РЕШЕНИЕ
№ IV- 109
16.06.2020 г., гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в открито
заседание на първи юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
при секретаря Ваня Димитрова, като разгледа докладваното
от младши съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 616 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление;
гр. Пловдив, ул. „Христо Данов” № 37, чрез юрисконсулт Кристиян Николов – с
пълномощно по делото (л. 6), срещу Решение № 3811 от 31.12.2019 г. по гр. д. 4204/2019
г. на Районен съд – Бургас, с което е прието за установено по отношение на въззивното
дружество, че „Бест френд“ ООД – гр. Бургас, с ЕИК *********, не му дължи
сумата от 2 699, 85 лева –
едностранно начислена без основание корекция на сметка за електроенергия за
периода 07.12.2016г. – 15.02.2017г. съгласно фактури № **********/13.02.2019
г., № **********/14.02.2019 г. и № **********/14.02.2019 г. за обект с
клиентски № **********.
Във
въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно,
необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния
закон. Навеждат се оплаквания, че съдът неправилно е достигнал до извод, че
поради недоказване вината на клиента не е осъществен фактическият състав за
едностранно коригиране сметката на клиента. Посочено е, че сумата не е
допълнително начислена по реда на ПИКЕЕ, каквито твърдения е навел ищецът, а
представлява сума за редовно използваната електрическа енергия и мрежови услуги
в обекта на клиента. Поддържа се, че ищецът не е изпълнил свое основно
задължение чл. 11, т. 1 от ОУ на ЕВН ЕС, като не е заплатил реално доставеното
до имота му количество ел. енергия, което е правилно остойностено.
Въззивникът моли съда да отмени изцяло обжалваното
решение и да постанови ново решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск.
Претендира за присъждане на разноските, сторени пред двете инстанции. При
евентуално потвърждаване на решението прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен
акт, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен
представител легитимирано лице, което има правен интерес да го обжалва, и
съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл.
261, т. 1 и 4 ГПК, поради което е
процесуално допустима.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемото дружество „Бест
френд“ ООД чрез адвокат Л.Ч. – с пълномощно по делото на л. 21. Твърди се, че
за периода 07.12.2016 г. - 15.02.2017 г. въззивното дружество не е било титуляр
на партидата за процесния обект и не го е ползвало, получило е държането на
07.06.2017 г. а за процесните суми отговаря предишният титуляр – Х.Х.. Излагат
се съображения, че ответникът е признал, че е извършил корекция на сметките на
въззиваемото дружество за минал период и че не е налице посоченото в отговора
на исковата молба основание на дължимост на процесните суми. Поддържа се, че към датата на издаване на корекционните фактури ПИКЕЕ са отменени,
поради което корекциите са незаконосъобразни. Посочено е, че корекциите са
извършени по ОУ на монополиста, които са незаконосъобразни. Излагат се доводи,
че не е налице неточно измерване, поради което не е налице основната
предпоставка за извършване на корекция. Навеждат се съображения, че към датите
на издаване на фактурите ЗЕ не позволява извършване на корекция при
установяване на „енергия, за която има измерени показания в невизуализиран
регистър“ на електромера; че третото лице - оператор на мрежата отговаря за вредите, причинени от
неизправността на собствения му електромер, че не е налице „повреда неточна
работа на тарифен превключвател“ по см. на чл. 49, ал. 1 ПИКЕЕ и чл. 54 ал. 4
ОУ; че корекцията не е извършена по цените, определени в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ.
Въззиваемото дружество моли съда да потвърди обжалваното
решение. Прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Претендира за
присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:
Производството
пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на „Бест френд“ ООД
против „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД за приемане за установено, че ищецът
не дължи на ответника сумата от 2 699, 85 лева, представляваща едностранно
начислена без основание корекция на сметка за електроенергия за периода
07.12.2016г. – 15.02.2017г. съгласно фактури № **********/13.02.2019 г., №
**********/14.02.2019 г. и № **********/14.02.2019 г. за обект с клиентски №
**********. В исковата молба са изложени съображения, че ищецът не дължи
процесната сумата, тъй като: през процесния период не е потребил ел. енергия на
посочените във фактурите стойност; процесните количества ел. енергия обективно
не могат да преминат през електромера; нормите на чл. 47 – чл. 51 ПИКЕЕ са
незаконосъобразни; ПИКЕЕ са отменени преди датата на корекцията; не е спазен
изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ; процесният електромер е метрологично
негодно СТИ; проверката по ПИКЕЕ е извършена с метрологично негоден еталонен
уред; констативният протокол не е породил правните последици по чл. 47 и сл.
ПИКЕЕ.
Предявен
е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК. В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество
е депозирало писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Твърди, че
оспорваното задължение не е допълнително начислено по реда на ПИКЕЕ, а
представлява дължима цена за редовно използвана електрическа енергия и мрежови
услуги в обект на клиента за периода 07.12.2016г. – 15.02.2017г. Сочи, че при
надлежна метрологична експертиза на електромера на ищеца установена манипулация
на средството за техническо измерване, в резултат на която в интервала 17,00 –
09,00 часа електромерът не отчита електроенергия. Установена е разлика от 13
832 кВ/ч между отчетената сумарна енергия /1.8.0./ и първа и втора тарифа
/1.8.1. и 1.8.2./, като използваното количество електроенергия е запаметено в
паметта на електромера. Посочва, че ищецът се е идентифицирал като клиент на
ответното дружество с подаване на заявление-декларация за започване на продажба
на ел. енергия от 07.06.2017 г., но е наемател на процесния обект от 15.05.2016
г. Счита, че процесната сума е начислена правомерно като задължение на ищеца на
валидно правно основание – чл. 98а от ЗЕ, чл. 7, т. 1, чл. 11, т. 1 от публично
известните общи условия на ответното дружество и чл. 42 и чл. 43, ал. 1 от
общите условия на „Електроразпределение Юг“ ЕАД.
Съобразно
чл. 143, ал. 2 ГПК ищецът е уточнил и допълнил исковата молба, като е посочил,
че през процесния период титуляр на партидата за процесния обект е било друго
лице – Х.Х., а ищцовото дружество е титуляр на партидата от 07.06.2017 г. и не
е получавало държането на имота преди това.
По
делото е представен нотариален акт от 25.08.2004 г., обективиращ договор за
покупко-продажба, по силата който Х.К.Х. и Т.К.Х. са придобили правото на
собственост върху недвижим имот, находящ се в ***.
Приложен
е и договор за наем от 15.06.2016 г., по силата на който Х.К.Х. и Т.К.Х. са
предоставили на ищцовото дружество „Бест френд“ ООД за временно и възмездно
ползване недвижим имот, представляващ кафе-аперитив, с адрес: ***. По делото не
е представен подписан между страните по договора протокол за предаване на
наетото помещение.
Приложени
са декларации на Х.К.Х. от 07.06.2017 г. и на Т.К.Х. от 27.06.2017 г., с които
наемодателите дават съгласието си „Бест френд“ ООД да придобие качеството на
клиент на електрическа енергия по смисъла на Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД за
обект с ИТН 2950285, находящ се в ***. Със заявление-декларация за започване на
продажба на електрическа енергия от 07.06.2017 г. органният представител на
„Бест френд“ ООД е заявил желанието си да получава електрическа енергия за
обект с ИТН 2950285, находящ се в ***, като е получил клиентски номер
**********.
На
15.02.2017 г. електромер с № 62690313, който измерва количеството ел. енергия
за обект с ИТН 2950285, находящ се в ***, клиентски номер **********, е бил
демонтиран и изпратен за експертизна проверка в БИМ, за което е съставен
констативен протокол за проверка и подмяна на СТИ № 333320, подписан от двамата
служители на ЕР ЮГ, извършили проверката, и от А.М. – представител на ищцовото
дружество.
С констативен протокол от метрологична
експертиза на СТИ № 748/31.08.2018 г. е констатирано, че електромер с № 62690313
е с променена тарифната таблица по часови зони: от 09:00 ч. до 17:00 ч. отчита
по дневна тарифа Т2, а след 17:00 ч. не отчита електроенергия на нито една от
двете тарифи Т1 и Т2. Посочено е още, че при сравняване на стойностите на
трите тарифи се констатира разлика от 13 832 кВт/ч между сумарната и първа и
втора тарифи, в резултат от което електромерът е отчел с 13 832 кВт/ч по-малко
от реално консумираната енергия.
На 07.02.2019
г. е изготвена справка за коригиране на сметката за електроенергия на ищеца за
неотчетена и нефактурирана ел. енергия за периода 07.12.2016 г. до 15.02.2017
г.– общо 13 832 кВт/ч на стойност 2699,
84 лева.
Ответното
дружество е издало на ищеца фактури № **********/13.02.2019 г. за отчетен
период от 07.12.2016 г. до 25.12.2016 г., № **********/14.02.2019 г. за януари
2017 г. и № **********/14.02.2019 г. за февруари 2017 г. на обща стойност 2
699, 85 лева. По делото са представени и фактури с № **********/31.12.2016 г.
за декември 2016 г., № **********/31.01.2017 г. за януари 2017 г. и №
**********/28.02.2017 г. за февруари 2017 г. на обща стойност 3 705, 16 лева,
издадени от ответното дружество на лицето Христо Колев Христов с клиентски
номер **********.
На
23.02.2019 г. ответното дружество е изготвило писмо до ищеца, че електромер с №
62690313 е с манипулирана тарифна таблица, поради което му е начислена
допълнително ел. енергия на стойност 2 699, 85 лева и на основание чл. 115, ал.
1 ЗДДС е направено преизчисление на фактурите за доставка на ел. енергия и
мрежови услуги за периода от 07.12.2016 г. до 15.02.2017 г.
По
делото е прието неоспорено заключение на вещото лице по извършената комбинирана
съдебно-техническа и икономическа експертиза, което съдът кредитира като
обосновано и компетентно изготвено. От него се установява, че за периода от 07.12.2016 г. до 15.02.2017 г. до
18.04.2017 г. в резултат от софтуерно въздействие върху електромера в обекта на
ищеца реално са доставени, но не
са отчетени 13 832 кВт/ч електроенергия на стойност 2 699, 85 лева.
За да
уважи предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, първоинстанционният
съд е приел, че в ОУ на ЕВН ЕС не се съдържа изрично регламентиране на реда, по
който следва да бъде уведомен клиента за извършването на едностранна корекция
на сметката, поради което липсва законово основание за извършената корекция.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка и на основание чл. 235, ал. 2 ГПК съдът намира от правна страна следното:
На
основание чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът
намира, че обжалваното решение е валидно
и допустимо, а по наведените с въззивната жалба оплаквания за
неправилност приема следното:
За
уважаването на предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК е необходимо да се установи, че ищецът не дължи процесната сума на
ответника. Ищецът следва да установи наличието на правен интерес от търсената
защита. Ответникът, от своя страна, следва да установи при условията на пълно и
главно доказване твърдяното от него основание за дължимост на процесната сума.
Спорно
по делото е обстоятелството дали е налице посоченото в отговора на исковата
молба основание за дължимост на процесната сума – чл. 98а от ЗЕ вр. чл. 7, т. 1
и чл. 11, т. 1 от Общите условия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД вр.
чл. 42 и чл. 43, ал. 1 от Общите условия на „Електроразпределение Юг“ ЕАД.
Съгласно
чл. 98а, ал. 1 вр. ал. 3 и ал. 4 от Закона за енергетиката (ЗЕ) крайният
снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия,
които се публикуват най-малко в един централен и един местен всекидневник и
влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН
България Електроснабдяване” EАД (ОУ на ЕВН ЕС), одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013
от 10.05.2008 г., и Общите условия на договорите за пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България
Електроразпределение” АД (ОУ на ЕВН ЕР), одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-014 от
10.05.2008 г., са влезли в сила и уреждат отношенията между енергийните
предприятия и абонатите им при продажбата и доставката на електрическа енергия.
Съгласно чл. 11, т. 1 от ОУ на ЕВН ЕС клиентът се задължава да заплаща
стойността на използваната в обекта електрическа енергия в сроковете и по
начина, определени в тези ОУ. Клаузата на чл. 42 от ОУ на ЕВН ЕР предвижда, че
клиентът заплаща изчислената сума за пренос по електроразпределителната мрежа и
мрежови услуги на „ЕВН България Електроснабдяване” АД.
Спорно
по делото е обстоятелството дали ищецът е имал качеството на клиент на ответното
дружество за процесния период от 07.12.2016 г. до 15.02.2017 г. Съгласно чл. 6,
ал. 2 от ОУ на ЕВН ЕС правата и задълженията на Клиента може да се упражняват и
от друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на
ползване на имота е заявил своето изрично писмено съгласие пред ЕВН ЕС или пред
нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да бъде потребител на
електрическа енергия в неговия имот за определен срок. По делото се установява,
че процесният обект с ИТН 2950285, находящ се в ***, е собственост на Х.К.Х. и
Т.К.Х., които са го предоставили за ползване на ищцовото дружество с договор за
наем от 15.06.2016 г. С декларации от 07.06.2017 г. и 27.06.2017 г. наемодателите с клиентски номер ********** са
дали пред ответното дружество съгласието си ищецът да придобие качеството на
клиент на електрическа енергия за процесния обект. Със заявление-декларация за
започване на продажба на електрическа енергия от 07.06.2017 г. органният
представител на ищеца е заявил желанието си да получава електрическа енергия за
процесния обект, като е получил клиентски номер **********. Едва от този момент
ищцовото дружество е придобило качеството на клиент на ответника с произтичащите
от това задължения. Датата на сключване на договора за наем – 15.06.2016 г., не
е меродавна, тъй като наемното правоотношение само по себе си не води до
прехвърляне на правата и задълженията по договора за продажба на електрическа
енергия върху наемателя. Наемодателят има право, но не и задължение да
прехвърли на наемателя титулярството на партидата към ответното дружество. Въз
основа на изложеното съдът намира, че за процесния исков период от 07.12.2016
г. до 15.02.2017 г. ищецът не е имал качеството на клиент на ответното
дружество, поради което за него не са се породили задълженията на клиент,
произтичащи от клаузите на чл. 11, т. 1 от ОУ на ЕВН ЕС и чл. 42 от ОУ на ЕВН
ЕР. Ето защо не е налице твърдяното от ответника основание за дължимост на
процесните суми от ищеца.
С оглед
на гореизложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК се явява основателен. Поради съвпадане на крайните изводи на двете
съдебни инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК въззиваемото
дружество има право да му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция
разноски за адвокатско възнаграждение съобразно направеното искане и
представените доказателства. Като взе предвид фактическата и правна сложност на
делото, съдът намира за основателно направеното от въззивната дирекция
възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ето защо претендираното от
въззиваемия адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева следва да бъде
намалено на 310 лева с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Изм.
Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от
15.05.2020 г.), действаща към момента на приключване на устните състезания пред
въззивната инстанция.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване, поради което е окончателно.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3811 от
31.12.2019 г. по гр. д. 4204/2019 г. на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” EАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Данов”
№ 37, на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК да заплати на „Бест френд“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. „П. Р. Славейков“, бл. 170,
ет. 4, ап. 12, представлявано от управителя Андрей Митев, сумата от 310, 00 лева, представляваща сторени по
делото разноски пред въззивната инстанция.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ.
1. 2.