РЕШЕНИЕ
№ 220
Смолян, 27.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Смолян в съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Съдия: | КРАСИМИРА СЕЛЕНОВА | |
При секретар РАДКА МАРИНСКА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА СЕЛЕНОВА административно дело № 20237230700159 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/, вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Същото е образувано по жалба на К. Ф. А., А. Ф. А. с адрес [населено място], общ.Н. [община], [населено място] и Е. С. П. от [населено място], чрез адв. В. В. със съдебен адрес [населено място], бул. „[държава]“ № * срещу Заповед № А-500 от 14.11.2018 г. на Кмета на [община], с искане за обявяване на нейната нищожност, евентуално за отмяна на същата, като незаконосъобразна. С решение № 5788/01.06.2023 г. на ВАС, делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. В мотивите си ВАС е приел, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, не е изискал административната преписка в цялост и не е събрал доказателства, относими към допустимостта на подадените жалби във връзка със спазване на срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ. Констатирал е, че съдът е следвало преди да се произнесе по подадените жалби да събере доказателства относно редовното съобщаване на оспорената заповед на жалбоподателите и въз основа на това да определи процесуалната допустимост на оспорването. Дадени са указания, съдът да попълни делото с всички относими доказателства, като извърши първо преценка на допустимостта на жалбите не само на основание чл. 149, ал. 5 от АПК, а и при съобразяване налице ли е валидно съобщаване на оспорената заповед на жалбоподателите и спазване на срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, предвид на изложените в жалбите доводи и за унищожаемост на оспорения акт, както и за несъобщаване на заповедта.
В жалбата се твърди, че за измененията по процесната оспорена заповед, с която се намалява площта на имота им за сметка и в полза на съседния имот на Р. Ф. научили на 14.04.2022 г., след която дата предприели действия в община Д. за запознаване с образуваната преписка по заповедта. Сочи се, че в съдържанието на преписката съществува неистински документ, послужил за започване на процедурата по изработване на ПУП и изменение на плана за регулация за УПИ-23, кв. 45 по плана на [населено място], [община], както и че във въпросната заповед, майката на жалбоподателите Р. Ф. А. била записана като възложител, но не фигурира като такава в проекта-предложение за изработване на ПУП. Твърди се, че заявлението за одобряване на ПУП и декларацията - съгласие не са попълвани от Р. А. и не са подписани от нея, както и че процедурата по издаване на акта не е започнала по тяхна инициатива, заради което не им е осигурена възможност за участие в административното производството. Посочват, че на отправеното им искане за отмяна на заповедта до Кмета на община Д. не са последвали никакви действия и тъй като са изтекли предвидените в АПК срокове за възобновяване на административното производство за тях е налице правен интерес от искането за обявяване за нищожен процесния ИАА. Претендират се разноски по делото.
В съдебно заседание, тримата жалбоподатели, чрез адв. В. поддържат жалбата. В писмени бележки пълномощникът сочи, че Административния орган, издал акта, допуска одобряване на проект ПУП - ИПР за УПИ V-23 и УПИ XXIX - 409, 595, кв. 45 по плана на [населено място], [община], с който се променя плана за регулация по регулационни линии, граници за УПИ V-23 в кв. 45 по плана на [населено място], общ. Д. съсобственост на жалбоподателите К. А. и А. А. и се засяга имот УПИ IV-19 в кв. 45 по плана на [населено място], [община], съсобственик, в който е жалбоподателката Е. П..
Твърди се и че при издаване на процесната заповед, административният орган е допуснал съществени нарушения на административно производствените правила, довели до нищожност. Промяната е допусната на правно основание, което не е мотивирано и доказано по преписката да е било налице. Процедурата за която се твърди, че е осъществена в обжалваната Заповед и в Протокол № 19/25.10.2018 г. на общинския експертен съвет на община Д. се обосновава на неистински документи, които не са подадени от Р. Ф. А. - Заявление за одобряване на ПУП с вх. № УТ-831 от 06.06.2018 г. и Декларация-съгласие от 06.06.2018 г. Липсата на такива документи е с правоизключващо действие относно възможността за даване на съгласие и за искане за започване на промяна на ПУП. Установено е в наказателно производство, че тези документи са употребени пред [община], кметство [населено място] за стартиране на процедурата и одобрение на процесния по делото ПУП-ИРП, във връзка, с който е издадена процесната заповед. По категоричен начин е установен извършителя на това престъпление и спрямо него е постановена присъда от PC - [община]. По делото по отношение на тези обстоятелства са представени следните доказателства: Постановление на Районна прокуратура - [област] НП № ГЛУ 22229770 ГЖГ/1338/22 от 17.03.2023 г.; Пощенски плик с клеймо на получаване от 23.03.2023 г.; Решение № 10 от 22.03.2023 г. по административно наказателно дело № 20235410200015 по описа за 2023 г. на Районен съд - [община], с мотиви към него; Протокол № 53 от 22.03.2023 г. по административно наказателно дело № 20235410200015 по описа за 2023 г. на Районен съд - [община]. Престъпните действия използвани в тази процедура не могат да са основата на една “законна процедура“, която да доведе до постановяването на акт който да е нещо различно от нищожен и незаконосъобразен, като порока, липса на правно основание за издаването на акта е относим и спрямо жалбоподателя Е. П..
Излагат се доводи, че в процесната заповед не се съобщава за изменение на плана за регулация между имот УПИ IV-19 и новосъздадения УПИ XXIX - 409, 595. В протокол №19 на ОЕСУТ - Д. също липсва такъв текст. В графичната част на приетото предложение за изработване на ПУП-ИПР, от скиците по делото и заключението на вещото лице ясно се вижда, че на практика са променени границите на имот УПИ IV-19. Предадени са част от имот УПИ IV-19 в собственост на новосъздадения УПИ XXIX - 409, 595. Налице е допълване с предаване на части от имотите, което ще рече, че се променят границите им. При това няма договор за предаваеми части нито с [община], нито с физическото лице собственик на новосъздадения УПИ. Няма и дадено от съсобствениците на УПИ IV-19 предварително съгласие по реда на чл. 15 ЗУТ. Освен това никъде в заповедта не са изложени мотиви налагащи промяна на границите на имота на Е. П. - УПИ IV-19 в кв. 45 по плана на [населено място], общ. Д. с новия поземлен имот УПИ XXIX-409, 595, при което липсват материално правните предпоставки, които могат да са законово основание за одобряване с процесната заповед - нарушение на нормата на чл.146, т.3, т.4, т.5 АПК. Сочи се и че съчетаването на двата текста от ЗУТ - чл. 129, ал. 2 и чл. 134 е недопустимо, тъй като първият е за одобряване на първоначален подробен устройствен план, а вторият е за основанията за изменение на влезли в сила подробни устройствени планове. От друга страна позоваването на заявление на физически лица сочи на приложението на чл. 135 ЗУТ, в който е уредена процедурата по изменението на ПУП и следва да се цени дали са спазени изискванията на същата.
Сочи се, че производството пред органа е стартирало по искане само на една от заинтересуваните страни, като собственик на един от имотите предмет на изменението и органа е допуснал да се изработи проект за изменение на плана за регулация със съответния ПУП, освен на поискалия изменението и за поземлените имоти на жалбоподателите, а именно имоти УПИ V-23 в кв.45 по плана на [населено място] и имот УПИ IV-19 кв. 45 по плана на [населено място], което е самостоятелно основание за незаконосъобразност на проведената процедура по изменение на плана, нарушение на чл.124а, ал.2 от ЗУТ. Излагат се и доводи, че обжалваната заповед е издадена и в нарушение на изискването за форма, тъй като не съдържа посочване на конкретните фактически основания за издаването й, което е самостоятелно и достатъчно основание за отмяната й.
С нормата на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, промяната в план е недопустима, тъй като на това основание може да се одобри изменение на плана за регулация при одобрена кадастрална карта, а за [населено място] няма одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри, предвид Писмо изх.№ 20-28959-21.06.2023 г. на Началник СГКК-[област], Агенция по геодезия картография и кадастър, Константна практика на ВАС (Решение № 13341 от 27.10.2020 г. по адм. д. № 12367/2019 на Върховния административен съд; Решение № 10462 от 14.10.2021 г. по адм. д. № 1778/2021 на Върховния административен съд). Сочи се и че предвид чл. 128, ал.3 от ЗУТ и чл.129, ал.2 от ЗУТ няма обявявания и съобщения, за проекта за ПУП и за заповедта с която е одобрен ПУП, а това от своя страна е лишило заинтересованите лица от възможността да упражнят правото си по чл.128, ал.5 от ЗУТ да направят писмени възражения, предложения и искания по проекта за подробен устройствен план до общинската администрация. В този смисъл, неизпълнението на изискването за съобщаване на проекта за ПУП на заинтересованите лица във фазата на неговото изработване е съществено нарушение на административно процесуалните правила и на материалния закон. По същия начин не е изпълнено и задължението да се съобщи процесната заповед на заинтересованите лица в случая посочените по-горе съсобственици. Не е съобщено и на съседите, които по настоящото дело са конституирани като заинтересовани лица. Отделно от изложеното не са представени изискващите се и необходими документи за да се допусне изработваното на ПУП - като удостоверение за наследници при наследствен имот. В случая за УПИ IV-19, като собственик се представя С. Л. К., починал през 1989 г. вместо неговите наследници (Удостоверение за наследници изх. № АПИО 132/18.04.2022 г./издадено от [община], удостоверяващо, че съсобствениците на УПИ V-23, кв.45 са четирима, а от Удостоверение за наследници изх. № АПИО-146/27.04.2022 г. също издадено от Общ. Д. е видно, че съсобствениците на УПИ IV - 19 са петима). В същия списък на О. Д. не е посочен като заинтересовано лице и Б. Ф. А..
Нещо повече, съгласно обжалваната Заповед плана за регулация се изменя само при условията на регулационния план от 1983 г., без да се вземат предвид измененията след тава. От цветната извадка на плана приложена като доказателство по делото (писмо от О. Д. с изх. № УТ 1133/21.06.2023г. с цветна извадка от кадастралния и регулационен план на [населено място], [община], одобрен със Заповед № РД - 1398/16.11.1983 г.) е видна липсата на граница между УПИ V-23 и УПИ XXIX-409. А регулационните линии обхващат графичната част само по изменението от 1998 г., което в заповедта не е предвидено. Отделен е въпроса, че чрез тази промяна материализирана в процесната заповед, се прави отказ за изпълнение на влязло в сила Решение №377 от 29.12.1998 г. на Окръжен съд - [област]. С ПУП-ИРП категорично, се намалява площта на УПИ 23 и се увеличава площта на имота на Р. Ф. в разрез с постановеното решение. Поставят се граници които не са налични по плана от 1983 г. От писмо СМ 2431-02-149/03.05.2021 г. на ДНСК - "Главна дирекция строителен контрол" е видно, че извършената проверка на място и по документи констатира, че пристройката с квадратура от 10,23 е в имот 515 който имот представлява улица и е изградена в нарушение. Имота е част от процесния ПУП-ИПР и по конкретно имот УПИ XXIX-409, 595. Това доказателство е свързано с целта на този ПУП и издадената Заповед №А-500 от 14.11.2018 г. на Кмета на [община]. А това е обстоятелството по този начин да се узакони пристройката върху общинския терен и незаконно да се увеличи площта на този имот.
Урегулираните веднъж поземлени имоти не подлежат на последващо урегулиране, освен в изрично предвидените в ЗУТ случаи. Моли и да не се кредитира заключението на вещото лице, което е специалист по - промишлено и гражданско строителство, оценител на недвижими имоти. Тези специалности не удостоверяват квалификация - специалните знания за изработване на подробни устройствени планове с изменение на план за регулация, т.е. промени във вътрешните имотни граници. По своя преценка установява граници там където липсват такива между УПИ V-23 и УПИ XXIX-409, без да е наличен протокол за проведено трасиране за парцелна граница и скица с координати. Обжалваната Заповед изменя плана за регулация само при условията на регулационния план от 1983 г., без да се вземат предвид други изменения. Вещото лице по своя преценка прилага регулационни линии по графична част по едно конкретно изменение.
Сочи се, че посочените тежки нарушения на материалния закон, опорочават процесната заповед до степен на нищожност и материална незаконосъобразност.
Ответникът по жалбата, Кмета на О. Д. чрез адв. Х. М. оспорва жалбата. В писмени бележки развива доводи в подкрепа на тезата си за законосъобразност на оспорената заповед, издадена в съответствие с относимите разпоредби на ЗУТ. С процесния проект за изменение на регулационния план са изпълнени предпоставките на така цитираната правна норма на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, а имено - регулационните граници се поставят в съответствие с кадастралните (имотните) граници по кадастралния план, което се установява и с отговора на въпрос 2 от СТЕ, че регулационните граници между УПИ IV-19 и УПИ XXIX-409, 595 се установява по кадастрално установената имотна граница на имот № 19 с имот № 409, а на въпрос 3 от СТЕ се сочи, че регулационната граница между УПИ V-23 и УПИ IV се установява по кадастрално установената имотна граница (подпорна стена) на имот № 23 с имоти № 21, 22 на въпрос 4 от СТЕ се сочи, че източната регулационна граница на УПИ XXIX-409, 595 и УПИ V-23 се установява по имотната граница, установена със заповед № А- 095/03.06.1998 г.
Установяването на регулационните линии по имотните граници между имотите на жалбоподателите и УПИ XXIX-409, 595 по аргумент от нормата на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ не изисква съгласие за изменението от страна на жалбоподателите. В случая изменението е поискано от собственика на УПИ XXIX-409, 595, което е достатъчна предпоставка за изменение на регулационните граници, изразяващо се в привеждането им в съответствие с кадастралните (имотните) граници. Сочи и че са налице предпоставките за изменение на регулационния план по чл. 15, ал. 3 и 5 от ЗУТ по отношение на придаването на части от имоти - общинска собственост към имоти частна собственост на физически лица.
