№ 31
гр. Благоевград, 17.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Емилия Дончева
като разгледа докладваното от Емилия Дончева Търговско дело №
20251200900007 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. №
144/07.01.2025г., подадена от С. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. „Д.М.“ №
4, чрез адв. И. Ю., с адрес: гр. С., ул. „П.“ ****, офис срещу ЗД „Б.“ АД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “Д.Б.“ № 87, представлявано от С.П. и
К.К., с която е предявен иск за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищеца сумата от 50000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени болки и страдания в резултат на смъртта на неговия брат Г. А. К.,
причинена вследствие на ПТП, настъпило на **** г. по вина на водача на лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ****, за който автомобил
има валидно сключена със ЗД „Б.“ АД застраховка „Гражданска отговорност“
съгласно полица № BG/02/120002682954 от 21.09.2020 г. с валидност от 21.09.2020
г. до 20.09.2021 г., ведно със законната лихва, считано от изтичане на три месеца от
получаване на заявлението по чл. 380, ал. 1 КЗ – 22.11.2023 г. до окончателното
изплащане на обезщетението.
В исковата молба е посочено, че ищецът е освободен от държавна такса на
основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК. Едновременно с това е направено искане за
освобождаване на ищеца от внасянето на такси и разноски по делото, тъй като не
разполага със средства за заплащането им.
След като се запозна с постъпилата искова молба и приложенията й, съдът
намира следното:
Предявеният иск е оценяем, поради което се дължи държавна такса в размер
на 4 % върху заявения материален интерес. Ищецът претендира неимуществени
вреди в резултат на настъпила смърт на неговия брат, в резултат на ПТП, което
деяние твърди, че е признато за престъпление с влязла в сила присъда на
наказателен съд. На основание чл. 83, ал. 1,т. 4 ГПК, по силата на самия закон, от
заплащане на държани такси и разноски по дела са освободени ищците,
предявяващи искове за вреди от непозволено увреждане за престъпление, за което
има влязла в сила присъда. С Определение № 261 от 31.05.2017 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 757/2017 г., I т. о. е допуснато произнасяне по следния правен въпрос - дали
видът на вредите, за които има влязла в сила присъда, е от значение за
1
освобождаване на ищеца от държавна такса, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК и дали
се дължи държавна такса по иск за обезщетяването на друг вид вреди, твърдени в
причинна връзка със същото деяние, за което има влязла в сила присъда? С
цитирания акт е прието, че съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, по
отношение на това дали същото е извършено, дали е извършено противоправно и
дали деецът е виновен. Деянието съставлява онова действие или бездействие на
делинквента, което е обективирано в хипотезиса на нормата за съответното
престъпление и чиито компоненти подлежат на установяване, за постановяване на
осъдителна присъда в съответствие с конкретен наказателен състав. Когато
деянието е санкционируемо като престъпление и с оглед настъпването на вреда и
вида на вредата, предопределящ и различна наказателна отговорност за
причиняването на различни по вид и тежест вреди, фактическият състав на
деянието обхваща и нея самата (съставомерност на вредата). Следователно, в тези
случаи - на резултатни престъпления, в чийто фактически състав е задължително
настъпването на вреда и квалифицирането им е съобразно вида и тежестта на
същата, постановената присъда обвързва гражданския съд, съгласно чл. 300 ГПК, и
досежно конкретно установения вид вреда, но не и за всички възможни и други
вреди от същото поведение на делинквента. Доколкото чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК има
засилена социална функция, като цели да облекчи защитата на действително
потърпевши (а не субективно считащи се за пострадали) от определено деяние
ищци, а доказателство за последното е единствено постановената присъда, то от
значение за освобождаване на ищеца от държавна такса, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4
ГПК, е необходимо съвпадение между вида на претендираните за обезщетяване
вреди - имуществени или неимуществени и тези, признати като действително
настъпили в причинна връзка с деянието на делинквента, за които има влязла в
сила присъда, след като вида вреди съставлява елемент от подлежащия на
доказване фактически състав на престъпление, квалифицирано с различна, спрямо
квалифицирането на престъпление, причинило друг вид вреди, правна норма. От
приложения препис от присъда № 20 от 15.06.2022 г. по нохд № 115/2022 г. по
описа на ОС- Благоевград и от удостоверението за наследници на починалото лице
се установява, че преки наследници на последния са неговите деца – наследници от
първи ред (чл. 5 ЗН) и преживяла съпруга. Също така според Тълкувателно
решение № 1 от 21.06.2018 г., постановено по тълк. дело № 1/2016 г. на ВКС,
ОСНГТК материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №
4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния
съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки
и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Следователно, като лица, претърпели пряко вреди от процесния деликт следва да
се счетат само тези, които са преки наследници по закон на починалото лице и
които на това основание според цитираната съдебна практика са материално
легитимирани да претендират неимуществени вреди от смъртта на техния пряк
наследодател. Само тези лица следва да се счетат, че по силата на самата законова
разпоредба на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК са освободени от заплащане на държавна такса
по искове за обезщетения като лица, претендиращи съставомерни вреди,
2
причинени като пряка последица от резултатно престъпление. Всички останали
лица, които не са преки наследници по закон и които по изключение претендират и
твърдят неимуществени вреди и по отношение на които цитираното ТР разшири
кръга като материално легитимирни да искат обезщетение, не могат да се счетат,
че попадат в кръга на лицата, сред изброените в чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК от заплащане
на държавна такса. Липсва нормативно основание за освобождаване на ищеца от
внасянето й, поради което по делото се дължи заплащане на такава.
Ето защо следва да се разгледа искането на ищеца от освобождаване
внасянето на държавна такса.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски в
производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че
нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът
взема предвид: доходите на лицето и неговото семейство; имущественото
състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното
състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства.
Ищецът е посочил, че представя декларация за семейно положение и имуществено
състояние, но такава липсва. Ето защо, ищецът С. А. К. следва да представи
декларация за семейно положение и имуществено състояние, под страх от
наказателна отговорност, в която подробно опише и представи доказателства за
получаваните от него доходи и доходите на семейството му, удостоверено чрез
служебна бележка от работодател, респ. удостоверение от НОИ, притежаваните
недвижими имоти, МПС, влогове и пр.
На следващо място, следва да се извърши в Търговския регистър справка за
вписвания за ищеца С. А. К., от Имотния регистър справка за вписвания,
отбелязвания и заличавания за ищеца, както и от КАТ ПП Благоевград справка за
регистрирани МПС.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да остави исковата молба без
движение и да даде възможност за отстраняване на нередовностите в определен
срок.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба, депозирана от С. А. К..
УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок от получаване на настоящото
разпореждане на съда, следва да отстрани нередовностите на искането за
освобождаване от държавна такса и разноски, посочени в обстоятелствената част
на разпореждането.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ в Търговския регистър справка за вписвания за С. А. К.,
ЕГН **********.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ в Имотния регистър справка за вписвания, отбелязвания и
заличавания за С. А. К., ЕГН **********.
ДА СЕ ИЗИСКА от КАТ ПП Благоевград справка за регистрирани МПС за С.
А. К., ЕГН **********.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
4