Присъда по дело №2907/2021 на Районен съд - Варна

МОТИВИ

към Присъда № 107 от 17.05.2022г. по НОХД № 2907/2021г. по описа на
Варненския районен съд

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по внесен на
19.07.2021г., от Районна прокуратура-Варна, обвинителен акт, с който е възведено
обвинение срещу подсъдимия: Б. Г. А. - роден на 29.01.1998 г. в гр. Варна, живущ в гр.
Варна, общ. Варна, обл.Варна, български гражданин, начално образование, неженен, не
работи, неосъждан, ЕГН ********** за : престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, пр.2
вр.чл.194, ал.1 от НК, затова, че на 19.09.2019г. срещу 20.09.2019г. в гр. Варна, чрез
повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот- разбиване на дървена
врата в областта на бравата, отнел чужди движими вещи: 1 брой винтоверт „Бош“ на
стойност 78,00 лева, 1 брой ъглошлайф „Енхел“ за диск Ф 115мм на стойност 36,00
лева, 1 брой диск за рязане на метал с диаметър 125/3 на стойност 15.00 лева, 1 брой
ъглошлайф „Метабо“ за диск Ф 125 мм на стойност 78,00 лева, 1 брой мултишлайф
„Парксайд“ в оригинална кутия, комплектуван на стойност 40,00 лева,
мултифункционален инструмент „Райдър“, комплектуван с приспособления на
стойност 42,00 лева , а всичко на стойност 289,00 лева, от владението и собствеността
на Д. СТ. Ш., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Съгласно разпоредбата на чл.247 Б от НПК по делото бе проведено разпоредително
заседание, в хода на което съдът прецени, че на ДП не са
допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и на пострадалия.
В хода на разпоредителното заседание, по искане на участващия прокурор и със
съгласието защитника на подсъдимия, съдът допусна поправка на очевидна фактическа
грешка в ОА.
Производството по делото се проведе по общия ред предвиден в НПК с призоваване
на свидетелите и вещите лица посочени в списъка на обвинителния акт. То протече в
отсъствието на подсъдимия, при условията на чл.269, ал.3, т.2 от НПК, като съдът прие,
на базата на проведените издирвателни мероприятия, че местоживеенето на
подсъдимия в страната е неизвестно и че след щателно издирване същото не е
установено, както и че е налице очевиден отказ от страна на подсъдимия от лично
участие в настоящото наказателното производство. Отделно от това, съдът съобрази и
обстоятелството, че подсъдимият е запознат с провежданото срещу него наказателно
производство, като лично е привлечен в качеството на обвиняем в хода на ДП,
съответно е запознат с предявеното срещу него обвинение за престъпление по чл. 195,
ал.1, т.3, пр.2 вр.чл.194, ал.1 от НК, взета спрямо него в хода на ДП МНО е „подписка“,
а той е посочил адрес за призоваване в страната, където очевидно не пребивава, а
посоченият адрес в чужбина е непълен. Не на последно място, съдът прецени и че
делото е образувано по внесен обв. акт за тежко умишлено престъпление, както и че
разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия не би попречило за разкриване
на обективната истина по делото.

В хода на съдебните прения, държавният обвинител и съставител на обвинителния
1

акт срещу подсъдимия поддържа така повдигнатото обвинение, като счита, че същото е
безспорно доказано от обективна и субективна страна. Изтъква, че до разкриване и
доказване на престъплението по настоящото дело се е стигнало благодарение на
свидетелските показания. Сочи, че благодарение на техните подробни показания е
установено как и кога е била извършена кражбата, как подс. е проникнал в избените
помещения на пострадалия, какви вещи е откраднал, с какъв обем са били последните
и как са се е разпоредил с тях. В ползваното право на реплика, прокурорът счита, че е
доказан и квалифициращия елемент по т.3 на чл. 195 от НПК. Счита, че не са налице
никакви смекчаващи или преквалифициращи по привилегированите състави
обстоятелства. Отделно от изложеното прокурорът акцентира, че самия подсъдим в
хода на съденото следствие се укрива и е обявен на ОДИ. С тези аргументи, счита
деянието за безспорно доказано и в извършване на същото, моли да бъде признат
подсъдимият за виновни, като му бъде наложено наказание „лишаване от свобода за
срок от 6 м., което да бъде отложено с изпитателен срок от 3 г..
Защитникът на подсъдимия Б. А.– адв. К., твърди, че действително е било налице
отнемане на чужди вещи от подсъдимия. Сочи че нямало как да се твърди, че подс. А.е
разбил вратите в избеното помещение, тъй като нямало никакви доказателства за това.
Изразява становище, че квалификацията на деянието извършено от подзащитния му
следва да се промени по чл. 194 от НК, имайки предвид, че подсъдимият към него
момент не е бил осъждан, бил е с чисто съдебно минало. Аргументира се още с това, че
сумата е била възстановена, като счита ,че наказание „Глоба“ ще има своята
превантивна роля съгласно разпоредбите на чл. 36 от НК, като моли да е в минимален
размер.
Подсъдимият Б.А., не участва в съдебно заседание. Същият бе обявен на ОДИ с
мярка „Задържане под стража“, но до края на производството не бе установен. Бе
установено, че той е напуснал пределите на страната на 25.04.2021г., като до
приключване на делото, за него няма данни да се е завърнал в страната.

След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:

Подсъдимият Б. Г. А. е роден на 29.01.1998 г. в гр. Варна. Той е български
гражданин, с начално образование, неженен, неосъждан, притежава ЕГН **********.
Същият е с постоянен адрес в гр.Варна, ул.“Светослав Минков“ №23 и е познат на
органите на полицията като лице от криминалния контингент.
Пострадалият Д. СТ. Ш. живее в гр.Варна, ж.к.“Владислав Варненчик“, бл.22,
вх.15, ет.5, ап.13. В същия вход той притежавал и избено помещение, в което
съхранявал различни инструменти. Достъпът до избата му се осъществявал
посредством метална решетка, заключваща се със секретен патрон. След нея следвал
коридор с дървена, заключваща се врата, осигуряваща достъп до по-малък коридор, в
който се намирали избите на св.Ш. и на негов съсед Стоил Стоилов. Самата изба на Ш.
също се заключвала с дървена врата със секретен патрон.
На 19.09.2019г. вечерта св.Ш. бил в избата си, след което я заключил, заключил и
общата дървена врата и се прибрал в дома си.
Междувременно вечерта на 19/20.09.2019г. св.С.Р.М. и семейството му организирали
2

празник в дома си, като били поканени гости. В ранните часове на 20.09.2019г., когато
св.М. бил употребил значително количество алкохол, в дома му пристигнал подс.Б. Г.
А., който носел със себе си бял чувал. Подс.А. и св.М. се познавали, като последният го
знаел по прякор „Самет“. Подс.А. предложил на св.М. да му продаде вещите, които са
в чувала, като го уверил, че същите са негови. Тъй като бил пиян, св.М. не проверил
какво има в чувала, дал на подсъдимия сумата от 60 лв. и взел чувала с вещите. После
оставил чувала в двора на имота си, а подс.А. си тръгнал.
На 20.09.19г., около 09.00ч. св.Ш. бил уведомен от съседа си, че избите им са
разбити. Когато слязъл там, св.Ш. установил, че общата дървена врата е разбита в
областта на бравата. Била разбита и вратата на неговата изба, както и тази на съседа
му.
При огледа на избата си, св.Ш. установил, че от там липсват : 1 брой винтоверт
„Бош“, зелен на цвят; 1 брой ъглошлайф „Енхел“, със жълт цвят за диск Ф 115 мм; 1
брой ъглошлайф „Метабо“ за диск Ф 125 мм със синьозелен цвят; 1 брой мултишлайф
„Парксайд“ с №0310860 в оригинална кутия, съдържаща комплект приспособления,
закупен на 16.05.2019г. от магазин „Лидъл“; мултифункционален инструмент „Райдър“
с №…..23164538, с множество приспособления към него, закупен 01.07.2015г. от
магазин „Баумакс“. За установеното, той сигнализирал на единен тел.112, като от там
сигналът му бил пренасочен към органите на полицията. На място отишъл полицейски
екип, който посъветвал пострадалия да подаде жалба в полицията. Още същия ден
св.Ш. подал сигнал за случилото се в Трето РУ-Варна.
С оглед подадения от св.Ш. сигнал започнала проверка от полицейските органи от
Трето РУ на ОД на МВР Варна. Работата по случая била възложена на свидетелите ИВ.
ИВ. и П. Р.- оперативни работници в полицейски участък „Владиславово“, числящ се
към Трето РУ-Варна. В хода на извършените от тях оперативно - издирвателни
мероприятия те провели беседа с подс.А., който посочил, че е продал вещи на св.С.М..
Св.М. бил установен от полицейските органи и по тяхно искане занесъл чувала с
вещите, закупени от подсъдимия в полицейския участък. Там за пръв път видял
съдържанието на чувала и предал с протокол за доброволно предаване на св.И. вещите
намиращи се в него, а именно: 1брой ъглошлайф „Метабо“ сер.№ **********; 1 бр.
пистолет за силикон марка „Parkside“ със сер.№508172; 1 бр. машинка за гравиране
марка „Parkside“ със сер.№123082 и 1 бр. машина марка „Raider“ със сер.№050115.
С разписка от 27.09.2019г. св.Ш. получил от св.И. 1брой ъглошлайф „Метабо“ сер.
№ **********; 1 бр. машинка за гравиране марка „Parkside“ със сер.№123082 и 1 бр.
мултифункционален инструмент марка „Raider“ със сер.№050115.
В хода на досъдебно производство било извършено действие по разследването
разпознаване по фотоснимки /л.66,фотоалбум л.64-65, при което св.С.М. разпознал
подс. Б. Г. А., като човека, за който знаел, че се казва Самет и който му бил продал
вещите .
Видно от изготвената и приета по делото съдебно-оценителна експертиза /СОЕ/ -
л. 70-71 от ДП, стойността на инкриминираните вещи, към момента на
инкриминираното деяние е следната – винтоверт „Бош“- 78 лв., ъглошлайф „Енхел“ за
диск Ф115 мм- 36 лв., диск за рязане на метал с диаметър 125/3 мм.- 15 лв, ъглошлайф
„Метабо“ за диск Ф 125мм- 78 лв, мултишлайф марка „Парксайд“ в оригинална кутия-
40лв, комплектован, мултифункционален инструмент „Райдър“, комплектован с
приспособления- 42 лв., като общата стойност на инкриминираните вещи възлиза на
289,00 лева.
3

В хода на съдебното следствие вещото лице Й. СТ. К. поддържа депозираното
писмено заключение по назначената и изготвена СОЕ. Пояснява, че при изготвяне на
експертизата се е съобразила със свидетелските показания и приложените документи
относно датата на закупуване и стойността на вещите, съобразено с определен процент
амортизация на вещите.
От приетата по делото справка съдимост за подс. Б. Г. А. /л.15 от СД//е видно, че
същият, към момента на инкриминираното деяние не е бил осъждан.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на гласните
доказателства по делото- показанията свидетелите Д.Ш., С.М., в това число и тези
дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения
материал по реда на чл. 281, ал.5, вр.ал.1 от НПК /в кредитираните от съда части/,
показанията на свидетелите ИВ. ИВ., П. Р. и писмените доказателствени средства-
протокол за разпознаване, фотоалбум към него, протокол за доброволно предаване от
20.09.2019г.с предаващ св. С.М., разписка от 27.09.2019г., справки за съдимост, копия
от фискални бележки от магазин „Лидъл“ и магазин „Баумакс“, от заключението по
съдебно-оценителната експертиза, изготвена от в.л. инж. Й.К. и от другите писмени
доказателства по делото, инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК, чиито съвкупен
анализ не налага различни изводи.
От събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал съдът
кредитира показанията на свидетеля Д.Ш., дадени в хода на с.з., че е установил
кражбата на инструменти от мазата си в кв. „Владиславово“бл.22, вх.15. По отношение
на датата на установяване на кражбата съдът се доверява на показанията му
депозирани в хода на ДП и приобщени към делото с прочитането им по реда на чл.281,
ал.5 вр .ал.1, т.1 и 2 от НПК, към които той се придържа в с.з. Съдът не кредитира
показанията на св.Ш. депозирани в хода на ДП и приобщени по реда на чл.281, ал.5 вр
.ал.1 от НПК чрез прочитането им в частта в която същия сочи, серийните номера на
част от инкриминираните вещи, а именно на ъглошлайф „Метабо“ сер.№ **********;
1 бр. машинка за гравиране марка „Parkside“ със сер.№123082 и 1 бр. машина марка
„Raider“ със сер.№050115, тъй като сам свидетелят заяви в съдебно заседание, че
никога не е знаел наизуст серийните номера на инструментите си, като посочи, че в
дома си е съхранявал документи за част от тях, а за други е записвал номерата им.
Посочи още, че документите с които е разполагал е представил в полицията. Съдът не
кредитира и показанията на този свидетел депозирани в с.з., а и в ДП, че е „разпознал“
върнатите му ъглошлайф „Метабо“ сер.№ **********; 1 бр. машинка за гравиране
марка „Parkside“ със сер.№123082 и 1 бр. мултифункциенален инструмент„Raider“ със
сер.№050115 като негови вещи. На първо място, видно от приобщените по делото
доказателства св.Ш. е представил документи, касаещи закупуването 1 брой
мултишлайф „Parkside“ с №0310860 закупен на 16.05.2019г. от магазин „Лидъл“ /л.38/
и за мултифункционален инструмент „Райдър“ с №…..23164538,, закупен 01.07.2015г.
от магазин „Баумакс“/л.40/, като серийните номера вписани в тези документи не
съответстват на описаните в протокола за доброволно предаване и в разписката
приложени по делото. За липсващия ъглошлайф „Метабо“, св.Ш. не е представил
доказателства за серийният му номер. Не отговарят на установените по делото факти и
твърденията му в ДП, че е записал серийния номер на този инструмент, тъй като видно
от бележките в тях е записано само „ъглошлаф Метабо –Айтос 125 мм с регистрация
130лв.“ /л.39 от ДП/. Нещо повече прави впечатление и от разпита му в ДП, че св. Ш. е
посочил единствено серийните номера на върнатите му вещи, като идентификационни
4

данни за другите липси не е споменал. Горното идва да покаже, че показанията на
пострадалия са били „приспособени“ към установените по делото инструменти. Ето
защо съдът не кредитира показанията на св.Ш., че в тези части, като и твърденията му ,
че са му върнати част от отнетите вещи, тъй като по делото не е безспорно потвърдена
идентичността на липсващите вещи и тези върнати на Ш.. В останалата им част ,
показанията му са последователни, логични, кореспондиращи с останалите
доказателства по делото и се кредитират изцяло от съда.
Като достоверни, добросъвестни и логични съдът оцени и показанията на
служителите на реда– св. ИВ. ИВ. и св. П. Р.. Съдът отчете, че тези свидетели като
служители на реда, които ежедневно са осъществявали оперативно-издирвателни
мероприятия във връзка с разкриване на престъпления е напълно логично и житейски
правдоподобно да не помнят конкретни случаи. В своите показния св. Р. е категоричен,
че познава подсъдимия, като лице от активен криминален контингент и че е работил по
различни случаи, в които се е проверявала неговата съпричастност, но конкретика не
би могъл да посочи, което както бе споменато по-горе е напълно житейски логично.
Св.И. от своя страна, сочи, че е работил по случай с извършени кражби от мазите на
блок 22 в ж.к.“Вл.Варненчик“, вход 13 или 14, при който е проверявал съпричастност
на подсъдимия А., както и че във връзка с тази кражба от дома на А. са иззети вещи.
Твърди, че не познава лицето С.М., което както бе спомената по-горе е напълно
логично предвид дейността на св.И..
Съдът не кредитира показанията св. СТ. Р. М. депозирани в хода на досъдебното
производство на 21.01.2020г. и приобщени по реда на чл. 281, ал.5, вр. ал.1 от НПК,
чрез прочитането им в частта, в която същия сочи, че вещите които е закупил от
подсъдимия са 1бр. малък ъглошлайф, 1 бр. малък пистолет за топене на силикон в
черен пластмасов куфар с червена дръжка, 1 бр. ел. инструмент, приличащ на
ъглошлайф, с множество приставки за шкурене, 1бр. ел уред за гравиране в черен
пластмасов куфар с червена дръжка, тъй като св. М. изясни в хода на съдебното
следствие при разпита му пред съда, че в момента на закупуването на вещите не е
знаел какво има в чувала. Пред настоящия състав свидетелят бе категоричен, че не е
знаел какви точно вещи е имало в чувала, тъй като е бил много пиян, като
съдържанието му е установено едва в полицията, когато е предал вещите с протокол за
доброволно. Нещо повече в с.з описва вещи различни от тези подробно
индивидуализирани протокола за доброволно предаване. Предвид характеристичните
данни на свидетеля, липсата на образование и неграмотността му, за която съдът
придоби непосредствено впечатление, съдът сформира убеждение, че депозираните от
него показанията в хода на ДП са „приспособени“ от разследващите органи с оглед
нуждите на провежданото разследване. Затова съдът не кредитира показанията на този
свидетел по отношение на индивидуализираните в ДП вещи. В останалата им част ,
показанията му са последователни, логични, кореспондиращи с останалите
доказателства по делото и се кредитират изцяло от съда.
Съдът приема заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
съдебно-оценителна експертизи, като компетентно, безпристрастно и убедително
защитено в съда.

При решаване на въпросите по чл. 301 от НПК съдът се ръководи от следните
правни доводи:
5

С обвинителния акт против подсъдимия е повдигнато обвинение както следва:

- за престъпление по чл. 195, ал.1, т.3,пр.2 вр.чл.194 от НК, затова, че на
19.09.2019г. срещу 20.09.2019г. в гр. Варна, чрез повреждане на прегради, здраво
направени за защита на имот- разбиване на дървена врата в областта на бравата, отнел
чужди движими вещи: 1 брой винтоверт „Бош“ на стойност 78,00 лева, 1 брой
ъглошлайф „Енхел“ за диск Ф 115мм на стойност 36,00 лева, 1 брой диск за рязане на
метал с диаметър 125/3 на стойност 15.00 лева, 1 брой ъглошлайф „Метабо“ за диск Ф
125 мм на стойност 78,00 лева, ч брой мултишлайф „Парксайд“ в оригинална кутия,
комплектуван на стойност 40,00 лева, мултифункционален инструмент „Райдър“,
комплектуван с приспособления на стойност 42,00 лева , а всичко на стойност 289,00
лева, от владението и собствеността на Д. СТ. Ш., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
От обективна страна състава на престъплението кражба изисква отнемането на
движима вещ от владението на друг, което представлява прекъсване на владението на
досегашния владелец и установяване владението на дееца.
За да се квалифицира кражбата по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК, е необходимо деецът да
установи фактическа власт върху предмета на престъплението чрез разрушаване,
повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или
имот.
От субективна страна деянието може да бъде извършено само с пряк умисъл.
Деецът трябва да съзнава, че веща принадлежи на някого, и че го лишава от фактическа
власт върху тази вещи и да цели именно това. В случая, той трябва да съзнава, че за
извършването на кражбата се разрушават прегради предназначени за защита на имот.
В конкретния случай в хода на съдебното следствие по безспорен начин бе
установено, че вечерта на 19.09.2019г срещу 20.09.2019г. , в неустановен час от
денонощието до 09.00ч. на 20.09.19г., от избеното помещение на св. Д.Ш., находящо
се в ж.к.. „Владислав Варненчик “бл.22, вх.15 е била извършена кражба на следните
негови вещи: 1 брой винтоверт „Бош“, зелен на цвят; 1 брой ъглошлайф „Енхел“, със
жълт цвят за диск Ф 115 мм; 1 брой ъглошлайф „Метабо“ за диск Ф 125 мм със
синьозелен цвят; 1 брой мултишлайф „Парксайд“ с №0310860 в оригинална кутия,
съдържаща комплект приспособления; мултифункционален инструмент „Райдър“ с №
…..23164538, с множество приспособления към него, както и че тази кражба е била
извършена посредством повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот-
разбиване на дървена врата в областта на бравата. В същото време обаче не бяха
събрани безспорни и категорични доказателства, които да установят, че отнемането на
вещите е дело на подсъдимия. С оглед събраните по делото доказателства и
установената фактическа обстановка, ВРС прие, че обвиненията срещу подсъдимия–Б.
Г. А., не са доказани по безспорен и несъмнен начин.
На първо място липсват каквито и да било преки доказателства в горната насока.
Липсват показания на свидетели очевидци които да сочат, че са видели подсъдимия
при извършване на кражбата, или поне в районна на нейното извършване.
На следващо място по делото не са налице и косвени доказателсва за авторството
на деянието в лицето на подсъдимия. Липсват оставени дактилоскопни следи с
отпечатъците на подсъдимите на местопроизшествието. Прочие на мястото на
6

кражбата въобще на са били търсени, открити, фиксирани иили иззети дактилоскопни
следи /пръстови отпечатаци от врати на избата, от вещи в нея и прочие/, трасологични
следи / от стъпки, от грайфери на обувки/или други следи които да могат да свържат
евентуално подсъдимия с престъплението. На мястото на произшествието дори не е
извършен оглед, макар по делото да е установено, че същото е посетено от полицейски
органи.
Не са открити записи от камери за видеонаблюдение, заснели подсъдимия в близост
до местопроизшествието. По този въпрос при възложените ОИМ, на 21.01.2020г.
служител при Трето РУ, участък „Владиславово“-Ил.И., колега на свидетелите ИВ.
ИВ. и П. Р. е посочил, че записи от камери за видеонаблюдене не са открити, не са
открити свидетели очевидци, както и извършителя на деянието- докладна записка –
л.58 от ДП.
След деянието дори не е правен опит за издирване на предмета, с който се твърди,
че подсъдимия е разбил вратите на избените помещения, за да му бъде извършен оглед,
при който евентуално да бъдат търсени следи от престъплението.
Органите на разследването не са положили елементарни усилия за издирване на
следи от престъплението, а са насочили усилията си към действия лишени от всякакъв
смисъл - да извършват разпити на подсъдимия в качеството на свидетел по делото,
действие без каквато и да било процесуална стойност.
По делото липсват доказателства сочещи на това, че инкриминираното имущество
изобщо е било у подсъдимия. Тук следва да се посочи, на първо място, че
разследващите органи не са изяснили какъв е предметът на престъплението, което
разследват. В хода на съдебното следствие, от показанията на св.Ш. и от представените
от него писмени доказателства – фискални бележки от магазини „Лидъл“ и „Баумакс“,
както и от частните бележки на свидетеля бе установено, че от процесната изба са
отнети : винтоверт „Бош“, зелен на цвят; ъглошлайф „Енхел“, със жълт цвят за диск Ф
115 мм; ъглошлайф „Метабо“ за диск Ф 125 мм със синьозелен цвят; мултишлайф
„Парксайд“ с №0310860 в оригинална кутия, съдържаща комплект приспособления и
мултифункционален инструмент „Райдър“ с №…..23164538. Т.е. от имота на св.Ш.
липсват пет вещи, а предмет на обвинението са общо шест вещи, като свидетелят Ш.
не е завявал да му липсва диск за рязане на метал с диаметър 125/3, каквато вещ
прокуратурата е включила в предмета на обвинението. На следващо място следва да се
посочи, че описаните от прокуратурата като продадени от подс.А. на св.С.М. вещи, за
които в ОА се твърди, че са предмет на престъплението не кореспондират с тези, за
които в.Ш. е заявил, че му липсват от имота. Видно от приобщения по делото протокол
за доброволно предаване от 20.09.2019г. св.М. е предал на органите на полицията:
1брой ъглошлайф „Метабо“ сер.№ **********; 1 бр. пистолет за силикон марка
„Parkside“ със сер.№508172; 1 бр. машинка за гравиране марка „Parkside“ със сер.
№123082 и 1 бр. машина марка „Raider“ със сер.№050115. Така на първо място следва
да се отбележи, че свидетелят Ш. посочи пред съдебния състав, че не знае серийните
номера на вещите си, а си ги записва или съхранява документи за тях. За ълошлайфа
„Метабо“, обаче, такъв удостоверяващ серийния номер документ, не е представен по
делото, идентификационни данни не се съдържат и в представените по делото писмени
бележки. На следващо място касателно предадената от св.М. и респективно върната на
Ш. машинка за гравиране марка „Parkside“ със сер.№123082 по делото не е установено,
че това е същата вещ, липсваща от имота на Ш., първо защото не е ясно дали се касае
за идентична вещ. Св.Ш. е заявил, че му липсва мултишлайф, а му е върната машинка
за гравиране. На следващо място серийният номер на веща собственост на Ш. е
7

№0310860, а му е върната машинка с №123082. По идентичен начин стои въпросът със
заявеният за откраднат мултифункционален инструмент „Райдър“ с №…..23164538,
като на Ш. е върната машина марка „Raider“ със сер.№050115. Т.е. по делото по
безспорен начин не е установена идентичност на отнетите от избата на Ш. вещи и
тези, които са му върнати с разписка, респективно са били предадени от св.М.. И
доколкото се касае за родово определена вещ, като видно от заключението по
изготвената СОЕ, приета от съда и от показанията на вещото лице в с.з. такъв вид вещи
имат пазарна стойност, т.е. се предлага на пазара, то не е безспорно доказано, че
върнатите вещи са същите, които са били предмет на кражбата. Напротив
доказателствата са в противоположната посока. Следва да се отбележи, че изготвеният
на 20.09.2019 г. протокол за доброволно предаване няма характер на доказателствено
средство, а съставлява писмено доказателство /официален удостоверителен документ/,
удостоверяващо предаването на една вещи от едно лице /в случая от .св.М./ и
получаването им от друго лице / в случая от св.ИВ. ИВ./. След като визираният
протокол за доброволно предаване няма значението на способ на доказване съгласно
процесуалния закон, за него не са изискуеми всички онези реквизити, необходими за
валидността на извършено процесуално действие. Това предопределя приложимост на
общите правила по чл. 127-131 от НПК. Налице е обикновено предаване на вещи,
удостоверено с подписите на двете лица. Друг е въпроса, че когато посредством
протокол за доброволно предаване се събират предмети от кръга на тези по чл. 109 от
НПК - веществени доказателства, са задължителни и разпоредбите на чл. 110, ал. 1 и 2
НПК - да бъдат внимателно огледани, подробно описани и по възможност
фотографирани, като се приложат към делото и вземат мерки те да не се повредят или
изменят. В конкретния случай, това не е сторено и съдът е лишен от възможност да
провери, респективно да потвърди идентичността на върнатите вещи с тези предмет на
обвинението.
Наведените от прокуратурата твърдения, че подс. Б.А. носил в себе си „метална
пръчка“ и с нея натиснал насрещника на бравата и я разбил, настоящият състав намира
за несъстоятелни, тъй като нито в проведеното досъдебно производство, нито в
съдебното производство тези твърдения са доказани по безспорен начин. От страна на
разследващите органи не е сторено обстойно обследване, касаещо начина, механизма и
предмета, който е послужил за извършването на деянието. Съдът намира, че съобразно
действащия процесуален закон е недопустимо повдигнатото и поддържано в цялост в
съдебно заседание обвинение да лежи единствено и само на догадки и предположения.
Позоваването на прокурора на показания на свидетелите, като единствен способ за
доказване виновността на подс. А. в извършването на кражбата е меко казано
несериозно, тъй като нито от показанията на св. М., нито от тези на св. Ш. се
установява по безспорен начин, че именно подс.Б.А. е извършил престъплението, в
което е обвинен. Не са събрани и никакви доказателства, че подсъдимия е разбил
вратите. Произшествието не е било запазено, никой от свидетелите не сочи, че е видял
подсъдимия да разбива вратите, както и да отнема вещите. Що се касае за показанията
на св.ИВ. ИВ., то той посочи факти и обстоятелства за разследвано престъпление –
кражба от избените помещение на блокове 13 или 14 в ж.к.“Вл.Варненчик“, а
инкриминираните вещи са били отнети от бл.15, където се е намирала избата на св.Ш..
Че в показанията си св.И. посочва, за друго престъпление, по което е работил сочат и
изложените от него факти за изземвани вещи от дома на подсъдимия, каквито за
каквито действия по настоящото дело липсват доказателства.
За пълнота на изложеното следва да се посочи, че формално проведеното
8

разследване, липсата на планиране и погрешната тактика на разследването е поставила
разследващите органи в позиция да не могат да докажат обвинението в лицето на
конкретен извършител. Същите не са извършили оглед на местопроизшествие, не са
провели следствен експеримент, в който евентуално А. да посочи откъде е отнел вещи,
не са огледали, описали и фотографирали предадените от М. вещи, а са ги предали на
св.Ш. с твърдение, че са негова собственост.
Дори полицейският орган провел ОИМ в хода на ДП, въз основа на възлагателни
действия от разследващия орган е достигнал до извод, че извършителят на деянието не
е установен, видно от цитираната по-горе докладна записка, поради което и буди
недоумение, след като органът призван да установява извършители т.е. да провежда
издирвателни мероприятия е счел, че такъв по конкретното дело не е установен, защо
разследващите органи са посочили подс.А. за извършител на деянието, предмет на
обвинението. Със същия успех разследващите органи биха могли да поддържат
обвинение и спрямо св.СТ. Р. М., който е предал по делото вещите , за които се твърди
от ВРП, че са инкриминирани.
В изпълнение на задължението си по чл.107, ал.2 от НПК да събере служебно и
други доказателства относно фактическите положения включени в предмета на
доказване, съдът изчерпи всички процесуални способи за събиране на доказателства за
установяване на обективната истина по делото. Съдът призова и разпита по делото
полицейските органи ИВ. ИВ. и П. Р.. Въпреки това обаче, други преки или косвени
доказателства, които да подкрепят обвинителната теза не се събраха.
Съдът като изпълни задължението си да изясни обективно, всестранно и пълно
всички обстоятелства по делото прецени, че по делото липсват безспорни и
категорични доказателства по смисъла на чл.303, ал.2, които да установят, че
подсъдимият Б. Г. А. е извършил престъплението, за което е предаден на съд, поради
което и на основание чл. 304 от НПК го оправда по възведеното му обвинение за
престъпление по чл. 195, ал.1, т.3,пр.2 вр.чл.194, ал.1 от НК.
Тъй като подсъдимият беше признат за невинен на осн. чл. 190 от НПК, съдът
остави съдебните и деловодни разноски в тежест на органите, които са ги направили,
за сметка на Държавата.

Мотивиран от горното и по изложените съображения, съдът постанови присъдата
си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :
9

Номер на акта:	107
Дата:	17 май 2022 г. (в сила от 2 юни 2022 г.)
Съдия:	Ивелина Христова - Желева

Дело:	20213110202907
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	21 юли 2021 г.

Присъда по дело №2907/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите