Решение по дело №1331/2018 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			03.06.2019г.
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	НО,III

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	05 март		2019

 

на                                                                                                           Година

Светла Пейчева

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Румяна Агонцева

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Н А Х		1331		2018

 

                                      дело №                                     по описа за                                   

 

 Производството е при условията на чл. 59 и сл. от ЗАНН.     

„Степс Фуутсокс юръп“ ЕООД, със седалище и адрес на управление -гр. Дупница, община Дупница, ул. „Неофит Рилски” № 42, представлявано от Корнелиус Хендрикус Николаас Ван Тиен- управител, действащо чрез пълномощника си Светлана Д., със съдебен адрес ***  обжалва Наказателно постановление № 10-0000792/03.09.2018 год.,изд. от Директора на Дирекция “Инспекция по труда”-гр. Кюстендил, с което на осн. чл. 416, ал.5 КТ за извършено нарушение на чл. 146, ал. 2 т.2 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 (хиляда и петстотин) лв. Развиват се подробни съображения за незаконосъобразността на атакуваното постановление и се иска отмяната му. Счита, че случаят е маловажен и моли да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Наказващият орган, чрез старши юрисконсулт Г.  оспорва жалбата и доводите за не законосъобразност на постановлението и моли същото да бъде потвърдено.

Съдът, след като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

На 05.06.2018 г. е съставен АУАН № 10-0000792 от Д.В., на длъжност гл. инспектор при ДИТ гр. Кюстендил,  в присъствието на свидетеля инж. Любомир М., като е описано, че при извършена проверка по работни места на 09.05.2018 г. и   по документи на 29.05.2018 г. на дружеството-жалбоподател, стопанисващо цех за опаковане на чорапи в гр. Дупница, ул. „Хемус“ № 13, е констатирано, че работодателят  е издал Заповед № 18-02-ИТ/20.04.2018 г. за извънреден труд на 23.04.3018 г. и 24.04.2018 г.  за времето от 16.30 ч. до 18.00 ч. и Заповед № 18-03-ИТ/24.04.2018 г. за полагане на извънреден труд на 25.04; 26.04 и 27.04.2018 г. за времето от 16.30 ч. до 18.00 ч., както и  работа на 28.04.2018  г. за времето от 08.00 до 14.30 ч. При така издадените заповеди за полагане на извънреден труд за времето от 23.04.2018 г. до 28.04.2018 г., което представлява шест последователни дни от една календарна седмица с 14 часа извънреден труд в рамките на една календарна седмица – 6 часа извънреден труд. „Степс Фуутсокс юръп“ ЕООД гр. Дупница, в качеството си на работодател е разпоредил и допуснал  за времето от 23.04.2018 г. до 28.04.2018 г. - шест последователни дни от една календарна седмица, работниците в цеха за опаковане на чорапи в гр. Дупница, ул. „Хемус“ № 13 да положат извънреден труд с продължителност 14 часа, с което е нарушил чл. 146, ал. 1 т. 2 от КТ. Иззети са като доказателство посочените два бр. заповеди, същите са приложени по административнонаказателната преписка.

АУАН е предявен на 06.06.2018 г. срещу подпис  на пълномощника на дружеството, като към момента на предявяване на АУАН не са написани възражения, не са дадени обяснения. Такива са постъпили в срокът предвиден в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, в което дружеството-жалбоподател е посочило, че нарушението е отстранено веднага и моли да бъде приложена разпоредбата на чл. 415в от КТ.

АНО не е възприел описани доводите в депозираното възражение и издал атакуваното НП, в което е възприел същата фактическа обстановка и правна квалификация, като е наложил имуществена санкция в предвидения от закона минимум.

В хода на съдебното следствие са събрани гласни доказателства, чрез разпита на  актосъставителя и свидетеля по акта, които потвърждават фактическата обстановка установен в АУАН. Допуснат е свидетел на дружеството –жалбоподател – св.  , която заявява, че дружеството е започнало работа на 01.03.2018 г., като работата се е състояла в експедиция на вече опаковани чорапи. Тъй като работата е била непозната за новоприетите работници, се оказало че почти цялата  изпратена продукция е била дефектна, поради което е трябвало в кратки срокове констатирания дефект да бъде отстранен в кротки срокове, което наложило полагането на извънреден труд, който бил заплатен на работниците, което обстоятелство е безспорно.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от цитираните писмени доказателства  и останалите писмени, представляващи част от административно-наказателната преписка.

Съобразявайки изложеното съдът счита, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от лице имащо правото на това, а по същество основателна , поради което атакуваното постановление следва да бъде отменено.

            АУАН и НП са издадени от оправомощени за това органи и в предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове, но при издаването на същите са допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на дружеството- жалбоподател. Съображенията за това са следните:

            Действително в нормата на чл.146, ал.2, т.2 от КТ е предвидена забрана за полагане на извънреден труд извън допустимите от работодателя стойности – 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица. В теорията и практиката няма спор, че законовата забрана за полагане на извънреден труд (чл. 143, ал. 2 от КТ) и императивните норми за максималната продължителност на извънредния труд (чл. 146 от КТ)- са норми в интерес на работника. Те са норми за закрила на труда на работника и целят да окажат на работодателя въздействие, така че той да се въздържа от неправомерно използване на труда на работника извън установеното редовно работно време. Затова санкцията за нарушаването им е - възникване на основание за налагане на административнонаказателна отговорност на работодателя за неспазване на трудовото законодателство.

Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна и определя както реквизитите на документа, който обективира наказателното постановление, така и неговото съдържание, което цели да гарантира правото на защита на наказаното лице и основните принципи за законоустановеност на нарушението и наказанието, за налагане на отделно наказание за всяко нарушение, за недопускане повторно наказание за същото деяние. Следователно ако изискванията за съдържание на правораздавателния акт не са спазени е налице неотстранимо накърняване на правото на защита на санкционираното лице, който порок винаги е основание за отмяна на наказателното постановление. Съгласно чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН е необходимо описание на нарушението, което трябва да съответства на правното обвинение т.е. на административно наказателната разпоредба. В случаите, в които тя е обща, е необходимо да се посочи нарушената норма и да се опишат всички факти, които се квалифицират правно под нейната хипотеза. Това означава не да се препише текста на правната норма, а да се впишат всички факти от обективната действителност, които сочат че диспозицията на тази норма не е изпълнена. В случая като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 146, ал.2, т.2 от КТ, за чието неспазване се налага наказание по общата разпоредба на чл. 414, ал.1 от същия кодекс. Нормата на чл. 146 от КТ установява максимален праг на извънредния труд за една календарна година, за един календарен месец, за една календарна седмица и за два последователни работни дни на един работник или служител.

Посоченото обстоятелство представлява нарушение на императивното изискване на чл. 42, т.4 от ЗАНН за описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено в АУАН, както и на изискването по чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН за посочване в НП на описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и на доказателствата, които го потвърждават. Нарушението на процесуалните правила е съществено, тъй като, от една страна, препятства правото на защита на наказаното лице, а от друга страна, препятства и съдебния контрол.

Съгласно чл. 146, ал.2, т. 2 от КТ само през една календарна седмица работника или служителя могат да положат по 6 часа дневен или 4 часа нощен труд. От тази хипотеза се извеждат фактите, които АНО трябва да опише, за да изпълни законовото изискване за пълно, точно и ясно описание на нарушението.

Обстоятелствената част на обжалваното НП не съдържа описание на релевантни факти, а само извода на наказващия орган за извършено нарушение на трудовото законодателство, при това базиран на издадени два броя заповеди. В случая е трябвало АНО не да цитира посочените документи, а да анализира и да опише подробно фактическата обстановка по трудовото правоотношение, кога и как са изчислени продължителността на извънредно положения труд, почивки, отпуски и др., не е посочено какво е установеното седмично работно време за този работник, съответно на кои факти и обстоятелства се основава то за прието от административнонаказващия орган.  Не са посочени колко работници в цеха за опаковане на чорапи има и всички ли които са имали сключен трудов договор са полагали извънреден труд, доколкото в цитираните заповеди е посочено да се вземе предварително съгласие  за полагането на извънреден труд от лицата, ползващи закрилата на чл. 147, ал. 1, т. 3,4,5 от КТ. НП не се съдържат данни за всички релевантни факти от състава на възприетото за извършено административно нарушение. Използваната от наказващия орган обща формулировка създава неяснота за какво се отнася твърдяното надвишение. Във всяка от тези хипотези е необходимо да се гарантира спазване на основния принцип за упражняване правото на защита, което е възможно само при прецизно описание на всеки от горепосочените съставомерни елементи. 

От друга страна следва да бъде отбелязано, че доказателствена тежест в административнонаказателното производство лежи на административнонаказващия орган. Освен цитираните и приложени заповеди, други доказателства не са приложени, като например книга за отчитане на извънредния труд или правилник за вътрешния трудов ред, от които да е видно, че работниците в цех за опаковане на чорапи (неопределено колко на брой), са положили описания в АУАН и НП извънреден труд.

В тази връзка настоящият съдебен състав, счита че са допуснати съществени формални нарушения при посочване на фактическите характеристики на административното обвинение, повдигнато на „Степс Фуутсокс юръп“ ЕООД, със седалище и адрес на управление -гр. Дупница, които обективно водят до ограничаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице, поради липсата на яснота защо поведението на дружеството-работодател е прието за административно нарушение по КТ от наказващия орган. С оглед характера на административните наказания като форма на държавна принуда по повод осъществено неправомерно поведение законодателят е предвидил строго формални процесуални правила за реализирането на административнонаказателната отговорност и всяко неспазване на изискванията за индивидуализация на извършеното нарушение опорочава НП. Установяването на такъв порок на НП предшества съдебната проверка дали в действителност са осъществени съставомерните факти и представлява абсолютно основание за отмяна на акта, с който се търси административнонаказателна отговорност.

Поради изложените съображения, съдът намира, че процесното НП е издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон, поради което същото е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. ІІІ-то от ЗАНН, Районен съд гр. Дупница

Р  Е  Ш  И  :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 10-0000792/03.09.2018 год.,изд. от Директора на Дирекция “Инспекция по труда”-гр. Кюстендил, с което на „Степс Фуутсокс юръп“ ЕООД, със седалище и адрес на управление -гр. Дупница, община Дупница, ул. „Неофит Рилски” № 42, представлявано от Корнелиус Хендрикус Николаас Ван Тиен- управител, действащо чрез пълномощника си Светлана Д., със съдебен адрес ***  е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 (хиляда и петстотин) лв. на осн. чл.416, ал.5 КТ за извършено нарушение на чл. 146, ал.2 т.2 от Кодекса на труда, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

  Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд гр. Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

 

 

 

                                                                      

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: