СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в
публичното заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл. съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Гюрова
в. гр. д. № 4147 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
Решение от 12.07.2010 г. по гр. д. № 12770/2008
г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 46
състав, М.Б.Д., ЕГН **********
е осъдена, на основание чл. 108 ЗС, да предаде на Р.М.А., ЕГН **********,
владението на недвижим имот – апартамент № 11, находящ се в гр. София, СО,
район „Подуяне“, бул. „Ботевградско шосе“, жилищен блок №*****, състоящ се от 2
стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 49,75 кв.м., при граници:
фасада, стълбище, апартамент № 10 и апартамент № 12, заедно с прилежащото вазе
№ 18, с площ 3,90 кв.м., без отбелязване съседи по документ за собственост,
заедно с 0,550 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото.
С
решението М.Б.Д., ЕГН **********, е осъдена да заплати на Р.М.А.,
ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1 043 лв. – разноски по делото.
Срещу
така постановеното решение, с което предявеният иск е уважен, е подадена въззивна жалба от ответницата М.Б.Д., в която се излагат съображения, че решението е недопустимо и неправилно,
постановено при допуснати нарушения на съществени процесуални правила. Въззивницата
счита, че фактическата страна на спора не е била правилно изяснена от
първоинстанционния съд, с оглед на което моли решението да бъде отменено и да
бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Р.М.А.,
с който жалбата се оспорва и се моли първоинстанционното решение да бъде
оставено в сила. Излагат се съображения, че първоинстанционното решение е валидно,
допустимо и правилно, и се моли същото да бъде потвърдено. Претендира се и присъждането на сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице-помагач на страната на
ответницата – „К.“ АД, ЕИК *****, в който се моли жалбата да бъде оставена без уважение и потвърждаване на решението
като правилно и законосъобразно.
Софийски градски съд, след като
обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна
страна:
Производството
е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално
допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При
постановяване на първоинстанционното решение не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните в жалбата оплаквания, същото е и правилно, като въззивният съд
споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, във връзка с
доводите, изложени в жалбата, въззивният съд
намира следното:
СРС, Гражданско
отделение, 46 състав е бил сезиран с осъдителен иск, с правно основание чл. 108
ЗС.
Основателността на
предявен ревандикационен иск, при квалификацията на чл.108 от Закона за
собствеността, се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: ищцата
да е титуляр на правото на собственост
върху индивидуално определен материален обект – вещ, същата да се владее или
държи без правно основание от друг правен субект, т.е. ищцата да е
лишена от упражняването на фактическа власт, като елемент /правомощие/ от
правото си на собственост.
Доказателствената
тежест за установяване на предпоставките: притежавано право на собственост и
упражнявана фактическа власт от ответницата, се носи от ищцата, която трябва да
проведе пълно и главно доказване на правопораждащ правото си на собственост
факт, респ. фактически състав, в рамките на основанията, посочени в исковата
молба – покупко-продажба на недвижим имот, представляващ: апартамент № 11,
находящ се в гр. София, СО, район „Подуяне“, бул. „Ботевградско шосе“, жилищен
блок №*****, състоящ се от 2 стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена
площ 49,75 кв.м., при граници: фасада, стълбище, апартамент № 10 и апартамент №
12, заедно с прилежащото вазе № 18, с площ 3,90 кв.м., без отбелязване съседи
по документ за собственост, заедно с 0,550 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, и упражнявана от ответницата
фактическа власт върху него, като в тежест на последната е да докаже правно
основание за осъществяваната върху процесния недвижим имот фактическа власт.
От представения по
делото на л. 4 нотариален акт № 171, том IV,
дело № 725 от 31.08.2007 г., се установява, че Р.М.А. е придобила чрез сключен
договор за покупко-продажба правото на собственост върху апартамент № 11,
находящ се в гр. София, СО, район „Подуяне“, бул. „Ботевградско шосе“, жилищен
блок №*****, състоящ се от 2 стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена
площ 49,75 кв.м., при граници: фасада, стълбище, апартамент № 10 и апартамент №
12, заедно с прилежащото вазе № 18, с площ 3,90 кв.м., без отбелязване съседи
по документ за собственост, заедно с 0,550 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото. Продавач по така постигнатото
съглашение е „К.“ АД.
За безспорно и
ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че ответницата упражнява
фактическа власт върху процесния недвижим имот.
По отношение на
третата предпоставка, чието кумулативно наличие се изисква, за да бъде уважен
предявеният иск, с правно основание чл. 108 ЗС, а именно липса на правно
основание за осъществявана от ответницата фактическа власт върху вещта, съдът
намира следното: в случая, за упражняваното от своя страна владение върху
спорния недвижим имот, ответницата релевира възражения като се позовава на
договор за наем и предварителен договор, сключен с „К.“ АД, с предмет процесния
недвижим имот.
От събраните по
делото доказателства става ясно, че с договор за наем от 08.06.1999 г. М.Б.Д. е
била настанена, на основание ЗДС и ПРПВЖФ на „К.“ АД, във ведомствено жилище на
„К.“ АД, представляващо апартамент № 11, находящ се в гр. София, СО, район
„Подуяне“, бул. „Ботевградско шосе“, жилищен блок №*****, със застроена площ
49,75 кв.м., срещу заплащането на месечни наемни вноски, в размер на 15 712 лв.
От приетите по
делото писмени доказателства се установява, че на 02.08.2006 г. между „К.“ АД,
ЕИК ***** и М.Б.Д., ЕГН **********, е сключен договор за наем с предмет предоставяне от страна на третото лице-помагач, в
качеството му на наемодател, на временното /за срок от 26.11.2003 г. до
31.08.2006 г./ и възмездно ползване на ответницата на недвижим имот,
представляващ апартамент № 11, находящ се в гр. София, СО, район
„Подуяне“, бул. „Ботевградско шосе“, жилищен блок №*****, състоящ се от 2 стаи,
кухня и сервизни помещения, със застроена площ 49,75 кв.м., при граници:
фасада, стълбище, апартамент № 10 и апартамент № 12, заедно с прилежащото вазе
№ 18, с площ 3,90 кв.м., без отбелязване съседи по документ за собственост,
заедно с 0,550 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, срещу наемна цена в размер общо на
56,43 лв., платима на 15-о число на текущия месец.
Договорът за наем
между страните е прекратен поради изтичането на срока за действието му. Видно
същият е сключен на 02.08.2006 г., като в чл. 1.1 страните са уговорили, че
договорът е със срок на действие от 26.11.2003 г. до 31.08.2006 г., считано от датата
на подписването му. В чл. 7.1. от наемния договор е предвидено, че последният
се прекратявя с изтичането на уговорения срок за действието му. Към датата на
устните състезания както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата
въззивна инстанция, същият е прекратен, доколкото е изтекъл предвидения за
действието му срок, ето защо съществуващото между страните облигационно
правоотношение е прекратено за в бъдеще, поради изтичането на срока на действие
на съглашението. Доколкото основанието за държане на имота е отпаднало с
изтичане на срока, за който е сключен договора за наем, липсва валидно правно
основание ответницата да упражнява фактическа власт върху процесния недвижим
имот.
Както бе посочено
по-горе, въз основа на договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № 171, том IV,
дело № 725 от 31.08.2007 г., се установява, че Р.М.А. е придобила правото на
собственост върху апартамент № 11, находящ се в гр. София, СО, район „Подуяне“,
бул. „Ботевградско шосе“, жилищен блок №*****, състоящ се от 2 стаи, кухня и
сервизни помещения, със застроена площ 49,75 кв.м., при граници: фасада,
стълбище, апартамент № 10 и апартамент № 12, заедно с прилежащото вазе № 18, с
площ 3,90 кв.м., без отбелязване съседи по документ за собственост, заедно с
0,550 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото.
С
нотариална покана рег. №
3445/08.02.2008 г..,
ищцата е отправила до ответницата волеизявление за освбождаване
на апартамент № 11, находящ се в гр. София, СО, район „Подуяне“, бул.
„Ботевградско шосе“, жилищен блок №*****, състоящ се от 2 стаи, кухня и
сервизни помещения, със застроена площ 49,75 кв.м., при граници: фасада,
стълбище, апартамент № 10 и апартамент № 12, заедно с прилежащото вазе № 18, с
площ 3,90 кв.м., без отбелязване съседи по документ за собственост, заедно с
0,550 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, като е
заявила на наемателя да освободи и предаде
заеманото помещение, и я е поканила на
20.02.2008 г. да предаде фактическата власт върху вещта. Основанието
на иска по чл. 108 ЗС включва твърдение на ищеца, че е собственик на конкретно
основание, както и твърдение, че ответникът осъществява фактическа власт върху
имота без основание. Това са трите елемента, които се включват във фактическия
състав на ревандикационния иск /чл.108 ЗС/. Не е необходимо ищецът да
обосновава твърдението си за липсата на основание ответника да владее имота.
Ответникът е този, който следва да докаже, че се намира в имота на правно
основание. Съдът намира, че всички предпоставки, обуславящи
основателността на иска, са налице.
От представения по
делото предварителен договор от 01.03.2001 г., сключен между „К.“ АД, ЕИК ***** и М.Б.Д., ЕГН **********, се установява, че „К.“ АД, в
качеството му на продавач, се задължило да прехвърли на М.Б.Д., като купувач,
собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент
№ 11, находящ се в гр. София, СО, район „Подуяне“, бул. „Ботевградско шосе“,
жилищен блок №*****, състоящ се от 2 стаи, кухня и сервизни помещения, със
застроена площ 49,75 кв.м., в двумесечен срок от сключването на договора при
уговорка, че цената по договора от 9 799,59 лв. ще бъде заплатена от купувача в
едномесечен срок от сключването на договора.
Предварителният договор
за продажба на недвижим имот в случая се противопоставя на ищцата,
която не е страна и обещател по договора, поради което не може да бъде успешно
средство за защита по предявения от нея иск по чл. 108 ЗС.
При наличието на такъв договор въззивнацата – купувач е
разполагала с правото да иска обявяването му за
окончателен, с иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, когато правните последици на договора,
респективно на влязлото в сила съдебно решение за преминаване на правото на собственост у купувача, биха
представлявали правопроменящи факти и основание за
упражняване на фактическата власт, и то само при
условие, че това е станало преди прехвърлителната сделка между „К.“ АД и Р.М.А..
По делото не е било
въведено твърдение за наличието на такива факти. С оглед на горните съображения, наличието
на предварителен договор не може да се преценява като основание за държане
на имота от ответницата и в този смисъл изводът на първостепенния
съд,
че ответницата не упражнява фактическа власт върху
имота на годно правно основание, е правилен.
Сключеният между ответницата и третото лице-помагач предварителен договор за
покупко-продажба не променя статута на ищцата като собственик на имота.
Отношенията между страните по този предварителен договор не са предмет на
настоящия спор.
За позоваването от
ответницата, за доказване на твърдението, че съществува правно основание на
упражняваната от нейна страна фактическа власт върху спорния недвижим имот, на предварителен
договор, сключен с „К.“ АД, по делото е представен официално заверен препис от
решение № 3334 от 28.05.2016 г., постановено
по гр. д. № 5110/2015
г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-4 състав, влязло в сила на
10.10.2019 г., са отхвърлени предявените от М.Б.Д. срещу „К.“ АД и Р.М.А.,
искове, с правно основание чл. 135 ЗЗД, за обявяване на относителната
недействиетелност по отношение на ищцата на договор за покупко-продажба на
недвижим имот, представляващ: апартамент № 11, находящ се в гр. София, СО,
район „Подуяне“, бул. „Ботевградско шосе“, жилищен блок №*****, състоящ се от 2
стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 49,75 кв.м., при граници:
фасада, стълбище, апартамент № 10 и апартамент № 12, заедно с прилежащото вазе
№ 18, с площ 3,90 кв.м., без отбелязване съседи по документ за собственост,
заедно с 0,550 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, оформен с нотариален акт № 171, том IV,
дело № 725 от 31.08.2007 г., сключен между „К.“ АД и Р.М.А., поради това, че
сделката е увреждаща и препятства правото на ищцата да изкупи прехвърления имот
по сключения предварителен договор № 262/01.03.2001 г. Съобразявайки горното,
въззивният съд намира, че не се оборва легитимацията на ищцата като собственик
на процесния недвижим имот.
Настоящият въззивен
състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че по делото не са
ангажирани от ответницата доказателства за наличието на годно правно основание
за упражняваната от последната фактическа власт върху недвижимия имот, поради
което предявеният срещу М.Б.Д. иск
правилно е уважен от първоинстанционния съд, ето защо решението следва да бъде
потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение.
По
разноските:
При този изход на спора право
на разноски има въззиваемата страна, която е представила списък по чл. 80 ГПК и
претендира заплащането на сумата от 600 лв. за адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред СГС. С оглед представения договор за правна
защита и съдействие и касон бон, за сумата от 600 лв., съдът намира, че е
доказано заплащането им. При този изход на делото
въззивницата няма право на разноски.
Предвид
изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 12.07.2010
г. по гр. д. № 12770/2008 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 46 състав.
ОСЪЖДА М.Б.Д.,
ЕГН **********, да заплати на Р.М.А., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 600 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответницата –
„К.“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните .