Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
3 за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.278 от ГПК във вр. с чл.538, ал.2 от ГПК. С Определение №237 от 24.03.2011 година, постановено по Ч.ГР.Д.№165 по описа за 2011 година на Павликенски районен съд, е отхвърлена молбата, подадена на основание чл.130, ал.3 от СК, с която е направено искане да бъде дадено разрешение да се продаде имущество, собственост на ненавършило пълнолетие дете. Постъпила е частна жалба от молителката. Моли да бъде отменено обжалваното определение и да бъде уважено искането й. Излага доводи и съображения. Съдът като взе предвид оплакванията в частната жалба, доводите и съображенията, изложени в нея, и като разгледа и прецени приложените по делото доказателства, намира частната жалба за процесуално допустима и неоснователна. По процесуалната допустимост на частната жалба. Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт и във визирания в чл.275, ал.1 от ГПК срок. По основателността на частната жалба. Преценявайки обжалваното определение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК във вр. с ал.4 на чл.278 от ГПК, въззивният съд счита определението за валидно и допустимо. Относно валидността на определението. Определението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Относно допустимостта на определението. Определението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно: Налице е правото на искане по реда на чл.130, ал.3 от СК и същото е надлежно упражнено. Преценявайки обжалваното определение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения трето от ГПК във вр. с ал.4 на чл.278 от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК във вр. с ал.4 на чл.278 от ГПК, въззивният съд счита определението за правилно-законосъобразно. Постановено е при липсата на предпоставките, визирани с разпоредбата на чл.130, ал.3 от СК, за да бъде дадено разрешение за „продажба” на притежаваните от малолетното дете идеални части от земеделски земи. Съображенията за този извод са следните: С оглед разпоредбите на чл.15 от Закон за З. на Д. при искане, направено на основание чл.130, ал.3 от СК, делото следва да се насрочи за разглеждане в публично заседание за да бъдат изпълнени всички изискуеми се действия, вменени с посочените разпоредби в задължения за съда. Районният съд е изпълнил всички, регламентирани с посочените правни норми задължения. Няма нормативно определени критерии кога разпореждането с имущество на Д. „няма да противоречи на неговите интереси” по смисъла на чл.130, ал.3 от СК. В теорията и практиката се приема, че разпореждането с имущество на Д. може да се разреши само при нужда или очевидна полза. Тези критерии са общи. Поради което всеки решаващ съд е овластен с оглед „конкретиката на случая” - установените факти, да прецени дали от тях може да направи извод за наличие на една от посочените предпоставки. В този смисъл д-р Л. Ненова. Становището на Д. „С. П.” не може да бъде единственият критерий за вземане на решение от съда. Насрочване на делото за разглеждане в публично заседание дава възможност на молителя да представи пред решаващия съд доказателства, установяващи факти и обстоятелства, от които да може да се направи извод за наличие на посочените по-горе предпоставки, за да бъде дадено разрешение за разпореждане с имущество, собственост на ненавършило пълнолетие дете. Съдът счита, че в настоящия казус не са налице факти и обстоятелства, които да обосноват извод за нужда или очевидна полза за Д.. Обратното, цели се със получени средства от продажба на недвижимо имущество, собственост на Д., да се погасяват задължения на майката, вменени й със закон. С разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК законодателят е вменил задължение за родителите да осигуряват условия за живот, В.Ч.ГР.Д.№392/2011 г. ВТОС необходими за развитието на децата им. А, с разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК законодателят е вменил задължение за родителите да осигуряват издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. От установения чрез социалния доклад икономически и социален статус на майката може да се направи извод, за възможност тя да осигурява както издръжката на Д., така и необходимите условия за живот, без да се „продава” имущество, собственост на Д.. По изложените съображения обжалваното определение е законосъобразно. Частната жалба е неоснователна и обжалваното определение следва да бъде потвърдено. На основание чл.274, ал.3, т.2 от ГПК при наличие на предпоставките, визирани в чл.280, ал.1 от ГПК настоящото определение подлежи на касационно обжалване. Водим от горното и по реда на чл.278 от ГПК във вр. с чл.538, ал.2 от ГПК Великотърновският окръжен съд О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ №237 от 24.03.2011 година, постановено по Ч.ГР.Д.№165 по описа за 2011 година на Павликенски районен съд, с което е отхвърлена молбата, подадена на основание чл.130, ал.3 от СК, с която е направено искане да бъде дадено разрешение да се продаде имущество, собственост на ненавършило пълнолетие дете. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с чатна жалба пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едноседмичен срок от съобщаването му на страната при наличие на предпоставките, визирани в чл.280, ал.1 от ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ:___________ ЧЛЕНОВЕ: 1._______________ 2._______________ |