МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО ВНОХД № 1400/19г. ПО ОПИСА НА
СГС, НО, V ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
С присъда от 12.12.2016г. по НОХД № 7382/2015г. по описа на СРС, НО ,97 състав, подсъдимият Д. Р. И. е
признат за невиновен за това, че на 16.10.2014г. в гр.София,на ул.********,без
надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество– амфетамин с
нето тегло 7.60 гр. на обща стойност 228.00лв.,поради което и на основание чл.
304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 354а,
ал.3, т.1 от НК.
Против присъдата е постъпил протест от прокурор
при СРП. В протеста се оспорва правилността на съдебния акт като се прави
искане за неговата отмяна и постановяване на нова-осъдителна присъда, с
която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
В
съдебно заседание представителят на СГП поддържа протеста и изложените в
него доводи.
Защитника на подсъдимия, счита ,че
атакуваната присъда е правилна и следва да бъде потвърдена.
Подсъдимия И. моли съда да бъде
оправдан.
Въззивната инстанция,след като обсъди
събраните по делото доказателства,поотделно и в съвкупност и след като извърши
цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт ,намери за установено
следното:
Подсъдимият Д.А.И. е роден на ***г***,българин,български
гражданин,неженен,неосъждан.Същият е психично здрав.При него не е налице
зависимост към алкохол или наркотични вещества.
На 16.10.2014г. около 05.30 часа на ул.********свидетелите
Т. и Ч.-служители на 1 РПУ-СДВР спрели за рутинна проверка подс.И..На въпрос на
полицаите дали носи забранени от закона вещи подсъдимият отговорил
утвърдително.Съобщил ,че има в себе си –наркотично вещество-амфетамин и дал
съгласие да го предаде доброволно.В сградата на 1 РУ-СДВР подсъдимият предал
полиетиленово пликче съдържащо вещество на бучки.Същото било изпратено за
физико-химическо изследване,резултата от който установил ,че се касае за
високорисково наркотично вещество-амфетамин с нето тегло 7.60 гр. с активно
действащ компонент амфетамин -5.6% на обща стойност 228лв.Подсъдимият И. не
притежавал разрешение за държането на наркотичното вещество.
От заключението на СПЕ на подсъдимия се
установява,че към момента на извършената проверка,подсъдимият се е намирал в
състояние на обикновено алкохолно опиване-към средна степен,която не
представлява пречка да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните от първата
съдебна инстанция писмени и гласни доказателства:показанията на св.Т. и Ч.,св.С.,протокол
за доброволно предаване и заключенията на физико-химическата експертиза,СОЕ и
СПЕ на подсъдимия.
Въззивната инстанция счита ,че същите макар и малобройни сочат на механизма
на извършеното престъпление и неговия автор-подсъдимия и напълно кореспондират
с описаното във внесения обвинителен акт пред първата съдебна инстанция.
В основата на своите изводи въззивната инстанция постави показанията на
полицейските служители Т. и Ч.,дадени в хода на досъдебното производство и
приобщени по реда на чл.281 от НПК от първата съдебна инстанция, както и
протокола за доброволно предаване.От тях се установява ,че подсъдимият е спрян
за рутинна проверка,в хода на която е предал доброволно намиращото се у него
наркотично вещество-амфетамин.Това действие е обективирано в протокол за доброволно
предаване,който е подписан от подсъдимия.Последният не е вписал каквито и да e възражения
относно процесуалното действия или по
отношение на длъжностните лица.Процесуалният закон не въвежда изисквания към
съдържанието на протокола за доброволно предаване,поради което за неговата
валидност е необходимо да притежава необходимите реквизити за форма като дата,място,подпис
, име на длъжностните лице и описание на предадените вещи,които в случая са
изпълнени,поради което и последния представлява годно доказателствено средство.Показанията
на полицейските служители от своя страна са достатъчно информативни и конкретни
и произхождат от лица ,които не са заинтересовани от изхода на делото.Липсват
основания показанията им да не бъдат кредитирани,тъй като са безпротиворечиви и
кореспондират с писменото доказателство –протокола за доброволно предаване.
Гореизброените доказателствени източници в съвкупност представляват убедителна основа за формиране
на фактически изводи за авторството на деянието.Игнорирането им от първостепенния
съд е довело до неверен извод за съпричастността на подс.И. към инкриминираното
деяние.Необоснованата критичност към показанията им ,проявена от СРС не може да
бъде споделена..Отказът на първостепенния съд да се довери на изложеното от
полицейските служители,защото показанията им са оскъдни и повърхности не е сериозен аргумент.Действително,
полицейските служители са заявили пред първия съд ,че поради спецификата на
работата им не помнят конкретния случай,поради което първия съд е пристъпил към
прочитане на показанията им дадени в хода на досъдебното производство,които
същите са заявили ,че поддържат.В тях свидетелите са споделили своите
възприятия от извършената проверка на подсъдимия, в хода на която същия е
предал доброволно намиращото се у него наркотично вещество.В показанията си са описали стандартната процедура при
полицейска проверка,при която след декларирано желание за съдействие се
пристъпва към съставяне на протокол за доброволно предаване.Не се касае за
изолиран случай в полицейската практика,нито посочената процедура нарушава
закона,доколкото водещото в тази хипотеза е желанието за
съдействие-доброволният елемент от страна на дееца да предаде забранени от
закона вещи.
Не могат да бъдат споделени възраженията на защитата,че показанията на
полицейските служители в хода на досъдебното производство са депозирани пред
некомпетентен орган.Вероятно,поради факта ,че показанията са дадени на бланка
за протокол по образец водят до грешния извод,че разпитът е извършен от
некомпетентен орган.
Невярно се интерпретира и факта ,че при извършения обиск по ЗМВР у
подсъдимия са намерени три броя кутии с цигари,като според защитата в една от
тях е било и наркотичното вещество,което подсъдимия е предал доброволно.Както в
показанията на полицейските служители Т. и Ч., така и в протокола за доброволно
предаване изрично се сочи ,че подсъдимият е предал полиетиленово пликче с бучка
в него , а не кутия с цигари,поради което това твърдение на защитата кореспондира
единствено с обясненията на подсъдимия и неговата защитна теза,но не намира
опора в събраните по делото доказателства.
Частично потвърждение на обясненията на подсъдимия се съдържа в показанията
на св.С.,който разбираемо предвид приятелството с подсъдимия дава
показания,близки до неговите обяснения.
Настоящият съдебен състав счита ,че присъствието на св.С. по време на
инкриминираното деяние не е доказано по категоричен начин.Това е така ,тъй като
в материалите по делото никъде не се съдържа информация ,че освен спрямо подсъдимия са извършени процесуално-следствени действия
по отношение и на друго лице.Логично е,когато лицата са две ,и едното от тях
заяви ,че притежава забранени вещества да се извърши проверка и на второто
такова,която да бъде документирана по надлежния ред,което в случая не е сторено.В
случаят ,в показанията си св.С. дори твърди ,че полицейските служители са
извършили и претърсване на автомобила,който е управлявал, данни за което действие
по делото също липсват и то не поради нарушение на процесуалните правила, а
поради факта ,че такива според настоящия състав в действителност не са
осъществени.Следва да се отбележи и факта ,че подобно твърдение-за претърсване
на автомобила -няма и в обясненията на подсъдимия,което е още едно основание да
се счита св.С. всъщност не е бил с подсъдимия по време на проверката.Довод за
това е и твърдението му ,че полицейските служители са били четирима-а
автопатрула-само един.
Дори и да се приеме ,че св.С. е пряк очевидец на проверката и сам е бил
проверяван,то изложеното от него не разколебава обвинителната теза.В
показанията си св.С. съобщава ,че по време на претърсването у подсъдимия е
намерено „нещо“,поради което същия е задържан и отведен в районното
управление.Свидетелят не помни дали подсъдимият го е дал доброволно или
не,което е без значение в случая доколкото показанията му потвърждават факта
,че подсъдимия е носел в себе си забранено вещество.Свидетелят не помни
обстоятелството дали на масата в заведението ,в което преди това са били с
подсъдимия е имало и кутии с цигари,при това от същата марка,която е имал
подсъдимия ,поради което тезата на защитата ,че наркотичното вещество се е
намирало в кутия за цигари ,оставена от трето лице на масата и е взета от
него/подсъдимия/ без да подозира за съдържанието й остава единствено негово
твърдение.
В обобщение на гореизложеното ,въззивната инстанция не кредитира
обясненията на подсъдимия,като счете ,че същите са изолирани и не намират опора
в останалите събрани по делото доказателства,в това число и в показанията на св.С...
От заключението на физико-химическата експертиза се установяват вида и
теглото на наркотичното вещество, а от заключението
на СОЕ и неговата стойност. Въззивната инстанция не намери основания посочените
експертизи да не бъдат ценени като обективни и компетентни.
От заключението на СПЕ на подсъдимия се установява ,че не са съществували
пречки подсъдимия И. да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си.
При така извършения самостоятелен анализ на доказателствената маса ,събрана
от първия съд, въззивният съд намира, че подсъдимият Д.А.И. е осъществил
състава на престъплението по чл.354А ал.3 т.1 от НК както от обективна,така и от
субективна страна.
Държаното от подсъдимия наркотично вещество,представлява високорисково
наркотично такова -амфетамин с общо нето
тегло 7.60 грама,на обща стойност 228 лева. Амфетаминът има наркотично
действие,няма легална употреба, пазар и производство в страната и подлежи на
контрол съгласно Единната конвенция за упойващите вещества на ООН, ратифицирана
и от РБ. Включена е в Приложение № 1 “Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” към чл. 3, ал. 2
от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. С оглед тази
забрана за държане на амфетамин, подсъдимият не е притежавал надлежно
разрешение..
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият И. е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал те да настъпят. Действията на
подсъдимият И. показват, че в съзнанието му са били оформени представи за това,
че държи наркотично вещество, без да има
надлежно разрешение за това.
При определяне вида и размера на наказанието ,въззивния съд взе предвид
следното:
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия И. въззивния съд прие като
смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало,изтеклия период от време от
извършване на деянието до постановяване на присъда,здравословното му състояние..С
оглед на гореизложеното,съдът счете ,че справедливо наказание е такова в
минималния размер ,предвиден от закона ,от една година лишаване от свобода и глоба в полза на Държавата в размер на 2000лв..
Съдът прие,че по отношение на подсъдимият не са налице законовите
предпоставки на чл.55 от НК,тъй като гореизброените смекчаващи отговорността
обстоятелства не са от категорията на многобройните , а липсва и изключително
такова,което да обуславя приложението на чл.55 от НК.
Въззивната инстанция , след като прецени степента на обществена опасност на
деянието,в съвкупност с тази на подсъдимия,достигна до извода ,че приложението
на чл.66 от НК би осъществило ,визираните в чл.36 от НК цели на
наказанието.Самият факт на обвинението и наказателният процес,на осъждането и
налагането на определено наказание е от естеството да окаже върху подсъдимия и
върху останалите граждани достатъчно интензивно репресивно и възпитателно
-поправително въздействие.При това условното осъждане притежава и този
специфичен предупредителен момент,че запазва възможността за привеждане в
изпълнение на наказанието в случай ,че подсъдимият в изпитателният срок извърши
ново престъпление-обстоятелство,което безспорно указва върху него положително
мотивационно въздействие.
В тази връзка ,съдът отложи на основание чл.66 от НК ,изпълнението на
наложеното наказание-лишаване от свобода за срок от три години,считано от
влизане на присъдата в сила.При определяне на размера на изпитателният
срок,съдът изходи от обстоятелството,че НК изрично подчертава в случая на
условното осъждане,преобладаващото значение на задачата за поправяне на
подсъдимия и прие,че минималния
отлагателен срок ще окаже интензивно поправително въздействие върху подсъдимия
и останалите членове на обществото.
Съдът на основание чл. 354 А, ал. 6 от НК
отне в полза на Държавата предмета на престъплението – високорисково
наркотично вещество-амфетамин,което след влизане в сила на присъдата следва да
бъде унищожено.
С оглед изхода на делото,подсъдимият беше осъден да заплати направените
разноски в размер на 159.22 лв. лева по сметка на Републикански бюджет МВР,представляващи
възнаграждение за вещи лица,сумата от 60 лв. по сметка на СГС, както и пет лева
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист на основание чл.189
ал.3 от НПК и Тарифа № 1 т.7 към ЗДТ.
Воден от гореизложените съображения, въззивният съд постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: о.м. 1.
2.