№ 64
гр. , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ
при участието на секретаря АТАНАСКА Д. ДЖАГЪЛОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно
наказателно дело № 20215510200394 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН. Обжалвано е наказателно
постановление №20-1228-004335 от 02.02.2021 г., издадено от началник група към ОДМВР-
С.З., сектор „Пътна полиция“, с което на Я.. Т. Я.., на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.177,ал.1,т.8 от ЗДвП, е било наложено административно наказание- глоба в размер на 100
лева, за нарушение на чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП.
С жалбата е направено искане за неговата отмяна. Изложените доводи се свеждат до това, че
наказателното постановление било неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание
жалбоподателят се явява и се представлява от процесуален представител, който пледира за
отмяна на наказателното постановление,поради недоказаност на адм.обвинение срещу
подзащитния му.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител в
съдебно заседание и не изразява становище.
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59,ал.2,пр.1 от ЗАНН и срещу
правораздавателен акт, който засяга имуществената сфера на наказаното лице. НП е връчено
на жалбоподателя на 29.03. 2021г., а жалбата срещу него е подадена на 02.04.2021г.- в
предвидения в закона преклузивен седмодневен срок(л.3 от преписката). Това прави
разглеждането й в съдебното производство процесуално допустимо.
След преценка за допустимостта на жалбата, както и на събраните по делото доказателства
1
и направените доводи, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят Я.. Т. Я.. на 09.08.2020г. около 18.00 часа на път втори клас №55 до
разклон за с.Димовци, общ.Гурково, участвайки в антиправителствен протест спрял
собствения си лек автомобил „Волво“ с регистрационен номер ****.
Актосъставителят посочил в АУАН, че това е било сторено надлъжно на оста на пътя на
пътното платно за движение на МПС, в посока север и то за да попречи на нормалното
движение по него. АУАН бил съставен във връзка с преписка рег.№349р-19653/20г. Водачът
бил установен на 25.08.2020г. Била попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП.
Въз основа на административно-наказателната преписка, на 02.02.2021 год. от началник
група към ОДМВР-С.З., сектор „Пътна полиция“, било издадено обжалваното наказателно
постановление №20-1228-004335.
Изложената фактическа обстановка в акта и впоследствие в НП не се подкрепи с каквито и
да са доказателства в хода на административно-наказателното производство. Нещо повече-
от приложения по делото снимков материал става ясно, че автомобилът на нарушителя
изобщо не е бил спрян по начина, описан в АУАН, нито на посоченото там място.
Напротив- същият е бил паркиран, за да не пречи на движението по пътя, с достатъчно
място за преминаването на всякакви автомобили, включително линейки, полицейски
автомобили или такива на ПБЗН /„Пожарна безопасност и защита на населението“/. В този
смисъл са и депозираните показания от свидетелката-очевидец на деянието, вменено на
жалбоподателя- И.М. Същата подробно обясни в с.з., че всъщност автомобила на
въззивника е навлязъл на два-три метра в отбивката за село Д. и паркиран частично, с
десните гуми, в тревна площ, за да има възможност оттам да преминават други МПС-ва.
Свидетелката твърди също, че л.а. на нарушителя не е затруднявал движението, както и че
на мястото на извършване на нарушението изобщо не е идвал полицейски служител, за да го
констатира.
От друга страна- актосъставителят не можа да удостовери в с.з. отразеното от него в АУАН,
тъй като не е възприел лично изложената от него фактическа обстановка. Последната е
опосредена такава, т.е. възпроизведена от него по думите на други лица и само ако той е
имал лично възприятие за вписаните от него факти и обстоятелства в АУАН, същия би
могъл да ги удостовери и така да бъде сам гаранция за достоверността им. Горното
всъщност е равносилно на липса на доказателства в подкрепа на административното
обвинение срещу жалбоподателя, а отразеното в акта, и впоследствие в НП, следва да се
приеме за голословно твърдение.
Съдът кредитира представените и приети на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства по делото и приложения към преписката снимков материал, като прецени
относимостта им към предмета на доказване в настоящото административно-наказателно
производство и кореспонденцията между тях.
2
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че разгледана по същество
въззивната жалба се явява изцяло основателна.
Разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН са свързани с издаването на АУАН и НП и тяхното
нарушаване винаги води до ограничаване на процесуалните права и по конкретно на
правото на защита. С тези две разпоредби е уредено императивно какви реквизити трябва да
съдържат АУАН и издаденото въз основа на него НП. Липсата на някой от тези реквизити
или непълнотата им, неяснотата или противоречието в тях, винаги води до ограничаване на
процесуални права. В този смисъл е актуалната съдебна практика по административно-
наказателни дела и съдът приема за основателно искането за отмяна на НП поради
допуснати в хода на производството на съществени нарушения на процесуалните правила,
най-малкото поради неясно отразените там и в АУАН място на извършване и обстоятелства.
Като не е посочил точното място на извършване на нарушението АНО, същият не е спазил
императивното изискване на разпоредбата на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН,въвеждаща като
задължителен законов реквизит на наказателното постановление мястото, на което е
осъществено деянието. Очевидно е налице неяснота на обжалваното наказателно
постановление по отношение на мястото на извършване на деянието, която пък от своя
страна води до липса на възможност за индивидуализиране на конкретното нарушение, за
което наказващия орган е наложил административна санкция.
В акта и с НП се сочи, че марката и модела на МПС, собственост на жалбоподателя, са
„Волво С 80“. Актосъставителят и АНО в случая са комбинирали латинското изписване на
автомобил „Volvo C 80“ с това на кирилица- „Волво Ц 80“, като по този начин са „създали“
несъществуващ модел на л.а. Нормите на чл.42,т.4 от ЗАНН и на чл.57,ал.1,т.5 от същия
закон повеляват, че административните актове и наказателните постановления следва да
съдържат пълно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено то.
В случая, с оглед начина, по който е описано вмененото на въззивника деяние и
обстоятелствата, при които е осъществено, не може да се приеме, че нарушението е ясно и
точно посочено, а това безспорно рефлектира върху правото на защита на санкционираното
лице.АНО е бил задължен,съобразно чл.6 от ЗАНН, да опише нарушението, което сочи да е
осъществено, както от обективна, така и от субективна страна, с неговите признаци и да
изложи всички обстоятелства, относими към правната квалификация на деянието.
Повърхностното описание на нарушението и липсата на конкретика, относно същото,
винаги води до незаконосъобразност на обжалваното НП. То не може да се подразбира,
предполага или да се извлича по тълкувателен път от някакви обстоятелства, защото се касае
за санкционна отговорност.
Същото е съвкупност от обстоятелства, индивидуализиращи конкретното деяние и
представляващи задължителен реквизит за АУАН и НП. Нормите на чл.42,т.4 и
чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, които ги уреждат, са императивни по своя характер, поради което не
подлежи на преценка, от страна на актосъставителя и на наказващия орган, необходимостта
3
от включването им в съдържанието на тези актове. Липсата на яснота относно
деянието,което се вменява на нарушителя,винаги представлява съществено нарушение на
процесуалните норми.
Съгласно чл.42,т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57,ал.1,т.5 и 6 ЗАНН актът и наказателното
постановление освен описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено
последното, следва да съдържат законовите разпоредби, които са нарушени, като е
необходимо да е налице пълна идентичност между фактическото и юридическото
формулиране на административното нарушение.
Конкретните фактически обстоятелства по нарушението следва да бъдат ясно и конкретно
изложени и да бъдат подведени под конкретната правна норма, която административно-
наказващият орган счита за нарушена. Противното води до нарушаване правото на защита
на наказаното лице, доколкото последното не е в състояние да разбере в извършването на
какво административно нарушение е обвинено.
В конкретния случай са допуснати процесуални нарушения, които са довели не просто да
накърняване на правото на защита на наказаното лице, а до пълна невъзможност за
определяне на предмета на доказване в съдебното производство, поради което и
наказателното постановление следва да се отмени изцяло, като незаконосъобразно.
Съображенията на съда, за да достигне до този извод, са следните:
Съгласно нормата на чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да
поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.“.
Приемайки я за нарушена и изписвайки я по този начин АНО е допуснал процесуално
нарушение,изразяващо се в абстрактно посочване на нарушената законова разпоредба, тъй
като последната съдържа повече от една алтернатива и въззивника не би могъл да разбере
какво точно деяние му се вменява да е извършил.
От друга страна- в АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно
постановление, актосъставителят, в желанието си да бъде по-конкретен, цифрово е посочил
за нарушена норма чл.5,ал.1,т.1,пр.1 от ЗДвП. Словесно на същата съответства забраната за
всеки участник в движението да създава опасности за движението, но в акта е записано, че
нарушителя е спрял лекия си автомобил, което деяние всъщност е второто предложение на
цитираната норма.
Както вече беше споменато в мотивите на съда по-горе производството по налагане на
административно наказание е един строго формален процес, който изисква стриктно
спазване на процедурата и законовите норми. Констатираните от съда по-горе нарушения на
процесуални правила са съществени, тъй като нарушават правото на защита на въззивника и
представляват формална предпоставка за отмяна на обжалваното наказателно
постановление. Същите опорочават изцяло производството по ангажиране на
4
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. В конкретния случай се
установи, че не е налице стриктно спазване на процедурите по съставяне на акта и по
издаване на наказателното постановление, поради което настоящият съд счита, че
последното следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а жалбата следва да се уважи
като основателна.
С оглед изхода от спора и според правилата на чл.63,ал.3 от ЗАНН, АНО- ответник по
жалбата следва да заплати на Я.. Т. Я.. разноските, направени от него по делото, а именно-
400лв. адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното и на основание чл.63,ал.1,предл.III от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №20-1228-004335/02.02.2021 г., издадено от
началник група към ОДМВР-С.З., сектор „Пътна полиция“, с което на Я.. Т. Я.. ЕГН
**********, от гр.С.З., ул.„К.Г.“ №82, е наложено административно наказание- глоба в
размер на 100(сто) лева.
ОСЪЖДА ОДМВР-С.З. да заплати на Я.. Т. Я.. ЕГН **********, с адрес: гр.С.З., ул.
„К.Г.“ №82, направените от него разноски по делото за упълномощаване на процесуален
представител, в размер на 400(четиристотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението, че
самото то и мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.С.З..
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
5