О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92/22.1.2019г.
Гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, в закрито
заседание на двадесет и
първи януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен
съдия: Мариана Шотева
като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 834 по описа за 2016 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК, във вр. с чл.
144 от АПК и чл. 143 ал. 1 от АПК.
С Решение №15190/07.12.2018г. постановено по адм.д. №
8905/17г. по описа на ВАС, съдът е обезсилил Решение № 217/02.05.2017г.
постановено по адм.д. № 834/16г. по описа на Адм.съд Пазарджик в една част,
отменил е решението в друга – в частта , с която е осъдена ГД“Изпълнение на
наказанията“ гр.София да заплати на В.К. Маслилев обезщетение в размер на над
600 лв. , представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразни бездействия на администрацията на дирекцията, изразяващи се в
неосигуряване на необходимите битови и хигиенни условия в Затвора гр.Пазарджик,
в периода 06.06.2013г.-01.11.2016г. в едно със законната лихва, считано от
01.11.2016г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил предявения
от В.М. иск срещу ГД“ИН“-София за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на престоя му в помещения на Затвора Пазарджик,
които не отговарят на предвидените битови и хигиенни условия за периода
06.06.2013г. – 01.11.2016г. в частта за разликата над 600 лева до 3000лева,
като решението в останалата част е потвърдено.
Адв.В.С. е направил искане за присъждане на разноски ,
като се допълни решението на Административен съд – Пазарджик на 03.05.2017г..,
като е поискал ответникът да бъде осъден да му заплати 400лв. адвокатски
хонорар, съобразно уважената част от иска.Съдът не се е произнесъл по
направеното искане.
С нова молба от 13.12.2018г. адв.В.С. отново е поискал да
се допълни решението на съда , като се осъди ответника да му заплати разноски
за един адвокат, като твърди, че упълномощаването е по реда на чл.38,ал.1,т.2
от ЗА.
Процесуалният представител на ответника възразява срещу
направеното искане за присъждане на разноски.
Пред
АС Пазарджик е депозирана искова молба от В.М.., в която е посочен съдебен
адрес и адресат за получаване на съобщения - адв. В. С. *** със следния текст:
"... адв. В. С., упълномощавам да ме представлява по делото". Исковата
молба съдържа подпис на В.М..
Адв.
С., не се е легитимирал с пълномощно,
подписано от страната или нейния представител, в което да бъдат отразени
обстоятелствата, посочени в нормата на чл. 33 ГПК,
приложим субсидиарно. Не е направено и устно упълномощаване пред съда, което да
е отразено в съдебния протокол.
Няма
спор, а и съгласно чл. 32, т. 1 от ГПК, представители на страните по пълномощие могат да
бъдат адвокатите. Съгласно чл. 33 от ГПК
и чл. 25, ал. 1 от специалния закон - Закона за
адвокатурата обаче, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз представлява своя клиент въз основа на писмено
пълномощно, с което се легитимира пред съда, което пълномощно е подписано от
страната или от нейния представител, и в него се посочват трите имена, точният
адрес и телефонът на пълномощника (чл. 33 от ГПК).
Процесуалният закон не предвижда упълномощаването да се извършва с исковата
молба, като част от съдържанието й, както е процедирал адв. С..
При
тези мотиви настоящият състав намира, че липсва надлежна представителна власт
за адв. С., поради което разноски не следва да му бъдат присъждани.
В
подкрепа на този извод следва да се отбележи още, че съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, на която се позовава адв. С., адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие
на роднини, близки или на друг юрист като на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна
е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от
предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения от 2004 г. и осъжда
другата страна да го заплати.
В
случая обаче не са приложени доказателства, от които да се направи извод, че са
налице обстоятелствата на посочената правна норма, а именно, че адв. С. е
роднина, близък или оказва безплатна помощ на колега юрист.
При горните
съображения, настоящият състав приема, че направеното искане за постановяване
на определение , с което ГД“ИН“ да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
сума в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение е неоснователно и следва да
бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 248 ал. 3, във вр. с
чл. 144 от АПК, Административен съд Пазарджик
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя искането на В.К.М. ***, направено чрез
адв.В.С. за допълване на Решение № 217/02.05.2017г.постановено по адм.д. №
834/16г. по описа на административен съд Пазарджик, в частта за разноските без
уважение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд на РБългария в 7 – дневен срок от съобщаването
му.
СЪДИЯ :/п/