Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 367/12.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана,
І-ви състав, в съдебно заседание на шестнадесети юли през две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Антоанета Лазарова
разгледа
Адм.дело
№177/2020г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.215, ал.1 от Закон за устройство на територията (ЗУТ) във вр. с чл.145 и сл.
от Административно процесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Р.Д.А. ***,
срещу Заповед №310/24.02.2020г. на Кмета на Община Монтана, поправена със
Заповед №1082/15.05.2020г. на Кмета на Община Монтана, с която на основание
чл.225а, ал.1 ЗУТ е наредено да се премахне строеж “Реконструкция на покривна
конструкция и преустройство на подпокривно пространство на двуетажна жилищна
сграда”, находяща се в УПИ IX, кв.139А по действащия ПУП на гр.Монтана, ПИ с идентификатор 48489.7.471
по КК на гр.Монтана, адрес гр.Монтана, бул.“Х*** Б*** №* . В жалбата се
поддържа, че оспорената заповед е незаконосъобразна като са развити доводи, че
от една страна е нарушен материалния закон, а от друга страна, че са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В съдебно
заседание оспорващият, чрез пълномощника си адвокат И. поддържа жалбата си,
като в писмени бележки излага допълнителни доводи по същество на спора и моли
присъждане на разноски по делото.
Ответната
страна, чрез пълномощника си юрисконсулт П*** , оспорва жалбата и моли да бъде
отхвърлена като неоснователна, като доводи излага в писмена защита и моли
присъждане на разноски по делото.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите
на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба
извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирани лица и е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за
това са следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Заповед №310/24.02.2020г. на Кмета на Община Монтана,
поправена със Заповед №1082/15.05.2020г. на Кмета на Община Монтана, с която на
основание чл.225а, ал.1 ЗУТ е наредено да се премахне строеж “Реконструкция на
покривна конструкция и преустройство на подпокривно пространство на двуетажна
жилищна сграда”, находяща се в УПИ IX, кв.139А по действащия ПУП на гр.Монтана, ПИ с
идентификатор 48489.7.471 по КК на гр.Монтана, адрес гр.Монтана, бул.“Х*** Б***
№* . Административния орган е приел в мотивите си, че строежа, който е пета
категория, е изграден през 2014г. в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ. В
административния акт е посочено, че строежа е незаконен по смисъла на чл.225,
ал.2 от ЗУТ, като не е конкретизирано в коя от шестте хипотези на разпоредбата.
От фактическа страна, а и не се
спори между страните, се установява следното:
Видно от Нотариален акт №192, том
VIII, рег.№13265, дело №886/2013г.
(л.31 по делото), оспорващия е собственик на ПИ с идентификатор 48489.7.471 по
КККР на гр.Монтана, ведно с построена в него жилищна сграда-еднофамилна с
идентификатор 48489.7.471.1 и сграда с идентификатор 48489.7.471.3.
В Община Монтана е постъпила
жалба № ИО-01-04-61/03.06.2019г. (л.32 по делото), с която Г*** Г*** е сезирал
административния орган, че да провери дали изпълнения от оспорващия строеж е
законно изграден. На основание чл.44, ал.2 от АПК на 13.11.2019г. жалбоподателя
Г*** Г*** е дал сведение, че строежа е изграден през 2014г.
При извършена проверка с
Констативен акт №6/02.12.2019г. (л.13-15 по делото), длъжностно лице при Община Монтана е
констатирало, че строеж “Реконструкция на покривна конструкция и преустройство
на подпокривно пространство на двуетажна жилищна сграда ”, находяща се в УПИ IX, кв.139А по действащия ПУП на
гр.Монтана, ПИ с идентификатор 48489.7.471 по КК на гр.Монтана, адрес
гр.Монтана, бул.“Х*** Б*** №* е изградена в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ.
Оспорващия е подал Възражение №94-Р-12/09.01.2020г. (л.17,18 по делото), с
който е оспорил констативния акт.
С оспорената в настоящето
производство Заповед №310/24.02.2020г. на Кмета на Община Монтана, поправена
със Заповед №1082/15.05.2020г. на Кмета на Община Монтана, с която на основание
чл.225а, ал.1 ЗУТ е наредено да се премахне строеж “Реконструкция на покривна
конструкция и преустройство на подпокривно пространство на двуетажна жилищна сграда
”, находяща се в УПИ IX, кв.139А по действащия ПУП на гр.Монтана, ПИ с идентификатор 48489.7.471
по КК на гр.Монтана, адрес гр.Монтана, бул.“Х*** Б*** №* . Административния акт
е съобщен на оспорващия на 17.03.2020г., което е видно от обратна разписка
приета на л.11 по делото, тоест жалбата
с вх.№94-Р-129/30.03.2020г., с която е сезирана настоящата съдебна инстанция, е
подадена в законоустановения срок и е допустима.
