№ 7
гр. Ловеч, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20214310200918 по описа за 2021 година
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система серия К, № 2485829 на ОД на МВР Ловеч е наложено на
Г.С. З. – Д. от грГ., в качеството на законен представител на „***** АД, ЕИК *********,
административно наказание на основание чл.182, ал.2, т.3, във връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП
– глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Недоволна от електронния фиш останала жалбоподателката З. – Д., която го е
обжалвала. В жалбата изтъква, че както към датата на извършване на нарушението, така и
към момента на издаване на ЕФ и понастоящем не е имала и няма качеството на законен
представител на „***** АД – дружеството собственик на заснетия автомобил. В тази връзка
сочи, че за фиша е научила случайно и тъй като няма качеството на законен представител на
дружеството не може да посочи лицето управлявало автомобила в деня, в който е засечено
нарушението. Счита, че наказващият орган е бездействал и не е направил проверка кой е
законния представител на дружеството и в този смисъл констатациите в него не са
подкрепени с безспорни доказателства.
В съдебното заседание, редовно призована, жалбоподателката не се явява и не
изразява становище в допълнение към това в жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват
становище по делото. Единствено, в съпроводителното писмо /л.3/ са направили възражение
за прекомерност на разноските по реда на чл.63, ал.4 от ЗАНН в случай, че жалбата бъде
уважена и жалбоподателят претендира такива.
1
От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от изложеното
в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
В полицейски автомобил от парка на ОД на МВР Ловеч имало монтирана мобилна
система за видеоконтрол и регистрация на пътни нарушения тип TFR1 – M, № 608.
Системата можела да работи както в установен в покой, така и от движещ се полицейски
автомобил и когато засичала превишена скорост на участник в пътното движение, тя го
заснемала и на видеоклип. Системата засичала движещи се и в двете посоки автомобили,
както тези които настигали полицейския автомобил, така и тези, които идвали срещу него.
След това, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се установявали
марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след което се правела и справка
за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите.
На 02.11.2018 г., в 14:51:35 часа, на първокласен път І-4, при км 27+700, в землището
на с.Сопот, област Ловеч, системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещо се в
посока гр.София със скорост от 118 км/ч МПС – лек автомобил от категория В. В този
участък от пътя не е имало въведено ограничение на скоростта, поради което максимално
разрешената за този тип МПС скорост в извън населено място, съгласно разпоредбата на
чл.21, ал.1 от ЗДвП била 90 км/час.
По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от
служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, които от видеоклип № 1733
/л.16/ установили, че засечената в 14:51:35 часа на 02.11.2018 г. скорост от 118 км/час била
от лек автомобил „**************” с рег.№ ** **** **. След като бил приспаднат
толеранса от 3 %, представляващ допустима техническа грешка при измерването на
скоростта, наказуемата такава била определена на 114 км/час.
След справка в централната база данни на КАТ /л.20/, било установено, че
собственик на автомобила е „***** АД - грГ.. Видно от справката от търговския регистър
/л.8/ дружеството се представлява от Г. Д. Н. – Г..
Въз основа на така констатираното нарушение, на 14.01.2019 г. /справка на л.17 от
делото/ бил издаден електронен фиш серия К, № 2485829 /л.15/ срещу Г.С. З. - Д. от грГ., в
качеството на законен представител на дружеството собственик на автомобила. Във фиша
наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и за което
наложил санкция „глоба” по чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, в размер на 100 лева.
Видно от приложената по делото справка /л.17/ и отбелязването върху екземпляра
връчен на жалбоподателката /л.6/, електронният фиш е бил връчен на Г. З. – Д. на 10.09.2021
година.
По делото липсват данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП
жалбоподателката З. - Д. да е представил писмена декларация за друго лице, което да е
управлявало автомобила в деня на нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
2
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие
следното :
С оглед наличните по делото данни относно датата когато обжалваният ЕФ е бил
връчен на Г. З. - Д. и когато жалбата е била изпратена до ОД на МВР Ловеч /л.12/, то същата
е подадена в срока по чл.189, ал.8, изр.2-ро от ЗДвП. Подадена е също така от надлежна
страна, доколкото именно Г. З. - Д. е посоченото като нарушител в електронния фиш лице,
поради което съдът приема, че жалбата е допустима.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и
съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити,
поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
отмяна на електронния фиш на формално основание. Посочено е, че е издаден от ОД на
МВР Ловеч, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона –
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. За пълнота на изложението следва
да бъде отразено и че в ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението –
км.27+700 от първокласен път І-4, отразено е обстоятелството, че в този участък максимално
разрешената скорост е била за извън населено място от 90 км/ч, както и точната измерена от
АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост –
24 км/час, като преди това коректно е приспаднат в полза на нарушителя толеранса от 3 %,
който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. В тази
връзка следва да се има предвид, че по отношение на процедурата за санкциониране на
нарушения с електронен фиш, разпоредбите на ЗАНН касаещи реквизитите на
наказателното постановление са неприложими.
С оглед цялостният контрол за законосъобразност на обжалвания ЕФ, следва да се
посочи, че автоматизираното техническо средство, с което е била засечена скоростта на
автомобила е било сертифицирано. Видно от удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010 г. на Български институт по метрология /л.14/ и от
протокол от проверка № 3-23-18 от 14.08.2018 г. /л.13/, системата за контрол на скоростта е
имала валидно издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а също и била
преминала последваща проверка на годността, като е отговаряла на съответните технически
изисквания.
Неправилно обаче, с оглед данните по случая, за нарушението на чл.21, ал.1 от ЗДвП
е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката Г. З. -
Д..
Отговорността е била ангажирана на основание чл.188, ал.2, предл.1-во от ЗДвП, в
качеството на законен представител на дружеството – собственик на лекия автомобил,
заснето да се движи с превишена за конкретния пътен участък скорост. Безспорно се
установява, че лекият автомобил е собственост на „***** АД – грГ.. От представената от
жалбоподателя справка от публичния търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ /л.7-11/, за
3
която след служебна проверка съдът констатира, че е актуална, се установява, че
жалбоподателката Г. З. – Д., към датата на извършване на нарушението (02.11.2018 г.), както
и към датата на издаване на ЕФ (14.01.2019 г.) е била в съвета на директорите на „****“ АД,
заедно с още две лица. Съгласно разпоредбата на чл.244, ал.1 от Търговския закон,
акционерните дружества с едностепенна система на управление (каквото е „****“ АД) се
управляват и представляват от съвета на директорите и представляват дружеството
колективно, освен ако уставът предвижда друго – чл.235, ал.1 от ТЗ. Съветът на директорите
обаче може да овласти едно или няколко лица от състава си да представлява дружеството,
като имената на лицата овластени да го представляват се вписват в търговския регистър –
чл.235, ал.2 и ал.3 от ТЗ. Такова лице, считано от 06.01.2016 г. до понастоящем е била Г. Д.
Н. – Г., т.е. към датата на извършване на нарушението и към момента на издаване на
електронния фиш законен представител на дружеството е била Г., а не жалбоподателката Г.
З. - Д..
Отнесено към обсъждания тук казус, отговорността на З. – Д., за нарушението на
чл.21, ал.1 от ЗДвП не може да бъде ангажирана при условията на чл.188, ал.2, предл.1-во от
ЗДвП, тъй като тя към датата на извършване на нарушението – 02.11.2018 г. и когато е бил
издаден ЕФ – 14.01.2019 г., не е била законен представител на дружеството – собственик на
автомобила.
Логично при това положение е и че при получаването на фиша жалбоподателката Г.
З. - Д. е нямало как да декларира кое лице е управлявало автомобила и да представи копие
от свидетелството му за управление, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5, изр.2-ро от
ЗДвП, тъй като за нея това лице е било неизвестно.
При тези съображения, съдът намира, че обжалвания електронен фиш е категорично
и изцяло незаконосъобразно издаден и като такъв следва да бъде отменен, тъй като липсва
основание и неправилно, в нарушение на материалния закон, визираната като нарушител
Г.С. З. - Д. е била привлечена към административнонаказателна отговорност.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 2485829 на ОД на
МВР Ловеч, с който на Г.С. З. - Д. от грГ., бул.”***********, ЕГН : **********, е наложено
в качеството на законен представител на „***** АД – грГ., административно наказание на
основание чл.182, ал.2, т.3, във връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лева, за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14 - дневен срок от съобщението до страните.
4
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
5