РЕШЕНИЕ
№ 5314
гр. София, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20221110133893 по описа за 2022 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от Н. К. Я., ЕГН
**********, с адрес ГР.***, УЛ.**, №*, ОФИС-*, против ***, ЕИК ***,
представляван от ***, *** И **, с адрес ГР.**, БУЛ.**, № *, БЛ. * *, ВХ. *,
ет.*, за признаване за установено вземането на ищцата по заповед по чл. 410
от ГПК от 10.05.2021 г., постановена по ч.гр.д. № 9780/2021 г. на СРС, 90 с-в,
за сумата от 8,82 лв., представляваща сума, с която длъжникът неоснователно
се е обогатил за сметка на кредитора при липса на основание, тъй като тя е
надплатена сума за погасяване на задължение за главница по нищожен
договор за потребителски кредит №***/09.07.2019г., по който се е дължало
връщане само на чистата стойност на кредита, поради нищожността на
клаузите от договора за потребителски кредит като неравноправни, уреждащи
договорна лихва, услуга „***“ и услуга „*“. Твърди, че по процесния договор
за кредит е платила сума в размер на 2 508.82 лв., а в този случай дължи
единствено чистата стойност на кредита в размер на 2 500 лв.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит №***/09.07.2019г., по силата на който ответникът като
кредитор е предоставил на ищеца като кредитополучател сумата от 2 500 лв.,
1
при годишен лихвен процент 41 %, годишен процент на разходите 49,07 %,
срок на погасяване 36 месеца, с общ размер на сумите за връщане 4 368.03 лв.
Ищецът посочва, че в раздел VI от договора са включени клаузи за
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 750 лв.
и допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 1 750 лв. Твърди, че тези клаузи
са нищожни тъй като са неравноправни, а именно не са индивидуално
уговорени по смисъла на чл. 146 от ЗЗП. Заявява и че уговорката за лихва е
нищожна, тъй като превишава трикратния размер на законната лихва, т.е.
същата е противна на добрите нрави. Твърди, че от договора не става ясно
каква част от вноската е главница и каква лихви и такси. Липсва и клауза за
правото на отказ на потребителя от договора.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника. Заявява, че оспорва исковете като недопустими и евент.
неоснователни. Твърди, че в договора не са налице неравноправни клаузи.
Заявява, че изборът за закупуване на допълнителни услуги е бил на ищеца,
като това не е било задължително условие за сключването на договора. Не
оспорва, че е получил сума в размер на 2 508.82 лв.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира следното.
Безспорни в отношенията между страните обстоятелствата, предвид
определението от 23.01.2023 г. в този смисъл, че между тях е сключен
договор за потребителски кредит №***/09.07.2019г., по силата на който
ответникът като кредитор е предоставил на ищеца като кредитополучател
сумата от 2 500 лв., при годишен лихвен процент 41 %, годишен процент на
разходите 49,07 %, срок на погасяване 36 месеца, с общ размер на сумите за
връщане 4 368.03 лв. Прието за безспорно е и обстоятелството, че ищцата е
върнала на ответника сума в размер на 2 508.82 лв.
От приложения в настоящото исково производство договор за
потребителски кредит №***/09.07.2019г. е видно, че в раздел VI от договора
са включени клаузи за възнаграждение за закупена допълнителна услуга
„Фаст“ в размер на 750 лв. и допълнителна услуга „***“ в размер на 1 750 лв.
От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически
2
твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с искове с
правна квалификация чл. 422 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал.
1, пр. 3 от ЗЗД.
Според разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия
вид, количество и качество. Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД, при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. В конкретният казус съдът
намира за установено от горепосочените писмени доказателства, че
ответникът е кредитор по договор за потребителски кредит
№***/09.07.2019г., а ищеца е заемополучател.
По делото не е налице спор, че сумата за кредита в размер на 2 500 лв., е
получена от ищцата, както и че последната е върнала на ответника сума в
размер на 2 508.82 лв.
Съдът намира, че следва да се произнесе по твърдените основания за
нищожност на клаузите за възнаграждение за закупена допълнителна услуга
„***“ в размер на 750 лв. и допълнителна услуга „***“ в размер на 1 750 лв.,
които са предмет на делото. В договора е предвидено, че размерът на
допълнителните услуги е 69.44 лв., платими към вноската и е дължима заедно
с месечната погасителна вноска по кредита. Уговорено е също така, че
възнаграждението по тези клаузи е изискуемо с подписването на договора за
кредит на равни месечни вноски и ако клиентът поиска да погаси предсрочно
изцяло или частично кредита преди уговорения срок, възнагражденията са
платими в пълен размер. Съдът намира, че тези са нищожни, по следните
съображения. В тази насока следва да се има предвид, че според разпоредбата
на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
ал. 4 от цитираната правна норма е предвиден лимит на годишния процент на
разходите, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
3
постановление на Министерския съвет на Република България, а именно
Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения, а ал. 5 от разпоредбата
предвижда нищожност на клаузите, надвишаващи така определените
максимални размери. В конкретният случай е видно, че клаузата от договора,
уреждаща размера на горецитираното възнаграждение, е нищожна, тъй като
превишава десет пъти размера на законната лихва, при допустимо от закона
пет пъти превишение на този размер. За пълнота на изложението по
отношение на възнаграждението за закупен пакет от услуги, следва да се има
предвид и че срещу нея не се дължи никакво поведение, а точно обратно –
изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на
длъжника в забава. Това означава, че в случая е налице клауза за неустойка за
забава. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал.1 ЗПК, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата. Такова обезщетение за забава обаче вече има
предвидено в договора и това е лихвата за забава. Затова съдът намира, че
процесната клауза, респ. вземане преследва забранена от закона цел да се
присъди още едно обезщетение за забава. По тази причина тя влиза в пряко
противоречие с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се
приеме за нищожна.
На следващо място съдът намира, че така уговорените клаузи за услуги,
разсрочени съобразно погасителния план към договора и включени в размера
на погасителната вноска, по същество има за цел да увеличи размера на
възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне
на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България. Съобразно
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна.
На следващо място съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 55,
ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Предпоставките за уважаване на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД са две:
4
положителна - наличие на осъществено плащане, и отрицателна - отпаднало
основание. На връщане в хипотезите на чл. 55, ал.1 от ЗЗД подлежи реално
полученото. В конкретния случай ищецът доказа, че задължението му по
договор за потребителски кредит №***/09.07.2019г. се изчерпва до връщане
на сума в размер на 2 500 лв., което следва от разпоредбите на чл. 23 от ЗПК
във връзка с чл. 22 вр. чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. Платената сума в размер
на сумата от 8,82 лв. представлява сума, с която длъжникът неоснователно се
е обогатил за сметка на кредитора при липса на основание, тъй като тя е
надплатена сума и подлежи на връщане.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът
има право на разноски в размер на 750 лв., представляващи държавна такса в
размер на 50 лв., платими на ищеца, а на процесуалните представители на
ищеца следва бъде присъдено възнаграждение за предоставена безплатна
правна помощ по реда на чл. 38 от ЗА в размер на 300 лв., платими на адв.
Билева за представителство в заповедното производство и 400 лв., платими на
адв. Л. в исковото производство, съгласно минималния размер по чл. 7, ал. 1,
т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, с включени разноски по ч.гр.д. № ***/2021 г. на СРС, 90 с-в.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по иска на Н. К. Я., ЕГН **********,
със съд. адрес ГР.СОФИЯ, УЛ.ГУРГУЛЯТ, №31, ОФИС-ПАРТЕР, против
***, ЕИК ***, представляван от ***, *** И ***, с адрес ГР.***, БУЛ.*, № *,
БЛ. *, ВХ. *, ет.*, че *** дължи на Н. К. Я. сумата по заповед по чл. 410 от
ГПК от 10.05.2021 г., постановена по ч.гр.д. № 9780/2021 г. на СРС, 90 с-в, а
именно 8,82 лв., представляваща сума, с която длъжникът неоснователно се е
обогатил за сметка на кредитора, тъй като тя е надплатена сума по договор за
потребителски кредит №***/09.07.2019г.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, да заплати на Н. К. Я., ЕГН **********, със
съд. адрес ГР.**, УЛ.**, №**, ОФИС-*, сума за разноски в размер на 50 лв., с
включени разноски ч.гр.д. № 9780/2021 г. на СРС, 90 с-в.
ОСЪЖДА «**** , ЕИК ****, да заплати на адв. М. Л. Л. ЕГН **********,
5
сума в размер на 400 лв., представляващи възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ по исковото производство.
ОСЪЖДА *** ЕООД, ЕИК ***, да заплати на адв. Б. ЕГН **********,
сума в размер на 300 лв., представляващи възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ по ч.гр.д. № 9780/2021 г. на СРС, 90 с-в.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6