Определение по дело №593/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 4/09.02.2015 г., постановено по гр.д. № 1009 по описа за 2014 г., Кърджалийският районен съд е осъдил М. Х. М. от С., О., с ЕГН * да заплати на Ш. И. С. от Г., К.В., Б. вх."*", .5, А., с ЕГН * сумата от 2000 лв., ведно със законната лихва от 28.06.2014 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат от ухапване от куче, както и сумата 543 лв., представляваща разноски по делото, като е отхвърлил иска по чл.50 от ЗЗД за разликата над сумата от 2000 лв. до пълния му размер от 3000 лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът М. Х. М., представляван от процесуалния си представител, който го обжалва в осъдителната му част като необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В жалбата се излагат съображения, че по делото не било доказано М. Х. М. да е бил собственик на "голямо черно овчарско куче", както и, че същият не е насъсквал куче, което е ухапало ищцата. Свидетелят М. Х., който бил незаинтересован от изхода на делото и очевидец, твърдял, че не е виждал куче да напада Ш. С., не е виждал М. М. да е насъсквал куче, а в този момент наблизо не е имало кучета. Показанията на свидетеля Г.Д. били в същата насока, а свидетелите Д. С. и Р. Р. били заинтересовани от изхода на делото - първият бил съпруг на ищцата, а вторият имал конфликт с ответника. Сочи, че съдът се позовал на предположения, а не на доказани факти относно притежаването на кучета от М. М.. Не можело да се приеме за доказано обстоятелството, че овцете били собственост на въззивника, а не на неговия син Е. М., тъй като животните подлежали на регистрация в Областна дирекция по безопасност на храните и в други институции. От доказателствата по делото не се установявало Ш. С. да е била ухапана от куче, което да е било собственост и да се е намирало под надзора на М. М.. Твърди се също, че присъденото обезщетение в размер на 2000 лв. не било съобразено със степента и характера на увреждането. Моли съда да отмени решението на К.районен съд в обжалваната му част както и в частта за разноските, и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски за двете инстанции. В съдебно заседание въззивникът, представляван от процесуалния си представител, поддържа въззивната жалба по изложените в същата съображения.

Въззиваемата Ш. И. С. не е представила отговор на въззивната жалба на основание чл.263, ал.1 от ГПК. В съдебно заседание, представлявана от процесуалния си представител, оспорва жалбата като излага съображения, че от събраните по делото доказателства се установявало причинена телесна повреда от ухапване от куче, което било собственост на въззивника. Сочи, че присъденото обезщетение било съобразено с принципа за справедливост. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като отхвърли въззивната жалба. Претендира разноски за въззивна инстанция.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, подадена е в срок от лице, имащо интерес от обжалването. По съществото разгледана е частично основателна.

Решението на Кърджалийския районен съд е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявен иск с правно основание чл.50 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ухапване от куче. Ищцата сочи в исковата молба, че била нападната и ухапана от куче, собственост на ответника, в резултат на което претърпяла болки и страдания. Ответникът оспорва иска като твърди, че кучето не било негово, нямало данни същият да е насъсквал куче, поради което не е причинил твърдените увреждания.

От събраните по делото доказателства се установява следното: Ищцата Ш. И. С. и ответникът М. Х. М. имали дългогодишен спор по отношение на отглежданите от ответника овце в кошара, намираща се в близост до дома на ищцата. На 28.06.2014 г. свидетелят М. Х. Р.посетил дома на Ш. С. и нейният съпруг Д. С. Р.. След като решил да си тръгва двамата съпрузи излезли да го изпратят извън къщата по пътя към кошарата на ответника. Когато наближили кошарата свидетелят М.Р. чул двама души да се карат и по гласовете им разпознал, че това са Р. Р. - негов брат и ответника М. М.. Свидетелят отишъл при каращите се, като в този момент Ш. С. също се приближила към тях. След нея вървял съпругът на ищцата - свидетелят Д. С. Р. Забелязвайки Ш. С., М. М. се нахвърлил към нея с цел да се саморазправя, като в ръката си държал брадва, но свидетелят М. Р. го хванал и осуетил намерението му. В този момент се приближили синовете на ответника - свидетелят Г. М.Д. и Е.Д., които носили в ръцете си колове и се насочили към свидетеля Д.Р. Тогава свидетелят М.Р. оставил ответника и тръгнал към синовете му, за да предпази свидетеля Д. Р.. В този момент М. М. извикал кучето си, което било наблизо и му заповядал (насъскал го) да се нахвърли върху въззиваемата с думите "дръж Арап". Кучето изпълнило командата и захапало Ш. С. в областта на седалището от дясната страна. В същото време М. М. ударил Ш. С. с дръжката на брадвата, която държал в ръцете си. След ухапването, въззиваемата посегнала с бастуна си към кучето и то избягало. По късно вечерта и в ранните часове на следващия ден, Ш. С. била транспортирана от своя съпруг в ЦСМП - Г., където било установено нараняване от ухапването. Раната била обработена и превързана, за което бил съставен лист за преглед на пациент в спешно отделение № 12995/29.06.2014 г. След два дни въззиваемата била прегледана от съдебен лекар, за което било съставено съдебномедицинско удостоверение № 144/2014 г.

Така описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Д. Р. и Р. Р., както и частично от показанията на свидетеля М. Р., които са логични и последователни и се подкрепят от писмените доказателства по делото. В тази връзка неоснователни са доводите, изложени във въззивната жалба, че от показанията на свидетеля М. Р. не се установявало Ш. С. да е била ухапана от куче. Действително този свидетел заявява, че не е видял куче, но също така посочва, че е видял как Ш. С. показва на полицейските служители, че й е скъсан шалвара и, че била ухапана от куче. В същото време свидетелите Д. Р.и Р.Р. изрично посочват, че кучето на М. М. е ухапало Ш. С. по негова заповед. Тези свидетели, макар и заинтересовани - първият е съпруг на въззивницата, а вторият е в конфликт с въззивника, дават логични и последователни показания, които се подкрепят и от писмените доказателства, а именно - лист за преглед на пациент в спешно отделение № 12995/29.06.2014 г. и съдебномедицинско удостоверение № 144/2014 г. Съпругът на С. Ш. посочва, че същият ден вечерта и в ранните часове на следващия ден е закарал съпругата си в ЦСМП - Г., където същата е била прегледана, установено е било нараняване и е била извършена манипулация. Видно от представения лист за преглед на пациент в спешно отделение № 12995/29.06.2014 г., при снемане на анамнеза въззиваемата е посочила, че нараняването е получено в резултат на ухапване от куче, което е наложило и специфично медицинско лечение, различаващо се от други видове наранявания.

Що се отнася до изложения довод, че кучето не било собственост на въззвника, поради което той не следва да отговаря за причинените вреди, то той също не може да бъде споделен. Свидетелите Д. Р. и Р. Р.изрично посочват, че именно М. М. е дал заповед на кучето (насъскал го е), което е изпълнило нареждането и е ухапало Ш. С.. Ето защо, без съмнение кучето е било под надзора на въззивника, изпълнило е негова команда, поради което без значение е обстоятелството дали животното е негова собственост или не. Същото се отнася и за собствеността на овцете, което обстоятелство е извън предмета на доказване.

Съгласно разпоредбата на чл.50 от ЗЗД, за вредите, произлезли от животни отговарят солидарно собственика и лицето под чийто надзор са се намирали. В случая безспорно е установено, че кучето, причинило увреждане на въззиваемата е било под надзора на въззивника и е изпълнило негова команда, поради което следва да бъде ангажирана отговорността му за заплащане на причинените на неимуществени вреди, както правилно е приел и първоинстанционния съд.

При определяне размера на дължимото обезщетение са отчетени причинените на Ш. С. телесни увреждания, но размерът на присъденото обезщетение не съответства на претърпените болки и страдания съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Видно от лист за преглед на пациент в спешно отделение № 12995/29.06.2014 г. и съдебномедицинско удостоверение № 144/2014 г., на въззиваемата са били причинени две синкаво-морави кръвонасядания в дясната половина на седалищната област с размери 3/2 см. и 4/% см., разположени на 3 см. едно от друго, като в областта на всяко от двете кръвонасядания се установява по едно ивицовидно охлузване на кожата с размери 2/0.05 см. и 1.5/0.5 см. Т.е., не е налице открито нараняване и повреждане на кръвоносни съдове или тъкани, което води до извода за една по-лека травма. Установява се също, че това нараняване е било обработено в ЦСМП - Г., след което не се е наложило болнично или домашно лечение, за което по делото не са ангажирани доказателства. С оглед на това и за овъзмездяване на неимуществените вреди на въззиваемата са необходими и достатъчни 700 лв., до който размер е основателен предявеният иск. Като е присъдил обезщетение над този размер до 2000 лв., К.районен съд е постановил неправилно решение в тази част, което следва да бъде отменено, а предявеният иск в частта и за разликата от 700 лв. до 2000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен. При този изход на делото в полза на въззиваемата се следват разноски за двете инстанции съразмерно на уважената част от иска в размер на 366.33 лв. На въззивника също се следват разноски в размер на 337.33 лв. съразмерно на отхвърлената част от иска. Или, по компенсация на въззивницата се дължат разноски в размер на 29 лв., до който размер следва да бъде отменено първоинстанционното решение в частта му за разноските. В останалата му част решението е обосновано и правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 4/09.02.2015 г., постановено от К.районен съд по гр.д. № 1009 по описа за 2014 г. на същия съд, В ЧАСТТА, с която М. Х. М. от С., О., с ЕГН * е осъден да заплати на Ш. И. С. от Г., К.В., Б. вх."*", .5, *., с ЕГН * сумата в размер на 2000 лв., ведно със законната лихва от 28.06.2014 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат от ухапване от куче, ЗА РАЗЛИКАТА от 700 лв. до 2000 лв., вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ш. И. С. от Г., К.В., Б. вх."В", .5, А., с ЕГН * против М. Х. М. от С., О., с ЕГН * иск с правно основание чл.50 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от ухапване от куче, В ЧАСТТА И ЗА РАЗЛИКАТА от 700 лв. до 2000 лв., като неоснователен и недоказан.

ОТМЕНЯ решение № 4/09.02.2015 г., постановено от К.районен съд по гр.д. № 1009 по описа за 2014 г. на същия съд, В ЧАСТТА, с която М. Х. М. от С., О., с ЕГН * е осъден да заплати на Ш. И. С. от Г., К.В., Б. вх."*", .5, *., с ЕГН * сумата от 543 лв., представляващи разноски по делото, ЗА РАЗЛИКАТА от 29 лв. до 543 лв.

ПОТВЪРЖДАВА решението на Кърджалийския районен съд в останалата му част.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 от ГПК.

Председател:

Членове:1. 2.