Р Е Ш
Е Н И Е
София, 16.11.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на пети
ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 12155/2017 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са
искове от С.П.С. , ЕГН: **********,***, чрез
адв. Р.Г. – САК, със съдебен адрес *** против П.НА Р.Б., с адрес: гр. София,
бул. ”Витоша” № 2, с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконни действия
на ответника, изразяващи се в повдигане и поддържане по отношение на
ищеца на обвинение, след постановяване
на оправдателна присъда, на
основание чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху тази
сума,
считано от влизане в сила на оправдателната присъда - 22.12.2016 г.,
до окончателното изплащане на сумата и разноските по делото.
В исковата молба се
твърди, че ищецът е привлечен като обвиняем, по -късно подсъдим, по дело от общ характер,
за престъпление по чл.219, ал.4, във вр. с ал.3, във вр. с ал. 2, във вр. с чл. 20 във
вр. с чл. 26 от НК. По това обвинение, след един
продължителен период от време, С.С. е оправдан с Присъда № 328/05.12.2016 г. на СГС, влязла
в законна сила на 21.12.2016 г.
Ищецът твърди, че, в резултат на воденото срещу ищеца
наказателно производство в продължение на 6 годни, той е претърпял тежки
неимуществени вреди, като е понесъл изключителен психически дискомфорт,
пред вид факта, че от момента на образуван срещу него на наказателно
производство до момента на влизане в сила на оправдателната присъда по него той
е имал качеството на обвиняем и подсъдим. Освен проведените множество
следствени действия, е имало и много съдебни заседания в хода на съдебното
производство срещу него, които са били свързани с отделяне на средства и време
за организиране на защита. В пресата били публикувани множество материали за
извършени от него и другите подсъдими тежки престъпления.
Ищецът сочи, че проведеното наказателно производство срещу
него имало тежък ефект и върху семейството му. Тревогите и напрежението се
отразили на здравето му – разболял се от диабет, а съпругата му от рак. Всичко
това създало изключително тежка обстановка за ищеца и семейството му.
Отделно от това ищецът заявява, че наказателното
производство затруднило политическата му кариера. Преди започването на
наказателното производство той е бил общински съветник в гр. София, зам.
председател, а от 2005 г. и председател на гражданската неправителствена
организация „Отечествен съюз“. Според отразеното в исковата молба, наличието на
това наказателно дело накърнило сериозно неговия авторитет и създало
затруднения в професионалната му дейност. Загубил и правото си да притежава
огнестрелно оръжие, поради което бил принуден да не упражнява дейност като
ловец.
Представил е писмени доказателства,
поискал е гласни такива, както и прилагане на гражданското дело.
В хода по същество на делото моли съда да уважи иска
изцяло, с всички законни последици.
Ответникът П.НА Р.Б. оспорва така предявените
искове по размер.
Счита, че не са налице
доказателства за пряка причинно-следствена връзка между твърдените вреди и
незаконното обвинение.
Твърди, че не носи
отговорност за медийното отразяване на случая.
Оспорва претендираното обезщетение като прекомерно завишено и несъответващо на твърдените вреди, на икомическия
стандарт в България, на принципа на справедливост, закрепен в чл. 52 от ЗЗД,
нито на трайната съдебна съдебна практика в аналогични
случаи.
В хода по
същество ответникът заявява, че предявеният иск следва
да се отхвърли изцяло по съображения в писмения отговор. Отделно
от това счита, че съдът не следва да кредитира показанията на свидетелите, пред
вид факта, че едната свидетелка е съпруга на ищеца, а другият – близък приятел
и негов кумец и е налице заинтересованост по отношение на техните показания. Счита
също, че не са разграничени вредите, които ищецът е претърпял във връзка с
цитираното наказателно дело, по което е оправдан, от вредите, които е претърпял
във връзка с другите образувани срещу него дела.
Съдът, като взе пред вид представените и приети по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
По делото
безспорно се установява следната фактическа обстановка относно привличане на ищеца
като обвиняем, продължилия съдебен процес и изхода от него:
Не се спори, че по пр.пр. №
6649/2008 г. на СГП ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.219,
ал.4, във вр. с ал.3, във вр.
с ал. 2, във вр. с чл. 20 във вр.
с чл. 26 от НК във връзка с извършени сделки с недвижими имоти, собственост на
„С.И.“, ЕАД. По внесения обвинителен акт в съда е образувано н.о.х.д. № 3414/2011
на СГС, НО, 17-ти с-в.
С разпореждане от 20.12.2010 г. делото е върнато на СГП
за отстраняване на съществени процесуални нарушения, а след внасянето му отново
в СГС, са извършени отводи по него. Било е отлагано и спирано през период от
три години, когато е преразпределено на друг съдия – докладчик и, след провеждане
на съдебното следствие, на 05.12.2016 г. с Присъда № 328 ищецът е бил оправдан.
Присъдата е влязла в сила на 22.12.2016 г..
Не се спори и че по отношение на ищеца, както и на други
лица, са били образувани множество наказателни дела, като към настоящия момент една
част са прекратени, а други – с постановени оправдателни съдебни актове.
По искане на страните съдът изиска и приложи по делото в
цялост н.о.х.д. № 3414/2011 г. на СГС, 25-ти с-в.
По искане на ищеца и за доказване на твърденията му за
претърпени неимуществени вреди съдът допусна и разпита двама свидетели.
Свидетелката С.С.е съпруга на
ищеца. Знае, че за привличането му като обвиняем и за воденото срещу него наказателно дело. Според
нея, това дело е последното по време, затова го помни, за разлика от
останалите. Имало е 10 дела, като някои са
били прекратени, без присъди, други са приключили с оправдателна присъда. Водени
са били срещу съпруга й и останалите членове на борда на „С.И.“. Процесното дело е приключило с оправдателна присъда по
отношение за всички.
Според свидетелката всички дела
са били за едно и също нещо, но за различни общински имоти, като това дело е продължило много време - 6 или 8
години. Смята, че през 2016 г.е постановена окончателно оправдателна присъда.
Съгласно показанията на
свидетелката, това дело, както и останалите, са се отразили много зле на ищеца, а и на цялото им семейство, в
резултат на което той е получил диабет, 2 тип. Преди това е имал един инфаркт прекаран, а и самата
тя се е поболяла тежко от карцином.
Ищецът
се е опитвал да упражнява политическа и
обществена дейност, но това е било много трудно, защото името му е било дамгосано - както и цялото дружество,
така и на него като председателстващ
Борда на директорите. Обвиненията са се отразили много негативно и на
обществената му дейност, защото той е общественик по призвание и по душа. „ С.И.“,
тя било дамгосано в общественото съзнание като
скандално, и до ден днешен
битува това определение в масовото
съзнание. Навсякъде ищецът е бил посрещан
или с насмешка, или с коментари. Той
е упражнявал дейност като общественик и ръководител на обществена
организация с идеална цел, Отечественият
съюз, наследник на Отечествения фронт. Бил е дълго време и зам.председател на Федерацията по бадминтон.
Свидетелят
В.П. Б.познава С. от 15 години
запознали се, когато Б.е бил изпълнителен директор на Общинска фирма БКС – център, а той е бил член
на борда на БКС – център, малко след като е бил напуснал „С.И.“., през 2003 или
2004 г.
В
последствие 3-4 години след това, ищецът му е станал кум – през 2007 г.
Свидетелят
е запознат още с първоначално възникналия проблем.
Първоначално през 2006-2007 г. е било
образувано едно дело със „С.И.“, по което ищецът е бил свидетел, след
което това дело е било разделено на 10-12 производства, като са били групирани,
съобразно отделни имоти. В показанията
си свидетелят заяви, че е чел поне 4-5 обвинителна акта, които са „копи - пейст“,
даже някои са били с допуснатите грешки от предишните в данните на лицата.
Като
адвокат той не е участвал в тези
производства. Последното дело, според него, е приключило в края на 2016 г. – с
оправдателна присъда.
Свидетелят е движил „ търговски, фирмени, данъчни дела
на фирмите „на г-н С., докато развивал търговска дейност строителство и хотелиерство,
включително е бил адвокат на
Отечественият съюз, чийто председател е той
и към настоящия момент и му е помагал с
правни съвети.
Според
него приблизително 10 години са продължили
всички тези производства.
Двамата
с ищеца, освен като адвокати, са и много
близки, включително и на маса, и той е
споделял абсолютно всичко с него, сигурно
повече неща, отколкото на съпругата си. Знае, че станалото му се е отразило изключително тежко в няколко насоки:. той е бил много активен
човек, в сферата на бизнеса, имал е две
направления строителство и хотелиерски бизнес. В хотел „Триада“ се е наложило
той да продаде своите 50% от на занижени цени, тъй като медиите -
телевизия, радио, са разпространявали постоянно
информацията „С.И.“ „колко лоши
хора са, от колко различни партии и са
направили едва ли не сговор да ощетят
общината“ и това е рефлектирало върху
бизнеса. Рефлектирало е включително и в
участието му като строителна фирма в спечелването
на обществени поръчки. Рефлектирало е и в
политическия му живот. Бил е кандидат,
беше предварително одобрен като кандидат
на БСП от Парламента. Дори са му взели и ловния билет.
Всичко
това, според свидетеля, на един активен
човек, който преди това е бил около 10 години
общински съветник, се е отразило много пагубно. Получил е инфаркт, после диабет, включително
съпругата му се е разболяла от рак и е
претърпяла няколко операции. отразило се е и на цялото му семейство. Защото
в разговорите с него свидетелят е забелязал,, че ищецът е бил притеснен от резултатите на
абсолютно всички дела,
включително на това, което е нормална човешка реакция, когато имаш 10
производства, които се движат в един
период, едва ли едното те притеснява повече от другото, но със сигурност
резултатът от всичките те притеснява.
В
съдебно заседание свидетелят заяви, че по всички дела, по които С. претендира
обезщетение, той е свидетел.
Всички
общо дела са му се отразили много зле.
Други релевантни
доказателства по делото не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявени са
искове с правно основание чл.2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. през периода 2008 г. –
22.12.2016 г. /от момента на привличане на ищеца като обвиняем до окончателното
влизане в сила на оправдателната присъда по отношение на него/ ведно със законна лихва, считано от 22.12.2016
г. и сторените разноски.
Съгласно чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието и П.и съда от незаконно: обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано.
Безспорно се
доказаха в хода на настоящото дело както фактът на привличането на ищеца като
обвиняем, заедно с други лица – Бордът на „С.И.“, ЕАД през 2008 г. за
престъпление по чл.219, ал.4, във вр. с ал.3,
във вр. с ал. 2, във вр. с
чл. 20 във вр. с чл. 26 от НК, така и протеклото срещу него наказателно производство –
досъдебна и съдебна фаза и – през 2016 г. приключване на същото с окончателното
й оправдаване за посоченото престъпление.
Следователно, за
един период от шест години – от момента на образуване на наказателното
производство до окончателното му приключване по отношение на него, тя е била
обвиняем и подсъдим, като обвинен в престъпление, което не е извършил.
Съдът приема, че
така установените действия на органите на държавното обвинение противоречат на
основните принципи на Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана
от българската държава. Във връзка с несправедливото обвинение срещу него, ищецът
С.С. е претърпял неимуществени вреди – болки и
страдания, в резултат на уронване на
престижа и доброто си име пред обществото, пред колегите, семейството и
приятелите, негативни отражения в бизнес – средата и обществено – политическия
живот, пред вид и обществената си дейност, психически травми, които са довели
до физически заболявания и страдания и не са отшумели и до настоящия момент и
всичко това – в резултат на действията на органите на прокуратурата, които са
образували по отношение на нея наказателно производство, повдигнали и
поддържали неоснователно обвинение в извършване на престъпление.
Съдът следва
безспорно да отчете и обстоятелството, че и във фазата на съдебното
производство наказателното такова е било връщано на Прокуратурата, спирано,
отлагано многократно, постановявани са отводи на съдебния състав,
преразпределено е било на друг съдия - докладчик, пред вид което не може да
бъде прието, че забавянето в произнасянето – дори и да бъде отчетено такова, е
само и единствено с оглед действията на Прокуратурата, пред вид факта, че
такова забавяне е налице и в самата съдебна фаза.
С оглед
доказателствата по делото и пред вид изложеното съдът намира, че предявената по
делото претенция от страна на С.П.С. за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на повдигане и поддържане на незаконно обвинение
срещу него, след оправдаването му с влязла в сила присъда, се явява доказана по
своето основание. Безспорно е наличието на хипотезата на чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, пред вид повдигане на неоснователно обвинение срещу ищцата и воденето
срещу него на наказателно производство, по което той след шест години е
оправдан.
Относно размера
на предявения иск съдът намира следното:
Неимуществената вреда представлява сериозно
засягане на личността и достойнството на едно лице и се изразява в негативни
преживявания от негова страна. Обезщетението следва да бъде съобразено с
личността на ищеца, начина по който той е преживял случилите се събития и
отраженията, които са оказали върху него, включително върху обкръжаващата го
среда, обществено – политическата, професионалната такава и близките му.
То има за цел да
репарира накърняването на личните права и интереси, а справедливото
обезщетяване на всички неимуществени вреди означава да се определи точен паричен
еквивалент на негативните преживявания и психичното им отражение върху
увреденото лице. В случая, настоящият съдебен състав прие за доказано от
представените писмени и гласни доказателства, че е налице пряка причинна връзка
между причинените неимуществени вреди на ищеца и действията на органите на
Прокуратурата.
При определяне
размера на обезщетението съдът следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД и чл. 4 от ЗОДОВ.
Пред вид всички
обстоятелства по делото, времето, през което срещу С. се е водело наказателно
производство, приключило с оправдателна присъда, както и съобразявайки на
преценените при условията на чл. 172 ГПК показания на разпитаните свидетели,
посочени от ищеца, съдът намира, че претърпените от последния неимуществени вреди
следва да бъдат възмездени по справедливост с обезщетение в размер 20 000 лв., ведно
със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на влизане в силна
на оправдателната присъда по отношение на него – 22.12.2016 г., до окончателно й
изплащане, като до пълния предявен размер от 30 000 лв. искът се явява
недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание
чл.10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответникът следва да заплати на ищцовата
страна разноски по компенсация, съразмерно с уважената част от иска сумата от 810
лв., от които 10 лв - държавна такса и 800 лв. - адвокатски хонорар.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И:
OСЪЖДА П.НА РБ, с адрес: София,
бул. ********,
да заплати на С.П.С. , ЕГН: **********,***, чрез
адв. Р.Г. – САК, със съдебен адрес ***, сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконни действия
на ответника през периода 2008 г. – 22.12.2016 г. /от момента на
привличане на ищеца като обвиняем до окончателното влизане в сила на
оправдателната присъда по отношение на него/, на
основание чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху тази
сума,
считано от 22.12.2016 г., до окончателното
изплащане на сумата
и разноски по компенсация, съразмерно с уважената част от
иска в размер 810 лв., от които 10 лв - държавна
такса и 800 лв. - адвокатски хонорар.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата
до пълния предявен размер 30 000 лв.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: