Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 327
,27.07.2017г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, граждански
състав, на четвърти юли през двехиляди и седемнадесета година, в публично
заседание, в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
секретар Нели Въгларова,
като разгледа докладваното от съдия ВЪЛЧЕВА гр. дело №838
по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ –
за обезщетение за неимуществени вреди и чл.86 ал.1 от ЗЗД - за законна лихва.
Подадена е
искова молба от С.П.З., с ЕГН **********, с адрес *** против ПРОКУРАТУРАТА на
Република България, гр.София, бул.„Витоша“ №2, ОКРЪЖЕН СЪД - гр.ПЛОВДИВ,
гр.Пловдив, бул.„Шести септември„ №167 и РАЙОНЕН СЪД - гр.ПЛОВДИВ, гр.Пловдив,
бул.„Шести септември„ №167, в която ищецът твърди, че на 17.09.2010г.
Пловдивската районна прокуратура образувала досъдебно производство срещу него
под №806/2010г. по описа на Първо РУ“ПОЛИЦИЯ„ - гр.П.за извършено на
17.09.2010г. престъпление по чл.152 ал.1, т.2, предл.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК.
Твърди, че на 18.09.2010г. бил задържан за 24 часа на основание Закона за МВР,
а считано от 18.09. до 20.09.2010г. - на основание чл.64 ал.2 от НПК. След това
било внесено предложение от Районна прокуратура - П.в Районен съд-гр.П.за
вземане на мярка за неотклонение ,,Задържане под стража", за което бил
задържан от 21.09.2010г. и за което било образувано ЧНД №6129/2010г. на ІІ нак.
състав. Районният съд взел мярката за неотклонение. Ищецът обжалвал вземането
на мярката за неотклонение пред Окръжен съд-гр.П.и там било образувано ВЧНД №2687/2010г. По това дело съдът потвърдил
определението на Районен съд - П.и ищецът престоял в ареста до 27.12.2010г. В
средата на месец декември 2010г. подал молба за промяна на мярката за
неотклонение по НОХД №8051/2010г. по описа на Районен съд-Пловдив, XXII нак.
състав. Районният съд уважил молбата му и на 27.12.2010г. бил освободен с мярка
за неотклонение „Домашен арест", изтърпяван на горепосочения му адрес.
Наблюдаващият делото прокурор от Районна прокуратура - П.протестирал решението
на Районния съд-П.пред Окръжен съд - гр.Пловдив, за което било образувано ВЧНД
№17/2011г. и след разглеждане на протеста Окръжният съд отменил протоколното определение на Районния съд и
оставил молбата му без уважение и на 13.01.2011г. отново бил задържан като
престоял в ареста до 28.06.20011г. Подал молба за промяна на мярката за
неотклонение в по-лека по НОХД №8051/2010г. по описа на Районен съд – Пловдив,
XXII нак. състав, който уважил молбата му и на 28.06.2011г. бил освободен
отново /с парична гаранция 6000 лв./. Наблюдаващият прокурор отново протестирал протоколното определение на съда и по негов
протест било образувано ВЧНД №477/2011г. на Окръжен съд - Пловдив, който отново
отменил протоколното определение на Районния съд и оставил без уважение молбата
му, за което на 20.07.2011г. отново бил задържан. През месец юли 2011г. отново
подал молба за промяна на мярката за неотклонение от „Задържане под стража„ в
по-лека, която била уважена и мярката била променена в „Домашен арест". Не
била протестирана и бил освободен от ареста и преместен в дома си, където от
30.07.2011г. до 04.11.2011г. изтърпявал мярка за неотклонение „Домашен арест“,
когато била променена вече в „парична
гаранция".
Сочи, че за времето на провеждане на
досъдебното производство и съдебното престоял в ареста с мярка за неотклонение
"3адържане под стража"- 276 дни и в условията на „Домашен арест"
- 95 дни. По досъдебното производство №806/2010г. спрямо него били повдигнати
две обвинения - за престъпление по чл.152 ал.1, т.2, предл.1, вр. с чл.26 ал.1
от НК, а впоследствие и по чл.339 ал.1 от НК. Мерките „Задържане под стража„ и
„Домашен арест" били взети поради обвинението по чл.152 ал.1, т.2,
предл.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК. По това досъдебно производство и с
повдигнатите обвинения Районна прокуратура - гр.П.внесла обвинителен акт, по
който се образувало НОХД №8051/2010г. пред Районен съд - гр.Пловдив, XXIII нак.
състав. Съдът го оправдал по обвинението по чл.152 ал.1, т.2, предл.1, вр. с
чл.26 ал.1 от НК и го осъдил с Присъда по чл.339 ал.1 на една година лишаване
от свобода, което на основание чл.66 НК отложил за три години изпитателен срок.
Посочва, че Районна прокуратура
протестирала присъдата и по протеста било образувано пред Пловдивски окръжен
съд - ВНОХД №1463/2015г. По това дело присъдата на Районен съд - гр.П.в
оправдателната част била отменена и признавайки го за виновен за престъплението
по чл.152 ал.1, т.2, предл.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК,Окръжният съд го осъдил за
него на четири години лишаване от свобода, като на основание чл.23 ал.1, вр. с
чл.25 ал.1 от НК определил едно общо за изтърпяване наказание лишаване от
свобода - четири години.
Твърди, че когато бил задържан, поради обвинението по чл.152 ал.1, т.2,
предл.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК, по средствата за масово информиране - местните
вестници „Марица", "24 часа-Пловдив", "Труд-Пловдив",
както и електронните сайтове за
информация, тази информация била преекпонирана повече от
10 дни, а освен това при всяко искане за промяна на мярката за неотклонение
отново се тръбело по тези медии, като по този начин го опозорили пред
семейството му, пред приятели, близки и обществото. Информацията вървяла и през
целия съдебен процес във всичките му съдебни фази. Твърди, че изживял много
тежко както задържането, така и опозоряването, а още повече осъдителните актове
на съда. Не можел да погледне децата си, срамувах се от съседи и близки, имал
си постоянни неприятности със съпругата си, а освен това
тежко изживял откъсването от семейството му за повече от 8 месеца.
Твърди, че не му била дадена и пълна
възможност да се лекува в нормална среда след като бил опериран по време на
изтърпяване на марката „Задържане под стража". Изключително го травмирала
и мярката „Домашен арест“, тъй като всички съседи и негови съграждани -
Раковски е малък град и всички се познават, виждали, че постоянно го посещава и
проверява полицията и го карали да се чувства като голям престъпник и
нарушител. Навсякъде където и да отидел дълго време след оправдаването му,
чувал, че хората коментират личността му и това, че е бил задържан за
изнасилване. Отделно от това лишенията в ареста били големи - ограничена му
била свободата, правото на кореспонденция в пълен обем, бил на режим, който
контролирал живота му цели 12 месеца. През целия период на задържането, както и
през всички фази на процеса бил напрегнат, нервен, несигурен и стресиран, тъй
като постоянно прокурорът твърдял, че
ще го осъди съдът и ще го вкарат за много години в затвора. Тази несигурност и
напрежение продължили от момента на задържането - 18.09.2010г. до окончателното
му оправдаване на 14.06.2016г. когато влязло в сила Окончателното решение по
ВНОХД №634/2016г. по описа на Окръжен съд-гр.Пловдив. Т.е цели 6 години бил
подложен на стрес, тормоз и напрежение.
При така заявените обстоятелства,
ищецът първоначално е предявил осъдителни претенции спрямо тримата ответници
при условията на солидарност.
С уточняващата си молба с вх.№1246 от 09.02.2017г., ищецът е оттеглил
исковете си срещу Районен съд-П.и Окръжен съд-Пловдив.
Предвид това, с Определение №90 от
23.02.2017г., постановено в производството по делото, съдът на
основание чл.232 от ГПК е прекратил производството по гр. дело №838/2016г. по
описа на Пазарджишкия Окръжен съд в частта относно предявените искове
срещу ответниците Районен съд-П.и Окръжен съд-Пловдив,
поради оттеглянето им от ищеца. Определението за частичното прекратяване на
производството по делото е съобщено на ищеца, не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
Производството по делото е продължило по
предявените от ищеца искове само срещу ответника Прокуратурата на Република
България.
Искането на ищеца, формулирано с
последната уточняваща молба - тази с вх.№1246 от 09.02.2017г. е следното:
1.На основание чл.2 ал.1, т.1 от ЗОДОВ /Д.в.
бр.60/05.08.1988г./ и чл.5 & 5 от
КЗОПСГ съдът: да осъди Прокуратурата
на Република България за това, че Районна прокуратура-П.разпоредила
да бъда задържан за 72 часа, предложила на Районни съд - П.да вземе мерките
„Задържане под стража„ по ДП №806/2010г. по описа на Първо РУ“ПОЛИЦИЯ„ - гр.П.и по НОХД №8051/2010г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXII нак. състав за времето от 18.09.2010г. до 27.12.2010г.,
от 13.01.2011г. до 28.06.2011г., от 20.07.2011г. до 29.07.2011г. и „Домашен
арест" по НОХД №8051/2010г. по описа на Районен съд - П.за
времето от 30.07.2011г. до 04.11.2011г. и протестирала решенията на Районния
съд-Пловдив, в случаите, описани по-горе, когато подавал молби за изменение на
тези мерки и първоинстанционния Районен съд-П.ги уважавал, както и
поради обстоятелството, че Окръжна прокуратура-гр.П.поддържала тези
протести на Районна прокуратура, като законосъобразни, Окръжен съд ги уважавал,
да му заплати за причинените вреди от тези си действия в размер на 50 000
лв. за мярката „Задържане под стража„ и 25 000 лева - за мярката „Задържане под
домашен арест" или общо 75 000 лв., ведно със законните лихви от датата
на завеждане на настоящия иск до окончателното изплащане на сумата;
2.На основание чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ /Д.в. бр.60/05.08.1988г./ и чл.5 & 5 от КЗОПСГ съдът да осъди Прокуратурата
на Република България за това, че повдигнала обвинение срещу него
за извършено престъпление по чл.152 ал.1, т.2 от НК по ДП №806/2010г. по описа на Първо
РУ“ПОЛИЦИЯ„ - гр.П.и по НОХД №8051/2010г. по описа на Районен съд-Пловдив, XXII
нак. състав, за което бил
оправдан по ВНОХД №634/2016г. по описа на Окръжен съд -гр.П.за причинените му и описани
в обстоятелствената част на исковата молба вреди да му заплати сумата от 45 000 лева, ведно
със законните лихви от датата на
завеждане на настоящия иск до окончателното изплащане на сумата;
3.На основание чл.2 ал.1, т.1 от ЗОДОВ /Д.в.
бр.60/05.08.1988г./ и чл. 5 & 5 от КЗОПСГ съдът да осъди Прокуратурата
на Република България за това, че на 21.09.2010г.
Районен съд-гр.П.по предложение на Районна прокуратура-П.взел
първоначалната му мярка за неотклонение „Задържане под
стража", а след това вместо да му я измени в „Задържане под домашен
арест" за времето от 30.07.2011г. до 04.11.2011г. по предложение на Районна
прокуратура-гр.Пловдив, както и за това, че отказвала на молбите му да бъдат
изменени тези мерки в по-леки, да му заплати сумата от 25 000 лв.
за взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража„ и 35 000
лв. - за взетата мярка за неотклонение „Домашен арест" или общо 60 000
лв., ведно със законните лихви от датата на завеждане на настоящия иск до окончателното
изплащане на сумата;
4.За това, че Окръжен съд-гр.П.потвърдил взетата от Районен съд-гр.Пловдив, на 21.09.2010г. постоянна
мярка за неотклонение „Задържане под стража“, както и на два пъти отменял протоколното
определение на същия съд за промяна на мярката за неотклонение и за времето от 21.09.2010г. до
27.12.2010 г., от 13.01.2011г.
до 28.06.20011г., от 20.07.2011г. до 29.07.2011г. по протест на прокуратура да я осъди да му
заплати обезщетение за причинените му вреди, описани в обстоятелствената част
на иска, в размер на 60 000 лева, ведно със законните лихви от датата на
завеждане на настоящия иск до окончателното изплащане на сумата;
5.На
основание чл.2 ал.1, т.4 от ЗОДОВ /Д.в. бр. 60/05.08.1988г./ и за това, че му
било наложено наказание 4 години лишаване от свобода за престъплението по
чл.152 ал.1, т.2, предл.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК по ВНОХД №1463/2015г.,
за което престъпление бил оправдан, да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати сумата от 50 000 лв. или общо 290 000
лв., ведно със законните лихви от датата на завеждане на настоящия иск до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът представя писмени доказателства,
подробно описани и прави доказателствени искания.
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК по делото е постъпил
писмен отговор от ответника Прокуратурата на РБългария, чрез С. Я. – прокурор при ОП-Пазарджик. Сочи, че се претендират трикратно
различни суми за твърдени едни и същи претърпени
неимуществени вреди от наложени мерки за неотклонение
„Задържане под стража" и „Домашен арест" в три отделни
пункта от исковата молба. Посочва, че в материалите към
исковата молба, която е изпратена на Прокуратурата на
РБългария с допълнителните уточнения към нея няма доказателство, от
което да е видно как е приключило окончателно наказателното
производство срещу ищеца по повдигнатото му обвинение по чл.152
ал.1, т.2, във вр. с чл.26 ал.1 от НК. Решение №30/01.03.2016г. по НД
№1609/2015г. на ВКС на РБългария, което той прилага, не е крайният
съдебен акт по това обвинение. Липсва конкретно доказателство за влязла
в сила оправдателна присъда, на която искът да се основава. Задължителната
съдебна практика в т.4 от ТР №3 от 22.04.2005г. по т.гр.д. №3/2004г.
на ОСГК на ВКС посочва момента на влизане на присъдата в сила, като
начален момент за възникване на отговорността на държавата за
причинени вреди.
Възразява срещу претендираните вреди от приложени мерки за неотклонение.
Сочи, че съгласно чл.13 от ТР №3/2004г.
на ОСГК на ВКС на РБългария, ако
лицето е оправдано или образуваното наказателно производство е
прекратено, обезщетението за неимуществени вреди от незаконно
обвинение обхваща и вредите от незаконно приложените мерки за
неотклонение. В случай, че към момента на подаване на исковата молба липсва
окончателен съдебен акт по обвинението за престъпление по чл.152 от НК възразява
срещу претендираните вреди от приложени мерки за неотклонение,
доколкото не са представени доказателства последните да са
отменени като незаконни. Съгласно т.4 от ТР №3/2004 г. на ОСГК на ВКС, отговорността
на държавата за вреди възниква от влизане в сила на определението на
съда, с което са отменени като незаконни взетите мерки за неотклонение
„задържане под стража" и „домашен арест".
Оспорва иска като недоказан. Твърди, че в тежест на ищеца е
да докаже при пълно и главно доказване фактите, на които се
основава исковата молба, наличието на твърдените неимуществени
вреди, непосредствената им връзка с обвинението, както и
техния претендиран размер. Наличието на търпени вреди е елемент от
фактическия състав на отговорността по чл.2 от ЗОДОВ. Ищецът не
е представил доказателства за претърпените нематериални вреди,
които сочи като пряка и непосредствена последица от
незаконно обвинение. Той твърди, че от незаконно обвинение спрямо него са
настъпили отрицателни последици в емоционален, социален, семеен
и здравословен план, но не е представил доказателства за това. Липсват
доказателства и за пряка причинна връзка между тях и дейността на
Прокуратурата на РБългария. Липсват
доказателства за органи на Прокуратурата да са разгласявали в
средствата за масово осведомяване повдигнато обвинение срещу ищеца, или да са извършвали други
действия извън правно-регламентираните в хода на
наказателното производство.
Оспорва иска и по размер. Сочи, че според
възприетото в т.II на ППВС №4/1968 г. въпрос
на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства,
както и личността на увредения, е определянето на конкретния
паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно
константната съдебна практика, размерът на обезщетението за
неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефиниран в чл.52
от ЗЗД, като справедливостта не е абстрактно понятие,
а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства. В
случаите на причинени неимуществени вреди по чл.2 ал.1 от ЗОДОВ,
от значение е как обвинението в извършване на престъпление се е отразило
върху здравето, личния живот, честта и достойнството
на увредения. Следва да се има предвид, че паричното
обезщетение за морални вреди следва да съответства на
необходимото за преодоляването им и че не е проява на
справедливост, а в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение
по-голямо от необходимото за обезщетяване на
претърпените вреди /реш.№832/10.12.2010г. НД №593/2010г.,
IV г.о. на ВКС на РБългария/.
Твърди, че претенцията на ищеца е изключително завишена и не е
съответна на претендираните вреди, на икономическия стандарт на живота
в РБългария и на съдебната практика по аналогични случаи, включително
и тази на ЕСПЧ. Сочи, че от твърдените факти в исковата молба и приложения
към нея обвинителен акт се разбира, че
продължителността на обвинението в досъдебната фаза на
процеса не е голяма. Периодът е от 18.09.2010г. до 06.12.2010г., т.е.
около два месеца и половина. Претенцията срещу
Прокуратурата на РБългария не е съобразена с тази кратка
продължителност на досъдебната фаза на наказателното производство
и краткия интензитет на евентуално негово въздействие. Останалият
период от време след 06.12.2010г. е в съдебна фаза, но за взетите
мерки за неотклонение, за продължителността на съдебната фаза на процеса,
за постановените присъди и за условията в арестните помещения не може
да се ангажира отговорността на Прокуратурата на РБългария.
От значение е обстоятелството, че още в досъдебната фаза на процеса срещу
ищеца е било повдигнато и друго обвинение - по чл.339 ал.1 от НК, за което
от приложеното към исковата молба решение №30/01.03.2016г. по НД
№1604/2015 г. на ВКС се разбира, че то е приключило окончателно с влязла
в сила осъдителна присъда.
Твърди, че в случая следва да намерят приложение
и чл.5 ал.1 и ал.2 от ЗОДОВ, тъй като с
противоправното си поведение ищецът сам е допринесъл с виновното си поведение за започване на
наказателното преследване срещу него и налагане на
мерките за неотклонение.
Сочи, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено
и с икономическия стандарт на живот в страната. При използване само на
един икономически обективен критерий - официалните данни на
НСИ за среден годишен доход на лице, които са достъпни на интернет
страницата на института, ще се види съществената разлика с огромните
претенции на ищеца. Ако към 2015г. средният годишен доход на лице е
бил 5 147 лв., то ищецът претендира обезщетение, стигащо до над 56 пъти
по-голям годишен доход. Това влиза в разрез с целта и
смисъла на обезвредата по ЗОДОВ в конкретния случай.
Твърди, че прокуратурата не е разгласявала, нито е разрешавала
разгласяване на сведения за образуването или движението на досъдебното и
съдебното производство. Поради това тя не може да отговаря за
вреди от поява на информация в медии, която е придобита
от тях без нейно разрешение.
Сочи, че в петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане
на разноски. Платена е държавна такса от 50 лв. Липсват
други доказателства за реално направени разноски. Поради
недоказаността и неоснователността на иска претендираните разноски не следва и да се
дължат. В случай, че по делото се представят доказателства за
адвокатско възнаграждение и ако същото надвишава предвиденото
минимално възнаграждение по Наредба №1/2004г. на Висшия адвокатски
съвет, то прави
предварително възражение за неговата прекомерност, тъй като делото не се
отличава с някаква фактическа и правна сложност. При намаляване на подлежащо присъждане на адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 от ГПК,
съдът не е обвързан от предвиденото в
§2 от Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да
намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
С оглед изложеното оспорва иска по основание, по размер и като пряка
последица на твърдените вреди от действия на Прокуратурата на РБългария.
Прави доказателствено искане.
Така предявените
искове се поддържат изцяло в проведеното по делото съдебно заседание от ищеца и
неговия пълномощник. Молят съда да уважи исковете. Претендират сторените по
делото разноски. Подробни съображения по съществото на правния спор са изложени
в представените и приети по делото писмени бележки.
Ответникът - Прокуратурата на
Република България, чрез процесуалния си представител, оспорва исковете, като
неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли изцяло. Оспорва
адвокатския хонорар на пълномощника на ищеца като твърде завишен. Излага доводи
по същество.
Съдът,
като взе предвид твърденията на ищеца и възраженията на ответника, като обсъди и
анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Безспорно
се установява от представените и приети писмени доказателства и приложеното
наказателно дело, а и не се спори между страните, че срещу ищеца С.П.З. е било
образувано и водено Досъдебно производство №806/2010г. по описа на І РУП-П.и Прокурорска
преписка №11261/2010г. по описа на Районна прокуратура-Пловдив.
Ищецът е
привлечен в качеството му на обвиняем с Постановление за привличане на обвиняем
на старши разследващ полицай при І РУП-гр.П.на датата 18.09.2010г. за
престъпление по чл.152 ал.1, т.2, пр.1 от НК и е задържан за срок от 72 часа с прокурорско
постановление от същата дата 18.09.2010г. На 21.09.2010г. Районна прокуратура-П.е
внесла искане в Районен съд-П.за вземане на мярка за неотклонение „задържане
под стража“ спрямо ищеца.
С Определение от 21.09.2010г.,
постановено по ЧНД №6129/2010г. по описа на Пловдивдския районен съд е взета по
отношение на обвиняемия С.П.З. мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Определението на ПРС е потвърдено с Определение №862 от 28.09.2010г. по ВЧН
дело №2687/2010г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
С Постановление за привличане на
обвиняем на разследващ полицай при 01 РУП-ОДМВР гр.Пловдив, на датата 27.09.2010г.,
ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.152 ал.1, т.2, пр.1, във връзка с чл.26
ал.1 от НК и за престъпление по чл.339 ал.1
от НК.
Разследването е предявено на
обвиняемия, видно от съставения и приложен по досъдебното производство протокол
на 16.11.2010г.
На 19.11.2010
год., разследващият полицай е изготвил писмено мнение за предаване на съд на обвиняемия.
На 09.12.2010г., Районна
прокуратура-П.е внесла в Районен съд-П.Обвинителен акт по обвинението на С.П.З.
за престъпление по чл.152 ал.1, т.2, пр.1, във връзка с чл.26
ал.1 от НК и за престъпление по чл.339 ал.1
от НК, въз основа, на който е образувано НОХД №8051/2010г. по описа на Районен
съд-Пловдив.
С Определение от 27.12.2010г.,
постановено по НОХД №8051/2010г. по описа на Пловдивдския районен съд е изменена
взетата спрямо подсъдимия С.П.З. мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в
„Домашен арест“. Постановено е мярката за неотклонение „Домашен арест“ да се
изпълнява на адрес: гр.Раковски, ул.“Сергей Румянцев“ №23.
Срещу така постановеното
определение е подаден Протест от прокурор при Районна прокуратура-П.и е
образувано ВЧНД №17/2011г. по описа на Окръжен съд-Пловдив. С Определение №13
от 07.01.2011г. по ВЧНД №17/2011г. на ПОС е отменено Определението на
Пловдивския районен съд, постановено на 27.12.2010г. по НОХД №8051/2010г. по
описа на ПРС, с което е била изменена взетата спрямо подсъдимия С.П.З. мярка за
неотклонение от „задържане под стража“ в „домашен арест“. Определението, като
не подлежащо на протест и обжалване е влязло в законна сила.
С.П.З. е задържан отново на
13.01.2011г., видно от Писмо рег.№030-45/13.01.2011г. на ГД „Охрана“ – ОЗ
„Охрана“ – Пловдив.
С Протоколно определение от 23.02.2011г.,
постановено по НОХД №8051/2010г. по описа на Пловдивдския районен съд е
оставено без уважение искането на защитата за изменение на взетата спрямо
подсъдимия С.П.З. мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в друга по-лека.
Срещу определението е подадена частна жалба от
подсъдимия С.П.З., въз основа, по която е образувано ВЧНД №477/2011г. по описа
на Окръжен съд-Пловдив. С Определение №250 от 14.03.2011г. по ВЧНД №477/2011г.
на ПОС е потвърдено протоколното определение от 23.02.2011г., постановено по
НОХД №8051/2010г. по описа на ПРС.
С Протоколно определение от
10.05.2011г., постановено по НОХД №8051/2010г. по описа на Пловдивдския районен
съд е оставено без уважение искането за изменение на взетата спрямо подсъдимия С.П.З.
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в друга по-лека.
С протоколно определение от
27.06.2011г., постановено по НОХД №8051/2010г. по описа на Пловдивдския районен
съд е изменена взетата спрямо подсъдимия С.П.З. мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ в „Парична гаранция“ в размер на 5000 лева, която е
внесена на 28.06.2011г. Между мотивите на съда за изменението на взетата мярка
за неотклонение в по-лека е и влошеното здравословно състояние на подсъдимия и
нуждата от пълноценно и адекватно медицинско лечение.
Видно от книжата по делото е, че
с Определение №663 от 12.07.2011г. по ВЧНД №1225/2011г. по описа на ПОС е
отменено Определението на Пловдивския районен съд, с което е била изменена
взетата спрямо подсъдимия С.П.З. мярка за неотклонение от „задържане под
стража“ в „Парична гаранция“ в размер на 5000 лева.
С.П.З. е задържан отново на 20.07.2011г.,
видно от Писмо рег.№766/20.07.2011г. на ГД „Охрана“ – ОЗ „Охрана“ – Пловдив. Задържането
му е продължило до 29.07.2011г.
С протоколно определение от
22.07.2011г., постановено по НОХД №8051/2010г. по описа на Пловдивдския районен
съд е изменена взетата спрямо подсъдимия С.П.З. мярка за неотклонение от
„Задържане под стража“ в „Домашен арест“, като последната да се изпълнява на
адрес: гр.Раковски, ул.“Сергей Румянцев“ №23. Ищецът е бил с мярка за
неотклонение „Домашен арест“ за времето от 30.07.2011г. до 04.11.2011г.
Видно от приложеното наказателно дело
е, че по НОХД №8051/2010г. по описа на Пловдивския Районен съд са проведени
общо 20 открити съдебни заседания в периода от 27.12.2010г. до 01.03.2013г., на
които подсъдимият е присъствал лично. Присъствала е и съпругата му, която е
била конституирана като негов защитник. Повечето от съдебните заседания са били
изключително продължителни, видно от изготвените протоколи.
С Присъда №79 от 01.03.2013г., постановена по
НОХД №8051/2010г. по описа на Пловдивския районен съд, подсъдимият С.П.З. е
признат за невинен и е оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.152
ал.1, т.2, пр.1, във връзка с чл.26 ал.1 от НК.
Със същия съдебен акт подсъдимият
е признат за виновен за престъплението по чл.339 ал.1 от НК и при условията на
чл.55 ал.1, т.1 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, чието
изпълнение, на основание чл.66 ал.1 от НК, е отложено с изпитателен срок от три
години. Приспаднато е, на основание чл.59 ал.2, във връзка с ал.1, т.1 от НК от
така наложеното наказание времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР, по реда на чл.64
ал.2 от НПК и с МНО „Задържане под стража“, както и на основание чл.59 ал.1,
т.2 от НК е приспаднато времето, през което е бил с взета МНО „Домашен арест“.
Срещу така постановената присъда
са подадени Протест от прокурор при Районна прокуратура П.и жалби от подсъдимия
и от частния обвинител. Образувано е ВНОХД №1463/2015г. по описа на Пловдивския
окръжен съд.
С Присъда №84 от 22.10.2015г.,
постановена по ВНОХД №1463/2015г. по описа на Пловдивския окръжен съд е отменена Присъда №79/01.03.2013г. по НОХД
№8051/2010г. по описа на ПРС, в частта, с която подсъдимият С.П.З. е признат за невинен и оправдан в извършването
на престъпление по чл.152 ал.1, т.2, пр.1, във връзка с чл.26 ал.1 от НК. Признат
е подсъдимият за виновен за това
престъпление и е осъден на четири години лишаване от свобада. Потвърдена е
присъдата в останалата й част.
С Решение №30 от 01.03.2016г. по
нак. дело №1609/2015г. по описа на ВКС е отменена нова въззивна присъда №84 от
22.10.2015г. по ВНОХД №1463/2015г. на Пловдивския окръжен съд в частта, в която
подсъдимият С.П.З. е признат за виновен за престъпление по чл.152 ал.1, т.2,
пр.1, във връзка с чл.26 ал.1 от НК и е осъден на четири години лишаване от
свобода. Върнато е делото за ново разглеждане от Окръжен съд-П.в друг съдебен
състав.
С Решение №173 от 14.06.2016г.,
постановено по ВНОХД №634/2016г. по описа на Пловдивския окръжен съд е
потвърдена Присъда №79/01.03.2013г. по НОХД №8051/2010г. по описа на РС-П.в
частта, в която съдът е признал подсъдимият
С.П.З. за невинен в извършване на престъпление по чл.152 ал.1, т.2,
пр.1, във връзка с чл.26 ал.1 от НК и го е оправдал по повдигнатото му
обвинение в този смисъл.
Решението, като неподлежащо на
обжалване и протест е влязло в сила на датата на постановяването му –
14.06.2016г.
Така наказателното производство
срещу ищеца С.П.З. за престъплението по чл.152
ал.1, т.2, пр.1 от НК е продължило за
времето от 18.09.2010г. /датата, на която му е повдигнато обвинението/ до
14.06.2016г. /датата на влизане в сила на оправдателната присъда/.
Не е спорно по делото, че ищецът
живее в гр.Раковски, както и че в този град е живял и по време на воденото
срещу него наказателно производство /с изключение на периодите на задържането
му/.
Разпитаните по делото двама свидетели,
които не са в родствени отношения с ищеца и чиито показания, като достоверни и
непротиворечиви, съдът цени, установиха настъпилите промени в личния, социалния
и професионалния живот на ищеца.
Според
показанията на свидетелите, започналото наказателно производство срещу ищеца и
задържането му оказали силно влияние върху цялото му семейство – децата,
съпругата, родителите. Всички били шокирани от повдигнатото му обвинение за
изнасилване. Децата му били много травмирани. Силно се влошили отношенията
между ищеца и неговата съпруга. Пострадал бизнесът му, тъй като заради
задържанията му ищецът не можел да го управлява, а баща му не познавал добре
работата и трудно се справял сам. Постепенно клиентите се отдръпнали и ищецът в
крайна сметка преустановил бизнеса си с коли и авточасти. От момче с добър
стандарт на живот и със солиден бизнес, се превърнал в човек без пари и без
бизнес, като нерядко разчитал на финансовата помощ на родителите и на
приятелите си. Като резултат от това ищецът много се променил, затворил се в
себе си, спрял да излиза с приятелите си.
Освен това в малък град, като гр.Раковски, всички хора коментирали
случилото се и това, че ищецът е задържан за изнасилване. Във вестник „Марица“
имало статия по случая. На
свидетеля Г.Л., по време на свиждане, ищецът споделил, че е невинен и че е
обвинен без причина.
По делото
не се събраха доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца, че освен във
вестник „Марица“ и в други местни вестници, а така също и в електронни сайтове
се е разпространявала информация за повдигнатото
му обвинение в продължение на повече от 10 дни, както и при всяко искане за
промяна на мярката му за неотклонение, а и по време на целия процес и във
всичките му съдебни фази.
При тази
фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл.2 ал.1, т.3
от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени
вреди:
Безспорно
се установи по делото, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ, тъй като спрямо ищеца е било образувано и водено наказателно производство и повдигнато обвинение
за престъпление по чл.152 ал.1, т.2, пр.1, във връзка с чл.26 ал.1 от НК. Безспорно
е също така, че за това обвинение, ищецът е признат за невинен и оправдана с влязлата в
сила на 14.06.2016г.
присъда.
Доказа се по несъмнен начин по
делото, че действията по образуване, водене
и приключване на досъдебното производство и най-вече действията по изготвяне и съставяне на обвинителния акт срещу ищеца, внасянето
му за разглеждане в съда и
поддържане на обвинението от прокурора в съдебната фаза на процеса - при
разглеждане на делото пред районния съд, както и подаването на протести до
въззивната инстанция, поддържането на същите, включителното и в производствата
по мерките за неотклонение, както и поддържането на обвинението при двукратното
разглеждане на делото пред въззивния съд, подаването на протест до ВКС и
поддържането му - безспорно са
извършени от
ответника или под негов контрол и надзор /със съгласуване на
извършените процесуално-следствени действия с прокурора/, поради
което съдът намира, че
същият е
пасивно легитимиран да отговаря по иска, както и че искът е доказан по основание.
По изложените съображения, съдът счита, че ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди. Налице е пряка причинна връзка между
горните действия на прокуратурата и претърпените от ищеца негативни емоции и
преживявания, представляващи неимуществени вреди по смисъла на закона.
Правно релевантните предпоставки по чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ са повдигнато обвинение в извършване на престъпление и оправдаването на
лицето и те в конкретния случай са налице.
Съгласно приетото с т.13 на Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005г. на ВКС по т.
гр. д. №3/2004 г., ОСГК, обезщетението за
неимуществени вреди от деликтите по чл.2, т.2,
пр.1 и пр.2 от ЗОДВПГ /сега чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ/ включва и обезщетението за вреди от незаконно
наложената мярка за неотклонение "задържане под стража". Прието е, че Държавата отговаря за вреди по чл.2, т.1 от ЗОДВПГ, когато
задържането под стража е отменено като незаконно, независимо от развитието на
досъдебното и съдебно производство, като в
тези случаи обезщетението се определя самостоятелно. Ако лицето е оправдано /както е в настоящия случай/ или образуваното наказателно производство
е прекратено, държавата отговаря по чл.2, т.2 ЗОДВПГ. В тези случаи обезщетението за
неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконното задържане под стража.
Предвид горното, съдът разглежда претенциите на ищеца,
като една такава и с посоченото правно основание чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ. В
този смисъл е и изготвения по делото доклад, който не е възразен от страните.
В случая неимуществените вреди са
в резултат на образуваното и водено срещу ищеца наказателно производство, в
което му е било повдигнато обвинение за извършено престъпление и това обвинение
е било поддържано при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, както
и пред въззивната и касационната инстанции.
При определяне размера на обезщетението, съдът отчита обстоятелствата, че
наказателното преследване срещу ищеца за престъплението по чл.152 ал.1,
т.2, пр.1, във връзка с чл.26 ал.1 от НК е продължило пет години и девет месеца – от първото му привличане, като обвиняем на 18.09.2010г.
до влизането в сила на оправдателната присъда на 14.06.2016г. През този период той безспорно се е страхувал да не бъде признат за виновен по повдигнатото
му обвинение и осъден. Чувствал се е несигурен и
объркан. Притеснявал се е от това, че близките му знаят за воденото срещу нея
наказателно производство и че също са разстроени и тревожни. Останал е без
бизнеса си.
Образуваното и водено срещу ищеца
наказателно производство и повдигнатото му обвинение в посоченото престъпление
– за изнасилване, безспорно са довели до негативни преживявания и емоции в
живота на ищеца.
Съдът отчита и обстоятелствата, че в
рамките на воденото срещу него наказателно производство, ищецът е бил задържан,
както следва: по реда на ЗМВР – на 18.09.2010г.; по реда на чл.64 ал.2 от НПК -
от 18.09.2010г. до 20.09.2010г. вкл.; с МНО „Задържане под стража“ – от
21.09.2010г. до 27.12.2010г.вкл., от 13.01.2011г. до 28.06.2011г. вкл. и от
20.07.2011г. до 29.07.2011г. вкл.; с МНО „Домашен арест“ от 28.12.2010г. до 12.01.2011г.
вкл. и от 30.07.2011г. до 04.11.2011г. вкл.
Горните задържания сериозно са ограничили правата на ищеца.
Освен че е бил ограничен/лишен от свободата си, ищецът е бил принуден да живее при
недобри хигиенни и битови условия, с недобра храна и с не
най-доброто лечение за заболяването му. Ищецът е бил далече от дома и семейството си.
Преживените от ищеца негативни емоции, физически и психически страдания при престоя му в ареста, а и по време на цялото
водено срещу него наказателно производство, безспорно представляват
неимуществени вреди по смисъла на закона. В конкретния случай, те са в рамките
на нормалните такива за човек, който е бил задържан и обвинен в извършването на
тежко умишлено престъпление.
Съдът отчита и обстоятелството, че с
влязлата в сила присъда ищецът е признат за виновен в извършването на
престъплението по чл.339 ал.1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване
от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК. Отчита и
това, че със съдебния акт му е приспаднато от така наложеното наказание времето,
през което е бил задържан, посочено по-горе.
Предвид това и като съобрази изложените по-горе обстоятелства, съдът намира предявения иск за частично основателен - до размера от 10 000 лева.
Съдът определя дължимото
обезщетение за
неимуществени вреди по
справедливост и в
съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Над този размер и до претендирания
с исковата молба общ размер от 290 000 лева, искът, като недоказан и
неоснователен ще следва да се отхвърли.
Ще следва да се уважи акцесорният иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД,
като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца законната лихва върху главницата от 10 000 лева.
Началният момент за присъждане на лихвата се определя от датата на влизане в
сила на оправдателната присъда спрямо ищеца. В конкретния случай, обаче, ищецът
е заявил искане за присъждане на законната лихва от един по-късен начален
момент, а именно от датата на завеждане на иска, поради което законната лихва
върху главницата ще следва да се присъди, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда, а именно от 21.10.2016г. и до окончателното изплащане на
сумата.
Съдът счита, че в конкретния случай
не следва да се прилага разпоредбата на чл.5 от ЗОДОВ. Ищецът не е предизвикал
повдигането на обвинението по чл.152 ал.1, т.2, пр.1, във връзка с чл.26 ал.1
от НК срещу него. Още повече, че спрямо ищеца важи презумпцията за невиновност
и ответникът е този, който е следвало да я обори с относими и допустими
доказателства. В крайна сметка, ищецът е оправдан от съда, поради липсата на
обективен признак от състава на инкриминираното престъпно деяние, видно от
мотивите на влязлата в сила присъда.
Съдът счита за неоснователно
направеното от процесуалния представител на ответника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. Видно от представения
договор за правна защита и съдействие е, че договореното адвокатско
възнаграждение е в размер на 2000 лева. Така договореният размер е под
минималния размер на адвокатското възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл.7
ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Предвид това възражението е неоснователно и не следва да се
уважава, респ. адвокатското възнаграждение - да се намалява.
Предвид изхода на делото, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца част от направените по делото разноски
за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважения иск, а именно
сумата от 70,76 лева.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, със седалище
и адрес: гр.София, бул."Витоша" №2 - Съдебна палата, представлявана от Главния прокурор Сотир Цацаров да заплати на С.П.З., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата в размер на 10 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от повдигнато и
поддържано обвинение за престъпление по чл.152 ал.1, т.2, пр.1, във връзка с чл.26 ал.1 от НК, за което е бил оправдан с влязла в законна сила
на 14.06.2016 год. присъда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 21.10.2016г. и до окончателното й изплащане, както и разноски по настоящето
дело, съразмерно
на уважения иск, в размер на 70,76 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени
вреди над посочения по-горе размер от 10 000 лева и до претендирания с исковата
молба размер от общо 290 000 лева, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пловдивския Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: