операция на сухожилие с к-игли, Лечението е
преминало без усложнения, към момента на прегледа от вещото лице не се
установява функционален дефицит на палеца, болките и страданията са
отшумели напълно за период от два месеца, като през първия от тях те са
били по-интензивни.
Според повторната САТЕ главната причина за настъпване на
процесното ПТП е поведението на водача на л.а. „Волво“ с ДКН ********,
2
който е могъл във всички случаи да предотврати удара с пешеходеца освен
при бързо състезателно тичане на последния, данни за каквото придвижване
на последния по делото липсват. Същевременно, според автоексперта ударът
е бил предотвратим и за пешеходеца, който, ако се бе огледал при
пресичането, би могъл да спре преди да навлезе в лентата на движение на
автомобила. На практика, до съприкосновението нито пешеходецът, нито
автомобилът са намалили скоростта и посоката на движението си (видно и от
протокола за оглед на местопроизшествие, където не са констатирани
спирачни следи), въпреки че и двамата участници в процесното ПТП са били
видими за един за друг.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав
споделя извода от правна страна на първоинстанционния съд, че
предпоставките, пораждащи правото на обезщетение за претърпените от
ищеца вреди, в случая са се осъществили. Неправилно, обаче,
първостепенният съд е счел, че така възникналото право е останало
неудовлетворено след извършеното извънсъдебно плащане на сумата от
14 700 лв. Съдът не е отчел в достатъчна степен, на първо място, вида, броя и
характера на претърпените от пострадалото лице телесни увреждания, сред
които счупване на една кост, а именно - близката до дланта пръстова костица
на палеца на лявата ръка, лезия на сухожилието на същия пръст, които са
отзвучали напълно и при които лечението е преминало без усложнения,
контузия на главата с хематом, които представляват мекотъканни
увреждания, които са отзвучали без да оставят трайни или постоянни
последици за здравето и живота на пострадалия, както и сътресение на
мозъка, което също е било с временен характер. Не са взети предвид, освен
видът на травмите и техният сравнително малък брой, още и
продължителността на оздравителния процес от два месеца и последвалото
пълно възстановяване на здравето, при липса на остатъчни последици, както и
възрастта на пострадалия – на 37 години, която също предполага пълно
отзвучаване на травмите. В тази връзка недоказани останаха твърденията в
исковата молба, че и към настоящия момент ищецът не може да си служи с
оперираната лява ръка, както и че продължавал да изпитва болки, гадене и
световъртеж. Не се доказа и твърдяното от него загрозяване, както и
нанесената сериозна психичнеска травма. Що се касае до тъврдяната
невъзможност ищеца да упражнява професията си, което също не беше
надлежно установено, съдът приема, че в тази си част вредоносните
последици сочат на причинени имуществени, а не неимуществени вреди, за
поправянето на които не е предявен самостоятелен иск. По този начин съдът е
приложил абстрактно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, определяйки
обезщетение, несъответстващо на действително претърпените вреди. Както е
посочено в т. II на ППВС № 4/1968 г., обаче, справедливостта по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е винаги детерминирана от конкретните
факти и обстоятелства, които в своята съвкупност и взаимовръзка, разкрити
чрез оценка на посочените по-горе критерии, определят справедливия
паричен еквивалент на конкретно понесените от увредения морални болки и
страдания. Задълбоченото изследване на общите и специфичните за всеки
3
отделен спор правнорелевантни факти, които формират съдържанието на
понятието "справедливост", е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД -
справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди,
като се държи сметка и за динамично променящата се икономическа
конюнктура. Имайки предвид изложеното и съобразявайки се с посочената
задължителна съдебна практика, която настоящият състав напълно споделя,
съдът намери, че в случая справедливо се явява обезщетение в размер на
21 000 лв., които максимално ще репарират последиците от процесното
ПТП, съобразно въведения от законодателя критерий за справедливост,
намиращ приложение и в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ.
По възражението за съпричиняване въз основа на изводите на вещото
лице по обсъдената по-горе авто-техническа експертиза настоящият въззивен
състав намира изводите на първата инстанция за правилни. Трайна и
безпротиворечива е съдебната практика, според която за да е налице
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал виновно. Както е посочено в решение № 169/28.02.2012 г. по т. д.
№ 762/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., релевантен за съпричиняването и за
прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос
на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното
поведение на причинителя) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Дори поведението на пострадалия да не е виновно и
противоправно, то следва да е в причинна връзка с вредите, за да е налице
съпричиняване (така решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на
ВКС, II т.о.; решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. на ВКС, II т. о.
и др.) Доказателствената тежест за установяване наличието на
съпричиняване, включително конкретното фактическо поведение на
пострадалия и причинната връзка с вредата, е на направилия възражението
ответник.
В настоящия случай пешеходецът Т. е предприел пресичане на
пътното платно без да съобрази приближаващия се към него автомобил.
Видно от допълнителната авто-техническа експертиза и скицата към
протокола за оглед, според мястото и вида на удара, пешеходецът не е
следил движението на лекия автомобил, макар да е могъл да стори това,
нито е спрял или забавил хода си, с което обективно е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат. В конретния случай поведението на
жалбоподателя Т. е било в нарушение на чл. 113, ал. 2 вр. ал.1, т.1 от ЗДвП
– предприел е пресичане на пътното платно без да се съобрази с
приближаващите се пътни превозни средства. От решаващо значение е
причинно-следствената връзка между така предприетото от него поведение и
вредата, която връзка се изразява конкретно в това, че ако пешеходецът се
бе огледал и бе видял движещия се към него автомобил, той е могъл да
предотврати произшествието и да избегне и сблъсъка, и последиците от
него.
С оглед тежестта на допуснатите нарушения от всеки от двамата
4
участинци в процесното ПТП и значението им към причинно-селдствения
континуум на настъпилото събитие съдът намира, че съпричиняването на
вредоносния резултат следва да бъде определено в съотношение на 1/3 в
тежест на водача-делинквент. Следователно, от пълното обезщетение в
размер на 21 000 лв. ищецът има право да получи и претендира сумата от 14
000 лв., до която сума същото следва да бъде редуцирано. Ответникът обаче
извънсъдебно е заплатил дори повече от нея, а именно – 14 700 лв. С оглед на
това, вземането, което е възникнало в полза на ищеца срещу ответника, се
явява изцяло погасено чрез плащане, а това обуславя извод за
неоснователност както на предявения иск за главницата, така и на този по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, с оглед акцесорния му характер.
В упражнение на правомощията си по чл. 271 от ГПК въззивната
инстанция е длъжна да отмени обжалваното решение в осъдителната му част
и вместо това да отхвърли изцяло предявените искове. В останалата част, в
която исковете са отхвърлени, решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на
ответника ЗД „ЕВРОИНС“ АД следва да бъдат присъдени сторените по
делото разноски, които общо за двете съдебни инстанции възлизат на 1480 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 10.11.2021 г. по гр. дело № 16885/2018 г. на
Софийски градски съд, ГО, 12-ти състав, В ЧАСТТА, в която Застрахователно
Дружество „Евроинс” АД е осъдено на основание чл.432, ал.1 от Кодекса за
застраховането да заплати на А. В. Т. сумата от 15 000 лева, обезщетение за
причинени неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на
21.08.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от 01.11.2018 г. до
окончателното изплащане, и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. В. Т. с ЕГН-********** със съдебен
адрес: гр. София, бул. „Македония“ № 12, ет.3, чрез адв. Н., срещу
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС” АД с ЕИК-*********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ №
43, иск с правно основание чл.432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, за
заплащане на сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, болки и страдания, получени при ПТП, настъпило на
21.08.2018 г. по вина на застрахования при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ водач на л.а. рег. № ********, ведно със законната
лихва върху сумата от 21.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 10.11.2021 г. по гр. дело № 16885/2018 г.
на Софийски градски съд, ГО, 12-ти състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА А. В. Т. с ЕГН-********** със съдебен адрес: гр. София,
бул. „Македония“ № 12, ет.3, чрез адв. Н., да заплати на
5
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС” АД с ЕИК-*********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ №
43, на основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата от 1480 лв., представляваща
направени разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му до страните чрез връчване на препис от същото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6