Р Е Ш Е Н И Е
№700
гр. Русe, 17.04.2012г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Русенски
районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на девети април,
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател:
Тихомира Казасова
при секретаря С.И., като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 12163 по описа за 2012 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Ц.А.М. твърди, че е бил в трудово правоотношение с
„Лока Транс” ЕООД, основано на договор от 01.08.2011г. по силата на който
заемал длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона”, с брутно
трудово възнаграждение в размер на 396 лева. Със заповед от същата дата бил
командирован и заминал за Испания. Работодателят определил срока на командировка
– 30 дни, считано от 01.08.2011г., но и след изтичането му, ищецът продължил да
превозва товари по различни дестинации в Европа. На 10.10.2011г. ответникът
издал нова командировъчна заповед отново за 30 дни.
Твърди се, че в периода 01.08.2011г.
– 05.11.2011г. (с прекъсване от 19.09.2011г. – 07.10.2011г.) ищецът превозвал
товари до различни градове в Испания, Франция и Великобритания при единична
езда. Командировката била прекратена устно от страна на работодателя, по чието
нареждане, Ц.М. се върнал в България на 05.11.2011г. и предал отчетите и
пътните листи. На 21.11.2011г. получил заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение, на основание чл.71 от КТ.
Ц.М. заявява, че ответникът не му е
заплатил полагащите му се трудови възнаграждения и част от командировъчните
разходи. В периода, през който действал трудовия договор бил в командировка 78
дни. С оглед приложение №2 от Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина, счита че му се полагат по 35 евро на ден или общо –
2730 евро или 5339,42 лева. Ответникът му заплатил само част от тази сума –
2249,20 лева.
По изложените съображения Ц.М. моли съда да постанови
решение, с което да осъди „Лока Транс” ЕООД да му заплати сумите:
1468 лева – неизплатено брутно трудово възнаграждение
за периода 01.08.2011г. – 21.11.2011г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.12.2011г. до окончателното й изплащане;
3090,21 лева – левовата равностойност на 1580 евро –
неизплатен остатък от командировъчни пари, изчислен на база Приложение №2 от
Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Алтернативно,
моли съда да осъди ответника да му заплати сумата 1869,77 лева – неизплатен
остатък от командировъчни пари на база Приложение №3 от НСКСЧ, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 28.12.2011г. до окончателното й
изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът
„Лока Транс” ЕООД оспорва основателността на ищцовите претенции.
Твърди, че трудовото правоотношение с ищеца е
прекратено на 30.10.2011г., а не на 21.11.2011г. Счита, че след приспадане на
съответните нормативно определени удръжки, трудовото възнаграждение на ищеца за
процесния период е в размер на 916,48 лева – чиста сума за получаване.
По отношение командировъчните разходи: оспорва
размера на дневните, които съгласно НСКСЧ са в размер на 27 евро на ден.
Заявява, че служителят е бил командирова за 69 дни, за които му се дължи общо
сумата 1863 евро, като част от тази сума – 1150 евро била изплатена. Счита, че
чистия остатък от дължимите командировъчни е в размер на 599 евро, тъй като
през 19 от 69-те дни, ищецът е карал заедно с друг колега, поради което за това
време дължимите командировъчни са по 21 евро на ден.
Прави възражение за прихващане със 1588,57 евро, от
които 697,07 евро – щети, причинени от ищеца на дружеството при изпълнение на
трудовите му задължения и 978,57 евро – загуба на дружеството вследствие
неправомерно извършена от работника дейност. В тази връзка пояснява, че за
курса от Испания до Лион и обратно, товародателят признал
След
преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и приложимия
закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото са били обвързани от трудово
правоотношение, основано на договор №11/0108.2011г., по силата на който Ц.А.М.
заемал в „Лока Транс” ЕООД длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и
повече тона”.
Със заповед №23/01.08.2011г. работодателят
командировал служителя до ЕС, други европейски държави и Турция за срок от 30
дни, считано от 01.08.2011г. Съгласно заповеди №31А/06.09.2011г. и
№29/10.10.2011г. командировката е продължавана с по 30 дни. Трудовото
правоотношение между страните е прекратено със заповед №11/31.10.2011г.,
считано от същата дата. Заповедта е връчена на ищеца на 21.11.2011г.
