РЕШЕНИЕ
№ 1558
гр. Варна, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. И.
Членове:Мая Недкова
мл. с. Ивелина Чавдарова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от мл. с. Ивелина Чавдарова Въззивно
гражданско дело № 20213100500015 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е във втора фаза по извършване на съдебна делба.
Образувано е по:
1. въззивна жалба с вх. № 263444/31.08.2020г. от В. Х. З. с ЕГН
**********, Н. З. З. с ЕГН **********, Т. З. З. с ЕГН ********** и Х. З. З. с
ЕГН **********, всички от ***, действащи чрез пълномощника си адв. П. Т.
от АК Варна, срещу Решение № 3736/06.08.2020г., постановено по гр.д. №
11889/2014г. по описа на PC – Варна, в частта, с която е постановено да
бъдат изнесени на публична продан допуснатите до делба недвижими имоти,
а именно:
– *** по плана на ***, одобрен със заповед №9008 от 18.11.1966г. на
председателя на ОНС – Варна, с площ от 1750 кв.м., при граници: от две
страни път и ***, ведно с изградените в него навес с площ от 25 кв.м.,
намиращ се на югоизточната стена на къщата и на югозападната граница на
имота и стопанска постройка с площ от 25 кв.м., намираща се непосредствено
до навеса на югоизток и на югозападната граница на имота, и
– двуетажна жилищна сграда с РЗП 120 кв.м., първият етаж на която се
състои от три стаи, коридор и баня, вторият етаж от три стаи, антре и
предверие, находяща се в северозападната част на *** по плана на ***,
одобрен със Заповед №9008 от 18.11.1996г. на председателя на ОНС – Варна,
с площ от 1750 кв.м., при граници: от две страни път и ***, както и в частта
1
за разноските, с която жалбоподателите са осъдени да заплатят в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, държавна
такса в размер на по 670,66 лв. за всеки от тях.
В жалбата е застъпено становище за неправилност на атакуваното
решение. Оспорва се решаващият извод на ВРС, че способът по чл.353 ГПК е
неприложим. Твърди се че с изнасянето на допуснатите до делба имоти на
публична продан се нарушава основният принцип, произтичащ от чл.69, ал.2
ЗН, според който всеки от съделителите при възможност следва да получи
дял в натура. Излага се, че в случая е налице такава възможност, доколкото за
*** е започната процедура по чл.201 ЗУТ, а също така и двете страни по
колена са заявили, че считат реалното поделяне на имота за удобно,
независимо, че само единият от бъдещите новообразуваните имоти е застроен
с жилищна сграда. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и
присъждане на разноски за изменение на ПУП и изготвена частна експертиза
за доброволна делба, доколкото по делото са представени доказателства за
започната процедура по чл. 201 ЗУТ и са осъществени разходи от ищците.
В срока по чл. 263 ГПК от насрещната страна М. Н. И., чрез
процесуалния представител адв. Б. Б., е депозиран отговор на въззивната
жалба, в който се застъпва становище за нейната основателност по аргументи,
сходни с изложените в нея.
2. въззивна жалба с вх. № 265189/10.09.2020г. , депозирана от М. Н. И.
с ЕГН: **********, от ***, действаща чрез процесуалния си представител
адв. Б., с която постановеното по гр.д. № 11889/2014г. по описа на PC – Варна
Решение № 3736/06.08.2020г. се обжалва с твърдения за неправилност и
необоснованост. Оспорва се избраният от ВРС способ за ликвидиране на
съсобствеността, като се излагат подробни съображения в тази насока. Моли
се за отмяна на атакуваното решение изцяло и постановяване на ново, с което
да се определи друг способ за ликвидиране на съсобствеността, а направените
от ищците претенции по сметки да бъдат отхвърлени.
В срока по чл. 263 ГПК от В. Х. З., Н. З. З., Т. З. З. и Х. З. З., действащи
чрез пълномощника си адв. Т., е депозиран отговор на въззивната жалба, в
който по отношение на отправеното с последната искане въззивната
инстанция да определи друг способ за ликвидиране на съсобствеността, се
излага, че с оглед диспозитивното начало е недопустимо съдът по своя
инициатива да определя такъв способ.
В открито съдебно заседание въззивниците В. Х. З., Н. З. З., Т. З. З. и Х.
З. З. се представляват от адв. Т., който поддържа депозираните, съответно
жалба и отговор, по съображенията, изложени в тях. Претендира разноски,
съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата М. Н. И. се представлява от адв. Б., който поддържа
подадените от нея жалба и писмен отговор по жалбата на насрещните страни.
Моли за присъждане на разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази
следното:
С влязлото в сила Решение № 688 от 12.02.2015г., постановено по гр. д.
№ 11889/2014г. по описа на РС – Варна, е допусната делба между В. Х. З., Н.
2
З. З., Т. З. З., Х. З. З. и М. Н. И., на следните недвижими имоти и при следните
квоти:
– недвижим имот, представляващ *** по плана на ***, одобрен със
заповед № 9008 от 18.11.1966г. на председателя на ОНС – Варна, с площ от
1750 кв.м., при граници: от две страни път и ***, ведно с изградените в него
навес с площ от 25 кв.м., намиращ се на югоизточната стена на къщата и на
югозападната граница на имота и стопанска постройка с площ от 25 кв.м.,
намираща се непосредствено до навеса на югоизток и на югозападната
граница на имота, при квоти: по 591,25/2565 идеални части за всеки от
съделителите В. Х. З., Н. З. З., Т. З. З. и Х. З. З., както и 200/2565 идеални
части за М. Н. И.;
– двуетажна жилищна сграда с РЗП 120 кв.м., първият етаж на която
се състои от три стаи, коридор и баня, вторият етаж от три стаи, антре и
предверие, находяща се в северозападната част на *** по плана на ***,
одобрен със Заповед №9008 от 18.11.1996г. на председателя на ОНС – Варна,
с площ от 1750 кв.м., при граници: от две страни път и ***, при квоти: по 1/8
идеална част за всеки от съделителите В. Х. З., Н. З. З., Т. З. З. и Х. З. З.,
както и 1/2 идеална част за М. Н. И..
Настоящият съдебен състав на ОС – Варна, като взе предвид доводите
на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал, и като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбите и депозираните отговори по тях, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2
от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Депозираните въззивни жалби са подадени в срок, от надлежно
легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на
въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при
спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е
валидно.
Решението е постановено при наличието на всички положителни
процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и
допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд
е ограничен от посочените в жалбата (жалбите) оплаквания, като служебно се
произнася само в хипотезите на нарушение на императивна правна норма /ТР
№1/2013г. на ОСГТК/. Такова, според настоящия съдебен състав, в
разглеждания случай не се установява.
Наведените и в двете въззивни жалби оплаквания касаят определения от
ВРС способ за извършване на делбата – изнасяне на допуснатите до делба
недвижими имоти на публична продан.
3
В тази връзка настоящият състав на ОС – Варна намира следното:
С действащия ГПК законодателят е предвидил четири способа за
извършване на делбата, а именно: възлагане на неподеляемо жилище (чл. 349
ГПК), теглене на жребий (чл. 352 ГПК), разпределяне на имотите между
съделителите (чл. 353 ГПК) и публична продан, в случаите, когато делбеното
имущество е неподеляемо (чл. 348 ГПК).
Не е спорно по делото, а и се установява от заключенията по
допуснатите в първата инстанция, съотв. първоначална и повторна съдебно-
технически експертизи, които въззивният съдебен състав кредитира като
обективно изготвени и даващи обоснован отговор на поставените задачи, че
процесната двуетажна жилищна сграда е реално неподеляема.
С протоколно определение от 18.09.2020г. по гр.д. № 11889/2014г. по
описа на PC – Варна е приета за съвместно разглеждане своевременно заявена
(в първото заседание по делото след допускане на делбата) претенция от
съделителите В. Х. З., Н. З. З., Т. З. З. и Х. З. З. по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК за
възлагане в техен общ цял (като наследници от коляното на З. Н. З.) на
процесната двуетажна жилищна сграда с РЗП 120 кв.м., първият етаж на
която се състои от три стаи, коридор и баня, вторият етаж от три стаи, антре и
предверие, находяща се в северозападната част на *** по плана на ***,
одобрен със Заповед № 9008 от 18.11.1996г. на председателя на ОНС – Варна,
с площ от 1750 кв.м., при граници: от две страни път и ***. Претенцията е
обоснована с твърдения, че и четиримата посочени съделители са живели в
имота към момента на смъртта, както на техния баща и пряк наследодател З.
Н. З. през 2013г., така и към момента на смъртта на общия наследодател и
баща на З. З. – Н. З. Т. през 1988г., като никой от тях не притежава друго
жилище.
В законоустановения срок съделителката М. Н. И. не е направила
искане за възлагане на процесния жилищен имот.
Съгласно чл. 349, ал. 2 ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки
от съделителите, който при открИ.е на наследството е живял в него и не
притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял,
като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с
пари. Анализът на цитираната законова разпоредба обосновава извода, че
основателността на претенцията по чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане на
неподеляемо жилище на съделител (или в общ дял на група съделители) е
обусловена от наличието на следните положителни предпоставки: делбеният
недвижим имот да има характер на жилище и да е неподеляем;
съсобствеността между страните върху този имот да произтича единствено от
юридическия факт на наследяването; имотът да е служил за жилище на
наследодателя и наследникът, предявил претенцията да е живял в него към
момента на открИ.е на наследството на общия наследодател. Въведено е и
отрицателното условие – наследникът, отправил възлагателната претенция, да
не притежава друго жилище (в този смисъл и ТР № 1/19.05.2004г. по гр.д. №
1/2004г., ОСГК на ВКС).
В настоящия случай съществуването на всички горепосочени
положителни предпоставки не е спорно между страните по делото. Спор
4
липсва и относно предвиденото в закона отрицателно условие – липсата на
друго жилище от отправилите възлагателната претенция съделители. Наред с
това всеки от последните, а именно В. Х. З., Н. З. З., Т. З. З. и Х. З. З. е
представил декларация, че не притежава друго жилище. В тази връзка не
може да бъде споделен изводът на първоинстанционния съд за недоказаност
на фактическия състав по чл. 349, ал. 2 ГПК, поради липсата на ангажирани
от съделителите с възлагателна претенция доказателства относно липсата на
притежавано от тях друго жилище. Доколкото се касае за отрицателен факт,
при оспорването му от друг съделител, то именно последният следва да
установи наличието на друго жилище. В настоящия случай, както вече беше
посочено, отразеното в депозираните и приети като писмени доказателства по
делото декларации не е оспорено от М. Н. И., нито са представени
доказателства за противното.
Предвид това, въззивната инстанция, че възлагателната претенция на
съделителите именно В. Х. З., Н. З. З., Т. З. З. и Х. З. З. по чл. 349, ал. 2 ГПК е
основателна и следва да бъде уважена, като процесната двуетажна жилищна
сграда им бъде възложена в общ дял като наследници от коляното на З. Н. З. и
съобразно изричната им воля в този смисъл.
Предвид уважаването на претенцията на съделителите В. Х. З., Н. З. З.,
Т. З. З. и Х. З. З. за възлагане в техен дял на делбената жилищна сграда,
същите следва да бъдат осъдени, в шестмесечен срок от влизане в сила на
решението за възлагане, да заплатят на съделителката М. Н. И. парично
уравнение на нейния дял от имота, а именно – 1/2 идеална част от същия.
Съобразно заключението на вещите лица В., Л. и А. по изготвената във
въззивното производство тройна съдебно-техническа и оценителна
експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира изцяло като
обективно изготвено и даващо компетентен и добре обоснован отговор на
поставените задачи, пазарната стойност към настоящия момент на
двуетажната жилищна сграда с РЗП 120 кв.м., находяща се в северозападната
част на *** по плана на ***, е в размер на 11 916 лева. Предвид това и
съобразно квотата на всеки от съделителите В. Х. З., Н. З. З., Т. З. З. и Х. З. З.
в съсобствеността върху сградата – 1/8 идеална част, всеки от тях следва да
бъде осъден да заплати на М. Н. И. сумата от по 744,75 лева, ведно със
законната лихва върху присъденото уравнение, считано от влизане в сила на
решението за възлагане до окончателното изплащане на сумите.
Съгласно редакцията на чл. 349, ал. 6 ГПК, срокът за изпълнение и
плащането на сумите имат характеристиката на отлагателно условие за
проявление конститутивното действие /вещноправния ефект/ на влязлото в
сила решение по възлагане, т.е получилият възлагането става собственик на
жилището едва след като заплати паричното уравнение. Ако уравнението не
бъде изплатено в посочения срок, решението за възлагане се обезсилва по
право и имотът се изнася на публична продан.
По отношение на ***:
В хода на въззивното производство е приключила инициираната в хода
на производството пред ВРС процедура по чл. 201 ЗУТ относно процесния
***. Приета като писмено доказателство по делото е влязла в сила Заповед №
5
ЗП-42/02.08.2021г. на инж. М. С. Д. – директор на Дирекция УТ при Община
Аксаково, с която на осн. чл. 201, ал. 3 ЗУТ и въз основа на решение по т. 13.1
от протокол 13/17.07.2021г. на Общински експертен съвет по устройство на
територията, е одобрен проектът за изменение на ПУП – ПРЗ на ***,
обл.Варна, в частта му относно *** по действащия регулационен план на
населеното място, състоящо се в поставяне на вътрешно – дворищната
регулационна линия в съответствие със съществуващата граница между
имоти с идентификатори *** по КК за територията, в частта за УПИ I – 367 и
обособяване на два нови урегулирани поземлени имота, отредени за имот с
идентификатор ***: УПИ XII-540 и УПИ XIII-540, с отреждане за жилищно
строителство и УПИ XIV-541 за имот с идентификатор ***. Така процесният
имот *** е разделен на два самостоятелни урегулирани поземлени имота –
*** и УПИ XIII-540, съгласно представения проект, съставляващ неразделна
част от заповедта. Видно от приложената скица, новообразуваните имоти са с
площ, както следва: 1388 кв.м. за *** и 400 кв.м. за УПИ XIII-540. Процесната
сграда, предмет на делбата, попада в новообразувания имот ***.
Съгласно заключението по изготвената тройна съдебно-техническа и
оценителна експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира изцяло
по изложените по-горе съображения, пазарната стойност към настоящия
момент на новообразувания УПИ XIII-540, кв.48 по плана на ***, с площ от
400 кв.м., съгласно Заповед М 30-42/02.08.2021г. на кмета на Община
Аксаково, Варненска област, възлиза на 20 858 лева. Пазарната стойност към
настоящия момент на новообразувания ***, кв. 48 по плана на ***, с площ от
1388 кв.м., съгласно Заповед М 30-42/02.08.2021г. на кмета на Община
Аксаково, Варненска област, възлиза на 62 388 лева.
При така събраните във въззивното производство доказателства и с
оглед осъществената процедура по чл. 201 ЗУТ, въззивната инстанция счита,
че в случая съдебната делба на процесния УПИ следва да се извърши по реда
на чл. 353 от ГПК – чрез разпределяне на новообразуваните два *** и УПИ
XIII-540, без теглене на жребий. Това съответства както на волята на
съделителите, израз на която е и проведената процедура по чл. 201 ЗУТ, така
и на целта на делбата като способ за прекратяване на съсобствеността и
основният заложен в нея принцип – при възможност всеки от съделителите да
получи дял в натура (чл. 69 ЗН).
Доколкото след успешно приключилата процедура по реда на чл. 201
ЗУТ са налице два нови урегулирани поземлени имота, въззивната инстанция
намира за неподходящ определения от първоинстанционния съд способ за
извършване на делбата – чрез изнасяне на *** по плана на ***, на публична
продан. Наред с това, в случая съставянето на дялове и тегленето на жребий
би било много неудобно, тъй като, както бе посочено по-горе, в един от
дяловете, които биха били съставени, ще попада новообразувания ***, кв. 48
по плана на ***, с площ от 1388 кв.м., съгласно Заповед М 30-42/02.08.2021г.
на кмета на Община Аксаково, Варненска област, в който се намира
процесната двуетажна жилищна сграда с РЗП 120 кв.м., която предвид
основателната претенция по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК следва да бъде
6
възложена в общ дял на съделителите В. Х. З., Н. З. З., Т. З. З. и Х. З. З..
С оглед това съдът намира, че делбата следва да бъде извършена по
реда на чл. 353 от ГПК, като в общ дял на съделителите В. Х. З., Н. З. З., Т. З.
З. и Х. З. З., като наследници от коляното на З. Н. З. и съобразно изрично
направеното от тях искане в този смисъл, бъде поставен новообразуваният
***, кв. 48 по плана на ***, с площ от 1388 кв.м., съгласно Заповед М 30-
42/02.08.2021г. на кмета на Община Аксаково, Варненска област, на стойност
62 388 лева, а в дял на съделителката М. Н. И. следва да бъде поставен
новообразуваният УПИ XIII-540, кв.48 по плана на ***, с площ от 400 кв.м.,
съгласно Заповед М 30-42/02.08.2021г. на кмета на Община Аксаково, на
стойност 20 858 лева. В тази връзка съдът отчита и обстоятелството, че в
новообразувания *** попада процесната двуетажна жилищна сграда с РЗП
120 кв.м., която по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК следва да бъде възложена в общ
дял на съделителите В. Х. З., Н. З. З., Т. З. З. и Х. З. З., които живеят в тази
сграда (обстоятелство, което не е спорно между страните по делото) и
поддържат същата, съотв. и пространството около нея. За уравняване на дела
на всеки от съделителите В. Х. З., Н. З. З., Т. З. З. и Х. З. З. от допуснатия до
делба поземлен имот (по 591,25/2565 идеални части за всеки от тях), М. Н. И.
следва да заплати на всеки от тях сумата от по 3549,58 лева.
При изложените съображения обжалваното първоинстанционно
съдебно решение следва да бъде отменено в частта, в която делбата между
съделителите по отношение на процесните делбени имоти е извършена чрез
изнасяне на имотите на публична продан по реда на чл. 348 ГПК. Вместо
това, на осн. чл. 349, ал. 2 ГПК съсобствената двуетажна жилищна сграда с
РЗП 120 кв.м. следва да бъде поставена в общ дял на съделителите В. Х. З., Н.
З. З., Т. З. З. и Х. З. З., като същите бъдат осъдени всеки от тях, в шестмесечен
срок от влизане в сила на решението за възлагане, да заплати на М. Н. И.
парично уравнение на нейния дял от имота, а именно – сумата от по 744,75
лева, ведно със законната лихва върху присъденото уравнение, считано от
влизане в сила на решението за възлагане до окончателното изплащане на
сумите. Следва да бъде постановено и разпределяне по реда на чл. 353 от ГПК
на двата новообразувани от *** по плана на ***, по реда на чл. 201 ЗУТ
поземлени имота, като в общ дял на съделителите В. Х. З., Н. З. З., Т. З. З. и
Х. З. З., като наследници от коляното на З. Н. З. и съобразно изрично
направеното от тях искане в този смисъл, бъде поставен новообразуваният
***, кв. 48 по плана на ***, с площ от 1388 кв.м., съгласно Заповед М 30-
42/02.08.2021г. на кмета на Община Аксаково, Варненска област, а в дял на
съделителката М. Н. И. да бъде поставен новообразуваният УПИ XIII-540,
кв.48 по плана на ***, с площ от 400 кв.м., съгласно Заповед М 30-
42/02.08.2021г. на кмета на Община Аксаково, като последната се осъди да
заплати съответното уравнение на дела на всеки от останалите съделители –
сумата от по 3549,58 лева.
Относно предявената по реда на чл. 346 от ГПК претенция
настоящият съдебен състав намира следното:
С депозираната от М. Н. И. въззивна жалба вх. № 265189/10.09.2020г.
решението на РС – Варна е оспорено бланкетно в частта, с която
7
първоинстанционният съд е уважил предявените от съделителите В. Х. З., Н.
З. З., Т. З. З. и Х. З. З. претенции по сметки. В жалбата не са изложени
конкретни оплаквания, касаещи произнасянето на съда по така заявените
претенции, извън общата формулировка за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на решението. При проверка на
законосъобразността на акта в тази част и при липсата на конкретни
оплаквания в тази връзка настоящата въззивна инстанция намира, че
първоинстанционният съд не е нарушил императивни разпоредби на закона,
като сочените бланкетно от жалбоподателя пороци на решението в тази част
не са налице. Претенциите са своевременно заявени в законоустановения срок
по чл. 346 ГПК, доказателства за извършването на претендираните разходи за
запазване на имота са ангажирани по делото чрез заключението на вещото
лице Г. Г. по изготвената съдебно-техническа експертиза и разпита на
свидетелите И. С. К. и И. Н. Д., като възражения относно техния размер също
не са релевирани.
Предвид изложеното, първоинстанционният съдебен акт следва да бъде
потвърден в тази част.
По разноските:
С оглед изхода от спора, първоинстанционното решение следва да бъде
ревизирано и в частта за разноските.
Съгласно общото правило на чл. 355 ГПК страните заплащат разноските
съобразно стойността на дяловете им, като по присъединените искове в
делбеното производство разноските се определят по чл. 78 ГПК.
Предвид това и на осн. чл. 355 ГПК, вр. с чл. 8 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, М. Н. И. следва
да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на ВОС, държавна такса в размер на 504,71 лв., а всеки от съделителите В. Х.
З., Н. З. З., Т. З. З. и Х. З. З. – по 825,44 лева.
Върху уважения размер на предявената претенция по сметки, М. Н. И.
следва да бъде осъдена да заплати и държавна такса в размер на 51,75 лева,
определена на осн. чл. 10 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК.
На осн. чл. 355 ГПК, вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, М. Н. И. следва да бъде
осъдена да заплати на съделителите В. Х. З., Н. З. З., Т. З. З. и Х. З. З.
сторените общо от последните разноски за възнаграждение за вещо лице по
изготвената в първата инстанция съдебно-техническа експертиза във връзка с
претенцията по сметки, а именно – сумата от 250 лева, съобр. представения
списък по чл. 80 ГПК.
Съгласно трайната практика на ВКС, сторените от страните в делбеното
производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение на
упълномощения от тяхна страна адвокат, доколкото се явяват разноски,
направени във връзка със самото делбено производство и предвид особения
характер на последното, следва да се понесат от всяка страна за нейна сметка
така, както са направени. Действително във втората фаза на делбата
съделителите В. Х. З., Н. З. З., Т. З. З. и Х. З. З. са предявили претенции по
сметки по реда на чл. 346 ГПК, отговорността за разноските по които следва
8
да се определи по общото правило на чл. 78 ГПК, но доколкото в
представените по делото договори за правна защита и съдействие не е
посочено каква част от уговореното и платено адвокатско възнаграждение е за
защита по иска за делба и каква част по присъединения иск (договорите са с
предмет цялото производство по допускане и извършване на делбата), а в
производството не е повдигнат между страните спор за способа, чрез който
следва да се ликвидира съсобствеността между тях или квотите на същите, то
всеки съделител сам следва да понесе сторените от него разноски за адвокат.
На осн. чл. 355 от ГПК, съобразно стойността на дяловете им, всеки от
съделителите следва да заплати разноските, направени по иска за
прекратяване на съсобствеността. Съобразно представените списъци по чл. 80
ГПК, същите – за депозити за вещи лица по изготвените съдебно-технически
експертизи и тези, сторени във връзка с процедурата по чл. 201 ЗУТ, като
свързана именно с желания от страните способ за ликвидиране на
съсобствеността, са в общ размер на 2905 лева. В настоящия случай по-
голямата част от тези разходи (сумата от 2330 лева) са заплатени от
съделителите В. Х. З., Н. З. З., Т. З. З. и Х. З. З.. Съобразно стойността на
нейния дял, М. Н. И. дължи разноски в размер на 206,26 лева, съотв.
останалите съделители дължат общо такива в размер на 2698,74 лева (всеки
по 674,68 лева). С оглед на последното и на осн. чл. 355 от ГПК, всеки от
съделителите В. Х. З., Н. З. З., Т. З. З. и Х. З. З. следва да бъде осъден да
заплати на М. Н. И. сумата от по 92,18 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3736/06.08.2020г., постановено по гр.д. №
11889/2014г. по описа на PC – Варна, в частта, с която е извършена делбата
между съделителите В. Х. З. с ЕГН **********, Н. З. З. с ЕГН **********, Т.
З. З. с ЕГН **********, Х. З. З. с ЕГН ********** и М. Н. И. с ЕГН
**********, всички от ***, по отношение на следните недвижими имоти:
– недвижим имот, представляващ *** в кв. 48 по плана на ***, одобрен
със заповед № 9008 от 18.11.1966г. на председателя на ОНС – Варна, с площ
от 1750 кв.м., при граници: от две страни път и ***, ведно с изградените в
него навес с площ от 25 кв.м., намиращ се на югоизточната стена на къщата и
на югозападната граница на имота и стопанска постройка с площ от 25 кв.м.,
намираща се непосредствено до навеса на югоизток и на югозападната
граница на имота;
– двуетажна жилищна сграда с РЗП 120 кв.м., първият етаж на която
се състои от три стаи, коридор и баня, вторият етаж от три стаи, антре и
предверие, находяща се в северозападната част на *** по плана на ***,
одобрен със Заповед №9008 от 18.11.1996г. на председателя на ОНС – Варна,
с площ от 1750 кв.м., при граници: от две страни път и ***, чрез изнасяне на
имотите на публична продан по реда на чл. 348 ГПК, както и в частта за
9
разноските
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОСТАВЯ В ОБЩ ДЯЛ по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК на В. Х. З. с
ЕГН **********, Н. З. З. с ЕГН **********, Т. З. З. с ЕГН ********** и Х. З.
З. с ЕГН **********, всички от ***, допуснатия до делба недвижим имот,
представляващ двуетажна жилищна сграда с РЗП 120 кв.м., първият етаж на
която се състои от три стаи, коридор и баня, вторият етаж от три стаи, антре и
предверие, находяща се в северозападната част на *** по плана на ***,
одобрен със Заповед №9008 от 18.11.1996г. на председателя на ОНС – Варна,
с площ от 1750 кв.м., при граници: от две страни път и ***.
Пазарната цена на имота е 11 916 лева /единадесет хиляди деветстотин и
шестнадесет лева/.
ОСЪЖДА всеки от В. Х. З. с ЕГН **********, Н. З. З. с ЕГН
**********, Т. З. З. с ЕГН ********** и Х. З. З. с ЕГН **********, всички от
***, в шестмесечен срок от влизане в сила на настоящото решение ДА
ЗАПЛАТИ на М. Н. И. с ЕГН ********** от ***, за уравнение на дела й от
двуетажната жилищна сграда сумата от по 744,75 лева /седемстотин
четиридесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки/, ведно със
законната лихва върху присъденото уравнение, считано от влизане в сила на
решението за възлагане до окончателното изплащане на сумата.
УКАЗВА на съделителите В. Х. З. с ЕГН **********, Н. З. З. с ЕГН
**********, Т. З. З. с ЕГН ********** и Х. З. З. с ЕГН **********, всички от
***, че на осн. чл. 349, ал. 6 ГПК, ако уравнението на дяловете не бъде
изплатено в законния срок решението за възлагане се обезсилва по право и
имотът се изнася на публична продан.
РАЗПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 353 от ГПК, новообразуваните от
допуснатия до делба недвижим имот, представляващ *** по плана на ***,
одобрен със заповед № 9008 от 18.11.1966г. на председателя на ОНС – Варна,
с площ от 1750 кв.м., при граници: от две страни път и ***, ведно с
изградените в него навес с площ от 25 кв.м., намиращ се на югоизточната
стена на къщата и на югозападната граница на имота и стопанска постройка с
площ от 25 кв.м., намираща се непосредствено до навеса на югоизток и на
югозападната граница на имота, два дяла – два новообразувани след
проведена процедура по чл. 201 ЗУТ урегулирани поземлени имота, като:
ПОСТАВЯ В ОБЩ ДЯЛ на В. Х. З. с ЕГН **********, Н. З. З. с ЕГН
**********, Т. З. З. с ЕГН ********** и Х. З. З. с ЕГН **********, всички от
***, недвижим имот, представляващ новообразуван ***, кв. 48 по плана на
***, с площ от 1388 кв.м., съгласно представения проект за ПУП – ПРЗ (л.
106 от делото), съставляващ неразделна част от Заповед М 30-42/02.08.2021г.
на кмета на Община Аксаково, Варненска област.
Пазарната стойност на този дял – *** е в размер на 62 388 лева
/шестдесет и две хиляди триста осемдесет и осем лева.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на М. Н. И. с ЕГН ********** от ***, недвижим
имот, представляващ новообразуван УПИ XIII-540, кв.48 по плана на ***, с
площ от 400 кв.м., съгласно представения проект за ПУП – ПРЗ (л. 106 от
10
делото), съставляващ неразделна част от Заповед М 30-42/02.08.2021г. на
кмета на Община Аксаково, Варненска област.
Пазарната стойност на този дял – УПИ XIII-540 е в размер на 20 858
лева /двадесет хиляди осемстотин петдесет и осем лева/.
ОСЪЖДА М. Н. И. с ЕГН ********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ на всеки
от съделителите В. Х. З. с ЕГН **********, Н. З. З. с ЕГН **********, Т. З.
З. с ЕГН ********** и Х. З. З. с ЕГН **********, всички от ***, за уравнение
на дяловете им от разпределените с настоящото въззивно решение
новообразувани от допуснатия до делба недвижим имот, представляващ ***
по плана на ***, одобрен със заповед № 9008 от 18.11.1966г. на председателя
на ОНС – Варна, урегулирани поземлени имоти, сумата от по 3549,58 лева
/три хиляди петстотин четиридесет и девет лева и петдесет и осем
стотинки/.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3736/06.08.2020г., постановено по гр.д.
№ 11889/2014г. по описа на PC – Варна, в частта, с която М. Н. И., ЕГН
**********, от *** е осъдена да заплати на В. Х. З. с ЕГН **********, Н. З. З.
с ЕГН **********, Т. З. З. с ЕГН ********** и Х. З. З. с ЕГН **********,
всички от ***, следните суми, представляващи стойността на извършени от
последните необходими разноски в двуетажната жилищна сграда, предмет на
делбата, съобразно квотата на М. Н. И. в съсобствеността върху сградата, а
именно:
– по 375,00 лв. за всеки от В. Х. З., В. Х. З., Н. З. З., Т. З. З. и Х. З. З. за
извършена през 2014г. смяна на дограма на шест прозореца на втория етаж;
– по 125,00 лв. за всеки от В. Х. З., В. Х. З., Н. З. З., Т. З. З. и Х. З. З. за
извършен през 2010г. ремонт на южен скат на покрива;
– по 406,25 лв. за всеки от В. Х. З., В. Х. З., Н. З. З., Т. З. З. и Х. З. З. за
изграждане през 2014г. на помещение на входната площадка за втория етаж;
– по 43,75 лв. за всеки от В. Х. З., В. Х. З., Н. З. З., Т. З. З. и Х. З. З. за
извършен през 2012г. ремонт на носещите колони на голямата порта;
– по 343,75 лв. за всеки от В. Х. З., В. Х. З., Н. З. З., Т. З. З. и Х. З. З., за
полагане през 2012г. на плоча на първия етаж.
ОСЪЖДА М. Н. И. с ЕГН ********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Варна, сумата от
504,71 лева /петстотин и четири лева и седемдесет и една стотинки/ ,
представляваща държавна такса по извършване на делбата, но осн. чл. 355
ГПК, вр. с чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА В. Х. З. с ЕГН **********, Н. З. З. с ЕГН **********, Т. З.
З. с ЕГН ********** и Х. З. З. с ЕГН **********, всички от ***, всеки от тях
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен
съд – Варна, сумата от по 825,44 лева /осемстотин двадесет и пет лева и
четиридесет и четири стотинки/, представляваща държавна такса по
извършване на делбата, но осн. чл. 355 ГПК, вр. с чл. 8 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА М. Н. И. с ЕГН ********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Варна, сумата от
11
51,75 лева /петдесет и един лева и седемдесет и пет стотинки/ ,
представляваща държавна такса върху уважения размер на предявената
претенция по реда на чл. 346 от ГПК, определена на осн. чл. 10 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА М. Н. И. с ЕГН ********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ на В. Х.
З. с ЕГН **********, Н. З. З. с ЕГН **********, Т. З. З. с ЕГН ********** и
Х. З. З. с ЕГН **********, всички от ***, сумата от 250 лева /двеста и
петдесет лева/, представляваща сторени от последните разноски за
възнаграждение за вещо лице по изготвената в първата инстанция съдебно-
техническа експертиза във връзка с претенцията по реда на чл. 346 от ГПК, на
осн. чл. 355 ГПК, вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА В. Х. З. с ЕГН **********, Н. З. З. с ЕГН **********, Т. З.
З. с ЕГН ********** и Х. З. З. с ЕГН **********, всички от ***, всеки от тях
ДА ЗАПЛАТИ на М. Н. И. с ЕГН ********** от ***, сумата от по 92,18 лева
/деветдесет и два лева и осемнадесет стотинки/, представляваща сторени по
делото разноски във връзка с прекратяване на съсобствеността между
страните, на осн. чл. 355 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд
на Република България, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12