Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 29.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на двадесети ноември
през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир
Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Марина Гюрова
при секретаря Илияна Коцева,
като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №2953
по описа за 2019
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №35547 от
19.06.2018 год., поправено с решение №43548 от 10.09.2018г., постановено по
гр.дело №5665/2016г. по описа на СРС, ГО, 165 с-в, е признато за установено по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.”ЕАД срещу Е.Ж.К. искове с
правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.149 ЗЕ и с правно основание чл.86,
ал.1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца сумите 5,74 лева– главница за доставена
топлинна енергия за периода от м.12.2012 год. до м.04.2014 год. за топлоснабден
имот, находящ се в гр.София, бул.“*******, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.дело №50139/2015 год. по описа на СРС, ГО, 37 с-в–
21.08.2015 год., до окончателното й изплащане, сумата от 1,40 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.01.2013 год.
до 13.08.2015 год., като искът с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.149
ЗЕ е отхвърлен за разликата над 5,74 лева до пълния предявен размер 1024,54, а
искът с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над 1,40
лева до пълния предявен размер от 198,29 лева и ответникът е осъден да заплати
на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК направените разноски в исковото и
заповедното производство в общ размер 5,22лв., съразмерно на уважената част от
исковете, а ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 397,60 лева
разноски в исковото производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Срещу решението в
отхвърлителната му част е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца. Жалбоподателят поддържа, че съдът не е следвало да
кредитира изцяло заключенията на вещите лица по СТЕ и ССЕ, а да постанови
решение въз основа на представените по делото месечни и изравнителни сметки. Ето
защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете-
уважени изцяло. Претендира разноски.
В подадения в
срок отговор ответникът оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди, че
решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и моли да бъде
потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение
във въззивната инстанция.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са за
разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.150 ЗЕ и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
От неоспореното от страните заключение на вещото лице по
допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК с оглед останалите
данни по делото следва да бъде кредитирано, се установява че е налице
съществено разминаване в данните за пълните и коригирани отопляеми обеми на
абонатите в процесната сграда, отразени в изравнителните сметки на ответницата,
представените данни от отдел „Дялово разпределение“ на ищеца и протокола от
заснемането на 24.09.2014г. съставен от служители на ищеца, вследствие на което
няма възможност вещото лице да потвърди количеството разпределена топлоенергия
от сградна инсталация и отопление на имота на ответницата. При това положение и
предвид установеното съществено противоречие между представените от ищеца
писмени доказателства относно количеството топлоенергия, предявеният иск се
явява недоказан по размер в частта, в която правилно е отхвърлен от
първоинстанционния съд.
Ето защо
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС –
потвърдено в обжалваната му част, като правилно.
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски, а на ответника по жалбата следва
да се присъди заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство във въззивната инстанция в размер на 400 лева, съобразно
представения с отговора на въззивната жалба договор за правна защита и
съдействие и списък по чл.80 от ГПК.
На основание
чл.280, ал.3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№35547 от 19.06.2018 год., поправено с решение №43548 от 10.09.2018г.,
постановено по гр.дело №5665/2016г. по описа на СРС, ГО, 165 с-в в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „Т.С.”ЕАД с ЕИК********* да заплати на Е.Ж.К. с ЕГН**********
сумата от 400 лева (четиристотин лева)- разноски за адвокатско възнаграждение
във въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/