П Р И С
Ъ Д А
№38
гр.Севлиево 24.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд в открито съдебно заседание
на двадесет и четвърти юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Станислав Цветков
Съдебни заседатели:
1. П.Б.
2. П.К.
при секретаря СИЛВИЯ С.А, в присъствието на прокурора ДЕСИСЛАВА ХРИСТОВА,
като разгледа докладваното от съдията Цветков Н.О.Х. дело № 220 по описа за 2020
г., въз основа на данните по делото и закона съдът
П
Р И С
Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия Г.Р.М. ***, ЕГН **********, за ВИНОВЕН
в това, че на 23.01.2020 г. в гр.Севлиево, противозаконно присвоил чужда
движима вещ – мобилен телефон „Huawei Mate 20 Pro Dual Sim Twilight“, с IMEI номер 862854042349818, на
стойност 1000.00лева, собственост на Х.П. ***, която владеел, с което е извършил
престъпление, за което на осн. чл.206, ал.1 и чл.58а, ал.4 във
вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, съдът го ОСЪЖДА на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На осн.
чл.66, ал.1 от НК съдът ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на наложеното наказание лишаване от
свобода, като ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия Г.Р.М., със снета по-горе самоличност,
ТРИГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК, начиная от влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА подсъдимия Г.Р.М., със снета по-горе самоличност, да заплати по сметка на ОД на МВР - Габрово направените в
досъдебната фаза на процеса разноски в размер на 73.20 / седемдесет и три лв. и 20 ст. / лева.
Присъдата подлежи на въззивно обжалване и протестиране
пред Габровски окръжен съд в 15-дневен срок от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.
2.
МОТИВИ:
Подсъдимият Г.Р.М. *** е предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НК, за това, че на 23.01.2020 г. в гр.Севлиево,
противозаконно присвоил чужда движима вещ – мобилен телефон „Huawei Mate 20 Pro
Dual Sim Twilight“, с IMEI номер 862854042349818, на стойност 1000.00лева,
собственост на Х.П. ***, която владеел.
Прокурорът поддържа обвинението, като го счита за
установено и доказано по безспорен начин.
В съдебно заседание защитникът и подсъдимия правят искане по Глава 27 от
НПК, делото да бъде разгледано по реда на съкратеното съдебно
следствие.Подсъдимият заявява, че
разбира обвинението.Съдът счете, че искането следва да бъде уважено и след като
разясни на подсъдимия разпоредбата на чл.372, ал.1 от НПК, на основание чл.371, т.2
пристъпи към предварително изслушване.При изслушването подсъдимият признава вината си, признава
изцяло фактите, които са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и заявява, че е съгласен да не се събират доказателства
за тези факти.
От направените самопризнания на подсъдимия Г.Р.М., показанията на свидетелите Н.С.С.и Х.П.П., дадени на досъдебното
производство и от останалите доказателства по делото, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът установи следното:
Подсъдимият Г.Р.М. *** и се познавал със свид.Х.П.П., на когото дължал парична
сума.Свид.П. притежавал мобилен телефон „Huawei Mate
20 Pro Dual Sim Twilight“, с IMEI номер 862854042349818, който бил закупен от
него през месец юли 2019 г.На 23.01.2020 г. подсъдимият и свид.П. имали
уговорка да се срещнат в ж.к.“М.Палаузов“ в гр.Севлиево, за да разговарят относно
паричния заем.Около 19.30 часа двамата се срещнали, след което отишли в жилище,
обитавано от подс.М.,***.Когато били в дома на подс.М., последният поискал от
свид.П. мобилният му телефон, посочен по-горе, за да го ползва.Тъй като
мобилният телефон бил заключен, което възпрепятствало ползването му, подс.М. на
няколко пъти поискал от свид.П. да въведе кода за отключване на телефона, което
последният сторил, а подс.М. запомнил същия.Подс.М. имал предварителна уговорка
със свид.Н.С.С.да му продаде мобилен телефон и поради тази причина на няколко
пъти заключвал мобилния телефон, след което карал свид.П. да го отключва, с цел
да започни кода.В един момент подс.М. забелязъл през прозорец на жилището си,
че свид.С. се намира пред входа на жилищният блок, в който се намирали заедно
със свид.П..Подс.М. излязъл от жилището, заедно с мобилния телефон, а свид.П.
останал вътре.Излизайки от жилищния блок, подс.М. се срещнал със свид.С., на
когото показал мобилният телефон.Пред него заявил, че телефонът е на момче,
което го продава.След това подс.М. отключил мобилният телефон пред свид.С..Двамата
се уговорили за продажната цена, свид.С. платил на подс.М. сумата от 40.00 лева
и взел телефона.Подс.М. не се прибрал в дома си и след като свид.П. го чакал
известно време си тръгнал и се прибрал в дома си.В последствие свид.П. ***.Мобилният
му телефон бил с калъф, в който се намирали личната карта на свид.П., билети за
транспорт и талон от TBIBank.Същите подс.М. извадил от телефона преди да го продаде на свид.С. и ги
задържал в себе си.След установяване на авторството на деянието с Протокол за
доброволно предаване от 24.01.2020 г. подс.М. предал на служител на РУ МВР
Севлиево посочените по-горе вещи - лична карта,
билети за транспорт и талон от TBIBank, собственост на свид.П..В посоченият
протокол подс.М. собственоръчно вписал: „Личната карта, заедно с другите
описани документи бяха в кейса на телефона на Х., който взех от него на
23.01.2020 г. в гр.Севлиево до играна зала „Фейс“.Телефона беше марка „Huawei“,
който след това продадох на друг човек.“.С Протокол за доброволно предаване от
30.01.2020 г. свид.С. предал доброволно на служител при РУ МВР Севлиево
закупеният от подс.М. телефон„Huawei Mate 20 Pro Dual Sim Twilight“, като в
протокола собственоръчно вписал: „Това е телефона, който Г.ми продаде на
23.01.2020 г. във връзка с който съм дал обяснения“.Срещу надлежно оформена
разписка посочените по-горе вещи били върнати на свид.Х.П.П..
От заключението на съдебно-оценъчната експертиза, изготвена от вещото лице Д.Г.Д., което не се оспорва от страните и
се приема от съда за мотивирано и законосъобразно, се установява, че стойността на вещто, отнета от подс.М., собственост на свид.П., е в размер на 1000.00
лева.
В съдебните прения от страна на
защитника на подс.М. не се оспорва така установената фактическа обстановка.Към
съда обаче се отправя искане да преквалифицира деянието, осъществено от
подзащитния му, като приеме, че в случая вещта е била върната на нейния
собственик още в хода на предварителната проверка и преди образуване на
досъдебното производство.Счита, че в случая правната квалификация на деянието е
по чл.206, ал.6, т.1 от НК и моли съда да наложи на подзащитния му справедливо
наказание.
Съдът не споделя довода на защитника
на подс.М. досежно искането за преквалифициране на деянието в по-леко.Безспорно
е, че след осъществяване на деянието вещта е била върната на пострадалия
свидетел П..Безспорно е и това, че това е било сторено по време на
предварителната проверка и преди образуване на досъдебното производство.В
случая обаче съдът намира, че деянието на подс.М. не следва да бъде
преквалифицирано.На първо място следва да се отбележи, че след закупуването на
мобилният телефон от страна на свид.С., още същата вечер последният го продал
на друго лице.След като бил потърсен от органите на МВР и установил, че същият
е краден, свид.С. положил усилия да издири телефона и да го предаде на
полицейските органи.Откупил го обратно от лицето, на което го бил продал и
както вече бе отбелязано лично го предал на служител на РУ МВР Севлиево.В
случая с оглед последващите действия и обстоятелството, че телефона е бил
върнат от свид.С., съдът намира, че не може да се приеме, че вещта е била
възстановена или върната от подс.М., както и, че той има каквото и да било
участие при връщането на вещта на нейния собственик.
При така установената фактическа
обстановка съдът счита от правна страна, че подсъдимият Г.Р.М., след като на 23.01.2020 г. в гр.Севлиево,
противозаконно присвоил чужда движима вещ – мобилен телефон „Huawei Mate 20 Pro
Dual Sim Twilight“, с IMEI номер 862854042349818, на стойност 1000.00лева,
собственост на Х.П. ***, която владеел, както от
обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъплението обсебване от НК.
Поради гореизложените съображения съдът
призна подсъдимия Г.Р.М. за ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл.206, ал.1 от НК, за което следва да носи наказателна отговорност.Подсъдимият е осъществил деянието при форма на вината пряк умисъл.
За вида и размера на
наказанието
При определяне на вида и размера на
наказанието съдът отчита обществената опасност на деянието и подсъдимия,
подбудите, както и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.Извършеното от подс.Г.Р.М. престъпление
е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК и е с висока степен на обществена
опасност, която се обуславя от динамиката на извършване на подобен род
престъпления.Не е завишена обаче обществената опасност на подсъдимия, което
следва от чистото му съдебно минало към момента на осъществяване на деянието,
тъй като по отношение на осъжданията му е настъпила реабилитация, което е
отразено и в приложената по делото справка за съдимост.Като отегчаващи вината обстоятелства
съдът взе предвид стойността на обсебената вещ.Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът цени чистото съдебно минало, направените самопризнания в
досъдебното и съдебното производство, оказаното съдействие за разкриване на
обективната истина, мотивите и подбудите, неговата възраст и искреното
разкаяние.При съвкупната преценка на тези обстоятелства съдът достига до
извода, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при което
така предвиденото наказание лишаване от свобода от една до шест години се явява
несъразмерно тежко.Налице са предпоставките за приложение на чл.55, ал.1, т.1
от НК.Предвид тежестта на престъплението, размера на вредата, материалното и
имотно състояние, мотивите и подбудите, съобразявайки се с императивната разпоредба
на чл.373, ал.2 от НПК за определяне на наказанието при приложение на чл.58а и
имайки предвид разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК, съдът определи на подсъдимия
Г.Р.М. наказание ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
За поправянето и превъзпитанието на подс.Г.Р.М.
съдът счита, че така определеното му наказание лишаване от свобода не следва да
се изтърпява ефективно.По тези съображения и на осн.чл.66, ал.1 от НК отложи
изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода, като определи на
подс.М. тригодишен изпитателен срок, начиная от влизане на присъдата в сила.
Съдът счита, че с така наложеното наказание ще се
постигнат целите по чл.36 от НК.
За разноските по делото
Тъй като бе признат за виновен и осъден за
извършено престъпление от общ характер подсъдимият Г.Р.М., следва да заплати по
сметка на ОД на МВР - Габрово направените в досъдебната фаза на процеса
разноски в размер на 73.20 / седемдесет и три лв. и 20 ст. / лева.
В този смисъл съдът произнесе присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