Следва да се посочи, че процесния ПУП-ИПР е приложен по отношение на придаваемите части от ПИ № 515, като същите са придобити по реда на чл. 15 от ЗУТ от собствениците на ПИ № 23 и ПИ № 409.
За придобиването на частите на придаваемата част от ПИ № 515, който е общинска улица по смисъла на регулационния план, жалбоподателите са подписани предварителни договори по чл. 15, ал. 3 и 5 от ЗУТ. Жалбоподателите са подписали предварителни договори, платили са цената по тях, подписали са и окончателни договори, които са вписали в имотния регистър и да се твърди от тяхна страна, че не са знаели за това и за предвижданията на оспорената заповед е напълно необосновано.
Отстраняването на непълноти и грешки в кадастралния план се извършва по реда на § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР за териториите, за които липсва одобрена кадастрална карта, какъвто е настоящият случай. Възникналите спорове за материално право се решават по исков ред пред гражданския съд, а не в рамките на административното производство по изменение на регулационния план.
От гореизложеното в съвкупност следва извод, че процесният проект за изменение на регулационния план на [населено място], общ. Д. отговаря на изискванията на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и чл. 15, ал. 3 и ал. 5 от ЗУТ. Ето защо заповедта, с която той е одобрен, се явява законосъобразна, а подадените срещу нея жалби - неоснователни. Претендират се разноски в производството.
Заинтересованата страна Р. С. Ф. лично и с адв. К. оспорва жалбата. В писмена защита развива допълнителни съображения за липса на пороци водещи до нищожност на оспорения административен акт. Налице е волеизявление, което е ясно и недвусмислено. С оспорената Заповед № А - 500 от 14.11.2018 год. на Кмета на [община], е одобрено изменение на ПУП - ИПР за УПИ V-23, в кв. 45 по плана на [населено място], [община]. С одобрения план регулационните линии на УПИ V-23 се връщат частично по имотни граници на имот с пл. № 23, като 129 кв.м. от улична регулация се придават към УПИ V-23. След направените промени УПИ V-23 става с площ от 802 кв.м. Урегулира се нов поземлен имот УПИ XXIX - 409, 595 с площ 474 кв.м. по имотните граници на имот с пл. № 409 и имот с пл. №595. В конкретния случай са налице предпоставките за изменение на регулационните граници и привеждането им в съответствие с имотните граници и това се потвърждава и от заключението на вещото лице арх. М., според което дворищните регулационни линии за поземлени имоти №23 и №409 се поставят по имотните граници. От поземлен имот №515, който по силата на регулационния план е общинска улица, се придават: 129 кв.м. към УПИ V-23 и 64 кв.м към УПИ ХХIХ-409, 595. Регулацията е приложена по отношение на придаваемите части от ПИ №515. Процедурата е завършена с окончателни договори за покупко-продажба. С процесния ПУП, не се предвижда да бъдат придавани части от имоти частна собственост от други имоти към УПИ V-23 и УПИ XXIX-409, 595. С оглед което процесното изменение е процедирано, за да се постигне съвпадение между дворищните регулационни линии на поземлени имоти №23 и №409 и да се поставят по имотните граници, за което не е необходимо съгласието на жалбоподателите за одобряване на проект на процесното изменение на плана за регулация, тъй като се основава на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
За [населено място] е съставен регулационен план, одобрен със Заповед № 1398 от 16.11.1983 год., както и за кв. 45 от плана на [населено място] е изработвано частично промяна на ЗРП, като се обособява нов парцел XXIX - 409, одобрен със Заповед №А-095 от 03.06.1998 год. Няма спор по обстоятелството, че регулационния план на [населено място] е влязъл в сила. Обстоятелството, че имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните сочи на наличие на първата от алтернативно предвидените в разпоредбата на чл. 134, ал.2, т.2 от ЗУТ предпоставки, осигуряващи правна възможност за изменение на подробния устройствен план - план за регулация, което се установява от заключенията на в.л. инж. Н. Щ. и арх. М. по адм. дело № 129/2022 год., след като Р. Ф. е направил искане за това и след като са сключени предварителни договори за покупко-продажба по реда на чл.15, ал.3 от ЗУТ. Подписан е окончателен договор за покупко-продажба от 30.11.2018 год. и от жалбоподателите след което, заповедта е издадена на 14.11.2018 год.
Регулацията е приложена по отношение на придаваемите част от ПИ № 515 - процедурата е завършена с окончателни договор за покупко-продажба. По безспорен и категоричен начин се установява, че със Заповед № А - 500 от 14.11.2018 год. на Кмета на О. Д. няма предаване на имоти частна собственост към имоти съседни, също частна собственост, за да се изисква наличие на съгласие.
От заключението на инж. Щ. се потвърждава, че регулационните линии минат по имотните, така както са нанесени в графичната част на заповедта.
С одобряването Подробен устройствен план - изменение на плана за регулация за УПИ V-23, кв. 45 по плана на [населено място], общ. Д. не се намаляват площи, а точно обратното. Ако има намаляване на площите, то това не е станало със Заповед № А - 500 от 14.11.2018 год. на Кмета на [община], а с ПУП от 1998 година. Моли за решение, с което да се отхвърлят жалбите като неоснователни и потвърди Заповед № А - 500 от 14.11.2018 год. на Кмета на [община], както и претендира за разноски по делото.
Останалите заинтересовани страни – Д. С. К., Т. М. К., С. Б. К., Д. Б. К., М. К. М., А. К. М., М. М. К., Ф. С. Т., Р. М. К., Ф. А. В., А. С. Ф., [община], Р. Ф. А. не се явяват и не изразяват становище по същество.
Предвид дадените указания на страните относно доказателствена тежест за твърдените и установените в оспорения акт обстоятелства, както и за редовно съобщаване на оспорения административен акт, за което следва да представи направените съобщения до жалбоподателите за връчване на оспорената заповед, вкл. разписен лист.
В изпълнение на дадените указания от жалбоподателите е постъпила молба - отговор, с която молят да бъдат приети доказателства представени преди касационното производство, от които се установява, че във връзка с издадената заповед има Решение № 10 от 22.03.2023 г. по административно наказателно дело № 20235410200015 по описа за 2023 г. на Районен съд - [община], с мотиви към него за това, че кметът е използвал в това производство неистински документи, за което му е наложена адм. нак. санкция. Сочи се и писмо № См 2431-02-149/03.05.2021 г. на ДНСК, в което се констатира незаконна пристройка в имот 595.
В отговор на искането е изискана справка и от СГКК л.35 от делото, от която е видно, че за урбанизираната територия на [населено място] няма кадастрална карта и данните се поддържат от [община].
От ответника са постъпили протоколи, с които се удостоверява за поставени на таблото в община Д. съобщения, в отговор на указанията за прилагане на разписен лист за връчване на оспорената заповед на заинтересованите страни и доказателства за надлежно съобщаване на оспорения акт.
Допусната е и исканата съдебно техническа експертиза, от която се установява, че съгласно изменението по Заповед № А-500 от 14.11.2018 г. регулационните линии на УПИ V-23 се връщат частично по имотните граници на имот пл. № 23, така както са кадастрално нанесени на графичната част към Заповед № А-095 от 03.06.1998 г. От извършения оглед и замерване на място е установено, че отразената на графичната част към Заповед № А-095/03.06.1998 г. източна имотна граница на имот пл. № 23 /с имот пл. № 409/ на място не съществува. Местоположението на съществуващата на място ограда съвпада с регулационната граница по Заповед № А-095/03.06.1998 г., която Заповед е действала при съдебната делба през 1998 г. Решение №377/29.12.1998 г.: имот пл. № 409, за който е отреден парцел XXIX-409 кв.45 с площ 346 кв.м.; Констатира се разлика в площта на УПИ XXIX-409 по Заповед № А-095/03.06.1998 г. и площта описана в Решение № 377/29.12.1998 г. С проекта за изменение на ПУП, регулационната граница между УПИ IV-19 и УПИ XXIX-409, 595 се установява по кадастрално отразената на плана имотна граница на имот №19 с имот №409. Регулационната граница между УПИ V-23 и УПИ VI се установява по кадастрално отразената на плана имотна граница /подпорна стена/ на имот №23 с имоти №21, 22. Източната регулационната граница на УПИ V-23, която е отложена на терен, с проекта за изменение на ПУП се измества на запад и вече не минава по съществуващата на място ограда, а по кадастрално нанесената на графичната част към Заповед № А-095/03.06.1998 г. за ЧИ на плана имотна граница. От юг и югоизток към УПИ V-23 се придават по регулация 129 кв.м. от общински поземлен имот № 515-улица. От изток към УПИ XXIX-409, 595 се придават по регулация 64 кв.м. от общински поземлен имот № 515 - улица.
Обжалвания ПУП предвижда изменение на регулационните граници на УПИ V-23, УПИ XXIX-409, УПИ VI-21,22 и УПИ IV-19. Констатира се разлика между площта посочена в съдебното решение и замерената площ на УПИ XXIX - 409 по Заповед № А-095/03.06.1998 г., която е действала към момента на издаване на съдебното решение. Със Заповед № А-500 от 14.11.2018 г. източната регулационна линия на УПИ IV-19 се измества на изток, по съществуващата на място ограда. Югоизточната регулационна линия на УПИ IV-19 е изместена на север по съществуващата на място ограда. Тези огради са нанесени кадастрално на плана от 1983 г. и на ЧИ изменение на плана от 1998 г. като част от имотна граница на имот пл. № 19 с имот пл.№ 409. Западната стена на дърварника, построен в УПИ XXIX- 409, 595 опира в съществуващата на място ограда, по която се установява новата регулационна граница на УПИ XIXX - 409,595 с УПИ IV-Нанесената на графичната част към Заповед № А-095/03.06.1998 г. имотна граница на имот пл. № 23 с имот пл. № 409 на място не съществува. Източната регулационна граница на УПИ V-23 /към УПИ XXIX - 409/ по Заповед № А-095/03.06.1998 г., която е действала при съдебната делба на парцелите е трасирана на терен, като е монтирана ограда от метални колове и телена мрежа. С изменението по Заповед № А-500 от 14.11.2018 г. - източната регулационна линия на УПИ V-23 се измества на запад и вече не минава по съществуващата на място ограда. На юг новата регулационна линия на УПИ V-23 минава по подпорната стена, която е нанесена кадастрално на плана от 83 г. и неговото изменение през 1998 г. Констатират се разлики в графично замерената площ на УПИ V-23 и УПИ XXIX-409 по Заповед № А-095/03.06.1998 г. и площите описани в Решение № 377/29.12.1998 г. Във връзка с поставените въпроси е изготвила комбинирана скица, а по отношение на допълнителните задачи е пояснила, че нанесената на графичната част към Заповед № А-095/03.06.1998 г. източна имотна /кадастрална/ граница на имот пл.№ 23 /с имот пл.№ 409/ на място не съществува. На място е отложена източната регулационната граница на УПИ V-23 към УПИ XXIX - 409 по Заповед № А-095/03.06.1998 г. С проекта за изменение на ПУП е предвидено новата източна регулационна граница на УПИ V-23 да се установи по отразена на Заповед № А-095/03.06.1998 г. кадастрална /имотна/ граница на имот пл. № 23 с имот пл. № 409, която на място не съществува. От юг и югоизток към УПИ V-23 се придават по регулация 129 кв.м. от общински поземлен имот № 515-улица. С проекта за изменение на ПУП, одобрен с оспорената заповед регулационните граници между УПИ IV-19 и УПИ XXIX-409, 595, между УПИ V-23 и УПИ VI се установяват по имотните граници отразени на кадастралната основа на плана на [населено място]. От изток към УПИ XXIX-409, 595 се придават по регулация 64 кв.м. от общински поземлен имот № 515 - улица.
След преценка на изложеното в жалбата, изразените становища на ответника и явилите се заинтересовани страни, съобрази доводите им в писмените защити, и като взе предвид събраните по делото доказателства, в т.ч. заключенията на назначените по делото съдебно-технически експертизи, съдът прие за установено следното: С оспорената заповед е одобрен подробен устройствен план /ПУП/ - изменение на план за регулация за УПИ V – 23, кв. 45 по плана на [населено място], [община], като регулационните линии на това УПИ се връщат частично по имотните граници на имот пл. № 23 и 129 кв.м. от уличната регулация се придават към УПИ-то и същото става с площ от 802 кв.м. В заповедта се посочва още, че се урегулира нов УПИ XXIX – 409, 595 с площ от 474 кв.м. по имотните граници на имот с пл. № 409 и имот с пл. № 595, както и се предвижда свободно застрояване по ограничителни линии в двете УПИ-та. Същата е издадена на основание чл. 129, ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и протокол № 19/25.10.2018 г. на Общински експертен съвет по устройство на територията.
Като заявители в административното производство са посочени [община], Р. Ф. и Р. А., за която с Решение № 10 от 22.03.2023 г. по административно наказателно дело № 20235410200015 по описа за 2023 г. на Районен съд - Д. е установено, че не е подавала заявление и декларация и по този повод са ползвани неистински документи, при което Кмета на община Д. е наказан с глоба от 1000 лв. и прекратено наказателното производство /Постановление на Районна прокуратура - [област] НП № ГЛУ 22229770 ГЖГ/1338/22 от 17.03.2023 г.; Пощенски плик с клеймо на получаване от 23.03.2023 г.; с мотиви към него; Протокол № 53 от 22.03.2023 г. по административно наказателно дело № 20235410200015 по описа за 2023 г. на Районен съд – [община]/. Не е спорно между страните по делото, че жалбоподателите К. А. и А. А. са съсобственици на УПИ V-23, кв. 45, а жалбоподателката Е. П. е съсобственик на УПИ IV-19, кв. 45, за които имоти не е спорно, че са засегнати от изменението. Не е спорно по делото, че за проекта на изменението и оспорената заповед съобщения до жалбоподателите и заинтересованите страни не са изпращани, при което и депозираните жалби следва да се приеме, че са подадени в законния срок и съдът дължи произнасяне по законосъобразността, съответно и нищожността на оспорената заповед. Представените, съгласно дадените указания на ответника, които са и част от административната преписка Протокол от 21.09.2018 г. с който се удостоверява, че на таблото в О. Д. е поставено съобщение изх. №УТ-1321/21.09.2018 г. за изработен проект и Протокол от 20.11.2018 г. за поставено съобщение изх. №УТ 1607/20.11.2018 г. за издаване на заповедта, без приложен разписен лист, както и списък на страните в административното производство в изпълнение на задължението по чл. 152, ал. 3 от АПК, не обосновава извод за редовно връчване на оспорената заповед на заинтересованите лица, в това число и на тримата жалбоподатели.
Без да е налице редовно съобщаване на оспорения акт са ирелевантни обстоятелствата, развити в доводите на заинтересованата страна Р. Ф. и ответника, че жалбоподателите са знаели за процесната заповед и съответно жалбата е просрочена. Това, че на основание предприетата процедура за изменение на ПУП – ПР и решението на Общински съвет [населено място] са сключени договори по реда на чл. 15 от ЗУТ, както и че окончателни договори, О. Д. е сключила с лицата - Р. Ф., договор от 05.12.20218 г. и договор и жалбоподателите - Р. А., К. А. и А. А. и Б. А. – наследници на Ф. А. за прехвърляне на части от ПИ, собственост на О. Д. по силата на частичното изменение на регулационния план за УПИ У-23 и УПИ ХХ1Х-409, 595 не санира последиците от нередовното уведомяване за издаване на оспорената заповед. Предвид изложеното се налага извод за спазване на срока за оспорване по чл.215, ал.4 от ЗУТ и съответно за допустимост на жалбите относно незаконосъобразността на оспорената заповед.
По съществото на жалбите, съдът направи следните изводи:
Според чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ „Влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, освен на основание по ал.1, и когато: ... 2. при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните“.
Не се спори по делото, че процедурата е стартирала със заявление на заинтересованите страни [община], Р. Ф. и Р. А., за която с Решение на ДРС е установено, че не е подавала заявление и декларация по този повод, при което са ползвани неистински документи, за което на Кмета на [населено място] при община Д. е наложена глоба от 1000 лв. и прекратено наказателното производство. Видно от самата заповед процедурата е проведена и съответно взето решение с Протокол № 19 от 23.10.2018 г. на ОЕСУТ [населено място] при липса на надлежно заявяване от страна на Р. А., независимо, че в изпълнение на решение № 579, взето с протокол № 41/27.04.2018 г. на Общински съвет-[община] (л.68), е сключен предварителен договор с Р. Ф. и наследници на Ф. А. от [населено място] измежду които са жалбоподателите – К. А., А. А., Р. А. и Б. А. (удостоверение изх. № АПИО-132/18.04.2022 г.). По делото не е спорно, че е подадено заявление УП-175/29.01.2018 г. от Р. Ф. за разрешаване на изработване на ПУП за имот № 409, кв.45 по плана на [населено място], поради което и издадената заповед, според настоящия състав не е нищожна на това основание, а води до нейната унищожаемост. Извод за незаконосъобразност се налага, тъй като видно от приложения на л.85 от делото, протокол по АД №129/22 г. на СмАдмС, комисия на ОЕСУТ при [община], приема така предложеният ПУП по заявление вх. №УТ-831/06.06.2018 год. в което заявление, на първо място не се сочи за кой имот се иска да бъде одобрен ПУП и на второ място е установено с влезнало в сила решение №10 от 22.03.2023 г., че признава за виновен кмета /В.Н.М./ на [населено място], за това че е съставил частни документи, като е попълнил и подписал от името на Р. А. заявление, престъпление по чл.309, ал.1 от НК. При извършената служебна проверка съдът е констатирал, че решението е влезнало в сила от 13.04.2023 г.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че процедурата е стартирала при съществени процесуални нарушения, без да има надлежно сезиране и съответно издаден административен акт за изработване на проект за изменение и одобрено изменение на ПУП-ИПР (изменение на план за регулация) за УПИ V-23, кв.45 [населено място], [община], за което е изготвено мотивирано предложение от арх. А. С. (л.69-74) с възложители О. Д. и Р. Ф.. Освен това за изготвения проект не са уведомени заинтересованите страни и съответно жалбоподателите, които са могли да направят възражение и съответно за изработеният проект не е издадена заповед на Кмета на [населено място], при което оспорената заповед е издадена при допуснати и други съществени процесуални нарушения обуславящи нейната отмяна.
Същата е издадена и в нарушение на чл.59 от АПК, като описаните фактически основания, обуславящи нейното издаване не са подведени под съответното правно основание на чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ, като в мотивната част се сочи единствено чл.129, ал.2 от ЗУТ и Протокол №19 на ОЕСУТ, в който също не се сочи основанието за това, при което основателни доводите, че същата е лишена от фактически и правни основания за издаване. В същата, както и в придружаващите преписката писмени доказателства, не са изложени съображения, че в конкретния случай имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните по плана от 1983 г. и съответно, без да се има предвид изменението от 1998 г. /Заповед № А-095/03.08.1998г./.
Основателни са и доводите, че процесната заповед не е съобразена с материалния закон, тъй като процесната заповед цели одобряване на ПУП за имот №23, за който имот липсва заявление за изменение, при което и не са били налице предпоставките за изменение на регулационните граници и привеждането им в съответствие с имотните граници, без да има искане и без да се извърши трасиране и установи площта на имот №23 съобразно имотните му граници и постановено решение №377 от 29.12.1998 г. на Окръжен съд - [област].
Независимо от сключените договори със жалбоподателите, процедурата е стартирала при неясни обстоятелства и без да са събрани доказателства за установяване на всички факти, съгласно чл.35 от АПК. Вярно е, че от приетите заключения се установява, че дворищните регулационни линии за поземлени имоти №23 и №409 се поставят по имотните граници, но при допуснатите съществени процесуални нарушения и тези на материалния закон, това обстоятелство не може да обоснове издаването на заповед с процесното съдържание, без да се вземе предвид и изменението на плана от 1998 г. Освен това от писмо на О. Д. изх. № УТ 1047/01.06.2022 г. е видно, че въпреки издадената заповед не са ясни параметрите на имотите, за които се извършва ПУП - ИПР, а са били необходими допълнителни проверки и то след като вече са одобрили ПУП, като от същото е видно, че се очаква геодезическо заснемане, становище на юрист, изготвяне на комбинирана скица.
Не на последно място, основателни са и доводите, че обжалвания ПУП, според вещото лице инж. Н. Щ. предвижда изменение на регулационните граници на УПИ V-23, УПИ VI-21,22 и УПИ IV-19, за които имоти собствениците, в това число жалбоподателката Е. П. не е правила искане и не е уведомявана, при което и подадената жалба от същата е допустима и съответно основателна.
При така установеното, съдът намира жалбите за основателни, като следва да се отхвърли искането за прогласяване нищожност на оспорения акт. Както е констатирал и предишния състав, оспорената заповед е издадена от компетентен орган - кмет на община и макар и да не е посочена от издателя, съществуваща правна норма – чл. 134, ал.2, т.2 от ЗУТ, в предвидената от закона писмена форма, като липсата на условия или предпоставки, предвидени в приложимата материално-правна норма, касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност.
По изложените съображения, и доколкото посочените нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, обжалваната заповед следва да бъде отменена, а преписката върната за ново произнасяне по искането на Р. Ф. и [община].
При този изход на делото и предвид направеното от оспорващите, чрез процесуалния им представител своевременно искане за разноски, административния орган дължи на основание чл. 143 АПК заплащане на направените по делото разноски на К. Ф. А., А. Ф. А. и двамата с адрес [населено място], общ. Н. И. в общ размер на 2860 лв., от които 1100 лв. в настоящото производство, 640 лв. пред ВАС и тези по адм.д. №129/2022 г. на СмАдмС - 1120 лв. и на Е. С. П. от [населено място] общо 1580 лв. разноски по делото, от които 500 лв. в настоящото производство, 570 лв. пред ВАС и тези по адм.д. №129/2022 г. на СмАдмС - 510 лв. съгласно приложен списък.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № А-500 от 14.11.2018 год. на Кмета на [община], с която е одобрен ПУП - ИПР за УПИ V-23, в кв. 45 по плана на [населено място], [община].
Връща преписката за ново произнасяне по искането на Р. Ф. с № УТ 175/29.01.2018 г.
ОСЪЖДА О. Д. да заплати на жалбоподателите К. Ф. А., А. Ф. А. и двамата с адрес [населено място], общ. Н. [община], разноски по делото в общ размер на 2860 лв. и на Е. С. П. от [населено място] 1580 лв.
Решението може да се обжалва, чрез Административен съд - [област] пред Върховния административен съд [област] в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: | ||