РЕШЕНИЕ
№ 1611
гр. Плевен, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20224430103372 по описа за 2022 година
Пред ПлРС е депозирана искова молба /петитума уточнен с молба от 12,08,2022 г./ от ***,
представлява от ***, срещу А. Д. И., ЕГН **********, от ***, за признаване за установено,
че ответника дължи на ищеца сумата от 11 400,00 лева, ведно с законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 10,12,2021 г., до
окончателното му плащане, както и сторените по делото разноски. В обстоятелствената част
на исковата молба се твърди, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК е образувано ч.гр.д. №*** г. на ПлРС, по което има издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, срещу които длъжникът е възразил, поради което в срок
предявява иск за установяване на съществуването на вземането си. Твърди се, че сумата
произтича от запис на заповед. Моли съда да уважи претенцията, като се присъдят и
сторените разноски. В с.з. проц.представител на ищеца – адв.В.У. от ПАК, моли съда да
уважи иска и да се присъдят разноски по представения списък.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира писмен отговор чрез адв.Л.Т. от ПАК, в
който сочи, че искът е неоснователен. Посочва се, че ответницата никога не е била
съдружник в дружеството ***, както е посочено в записа на заповед. Твърди се, че ако
ответницата се е задължила в полза на *** в качеството й на съдружник, то правото да се
снабди със заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК е на ***, а не на дружеството.
Твърди се, че А. И. никога не е подписвала запис на заповед в полза на дружеството ***,
нито има прехвърляне на вземане от *** към дружеството. Твърди се, че тъй като
дружеството не е поемател по процесния запис на заповед, то не може да черпи права от
1
този документ. Моли съда да отхвърли иска. В с.з. проц.представител на ответника –
адв.Л.Т. от ПАК, моли съда да отхвърли иска. Твърди се, че дружеството-ищец не е активно
легитимирано като кредитор и не е носител на права по записа на заповед.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното
от фактическа страна:
От приложеното по делото ч.гр.д.№6655/2020 г. по описа на ПлРС е видно, че е издадена на
основание чл.417 от ГПК заповед за изпълнение №261201/15,12,2020 г., с която е
разпоредено на ответника да заплати на кредитора – ищец по настоящето дело, сумата
11 400,00 лева, както и сумата 288,00 лева за държавна такса, представляващи задължение
по запис на заповед от 07,07,2016 г. и падеж 07,07,2018 г. Поради постъпило възражение и
дадени указания, ищецът е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си
право, предмет на разглеждане в настоящето производство.
В ч.гр.д.№6655/2020 г. на ПлРС е приложен оригинал на запис на заповед от 07,07,2016 г.,
видно от който отв.А. И., в качеството на съдружник в *** се е задължила безусловно и
неотменимо да заплати на П***, в качеството на съдружник в ***, сумата от 11 400,00 лева,
като падежът на плащане е 07,07,2018 г.
От представеното копие от Предложение-молба от 24,05,2017 г. е видно, че *** е отправил
предложение до П*** да закупи 100% от дяловете й в дружеството *** /общо 20 дяла с
номинална стойност 10,00 лева всеки/.
От представеното копие от Договор за покупко-продажба на дружествени дялове от
25,05,2017 г., нотариално заверен, се установява, че П*** е продала на *** 20 дружествени
дяла с номинална стойност 10,00 лева всеки.
Спорен по делото е въпросът налице ли е валиден запис на заповед и дължи ли се
претендираната сума на ищеца.
С оглед на представените доказателства, съдът намира от правна страна следното:
От представените и обсъдени по-горе доказателства се установи, че ответницата е издала
запис на заповед в полза на П***, в качеството на съдружник в *** за сумата от 11 400,00
лева.
Записът на заповед е абстрактна сделка и не е необходимо наличие на основание за
издаването му. Записът на заповед като ценна книга следва да има конкретно определено в
закона съдържание /чл.535 от Търговския закон/, като документ, който не съдържа някой от
реквизитите, не е запис на заповед, освен в изрично посочените от закона изключения. С ТР
№1/2005 г., ОСТК на ВКС приема, че за да е редовен записът на заповед от външна страна,
не е достатъчно изразът «запис на заповед» да е посочен само в заглавието или само в текста
на документа, а трябва самият документ да се назове «запис на заповед» и в текста му да
стои изразът «запис на заповед», и то в такава логическа връзка с другите думи, за да стане
ясно, че с този израз се обозначава самият документ за запис на заповед. Документ, който не
съдържа посоченото наименование в своя текст, не е запис на заповед, според чл.536, ал.1 от
ТЗ. Изводът, че самият документ следва да се назове запис на заповед и че в текста му
2
трябва да стои изразът «запис на заповед» произтича от закона - Глава ХХХІ от ТЗ е
озаглавена «Запис на заповед», а съгласно чл.535 от ТЗ, който предопределя формата и
съдържанието на записа на заповед, последният, наред с други реквизити, съдържа и
наименованието «запис на заповед» в текста на документа на езика, на който е написан.
Правната квалификация на ценната книга трябва да се извежда непосредствено от вида й.
Ако при съставянето на записа на заповед е пропуснато документът да се назове «запис на
заповед» или в текста му не е включено наименованието «запис на заповед», този документ
е негоден да служи като несъдебно изпълнително основание. Това е следвало да бъде
констатирано още от заповедния съд, който е следвало да откаже издаването на заповед за
незабавно изпълнение.
При това положение, с оглед недействителността на записа на заповед, предявеният иск се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че е неясен и смисъла на отразеното в
записа на заповед, че отв.А. И., в качеството на съдружник в дружество, се задължава на
друго физическо лице, отново в качеството му на съдружник в същото дружество, и в каква
връзка е посочено това.
При този изход на процеса ответницата има правао на разноски, но доколкото не са
претендирани такива, съдът не дължи произнасяне.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***, представлява от ***, срещу А. Д. И., ЕГН **********, от
***, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр. чл.538, ал.1 от ТЗ, за
признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 11 400,00 лева, ведно с
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
10,12,2020 г., до окончателното му плащане, за което е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№6655/2020 г. на ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3