От така описаната фактическа
обстановка, съдът, въз основа на събраните по делото писмени доказателства и
изслушаните и приети и по делото съдебно-технически експертизи, стига до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.225а,
ал.1 от ЗУТ, кметът на
общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване
на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225,
ал.2 от ЗУТ. В
настоящият случай в административния акт е посочено, че описания строеж е пета
категория, като тази констатация се споделя и от настоящата съдебна инстанция
по аргумента на чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ и чл.11 от Наредба №1/30.07.2003г. за
номенклатурата и видовете строежи, тоест налице е компетентност на
административният орган издал оспореният административен акт.
Основателно в жалбата се поддържа, че
оспореният административен акт е незаконосъобразен. На първо място следва да се
посочи, че незаконосъобразно в оспорения административен акт е посочено, че
строежа е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2 от
ЗУТ, без
административния орган да е конкретизирал в коя от шестте хипотези на правната
норма е установено, че попада. Следва да се отбележи, че и в констативния акт,
който е дал основание за издаване на оспорения административен акт, не е
посочено в коя от хипотезите на чл.225, ал.2 от ЗУТ попада установения
незаконен строеж. Действително, както в констативния акт, така и в оспорения
административен акт е посочено, че строежа е изграден без одобрени проекти и
издадено разрешение за строеж в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, тоест би
следвало да се предположи, че административния орган е считал, че попада в
хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, но настоящият съдебен състав няма
възможност да допълва служебно фактическите и правните основания на
административния акт, които са мотивирали издаването му, а само установява, че
с непосочването на правната норма по силата на която е прието, че строежа е
незаконен, не е спазена предвидената от закона форма на административния акт.
Пълнотата изисква да се отбележи, че в случая конкретизацията дали строежа
попада в хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 или чл.225, ал.2, т.3 от ЗУТ, е от
съществено значение, тъй като административния орган е описал строеж като
“Реконструкция на покривна конструкция и преустройство на подпокривно
пространство на двуетажна жилищна сграда”, без да установи дали е изграден при
съществени отклонения от одобрените проекти на жилищната сграда, който всъщност
не е счел за необходимо да бъдат изследвани и съпоставяни с установения строеж.
На следващо място от приетите по
делото съдебно-техническа експертиза и допълнителна
съдебно-техническа експертизи
изготвени от вещото лице инж.Б., които се кредитират изцяло от съда, като обективни и безпристрастни се установено, че при извършена
проверка в архива на Община Монтана не са открити строителни книжа от които
да може да се направи конкретна
съпоставка за вида на покрива на двуетажна жилищна сграда”, находяща се в УПИ IX, кв.139А по действащия ПУП на
гр.Монтана, ПИ с идентификатор 48489.7.471 по КК на гр.Монтана, адрес
гр.Монтана, бул.“Х*** Б*** №* преди 2014 година, която е посочена като
установената година на извършване на описания строеж. Даденото описание на
строежа е индиция, че административния орган приема, че изградената двуетажна
жилищна сграда има одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж,
които е следвало да бъдат изследвани при установяване на параметрите на
описания строеж. Това обстоятелство е от съществено значение за законосъобразността
на оспорения административен акт, тъй като при липсата на извършена съпоставка
със строителни книжа и разрешение за строеж, каквито не се спори, че са
одобрени за двуетажна жилищна сграда, находяща се в УПИ IX, кв.139А по действащия ПУП на гр.Монтана,
ПИ с идентификатор 48489.7.471 по КК на гр.Монтана, адрес гр.Монтана, бул.“Х***
Б*** №* , не могат да се приемат за меродавни установените параметри на
описания строеж – дължина 7,50м, ширина 6,10 м, височина 2,30 м и 1,55 м на
скосената страна. При липса на извършена съпоставка с одобрените строителни
книжа и разрешението за строеж, които са издадени за двуетажна жилищна сграда”,
находяща се в УПИ IX, кв.139А
по действащия ПУП на гр.Монтана, ПИ с идентификатор 48489.7.471 по КК на
гр.Монтана, адрес гр.Монтана, бул.“Х*** Б*** №* не би могло да се приеме, че
административния орган по безспорен и категоричен начин е установил коя част от
строежа е незаконно изградена, тоест налице е още едно нарушение на формата на
административния акт, което води до предпоставки при изпълнение на
административния акт да се засегнат части от съществуващата сграда, които не би
следвало да са в обема на премахването. В тази връзка следва да се отбележи, че
в ОСЗ на 16.07.2020г., вещото лице Б. изрично посочва, че при премахване на
строежа, който е описан в административния акт, ще бъде нарушена целостта на
сградата и ще бъде увредена и останалата част от двуетажна жилищна сграда”,
находяща се в УПИ IX, кв.139А
по действащия ПУП на гр.Монтана, ПИ с идентификатор 48489.7.471 по КК на
гр.Монтана, адрес гр.Монтана, бул.“Х*** Б*** №* . По разбиране на настоящият
съдебен състав в случая следва да бъде споделена константната практика на ВАС
(например Решение №7596/17.06.2020г. по адм.дело №13472/2019г.), че непрецизното
конкретизиране на незаконната част от строежа ще засегне права и законови
интереси на оспорващия в по-голяма степен от необходимото за целта на закона,
тоест в нарушение на чл.6, ал.1 от АПК, като допълнителен аргумент в тази
насока е и констатацията, че премахването на строежа би се нарушила целостта на
сградата и ще се стигне до увреждане на останали части от нея.
Предвид
необходимостта от пълно изясняване на спора, настоящият съдебен състав счита за
необходимо да посочи, че от събраните по делото доказателства и приетите
съдебно технически експертизи, следва да се приеме, че описания в
административния акт строеж безспорно представлява реконструкция на покрив по
смисъла на §5, т.44 от ДР ЗУТ. Съществено е обаче да се отбележи, че вещото
лице Б. изрично посочва в ОСЗ на 16.07., че част от старата конструкция е
използвана при промяната на покрива от четирискатен на двускатен, като в
административния акт не е конкретизирано каква част от описания строеж следва
да се премахне, което е било необходимо предвид обстоятелството, че незаконно
изграден се явяват само новоизградените части на покрива. По отношение на
подпокривното пространство не е извършено изследване, което да е основано на
сравнение на строителни книжа за изградената жилищна сграда, което е дало
основание на вещото лице да посочи, че не може да посочи в допълнителната
съдебно техническа експертиза дали се касае за основен ремонт по смисъла на §5,
т.42 ДР ЗУТ или за текущ ремонт по смисъла на §5, т.43 ДР ЗУТ. Тъй като
административния орган не е изследвал и сравнил съществуващите строителни книжа
за двуетажната жилищна сграда с установения строеж следва да се приеме, че
административния акт е издаден без да са изяснени релевантни за случая въпроси,
тоест в нарушение на административнопроизводствените правила. Свидетеля И*** Т***
дава свидетелски показания, който се кредитират от съда като безпристрастни и
обективни, че в случая е извършена промяна на покрива от четирискатен на
двускатен, но отбелязва, че тази промяна е извършена без промяна на стените.
Свидетелите Б*** Т*** и Н*** В*** (участници в строителните работи), дават
свидетелски показания, които се кредитират от съда, че преди реконструкцията на
покрива и след извършването и е съществувало обособено подпокривно пространство.
При наличието на тези свидетелски показания и заключението на вещото лице Б.,
че подпокривното пространство не е загубило характера си и е неизползваемо
освен за изолация, следва да се приеме, че в случая по отношение на него не е
извършено преустройство. Действително подпокривното пространство е променило
размерите си, тъй като по делото безспорно се установява, че покрива е променен
от четирискатен на двускатен, но в случая административния орган не е установил
и конкретизирал коя част следва да бъде премахната и коя следва да бъде
запазена, тъй като не е незаконно изградена.
С оглед изчерпателност и пълно изясняване на спора, следва да се посочи, че административния акт не е издаден в противоречие на чл.8 от ЕКЗПЧОС, тъй като не се установява с издаването на административния акт да се засягат права и свободи на оспорващия. Свидетеля Д*** А*** , който е син на оспорващия, дава свидетелски показания, който се кредитират от съда, че живее със семейството си в жилище, което е съсобствено с майка му. Обстоятелството, че оспорващия е съсобственик на самостоятелно жилище от 87,72 кв.м. се установява и от Нотариален акт №65, том I, рег.№1407, дело №36/2004г. (л.64,65 по делото), тоест издадения административен акт не би нарушил правата и свободите на оспорващия в степен, която да е извън рамките на защитени от чл.8 ЕКЗПЧОС.
Съобразно гореизложеното, настоящият
съдебен състав счита, че оспорената Заповед
№310/24.02.2020г. на Кмета на Община Монтана, поправена със Заповед
№1082/15.05.2020г. на Кмета на Община Монтана, с която на основание чл.225а,
ал.1 ЗУТ е наредено да се премахне строеж “Реконструкция на покривна
конструкция и преустройство на подпокривно пространство на двуетажна жилищна
сграда”, находяща се в УПИ IX, кв.139А по действащия ПУП на гр.Монтана, ПИ с идентификатор 48489.7.471
по КК на гр.Монтана, адрес гр.Монтана, бул.“Х*** Б*** №* е незаконосъобразна и следва да бъде отменена,
предвид което на основание чл.172 ал.2 АПК, І-ви състав на Административен съд
Монтана
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Заповед №310/24.02.2020г. на Кмета на
Община Монтана, поправена със Заповед №1082/15.05.2020г. на Кмета на Община
Монтана, с която на основание чл.225а, ал.1 ЗУТ е наредено да се премахне
строеж “Реконструкция на покривна конструкция и преустройство на подпокривно
пространство на двуетажна жилищна сграда”, находяща се в УПИ IX,
кв.139А по действащия ПУП на гр.Монтана, ПИ с идентификатор 48489.7.471 по КК
на гр.Монтана, адрес гр.Монтана, бул.“Х*** Б*** №* .
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: