Р Е Ш Е
Н И Е №
583
гр.Пловдив,
15.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на втори юни две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА ИВАНОВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 462/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „Изи Финанс“ ЕООД гр.София, чрез юрисконсулт А.Г. срещу решение № 12/07.01.2020 г. по
гр.д. № 417/2019г. по описа на РС Асеновград, с което е отхвърлен предявения
иск от „Изи финанс“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, район Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул.“Балша“ №17, ап.1, представлявано от
Б. И. Н., за признаване на установено, че Й.С.П., ЕГН ********** ***, дължи
сумата от общо 575 лева, от които главница в размер на 500 лева, договорна
лихва в размер на 8,25 лева за периода от 20,02,2018г. до 08,03,2018г. и 66,75
лева неустойка, дължими по договор за предоставяне на кредит от разстояние
№198643 от 06,02,2018г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението 21,11,2018г. до окончателното изплащане на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение №1404 от 22,11,2018г. по
ч.гр.д.№2699/2018г. по описа на АРС.
Решението се обжалва изцяло.
Жалбоподателят „Изи Финанс“ ЕООД гр.София навежда доводи, че съдът неправилно е приложил материалния закон и
съдопроизводствените правила, като неправилно е приложил ЗПК, ЗПФУР и ЗЕДЕУУ и
Регламент № 910 от 2014 година. Твърди се, че е представен договор за кредит на
хартиен носител съгласно чл. 184 от ГПК и е представен диск на електронен
носител, който е електронен документ по чл.3, т. 35 от Регламент № 910 от 2014
г., което е изрично потвърждаване на сключения договор. В нарушение на ГПК
съдът не е допуснал да се възпроизведе съдържанието на електронния носител, за
да се установи реалното сключване на договора за кредит, като се твърди, че са
нарушени чл. 18, ал 2 и ал. 3 от ЗПФУР и неговото препращане към Закона за
електронните документи и електронните удостоверителни услуги, които допускат
събирането на доказателства. Иска се отмяна на решението, уважаване на
предявения иск. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
В срок не е постъпил отговор
на въззивната жалба. В съдебно заседание въззиваемият
се представлява от адв.С.Д., който иска жалбата да се остави без уважение
претендира разноските по въззивното дело.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти
граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите
на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния
срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
Първата инстанция е установила,
че правопораждащият юридически факт, от който ищецът „Изи Финанс“ ЕООД твърди, че е
възникнало правото му да търси исковите суми е договор за предоставяне на
кредит от разстояние от 06.02.2018г., сключен по реда на ЗПФУР. Поради това и
на основание чл. 18 от ЗПФУР той е длъжен да докаже, че е: 1. изпълнил задълженията си за предоставяне на
информация на потребителя; 2. спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; 3. получил
съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за
неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се
откаже от сключения договор. Той не е направил това по начина предвиден в следващите две алинеи на същата
разпоредба – съглано ал.2 за
доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления,
отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за
електронните изявления-Законът за електронния документ и електронния подпис, а съгласно ал.3 преддоговорната
информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за
гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват
със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях. В настоящия случай липсва документ, изпратен по телекс
или телефакс, липсва електронен документ. Приет е запис, но не е доказано
авторството на изявлението, съдържащо се в него. Ето защо първата инстанция
приема, че въпреки, че от заключението по съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че ответникът е получил сумата от 500 лева, то в настоящото
производството не се доказа, че основанието за това е посоченият в исковата
молба договор.
Тези изводи на първата инстанция
са правилни. Съгласно чл.6 от ЗПФУР Договор
за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Финансовите услуги по този закон безспорно
включват и банковата дейност и кредитирането по §1 т.1 от ДР на ЗПФУР. В казуса
се твърди договора за кредит да е сключен чрез изпращане на информация на
електронната поща на ответника по иска *** и на мобилния му телефон **** от сайта на ищеца www.***.bg и обратно, както и потвърждение на сключването
на договора от ответника чрез разговор по мобилния му телефон с представител на
кредитора.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че неправилно
е приложил ЗПК, ЗПФУР и ЗЕДЕУУ и Регламент № 910 от 2014 година на ЕС като съдът
не е допуснал да се възпроизведе съдържанието на електронния носител, за да се
установи реалното сключване на договора за кредит
По силата на чл.18 ал.2 от ЗПФУР за доказване на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага за
електронните изявления Законът за електронния документ и електронните удустоверителни услуги. По силата на чл.2 от
ЗЕДЕУУ електронното изявление е словесно изявление,
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане
и представяне на информацията. По силата на чл.3 от
ЗЕДЕУУ препращащ към чл.3 т.35 от Регламент № 910 от 2014 година на ЕС „електронен документ" означава всяко съдържание, съхранявано в
електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален
запис. По делото се твърдят налични няколко
електронни изявления съдържащи се в няколко електронни документа съдържащи
текстови и аудио файлове.
На първо място съгласно чл.184 ал.1 от ГПК електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен
носител като препис, заверен от страната. При поискване страната е длъжна да
представи документа на електронен носител. В
казуса това не е сторено като са предоставени само документи на електронен
носител, без същите да са възпроизведени на хартиен
носител като препис, заверен от страната. За
какви документи става дума само може да се гадае по делото. При това положение
липсва приобщен като годно доказателство по това дело какъвто и да е електронен
документ, материализращ някакви електронни изявления сочещи на сключен договор
за кредит.
На второ място предполагаемото електронно изявление
съдържащо се в горния електронен документ, а именно запис на телефонен
разговор, в който ответника потвърждава сключването на договора за кредит е
изрично оспорено от особения представител на ответника. Тоест освен изпълнение
на процедурата по чл.184 от ГПК е следвало, да се открие производство по чл.193
от ГПК за оспорване на истинността на документа и ищецът да заяви дали ще се
ползва от този електронен документ. Като тежестта за доказване на истинността
на документа по сила на чл.193 ал.3 от ГПК, като оспорен частен документ, който
не носи подписа на страната, която го оспорва, пада върху страната, която го е
представила. Ищецът „Изи Финанс“
ЕООД нито е заявило, че ще се ползва от този електронен документ, нито е искала
откриване на производство по неговото оспорване, нито е искала събиране на
някакви доказателства за неговата автентичност. Исканото извършване на оглед на
предоставения диск по чл. 204 от ГПК не може да докаже неговата автентичност,
защото съдът не притежава такива специални технически познания, та сам да
извършва експертизи на електронни документи за тяхната автентичност.
При това положение исковете напълно законосъобразно
са отхвърлени от първата инстанция, а решението е правилно и законосъобразно и
като такова следва да се потвърди. Разноски
от въззиваемия не са правени и не се присъждат. Мотивиран така съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12/07.01.2020 г. по
гр.д. № 417/2019г. по описа на РС Асеновград.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.