Представени са четири сметки за пътни, дневни и
квартирни пари, според които на Ц.А.М. са начислени, както следва: по сметка
№1/31.08.2011г. – 1673,03 лева; по сметка №2/18.09.2011г. – 686,50 лева; по
сметка №3/30.10.2011г. – 780,38 лева; по сметка №4/30.10.2011г. – 316,84 лева.
От приложената международна товарителница №26076490 е
видно, че с влекач №Р 3841 АН и ремарке №4714 ВВН е извършен превоз на стоки от
Испания до Франция и обратно. При разтоварване на стоката са констатирани липси
за 310 евро и 387,07 евро, за които фирма „Е-Логистик Контрол” е издала две
фактури на фирма „Норберт Дентрессангле Херпоса”. Последната е изготвила
фактура №**********/26.10.2011г. за обезщетения на стоки на стойност 387,07
евро и 310 евро, дължими от ответното дружество.
В пътен лист за извършен от ищеца курс в периода
25.10.2011г. – 29.10.2011г. с автокомпозиция: влекач №Р 3841 АН и ремарке № R 3199 BCG неправилно са отразени километрите, като вместо
По искане на страните е възложена съдебно –
икономическа експертиза, която съдът кредитира изцяло като обективна и
компетентно дадена. Според представеното заключение брутните трудови
възнаграждения на ищеца за периода 01.08.2011г. – 30.10.2011г. са в общ размер
1169,14 лева, а за периода 01.08.2011г. – 21.11.2011г. – 1458 лева. Вещото лице
приема, че същите са изплатени, тъй като разчетно – платежните ведомости са
подписани от Ц.М.. Последният е командирован, както следва: със заповед
№31/31.08.2011г. считано от 01.08.2011г. за срок от 30 дни; със заповед
№31А/06.09.2011г. считано от 06.09.2011г за срок от 30 дни и със заповед
№29/06.10.2011г. считано от 06.10.2011г. за срок от 30 дни. Командировъчните
пари за периода 01.08.2011г. – 30.10.2011г. са определени в няколко варианта на
база раздел ІV от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина:
за единична езда - 3643,71 лева; за двойна езда - 2833,99 лева; начислени и
осчетоводени в ответното дружество – 3420,75 лева. В допълнителното заключение
се сочат два варианта на командировъчните пари за периода 01.08.2011г. – 05.11.2011г.
с прекъсване от 19.09.2011г. до 06.10.2011г.: 1. изчислени на база 35 евро
съгласно Приложение №2 от Наредбата – 5356,53 лева и 2. изчислени на база 27
евро съгласно Приложение 3 от Наредбата, при единична езда – 4171,79 лева.
Предвид оспорване подписите в разчетно – платежните
ведомости за периода м.*** 2011г. е приета, неоспорена от страните съдебно –
графологична експертиза, според заключението на която подписите не са изпълнени
от Ц.А.М..
В.Г.В. изнася данни относно организацията и
спецификата на работа в ответното дружество. Принципно международните курсове
се осъществявали на „единична езда”. Сочи изключения от правилото: Ц.М. заедно
с Румен осъществили курс до Англия, откъдето трябвало да приберат катастрофирал
автомобил, а в началото на м.ноември ищецът заедно със свидетеля провели курс
до Барселона с продължителност 3 дни и на 04.11.2011г. се върнали в България.
През м.септември 2011г. ищецът ползвал около 20 дни платен годишен отпуск, за
да организира сватбата на дъщеря си. Валери В. пояснява, че курсовете се
подавали от български диспечери, които указвали адресите, на които трябва да
бъде натоварена или разтоварена стоката. Диспечерите са обаждали по телефона
или изпращали sms, тъй като крайния пункт се вписвал ръкописно в ЧМР
на езика на съответната страна и често шофьорите не можели да го разчетат. Случвало
се диспечерите да посочат грешни адреси. От ищеца разбрал, че при един от
курсовете диспечерът го изпратил в гр.Лил, вместо в гр.Лион, вследствие което
се е получила разлика от порядъка на 700 –
Л. Цветанов Христов твърди, че в края на м.ноември
2011г. се срещнал с ищеца и последният го помолил да го придружи до ответното
дружество, тъй като имал да получава 2 – 3 заплати. От разговора на който
присъствал, свидетелят разбрал, че към него момент работодателят няма
възможност да изплати възнаграждението на Ц.М.. Мъжът, с когото разговарял
обяснил, че ищеца и негов колега са допуснали някакви нарушения при
управлението на един от камионите, за което фирмата трябвало да плати някаква
сума. Ц.М. заявил, че след като няма да получи трудовото си възнаграждение ще
напусне и тогава му предоставили няколко документа за подпис, един от които
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
П.Х.Г. – служител в „Лока транс” ЕООД, съпруга на
управителя на дружеството твърди, че през м.септември ищецът ползвал няколко
дни платен годишен отпуск по повод сватбата на дъщеря си, която се състояла на
23.09.2011г. През м.септември работодателят му изплатил 1159 евро. В периода
06.10.2011г. – 25.10.2011г. Ц.М. бил на „двойна езда” с Румен Генчев, след
което трудовото правоотношение с ищеца било прекратено. При последния курс били
установени несъответствия в километрите посочени в пътния лист от ищеца, който не
предал тахошайбата от автомобила. Свидетелката заявява, че реалната дължина на
курса била
При така установеното,
съдът прави следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и
формулиран петитум съдът квалифицира правно предявените обективно съединени
искове по чл.245 и чл.215 от КТ – претендира се неизплатено трудово
възнаграждение и командировъчни пари.
Безспорно е, че договорът на ищеца е такъв със срок
за изпитване, уговорен в полза на работодателя, при който в границите на срока
последният може да прекрати правоотношението без предизвестие. В шест месечния
срок ответникът е упражнил правото си, чрез издаване заповед №11/31.10.2011г.,
връчена на ищеца на 21.11.2011г.
Един от спорните между страните въпроси е свързан с
датата на която е прекратено трудовото правоотношение. Отговорът на този въпрос
е от съществено значение при разглеждане на предявените искове.
Съдът намира за неоснователно твърдението на
ответната страна, че договорът е прекратен на 30.10.2011г. Съгласно чл.335,
ал.2, т.3 КТ, трудовият договор се прекратява от момента на получаване на
писменото изявление за прекратяване. Следователно, в случая трудовото
правоотношение е валидно прекратено на 21.11.2011г., с връчване на заповедта за
уволнение. Не без значение е и обстоятелството, че последната командировъчна
заповед е за срок от 30 дни, считано от 10.10.2011г.
По иска с правно основание чл.245 КТ:
Съгласно чл.245 от КТ при добросъвестно
изпълнение на трудовите задължения от работника или служителя, ежемесечно се
гарантира изплащане на трудово възнаграждение в размер на минималната работна
заплата установена за страната, като разликата до пълния размер на договорената
между страните заплата остава изискуема и се изплаща заедно със законната лихва.
Аналогична е разпоредбата на чл.128 от КТ уреждаща основните задължения на
работодателя. Съдът счита, че е налице правопораждащия вземането на ищеца, фактически
състав предвиден в посочената правна норма.
По делото са представени разчетно –
платежни ведомости, видно от които работодателят е начислили трудово
възнаграждение на ищеца за периода м.*** 2011г. включително. Със самия факт на
изпълнение на задължението по чл.128, т.1 КТ за начисляване във ведомостите за
заплати на трудовите възнаграждения на работниците, работодателят е признал по
размер това свое задължение, като по този начин то става установено и ликвидно.
Следователно за ответника е възникнало задължението да изплати договореното
възнаграждение, ведно с лихвите за забава. В разпоредбата на чл270, ал.3 КТ
законодателят е регламентирал начина, по който се изплаща трудовото
възнаграждение, а именно: лично на работника, по ведомост или срещу разписка;
по писмено искане на работника трудовото му възнаграждение да се превежда на
влог в посочена от него банка. Личното заплащане се удостоверява с подписа на
работника върху нарочна ведомост или с частна разписка. Удостоверяването на
плащането в друга форма, освен писмената е недопустимо.
След представяне на ведомостите от
ответника, ищецът е оспорил подписите, положени срещу неговото име. Във връзка
със заявеното оспорване, съдът е открил производство по чл.193 ГПК, в рамките
на което е назначена графологична експертиза. От заключението на същата се
установява по категоричен начин, че подписите в ред „получил сумата” не са
изпълнени от ищеца.
Предвид изложеното съдът счита, че за
процесния период работодателят не е изплатил дължимото на ищеца трудово
възнаграждение. Брутният размер на същото е установен, чрез възложена по делото
икономическа експертиза и възлиза на 1458 лева. До тази сума претенцията като
доказана следва да бъде уважена ведно с лихвата за забава, считано от
28.12.2011г. до окончателното й изплащане, а за горницата до предявените 1468
лева – следва да се отхвърли като неоснователна.
По иска с правно
основание чл.215 от КТ.
Съгласно чл.121 КТ
когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова
работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на
постоянната му работа, т.е. командировката е изпълнение на определената трудова
функция на работника или служителя извън мястото на постоянната работа. В
периода 01.08.2011г. – 21.11.2011г. Ц.М. е командирован за 79 дни, както
следва: 31 дни през м.***; 25 дни през м.***, което е констатирано и от вещото
лице, след извършена в счетоводството на ответника справка. Съобразно
разпоредбата на чл.215 КТ при командироване, работникът или служителят има
право да получи наред с брутното си трудово възнаграждение пътни, дневни и
квартирни пари при условията и в размери определени от МС. В чл.31 от Наредба
за служебните командировки и специализации в чужбина е указано, че персоналът
на сухоземни транспортни средства получава командировъчни пари за времето на
изпълнение на международни рейсове по единна ставка или по единна средна
ставка, съгласно приложение №3, като ръководителите на предприятия могат да
определят размери на командировъчните пари, различни от посочените в
приложението в зависимост от експлоатационните и технологични условия на работа
и организацията на международните рейсове. Съдът намира за неоснователни
доводите на ищеца, че командировъчните пари следва да бъдат съобразени с
Приложение 2 от Наредбата, тъй като в раздел ІV от последната законодателят е
предвидил специални ставки за персонала на сухоземни транспортни средства,
визирани в Приложение 3. Видно от приложените по делото сметки (лист 21 – 24),
работодателят е определил размерът на дневните пари – 27 евро, съобразно т.1 от
Приложение 3 към Наредбата. В заключението на приетата по делото съдебно –
икономическа експертиза е установен размерът на дължимите командировъчни пари за
процесния период - 2133 евро (4171,79 лева). Вещото лице е констатирало, че
разходните касови ордери не са подписани от ищеца и при липсата на
доказателства приема, че сумата не е изплатена. В исковата молба ищецът е
признал, че работодателят му е изплатил част от командировъчните – 1150 евро
(2249,20 лева), с оглед което съдът приема, че неизплатения остатък от
командировъчните е в размер на 983 евро (1922,59 лева). По изложените
съображения съдът счита, че претенцията за заплащане сумата 3090,21 лева,
представляваща левовата равностойност на 1580 евро – неизплатен остатък от
командировъчни пари, изчислен на база Приложение №2 от НСКСЧ като недоказан
следва да бъде отхвърлен, а алтернативно предявения иск за заплащане сумата
1869,77 лева, представляваща левовата равностойност на 956 евро – неизплатен
остатък от командировъчни пари, изчислен на база Приложение №3 от НСКСЧ като
основателен следва да бъде уважен изцяло.
По направеното от
ответника възражение за прихващане:
Предвид уважаване на претенциите
по чл.245 и чл.215 КТ, то следва да се разгледа и релевираното с отговора на
ответника възражение за прихващане на негово насрещно вземане към ищеца със
сумата 1588,57 евро, представляваща загуби и щети причинени от ищеца на
дружеството при изпълнение на трудовите му задължения. „Лока Транс” ЕООД
твърди, че за проведения от ищеца курс по дестинация Испания – Лион и обратно,
товародателят признал 1282 км, а в пътния лист били отразени 2461 км, с оглед
което приема, че водачът е изминал 1179 км повече, т.е. извън приетата от
дружеството поръчка, с което ощетил работодателя със сумата 978,57 лева. По отношение
сумата 697,07 евро заявява, че същата е удържана от товародателя предвид
констатирани липси на превозения товар. В тази връзка, по делото е приета,
неоспорена от страните съдебно – икономическа експертиза, която съдът кредитира
като компетентна и обективно дадена. В обстоятелствената част на експертизата
се сочи, че ответникът осъществявал транспортната дейност на база сключени
двустранни договори, по повод които предоставил на фирмите възложители
тежкотоварни камиони. Разходите за гориво, винетни и пътни такси, както и
командировъчните суми били за сметка на изпълнителя, като възнаграждението се
определяло на база изминати километри, отчитани от фирмата възложител.
Съобразно договореното, превозвачът дължал обезщетения на възложителя при липса
на стоки. След извършена проверка в счетоводството на дружеството експертът
установил, че при извършения от ищеца превоз по дестинация Испания – Франция –
Испания били констатирани липси на стойност 310 евро и 387,07 евро, за които
„Е-Логистик Контрол” издал две фактури на фирма „Норберт Дентрессангле Херпоса”.
Въз основа на констатациите, с оглед сключения с ответното дружество договор и
предвидената в него отговорност на изпълнителя, на 26.10.2011г. „Норберт
Дентрессангле Херпоса” ООД издало фактура за посочените суми. Отделно от това вещото
лице е установило, че в пътния лист, изготвен от ищеца, последният неправилно е
изчислил изминатите километрите. Остойностена е разликата (683 км) на база
разходи, направени за провеждане на нерегламентиран курс – 573,72 евро (1122,09
лева).
При тези данни, съдът
намира, че възражението за прихващане е частично основателно до размера от
1363,35 лева (697,07 евро) – стойността на нанесени от ищеца щети и 1122,09
лева (573,72 евро) – разходи, свързани с провеждане на нерегламентиран курс или
общо 2485,44 лева.
Съдът счита, че са
налице условията за извършване на съдебна компенсация между вземането на ищеца
за сумата 3327,77 лева (1458 лева –
брутно трудово възнаграждение за периода 01.08.2011г. – 21.11.2011г. и 1869,77 лева – неизплатен остатък
от командировъчни пари, изчислен на база Приложение №3 от НСКСЧ) е това на
ответника за сумата 2485,44 лева, тъй като насрещните вземания са изискуеми и
ликвидни. След извършване на прихващане до размера на по-малката измежду двете
суми, съдът приема, че искът по чл.215 КТ подлежи на отхвърляне, като погасен
чрез прихващане, а претенцията по чл.245 КТ следва да бъде уважена до размера
на 842,33 лева, като в останалата част до предявените 1458 лева - да се
отхвърли като погасена поради прихващане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски в настоящото
производство, съразмерно с уважената част от иска. Същите възлизат на 150 лева
- възнаграждение на редовно упълномощен адвокат, а съразмерно с уважената част
от иска следва да се присъдят разноски в размер на 37,85 лева. Съобразно
разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от
претенциите. Такива той е направил в размер на 200 лева – възнаграждение на
редовно упълномощен адвокат и вещо лице, а съразмерно с отхвърлената част от
иска следва да му се присъдят разноски в размер на 149,52 лева. По компенсация
между двете вземания, ищецът следва да заплати на ответника 111,67 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6,
вр.чл.83, ал.1, т.1 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РРС държавна
такса върху уважената част от иска – 50 лева и възнаграждение за вещо лице в
размер на 25 лева.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЛОКА ТРАНС” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление – гр.Русе, ул.”Тракия”№19, представлявано от
управителя Е.Т.Г. да заплати на основание чл.245 КТ на Ц.А.М., ЕГН ********** сумата
842,33 лева – неизплатено трудово
възнаграждение за периода 01.08.2011г. – 21.11.2011г. брутен размер, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 28.12.2011г. до окончателното й
изплащане. ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част, като погасен чрез прихващане.
ОТХВЪРЛЯ, предявения от Ц.А.М., ЕГН **********
против „ЛОКА ТРАНС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр.Русе, ул.”Тракия”№19, представлявано от управителя Е.Т.Г. иск за заплащане
сумата 1869,77 лева, представляваща левовата равностойност на 956 евро –
неизплатен остатък от командировъчни пари, изчислен на база Приложение №3 от
НСКСЧ като погасен чрез прихващане.
ОСЪЖДА Ц.А.М., ЕГН ********** да заплати
на „ЛОКА ТРАНС” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.Русе, ул.”Тракия”№19, представлявано от
управителя Е.Т.Г. сумата 111,67 лева – разноски по компенсация.
ОСЪЖДА „ЛОКА ТРАНС” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление – гр.Русе, ул.”Тракия”№19, представлявано от
управителя Е.Т.Г. да заплати по сметка на РРС сумата 75 лева – държавна такса и
възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: