РЕШЕНИЕ
№ 2100
гр. София, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. И.А
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110205094 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д - чл. 63д от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Р. И. И., с ЕГН **********, с адрес с. Л, ул. Л № //, чрез
пълномощникът му -адв. Р. - САК, срещу Наказателно постановление /НП/ № 21-4332-
000587/28.01.2021 г., издадено от Началник група към СДВР, Отдел Пътна полиция СДВР, с
което на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“
в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН и
чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3
от ЗДвП.
В жалбата се твърди несъответствие на отразената в АУАН и НП фактическа
обстановка с действителната такава, както и допуснати нарушения на процесуалните
правила. Иска се отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят И., редовно призован, не се явява. Същият се
представлява от адв. Р., който в хода на съдебните прения излага съображения за отмяна на
атакувания санкционен акт, поради липса на категорични доказателства, установяващи
извършването му от жалбоподателя. В тази насока излага доводи, че жалбоподателят не е
управлявал автомобила на процесната дата.
Административно-наказващият орган, редовно призован не изпраща представител и
не изразява становище по основателността на жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление,
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
На 16.01.2021 г. около 00:20 ч. Р. И. И. управлявал л.а. „Мерцедес 250 ТД“ с рег. № в
1
с. Лозен, по ул. Простор с посока на движение от ул. „Съединение“ към ул. „Св. Св. Кирил и
Методий“. Автомобилът бил забелязан от свидетелите Д. и В. – служители при 08 РУ-СДВР,
назначени в наряд като АП-232, които извършвали обход в с. Лозен. Същият се движел с
висока скорост и криволичел, поради което полицейските служители го последвали, но
водачът ускорил скоростта на движение на автомобила, и те го изгубили от поглед.
На кръстовището с ул. „Св. св. Кирил и Методий“ № поради движение със скорост
несъобразена с релефа на местността (наклон) автомобилът се блъснал в бордюр и стена на
къща, собственост на свидетеля К.. Впоследствие свидетелите Д. и В. забелязали
катастрофиралия автомобил и намиращият се вътре в автомобила водач, който лъхал на
алкохол. Те докладвали на ОДЧ-80 и на място бил изпратен патрул на ОПП-СДВР в състав
свидетелите Н. и В., които пристъпили към тестване за употреба на алкохол на
жалбоподателя Р. И..
Последният обаче отказал да бъде изпробван с представеното му техническо средство
Алкотест Дрегер 7510+ с номер № 0206 за установяване концентрация на алкохол в
издишания въздух. На същия бил съставен АУАН № 315149/16.01.2021 г. и му бил издаден
талон за изследване № 80011, с който му било указано да се яви в УМБАЛ "Св. Анна" в срок
от 45 минути за извършване на медицинско и химическо изследване на кръвта. Екземпляр от
талона бил връчен на лицето в 02:35 ч., което обстоятелство било удостоверено с полагането
на подпис върху документа. И. бил транспортиран в УМБАЛ „Св. Анна“, където отказал да
даде кръвна проба за биологично изследване.
Актът бил съставен срещу нарушителя Р. И. от св.Н. Н. –мл.автоконтрольор в СДВР
- ОПП в присъствието на двама свидетели. Актосъставителят квалифицирал констатираните
нарушения по чл.20, ал.2 от ЗДвП и по чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП. След като се запознал
със съдържанието на АУАН жалбоподателят го подписал, като не изложил възражения
срещу акта. Такива не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, поради което не могат
да бъдат споделени доводите на защитата за накърняване правото на защита на
санкционираното лице.
Въз основа на така издадения АУАН и при почти пълна идентичност на описанието и
дадената на нарушенията правна квалификация, на 28.01.2022 г. било издадено атакуваното
в настоящото съдебно производство Наказателно постановление от Началник на група в
отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП
жалбоподателят е санкциониран „глоба“ в размер на 200 лв. за нарушението по чл. 20, ал. 2
от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е санкциониран с „глоба“ в размер на
2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушението по
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Препис от Наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя срещу подпис
на 23.03.2022 г. Жалбата срещу НП е подадена с пощенско клеймо на 01.04.2022 г. и е
постъпила в ОПП- СДВР на 05.04.2022 г.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на
свидетелите Н. Г. Н., П. В. В., Г. И. Д., А. А. В. и К. П. К., както и от събраните по делото
писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК
вр.чл.84 от ЗАНН, а именно: АУАН № 315149/16.01.2021 г., Талон за изследване, Протокол
за медицинско изследване, Декларация, Протокол за ПТП, Докладна записка, Справка на
водача, Заверени копия на Заповеди № 8121К-13180 и № 81213-515, материалите по пр.
преписка № 3383р-2008/2021 г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр.пр. № 18503/2022 г. по описа на
СРП, Постановление за отказ да се образува досъдебно производство, които съдът
кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват
фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
От събраните в хода на производството доказателства не се установява различна
фактическа обстановка от установената в съставения АУАН и последващото НП по
отношение на факта на реализиране на ПТП, причините за същото и поведението на водача
след пристигането на полицейските служители и извършената проверка. Същата се
2
установява по категоричен начин на първо място от показанията на свидетелите Н. и В.,
които съдът намира за обективни, непротиворечиви и подкрепени от приложените по делото
писмени доказателства. Независимо от обстоятелството, че заявеното от свидетелите Н. и В.
се отнася общо до процедурата при подаден сигнал за ПТП, и е лишено от детайли, двамата
свидетели потвърждават подписите си в АУАН и в талона за медициско изследване.
По–нататък, съдът кредитира с доверие и показанията на свидетелите В. и Д., като
намира за логична, с оглед изминалия период от време и изпълняваните от тях служебни
задължения, липсата на спомен за конкретни факти и обстоятелства, свързани с процесното
деяние. Празнотите в показанията на свидетелите по отношение на детайлите от проверката,
се преодоляват от приобщените по делото писмени доказателствата, които съдът възприема
и кредитира в цялост като логични, последователни, съответни помежду си и не се
опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност.
Настоящият съдебен състав се довери изцяло и на заявеното от свидетеля К., което се
отличава с подробности относно механизма на настъпилото ПТП, състоянието на водача и
поведението на първоначално пристигналите полицейски служители. Въпреки, че този
свидетел се е намирал вътре в къщата по време на удара, разказът му относно полученото от
негов приятел обаждане, установяването на жалбоподателя, с когото се познава от преди
инцидента и наблюдаваното заедно с полицейския служител на камерите за видео
наблюдение, е логичен, последователен и кореспондира с останалия доказателствен
материал, вкл. с изложеното от представителя на жалбоподателя за оказана съпротива,
поради което не са налице основания същите да бъдат приети за недостоверни. Свидетелят
не излага твърдения водачът, причинил ПТП, да е напускал местопроизшествието и убедено
посочва Р. И. като лицето, което е заварил до автомобила, поради което не могат да бъдат
споделени възраженията на адв. Р., че жалбоподателят не е управлявал собствения си лек
автомобил.
Съдът кредитира всички събрани по делото писмени доказателства, тъй като същите
изхождат от компетентни органи и няма основания за поставянето им под съмнение. От
приложения към материалите на делото талон за медицинско изследване безспорно се
установява, че същият е бил връчен срещу подпис на водача Р. И. с указание, че следва в
срок от 45 минути да се яви да даде кръвна проба за анализ в МБАЛ „Света Анна“, а от
приложената декларация – че същият е отказал да му бъде взета кръв за изследване.
Доказателствената съвкупност по делото е вътрешно логична и непротиворечива,
поради което няма основание да не бъде кредитирана от съда. Поради това, съдът намира, че
презумптивната доказателствена сила на АУАН, въведена в разпоредбата на чл. 189, ал. 2
ЗДвП, не беше оборена от страна на жалбоподателя.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на съдебен контрол
административно-наказателен акт, и в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, с оглед на което
жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
На първо място, АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в рамките на
тяхната материална и териториална компетентност /видно от приложените Заповеди на
Министъра на вътрешните работи/. Налице е редовна процедура по връчване на АУАН и НП
на жалбоподателя. В случая АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и на свидетели
на установяване на нарушенията. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
нарушени сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
В конкретния случай и в акта, и в наказателното постановление са налице
изискуемите реквизити по смисъла на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Описани са в пълен обем
обстоятелствата, при които са извършени нарушенията. Изрично са отразени време, място,
МПС, което е управлявал жалбоподателят, фактите, свързани с конкретния механизъм на
3
настъпване на произшествието, респективно и резултатът от ПТП, както и отказът на водача
на МПС да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол.
Предвид изложеното съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
са самостоятелно основание за отмяна на оспорения санкционен акт.
По същество на нарушенията съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, водачът е длъжен да избере скоростта
си на движение, като се съобрази с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Съгласно закона, водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. В конкретиката на настоящия казус, на посочената в АУАН и НП дата
жалбоподателят е управлявал МПС, поради несъобразена скорост с релефа на местността
(наклон) е реализирал ПТП последователно, в тротоара и в къща, като по този начин е
извършил нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Нарушението е извършено с форма на вината небрежност – деецът не е предвиждал
общественоопасните последици (настъпването на ПТП), но е могъл и е бил длъжен да го
направи.
Установи се по несъмнен и категоричен начин, че на посочените в наказателното
постановление време и място, жалбоподателят е извършил и нарушение по чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП, като е отказал проверка с техническо средство за установяване на алкохол в кръвта и
при издаден талон за медицинско изследване не е изпълнил предписанията му да се изследва
за установяване на алкохол в кръвта му.
Посочената за нарушена правна норма предвижда в състава си както конкретно
правило за поведение, така и санкция, която следва да се наложи при отклонението от него.
Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, установена и от настоящия съдебен
състав, напълно кореспондира с посочения състав на административно нарушение, поради
което отговорността на жалбоподателя е ангажирана правилно. В настоящия случай за
осъществяването на процесното нарушение се съди от обективната реализация на състава,
предвиден в първата хипотеза от законовата формулировка – отказ от извършване на
проверка с тест за установяване употребата на алкохол.
Нарушението е извършено виновно, при форма на вина пряк умисъл, доколкото
лицето съзнавало общественоопасния характер на своето поведение и пряко е целял
настъпването на противоправния резултат - да избегне евентуалното установяване
употребата на алкохол.
За извършените две нарушения законодателят е предвидил наказания в правилно
приложените санкционни норми, които са в абсолютен размер, поради което съдът, с оглед
правомощията си в настоящото производство не дължи по-нататъшно обсъждане на размера
на определеното наказание.
Ето защо, с оглед гореизложените съображения процесните нарушения се явяват
доказани от фактическа и правна страна, и не се констатират процесуални нарушения
допуснати при съставяне на АУАН и НП, които да са от категорията на съществените,
поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно.
При този изход на правния спор, разноски се дължат в полза на АНО, който обаче до
приключване на съдебните прения не е поискал присъждането им, поради което и съдът не
дължи произнасяне в тази насока.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр.ал.9 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-000587/28.01.2021 г.,
издадено от Началник група към СДВР, Отдел Пътна полиция СДВР, с което на осн. чл. 53
от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП на Р. И. И. е наложено наказание „глоба“ в размер на
200 лв. за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5