МОТИВИ към присъда №……/21.07.2015г. постановена по НОХд № 303/2015г.
по описа на БСлРС
Районна
прокуратура гр.Б.С. е повдигнала обвинение против Д.А.Т.,***,
за това, че на неустановена дата през месец ноември – месец декември 2014г. в гр.Б.С.,
обл.В. е отнел от владението на П.Ц.П. *** 1 бр.часовник марка «Слава», 1 бр.
центробежна водна помпа «Вида» и 1бр. удължител ШВПС 3х1.5 кв.мм, всичко на
обща стойност 137,85 лева, собственост на П., без съгласието на собственика и с
намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен – престъпление по чл.194, ал.3, вр. ал.1 НК.
Делото е разгледано по реда на глава ХХVІІ, чл.370 и
следващи от НПК – съкратено съдебно следствие в производството пред първата
инстанция.
Участващият в делото прокурор поддържа обвинението, така
както е внесено с обвинителния акт, като в съдебно заседание направи изменение
на обвинението, като вместо „на неустановена дата през месец ноември- месец
декември 2014г.” да се чете „на неустановена дата в края на месец ноември –
месец декември 2014г.”, което изменение съдът допусна. Поддържа в пледоарията си
по същество, че на подсъдимия следва да му се наложи наказание при условията на
чл. 58а НК, а именно „девет месеца лишаване от свобода” във вр. чл.54 НК, а
след редукцията наказанието да е от 6 месеца лишаване от свобода, при
първоначален режим „строг”. Желае съдът да приведе в изпълнение на основание
чл.68 НК постановената условна присъда по НОХ дело № 537/2014г. на Районен съд Б.С.
от 1 година лишаване от свобода.
На основание чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи
да не се събират доказателства за тези факти.
В настоящето производство подсъдимия Д.Т. бе защитаван от
служебен защитник – адв.Р.Х. ***, който пледира съдът при постановяване на
присъдата да вземе предвид изразеното желание на подсъдимия за предварително
изслушване, пълните самопризнания за извършеното деяние и съдействието му на
досъдебното производство. Желае при постановяване на ефективно наказание същото
да бъде изтърпяно при „общ” режим вместо „строг” и алтернативно поиска да бъде
постановено наказание „лишаване от свобода”, което да бъде отложено с по-голям
изпитателен срок.
По делото против подсъдимия е предявен граждански иск от
пострадалия П.Ц.П. *** за сумата от 117,85 лева, представляваща обезщетение за
причинените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на установяване на престъплението – 17.12.2014г. до окончателното й
изплащане, който е приет за съвместно разглеждане в настоящето производство.
На основание чл.84 и сл. НПК П.Ц.П. бе конституиран, като
граждански ищец в процеса.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, анализирани поотделно и в своята
съвкупност, намира за установено
следното:
Подсъдимият
Д.А.Т. *** и е осъждан. Пострадалият П.П. ***, но притежава наследствен
недвижим имот в гр.Б.С., на ул.”Димитър Благоев” №107, представляващ жилищна
сграда и дворно място. За последно св.П. е посетил имота на 29.11.2014г. На
17.12.2014г., когато отново посетил дома установил, че в него е влизано, като
от къщата липсват редица вещи, включително 1бр. часовник марка „Слава”, 1бр.
центробежна водна помпа, марка „Вида” и 1бр.удължител ШВПС 3х1.5 кв.мм.
Подсъдимият
Т. е регистриран по постоянен адрес ***, но в действителност обитава къща на
ул.”Захари Стоянов” до басейна на бившия завод „Девети септември”. На
неустановена дата в края на месец ноември-месец декември 2014г. решил да отиде
и да извърши кражба от имот, намиращ се в гр.Б.С., ул.”Димитър Благоев” №107.
Къщата се намирала зад Културния дом и била видимо необитаема. Подсъдимият
прескочил външната ограда и влязъл в двора. Огледал къщата, но тя била
заключена, тогава минал зад нея и видял, че зад самата къща има залепена
бетонова плоча, над която имало прозорец. Подсъдимият се качил на плочата,
видял че прозорецът бил леко открехнат със счупено стъкло, бутнал го и влязъл в
къщата. Под прозореца имало легло върху което подс.Т. стъпил и оглеждайки в
стаята видял, че в средата й се намира един брой центробежна водна помпа марка
”Вида”. Той взел помпата и през
прозореца я оставил отвън на плочата, след което се върнал да разгледа къщата и
установил, че в нея било влизано преди това, тъй като били разхвърляни одеала и
други вещи по земята. Отвътре подсъдимият си харесал и взел 1брой часовник,
марка „Слава” и 1 бр.удължител ШВПС 3х1.5 кв.мм. След като излязъл подсъдимият
сложил часовника и удължителя в плик, а помпата взел в другата си ръка. На
следващия ден той натрошил помпата и изгорил кабела на удължителя, след което
предал металните отпадъци в пункт за черни и цветни метали в гр.Б.С.. Тъй като
не носел в себе си лична карта, той дал металните отпадъци на непознат за него
човек, който ги предал и му дал парите от тях. Часовника задържал за себе си. С
протокол за доброволно предаване на 17.12.2014г. предал 1бр. часовник, марка
„Слава” на служител на РУ – МВР Б.С., които в същия ден върнали на собственика П.П.
срещу разписка.
От назначената съдебно-оценителна експертиза е видно, че
общата стойност на предмета на кражбата
възлиза на 137,85 лв. при МРЗ за периода 340,00 лв, като на гражданския ищец е
върната вещ на стойност 20,00 лева.
Горната фактическа
обстановка се потвърждава от изложеното в обвинителния акт, самопризнанията на
подсъдимия Д.А.Т., по реда на чл.371, т.2 от НПК, който призна изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се
събират доказателства за тези факти, разпитаните на досъдебното производство
свидетели, назначената съдебно-оценителна експертиза, протокол за доброволно
предаване и разписка.
Анализирайки събраните в наказателното производство писмени
и гласни, както и назначената съдебно-ценова експертиза, съдът намира, че от
обективна страна подсъдимият Т. е извършил престъпление против собствеността,
като неустановена дата в края на месец ноември – месец
декември 2014г. в гр.Б.С., обл.В. е отнел от владението на П.Ц.П. *** 1 бр.часовник,
марка “Слава”, 1 бр. центробежна водна помпа «Вида» и
1бр. удължител ШВПС 3х1.5 кв.мм, всичко на обща стойност 137,85 лева, собственост
на П., без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои,
като случаят е маловажен. От
субективна страна е действал при форма
на вина - пряк умисъл, като е съзнавал обществено опасните последици на деянието,
предвиждал е тяхното настъпване и е целел именно това.
При горните съображение съдът с присъдата си призна
подсъдимия Т. за виновен в престъпление против собствеността по чл.194, ал.3
вр. ал.1 НК, по който текст му наложи наказание.
При определяне вида и размера на
наказанието, което наложи на подсъдимия за описаното по-горе престъпление съдът
се съобрази с императивната норма чл.373, ал.2 НПК и определи такова
ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК, а именно чл.54 НК, като му
определи наказание от ДЕВЕТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода. За да наложи такова
наказание съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства, младата възраст на
подсъдимия, а от друга страна като отегчаващи обстоятелства отчете, съдебното
му минало, което говори за упорита престъпна дейност на подсъдимия,
обстоятелството, че на 17.11.2014г. по отношение на него е било одобрено
сключено между Т. *** споразумение, по силата на което за престъпление по чл.195, ал.1 т.3 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.28, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.18, ал.1 вр. чл.54, ал.1 НК му е наложено
наказание от 1 година лишаване от свобода, което на основание чл.66 ал.1 НК е
отложено за срок от три години, считано
от 17.11.2014г., което говори, че едно такова наказание по никакъв начин не му
е въздействало, нито предупредително, нито превъзпитателно с оглед отнемане
възможността да извърши и други престъпления. Напротив 10-15 дни след като
съдът е постановил това определение по НОХ дело № 537/2014г. на Районен съд Б.С.
подсъдимият проявил изключително нагло и арогантно отношение, като извършил
настоящето престъпление. Съобразявайки тези смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства и степента на обществена опасност на извършеното – сравнително
висока, съдът прие, че именно в такъв размер наказание лишаване от свобода
следва да бъде наложено на подсъдимия. Съобразявайки се, обаче с чл.58а, ал.1 НК съдът намали определеното наказание с една трета, при което подс.Т. следва
да изтърпи ШЕСТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода, при режим на изтърпяване „Строг” в
Затвор.
Съдът прие,
че целите визирани в чл.36 НК, а именно да се поправят и възпитат подсъдимите и
в същото време да се въздейства предупредително възпиращо по отношение и на
останалите членове на обществото, могат да бъдат постигнати именно по този
начин.
Подсъдимият е осъждан преди настоящето престъпление
на 5 месеца Лишаване от свобода с 3
години изпитателен срок по НОХ дело
№186/2014г. по описа на Районен съд Б.С., влязло в законна сила на 21.07.2014г.
за извършено престъпление за времето от 15.11.2013г. до 01.12.2013г. и на 1
година Лишаване от свобода с 3 години изпитателен срок по НОХ дело №537/2014г.
по описа на Районен съд Б.С., влязло в сила на 17.11.2014г., за извършено
престъпление за времето от 11.04.2014г. до 12.04.2014г. Тъй като и двете
престъпления са извършени преди да има влязло в сила присъда, за което и да е
от тях, то съдът прие, че на основание
чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 НК следва да определи едно общо наказание между
тях, като наложи най-тежкото от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Предвид факта
че настоящето престъпление е извършено в изпитателния срок и на двете наказания
по НОХ дело № 186/2014г. и НОХ дело № 537/2014г., то така определеното общо
най-тежко наказание следва да бъде приведено в изпълнение на основание чл.68
ал.1 НК, което подсъдимият да изтърпи в затвор при „общ” режим.
Съдът неуважи искането на служебния защитник на подсъдимия
да определи Общ режим на изтърпяване на настоящето наказание, тъй като съгласно
чл.61, т.3 ЗИНЗС такъв режим се определя само на осъдените, които се настаняват
в затворническо общежитие от открит тип. Лица в такива общежития се настаняват,
когато са осъдени за първи път на Лишаване от свобода до 5 години за умишлени
престъпления и за осъдените за престъпления извършени по непредпазливост, а
видно настоящия случай не такъв.
При този изход на делото съдът с присъдата си осъди
подсъдимия да заплати на гражданския ищец П.Ц.П. *** сумата от 117,85 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в резултат
на престъплението, ведно със законната лихва от датата на установяване на
престъплението – 17.12.2014г. до окончателното й изплащане. Видно от събраните
по делото доказателства общата стойност на инкриминираните вещи възлиза на 137,
85 лева, но тъй като на пострадалия П. е възстановен часовника на стойност
20,00 лева, то разликата от 117,85 лева остава като невъзстановена имуществена
вреда, за която именно е предявен гражданския иск. Предвид на това съдът уважи
изцяло приетия за съвместно разглеждане граждански иск и осъди подсъдимия да
заплати на пострадалия сумата от 117,85 лева.
Съдът с присъдата си осъди подсъдимия Д.А.Т. да заплати в
полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС направените по делото
разноски в съдебната фаза в размер на 10,00 лева, както и държавна такса върху
уважения граждаски иск в размер на 50,00 лева, а по сметка на ОД на МВР В. направените в
досъдебната фаза разноски в размер на 25,00 лева.
При тези мотиви
съдът се произнесе с присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: