Р Е Ш
Е Н И Е
№ 8.7.2019
г. град Велико Търново
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски районен
съд
VІ-ти граждански състав
на двадесет и четвърти
юни две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния
състав:
Районен съдия: Георги
Георгиев
при секретаря Милена Радкова
като
разгледа гражданско дело № 1181 по
описа за
Производството е по реда на
чл. 310, ал. 1, т. 6 ГПК, вр. чл. 146, ал. 2, вр. чл. 150 СК.
Образувано е по искова молба
на В.А.И., действаща като майка и законен представител на малолетната П.К.К.,
както и на В.К.К., действащ със съгласието на своята майка и законен
представител В.А.И., срещу К.К.К., с която се претендира изменение на присъдените
по гр. д. № 2380/2017 г. по описа на
Районен съд - Велико Търново издръжки за децата.
В молбата се
твърди, че с решение по гр. д. № 2380/2017 г. на Районен съд – Велико Търново е
прекратен сключеният между В.И. и К.К. граждански брак, като родителските права
по отношение на родените от брака деца са предоставени на майката, а бащата е
осъден да им заплаща месечна издръжка. Заявява се, че от постановяване на
посоченото решение са настъпили съществени изменения на обстоятелства,
обуславящи изменение в размерите на определените издръжки – променен е
минималният законо-установен размер на издръжката за едно дете;
малолетната П.К. вече е ученик в V-ти, а В.К.К. – в X-ти клас, а от своя страна
ответникът не е заплащал определените с бракоразводното решение издръжки, като
същият е лице в трудоспособна възраст, което е собственик на търговско
дружество и което няма задължения за издръжка към други лица.
В
законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, в който
претенциите се оспорват по отношение на техните размери. Заявява се, че
ответникът не е в състояние да осигури заплащането на издръжки в търсените
размери, както и че последният е заплащал и заплаща изцяло консумативните
разходи за съвместно ползваното от страните жилище, в това число и разходите,
които се правят от майката и от малолетната им дъщеря. Изразява се готовност
ответникът да заплаща месечна издръжка в размер от 140.00 лева за всяко от
децата.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищците поддържа исковата молба
и моли за нейното уважаване, като счита, че за периода след определяне на
досегашните издръжки са настъпили съществени изменения в потребностите на децата,
както и че е във възможностите на бащата да дава претендирания увеличен размер
на издръжките.
Процесуалният
представител на ответника заявява, че претендираният размер на издръжките е
завишен и не отговаря на нуждите на децата, както и на възможностите на бащата.
Твърди, че ищецът е готов да плаща увеличен размер на издръжките, но не повече
от 160 лева на дете.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено следното:
По делото не е спорно и се установява от представените
писмени доказателства, че В.А.И. и К.К.К. са родители на малолетната П.К.К. и
на непълнолетния В.К.К..
Установява се от приложения заверен препис
от решението по гр. д. № 2380/2017 г. на Районен съд – Велико Търново, че
родителските права по отношение на децата са предоставени на майката, а бащата
е осъден да заплаща месечна издръжка съответно в размер на 130.00 лева – за В.К.
и 120.00 лева – за П.К..
От
представените удостоверение се установява, че понастоящем В.К. е ученик в X-ти клас в СУ „***”, гр. Велико Търново, а П.К.
е ученик в V-ти
клас в OУ „***”, гр. Велико
Търново.
От
изисканите от ТД на НАП – Велико Търново справки за родителите е видно, че майката
получава брутно трудово възнаграждение в размер на 283.00 лева, а бащата – възнаграждение
в размер на 560.00 лева. Видно е от справка в Търговския регистър, че
ответникът е управител и едноличен собственик на капитала на „***” ЕООД.
От
представените от Служба по вписвания – Велико Търново и от ОД на МВР – Сектор
„Пътна полиция” справки се установява, че бащата притежава апартамент, находящ
се в гр. Велико Търново, ул. „***” № 3, ½
ид. ч. от гараж, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „***” № 6, мотоциклет „С.” с дата на първа
регистрация през
По данни
от изготвения социален доклад след развода на родителите основните грижи по
отглеждането и възпитанието на децата се полагат от майката, която е подкрепяна
от своята майка – св. П. А.. Майката и малолетната П.К. живеят в семейното
жилище на родителите в гр. Велико Търново, ул. П. № 3, което е предоставено за
тяхно съвместно ползване до навършване пълнолетие на детето. От своя страна,
непълнолетният В.К. се е установил при своята баба по майчина линия. Посочено
е, че децата не осъществяват контакти с бащата, като последният е споделил, че не
е виждал сина си от м. септември. На свой ред, майката е споделила, че сумата, необходима за задоволяване
потребностите на децата, която тя ежемесечно успява да осигури чрез труда си, възлиза
на 1 200.00 лева.
В
социалния доклад е отразено, че П.К. учи в езикова школа „Д.”, за което се заплаща годишната такса от 700.00 лева, без
в последната да са включени средствата, необходими за закупуване на учебници и
помагала. Посочено е също, че детето пее в ДЮФА „Б.”, гр. Велико Търново, където
месечната такса е 25.00 лева, както и че фолклорният състав има международни
участия, които са съпроводени с допълнителни разходи. От началото на
С оглед на събраните по делото
доказателства, съдът намира предявените искове за доказани по основание.
Съгласно
чл. 150 СК, изменение на предходно определената издръжка се допуска само при
изменение на обстоятелствата, въз основа на които тя е присъдена в определения
размер. За да възникне това право, е необходимо след определяне на издръжката
да са настъпили трайни съществени промени в нуждите на детето и във
възможностите на родителите.
От
постановяване на решението по гр. д. № 2380/2017 г. на Районен съд – Велико
Търново до настоящия момент e
изминалa една година и осем
месеца, през който период с нарастване възрастта на децата безспорно са се
увеличили и техните нужди. Понастоящем В. е ученик в X-ти клас в СУ „***”, гр.
Велико Търново, а П. – в V-ти
клас в OУ „***”, гр. Велико
Търново, което обстоятелство неминуемо води до нарастване нуждата им от
средства, предвид необходимостта от закупуване на учебници, учебни пособия и
помагала, облекло и пр. В този ред на мисли, при доказване повишената нужда от средства за издръжка на едно
дете не следва да се прилага строго формално принципът на главното доказване в
процеса, а следва да се подхожда с известна доза презумптивност. Тук следва да
се отбележи, че в посочения период от време е променен и минималният размер на
издръжката за едно дете, с оглед променения размер на минималната работна
заплата за страната, като от 460.00 лева към
По
отношение размера на дължимите издръжки, съдът съобразява разпоредбите на чл.
142 и чл. 143 СК, съгласно които размерът на издръжката се определя в
зависимост от нуждите на децата и възможностите на родителя, който я дължи.
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК, минималната издръжка на едно дете е
равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната,
която към момента е в размер на 560.00 лева, т.е. минималният размер на
издръжка е 140.00 лева за едно дете. С
оглед посочената разпоредба, минималната работна заплата не само има
самостоятелно значение при определяне размера
на издръжката, но служи и като ориентир за конкретните
икономически условия в страна,
а повишаването на същата от
При
преценка възможността на всеки родител да осигурява издръжка за детето съдът
преценя реализираните от родителите доходи и имущество. В този ред на мисли,
майката е лице в активна трудоспособна възраст, което полага труд и реализира
доходи от същия. От изложеното в социалния доклад става ясно, че майката е
заявила пред социалния работник, че сумата,
която е необходима за задоволяване потребностите на децата, която тя ежемесечно
успява да осигури чрез труда си, възлиза на 1 200.00 лева. Т.е. от
направеното изявление е видно, че майката реализира доход около средната
работна заплата за страната, имайки в предвид, че освен средствата, необходими
за издръжката на децата, тя следва да реализира и такива за собствената си
издръжка. Понастоящем майката е жилищно устроена, имайки в
предвид, че с решението по гр. д. № 2380/2017 г. на Районен съд – Велико
Търново семейното жилище на родителите е предоставено за тяхно общо ползване до
навършване пълнолетие на П.К.. От друга страна, по делото е безспорно
установено, че майката полага непосредствените грижи за двете деца, макар
голяма част от преките грижи за по-голямото дете да се полагат от неговата баба,
за което обаче майката предоставя необходимите средства. На свой ред, бащата се
осигурява чрез притежаваното от него търговско дружество на минималната работна
заплата за страната, като същият живее в собствено жилище. По отношение
финансовите възможности на бащата съдът съобразява изложеното от последния пред
социалния работник, изготвил представения по делото доклад, че успява да
осигури определените с решението по гр. д. № 2380/2017 г. на Районен съд –
Велико Търново издръжки за децата, както и изложеното в отговора на исковата
молба, че заплаща изцяло консумативните разходи за съвместно ползваното от родителите
жилище. Посочените обстоятелства несъмнено говорят, че макар осигурителният
доход на бащата да е на минималната работна заплата за страната, последният
също реализира по-високи доходи чрез осъществяваната от него дейност. Тук
следва да се има в предвид, че с определението си от 5.6.2019 г. съдът задължи
ответника да представи доказателства за доходите си, което не беше изпълнено от
последния с довод, че няма как да ангажира писмени доказателства за това
обстоятелство. Предвид на това, по реда на чл. 161 ГПК съдът приема, че макар
официално и пред данъчните власти в страната дружеството, чиито едноличен
собственик на капитала е ответникът, да не е декларирало разпределение на
дивиденти, то е очевидно, че или чрез дейността на това дружество, или по друг
начин ответникът реализира доходи, които несъмнено са над минималната работна
заплата за страната. В този смисъл, съдът не възприема позицията, че доколкото
„по документи” бащата реализира минимални доходи, то същите са и реално
получаваните такива. Междувпрочем, такъв е и подходът спрямо майката, която
сама е заявила пред социалния работник, изготвил представения по делото доклад,
че реализира доходи, даващи й възможност да задоволява потребностите на своите
деца.
При горните
констатации, съдът намира, че от необходимата издръжка в размер на 320.00 лева
месечно - за В.К. и в размер на 310.00 лева - за П.К., бащата следва да заплаща
180.00 лева – за В. и 170.00 лева – за П., съобразявайки, че майката е пряко
ангажирана с ежедневните грижи за децата, което безспорно е свързано с
допълнителни разходи.
С
оглед частичната основателност на исковете ищците имат право на направените от
тях разноски, но доколкото в представените договори за правна защита и
съдействие не е посочено какви възнаграждения са били уговорени и дали такива
са били заплатени, в ползва на ищците не следва да бъдат присъждани разноски.
Ответникът също има право на
разноски, но по делото няма
данни реално да е извършил такива. Според
представения договор за правна защита и съдействие възнаграждение не е
било платено, понеже същото е уговорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Предпоставките за определяне на възнаграждение обаче не са налице, тъй като към договора не са представени доказателства (а и няма такива твърдения), че
адвокатът е роднина или близък на ответника, респ. че последният е юрист.
Ответникът
следва да заплати и държавна такса от 144.00 лева върху размера на присъденото
увеличение на издръжките.
Мотивиран
от гореизложеното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ размера на
определената по гр. д. №
2380/2017 г. на Районен съд – Велико Търново месечна издръжка за В.К.К., ЕГН ********** от 130.00 на 180.00 (сто и осемдесет) лева,
както и размера на определената по гр.
д. № 2380/2017 г. на Районен съд – Велико Търново месечна издръжка за П.К.К., ЕГН ********** от 120.00 на 170.00 (сто и седемдесет)
лева, като:
ОСЪЖДА К.К.К., ЕГН **********
да заплаща на В.К.К., ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка и
законен представител В.А.И., ЕГН **********, месечна издръжка в размер от 180.00
(сто и осемдесет) лева, считано от подаване на исковата молба – 22.4.2019 г. до
настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, като отхвърля иска за горницата до пълния претендиран размер от 275.00 лева.
ОСЪЖДА К.К.К., ЕГН **********
да заплаща на П.К.К., ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен представител В.А.И., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер от 170.00 (сто и седемдесет) лева, считано от подаване на
исковата молба – 22.4.2019 г. до настъпване на законни причини за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, като отхвърля иска за
горницата до пълния претендиран размер от
275.00 лева.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в
частта, с която исковете за увеличение на издръжките са уважени.
ОСЪЖДА К.К.К., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Великотърновския районен съд държавна такса върху
уважената част от иска в размер на 144.00 (сто четиридесет и четири) лева,
както и 5.00 (пет) лева – в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Велико Търново в двуседмичен срок от постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: