М О Т И В И
към присъда по НОХД № 5573/2014 г. на Районен съд гр.Варна
От Районна прокуратура-Варна срещу подсъдимия Д. Д.Р. са повдигнати обвинения: по чл.206 ал.6 вр. ал.1 от НК - за това че на 15.10.2010г.
в местност „Ален мак" гр.Варна противозаконно
присвоил чужда движима вещ, машина за полагане на бяла мазилка PFTG4
-собственост на „Стройгруп 2000" ЕООД с управител Н.П.И. на стойност 1
780лв., която владеел, като присвоеното имущество е върнато да приключване на
съдебното следствие в първоинстанционния съд; и
по чл.209 ал. 1 от НК - за това, че на 15.10.2010. в гр.Аксаково, обл.Варна, с цел да
набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у Х.А.К. за
това* че машина за полагане на бяла мазилка PFTG4 е собственост на Джунеид Д.Р.,
и с това причинил на Х.А.К. имотна вреда в размер на 3000лв.
Представителят на прокуратурата поддържа
изцяло обвиненията като излага аргументи за доказаността им. Пледира за ефективно наказание „лишаване от
свобода” около средния размер за първото престъпление и
около и над минимума – за второто, както и за привеждане в изпълнение на предходно
наказание, тъй като настоящите деяния са извършени в изпитателния срок за
който то е било отложено
Защитникът на подсъдимия
пледира за минимални
наказания, а в условия на евентуалност и за оправдаването му по повдигнатите
обвинения. Излага мотиви,
че действията му за разпореждане с машината са резултат
на необходимостта да се разплати
с работниците на строителния
обект.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Към м. октомври 2010 г. свид.Н.П.И. бил управител на
„Стройгруп 2000" ЕООД, а заедно с брат си свид.И.И. имали и други фирми
развиващи сходни дейности. Дейността на „Стройгруп 2000" ЕООД била
свързана със строителни и довършителни работи на жилищни обекти. За тази
дейност през м. март 2010 г. свид.И. купил машина за полагане на бяла мазилка PFT
G4 на стойност 2000лв. Тази покупка била оформена с фактура №46/25.03.2010 г.
Машината представлявала количка с четири колела, електромотор и компресор.
От месец
август 2010 г. свид.Н.И. наел на работа подс.Д. Р., който имал нужната
квалификация и за работа с машината. Подсъдимият Р. не бил нает по трудово
правоотношение и нямал сключен трудов договор с дружеството на свид.Н.И..
Независимо от това подс.Р. намирал работници за обектите на свид. Н.И. и
работел с тях като бригадир. По този
начин през м. октомври с подс.Р. работили няколко души, между които С.М., Д.Х.
и К.К.. Плащането на възнагражденията им ставало чрез
подс. Д. Р., който редовно ги получавал от свид. И.. Един от последните
обекти приети за довършване от свид.Н.И. ***. На този обект било необходимо да
се полага вътрешна, т.нар. бяла мазилка, като за целта свид.Н.И. предоставил на
подс.Р. машината PFT G4, за работа, а
останалите работници извършвали други довършителни дейности.
Тъй като
в този период подс.Р. имал нужда от пари, решил да отчужди машината, като я
обяви за продажба, използвайки обстоятелството, че свид.Н.И. поради големия
обем от работа не упражнявал контрол на обекта. По същото време свид.Х.К.,
занимаващ се с довършителни ремонтни дейности по полагане на мазилки, работил в
строителен обект в гр.Аксаково . Свид.К. работил с подобна машина, но тъй като
му трябвала друга, за да може да поеме работа на повече обекти той обявил пред
други лица, че търси да купи машина за
бяла мазилка. Преди това разговарял със свид.С.Ц., който бил собственик на
оказионна къща, стопанисвана от фирмата му „Пестея" ЕООД. Двамата били
приятели и свид.Ц. се съгласил да даде в заем парична сума, чрез която свид.
Хюсеинов да купи търсената от него машина. След като получил принципното му
съгласие последният, чрез свой познат се свързал по телефона с подс.Р.. Тъй
като машината, с която работил подсъдимия била на обекта в местност „Ален
мак" на гр.Варна двамата се уговорили свид.К. да дойде на това място, за
да извърши оглед. На 15.10.2010г., свид. К. отишъл с автомобил управляван от
свид.Ц. на обекта, на който работел подсъдимия. Огледали машината, която била
същата според уговореното - PFT G4 за
полагане на бяла мазилка. В хода на разговора подс.Р. обяснил на свид.К., че тя
била негова собственост, продавал я за 3000 лв., и можел дори да я достави със
собствен транспорт на обекта, където работил свид.К.. Същия ден уговорката била
изпълнена - машината била натоварена в микробус, с който била транспортирана до строителния обект в
гр.Аксаково. Този ден там работил свид.С.Б., който видял машината, която била
изпробвана на място дали е в изправност. Свид.Б. разбрал, че тя е доставена от
собственика й. На място свид.К., платил на подс.Р. исканата сума от 3000лв.,
като голяма част от нея взел на заем по устна договорка от свид. Ст.Ц.. За това
и последният съставил приемно - предавателен протокол, който подс. Р. обещал да подпише на другия ден, след като донесе документите
за собственост, но не го сторил. В протокола свид.Ц. вписал данните от личната
карта на подс.Р., които той лично му
предоставил. Машината останала в обекта довършван от свид.К., който започнал да
я използва по предназначение.
На
26.10.2010 г. свид.Н.И. решил да премести машината на нов обект и отивайки на
този в местност «Ален мак» видял, че я няма. Тъй като само подс.Р. я ползвал,
той се свързал с него по телефона и получил отговор, че я е взел за работа на
други обекти, намиращи се в гр.Аксаково. Разбирайки това И. веднага му
разпоредил да я вземе оттам и да я върне. Подсъдимият привидно се съгласил,
като уговорката била това да стане на следващия ден - 27.10.2010г., но при
последващ разговор започнал да обяснява, че това няма да може да стане. Като
разбрал това свид.Н.И. решил веднага да се срещне с подсъдимия Р.. Заедно с него и още няколко лица
отишли на обекта, посочен от подсъдимия. Там нямало никой и подсъдимият Р.
успял да влезе в сградата, а с
придружаващите го извадил машината
и я предал на свид.И.. По това време свид.Х.Д. - отговарящ за работата
на обекта в гр.Аксаково от страна на инвеститора, поради задачи от служебен
характер излязъл от него около 09,30ч. Връщайки се по-късно около 15,00ч. той
установил, че машината липсва, а в
обекта било проникнато през поставената оградна мрежа. Предположил, че същата
може би е открадната и се свързал по телефона със свид.К. с въпрос дали я
ползва в момента на друго място. Свид.К. му отговорил отрицателно и двамата се
разбрали той веднага да отиде там. След като се изяснило, че действително
машината не е преместена другаде свид.К. подал оплакване в полицейското
управление.
От заключението на оценителната
експертиза се установява,
че стойността на
инкриминираната вещ е 1780 лв.
От справката за съдимест се установява, че подсъдимия е освобождаван от наказателна отговорност с приложение на чл.78а от НК и осъждан по нохд № 502/2008 г. на РС-Свиленград
за престъпление по чл.194 от НК, като
изпълнението на наложеното
наказание е отложено с изпитателен срок.
Тази фактическа обстановка съдът прие за установена
от показанията на свидетелите
Ник.И., Х.К., Ст.Ц., Хр.Д., С.Б. и Ив.И. дадени пред съда, както и тези на същите свидетели, приобщени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1
и т.2 от НПК, заключението на СОЕ и другите писмени доказателства по делото.
Свидетелските показания като цяло очертават безпротиворечиво фактологията изложена по-горе в мотивите. Съдът не намери основание да
подложи на съмнение тяхната
достоверност. Взаимно допълващи
се са показанията на свидетелите Х.К. и Ст.Ц. относно заемането
на пари от втория
на първия / с устна договорка/ и причините за съставяне
на приемно-предавателния протокол от
Ц. и неподписването му от подсъдимия. Показанията на свидетелите Н.И. и И.И. категорично опровергават тезата,
че поради невъзможност да платят на
работниците, са дали съгласие
подсъдимият Р. да продаде
процесната машина, за да се разплати. Допълнителен аргумент за този извод е и факта, че
тези свидетели са установили
липсата й при посещение на обекта и веднага
са поискали от подсъдимия да я
намери. Мотив той да предприеме действия, за да я върне е било предупреждението, че ще пуснат жалба в
полицията. Показанията на свид.Х.К., на свой ред дават
яснота за начина, по който
се е свързал с подсъдимия -
след като узнал, че той предлага нужната му машина, а при срещата между тях заявил че
е негова.
Съдът кредитира изцяло
заключението на оценителната
експертиза като компетентно
и обективно.
Що се отнася до писмените доказателства съдът възприе като относими
за установяване на собствеността
и разпореждането с процесната
машина за полагане на бяла мазилка – фактура №
46/25.03.2010 г. и приемно
предавателния протокол № 24 /15.10.2010 г.
След преценка на всички
доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл. 14
от НПК - поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът счете, че
обвинението срещу подсъдимия е доказано, тъй като той е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпления по чл.206
ал.6 вр.
ал.1 от НК и по чл.209 ал.1 от НК.
От обективна страна изпълнителното
деяние на първото е осъществено чрез действие- подсъдимият Р. се е разпоредил /като е продал/ процесната машина
за полагане на бяла
мазилка, принадлежала на дружеството, в което собственик е свид. Н.И.. В случая той е имал
регламентиран достъп
до тази вещ,
на основание устна договореност
с този свидетел да я използва на строителния обект, поет от същото дружество. Именно по силата
на това неформално споразумение той е осъществявал фактическото положение на владение.
Изпълнителното деяние на второто престъпление е осъществено също чрез действие: подсъдимият
Д. Р. е казал на свид. Х.К., че вещта която му предлага
за продажба е негова лична, а в присъствие на свид. Ст.Ц. е предоставил личните си данни за вписване в приемно- предавателен прокол. Създавайки невярна представа относно собствеността на вещта той е мотивирал свид. К. да му
даде сумата от 3000 лева. Целта
на това въвеждане в
заблуждение е била подсъдимият Р. да набави за себе си имотна облага, което реално е осъществено с получаване на парите
от свидетеля, на който обаче
е била нанесена вреда.
От субективна
страна престъпленията са извършени с пряк умисъл - подсъдимият се е разпоредил / като е продал/ с машината за полагане на бяла мазилка, която била в негово владение, но не и негова собственост, на лице което е въвел в заблуждение / свид. К./,
че е собственик
на същата вещ, срещу което получил пари в размер на 3000 лева
.
От значение за квалификацията по
чл.206 ал.6 от НК е факта, че още в хода
на досъдебното производство / т.е. преди
приключване на съд. следствие в първоинстанционния съд/ инкриминираната вещ
била върната от подсъдимия на собственика.
Субект на престъпленията
е вменяемо, пълнолетно, осъждано
физическо лице.
При изложените по-горе мотиви съдът не възприе тезата на защитника за недоказаност
на обвиненията и за
някаква хипотетична съучастническа дейност с неустановени лица, респ. за оправдаване
на подсъдимия.
За да наложи наказания съгласно чл.54 от НК съдът съобрази: обществената опасност на деянията, която определя като висока, предвид
обекта на престъпно посегателство , начина и подбудите за извършването им – изцяло користни. На следващо място с оглед факта, че престъпленията са извършени след като вече е бил осъждан за друго престъпление против собствеността прецени, че обществената му опасност също
е висока. Като смекчаващи отговорността му обстоятелства съдът прие сравнително младата възраст към момента на извършване на деянията и факта на
връщане на вещта и възстановяване на получената при продажбата й сума на лицата от които е била присвоена и продадена.
За това съдът наложи на подсъдимия Д. Р. наказания при превес
на отегчаващите отговорността
обстоятелства, съобразно предвидените размери на наказанието «лишаване от свобода» в санкционната
част на нормите на чл.206 ал.6 вр. ал.1 от НК и чл.209 ал.1 от НК, а именно «лишаване
от свобода», за срок от една година за първото престъпление и една година и осем месеца за второто. Съдът определи тези наказания да бъдат изтърпяни в затвор при строг режим на осн. чл.60 ал.1 и
чл.61 т.2 от ЗИНЗС.
Тъй като двете престъпления са
извършени в условията на идеална съвкупност съдът приложи нормата на чл.23 ал.1 от НК и наложи на подсъдимия Д. Р. най-тежкото
от така определените две наказания
– „лишаване от свобода» за срок от една година и осем месеца. С оглед спецификата на извършване на настоящите престъпления
и предходната съдимост на Р., съдът прецени, че постигането на целите на специалната
и генерална
превенция на наказанието, визирани
в чл.36 от НК, би се осъществила
само и единствено,
чрез изолиране на осъдения
от обществото в място за лишаване от свобода, като съобразно изискванията на чл. 60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС определи това да стане в
затвор при първоначален строг режим
.
Престъпленията за които
Дж.Р. е признат за виновен по настоящото дело, са извършени в изпитателния срок
определен с присъдата по НОХД № 502/2008
г. на РС-Свиленград. Поради това на осн. чл.68 ал.1 от НК, съдът приведе в изпълнение определеното с него
наказание „лишаване от свобода” за срок от
една година, което на осн. чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС определи да
бъде изтърпяно при първоначален строг
режим в условията на затвор.
При този изход на делото – подсъдимият е признат за виновен и съобразно разпоредбата на чл.189
ал.3 от НПК съдът възложи съдебните и деловодни разноски в тежест на осъденото лице.
По изложените съображения,
съдът постанови присъдата
си.
СЪДИЯ: