№ 66
гр. Варна, 26.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично при закрити врати заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Ил. Писарова Търговско
дело № 20223100900076 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:05 часа се явиха:
Молителят „Камстрой – Варна“ ООД /в ликвидация/ , редовно
уведомен, представлява се от ликвидатора М. М..
Вещото лице М. И. М., редовно уведомена, явява се лично.
Ликвидаторът М.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, докладва постъпило заключение вх. № 28656/05.12.2022 г. на
допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, като констатира, че същото е
депозирано в границите на срока по чл. 199 ГПК.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на допусната съдебно – счетоводна
експертиза, с оглед, на което сне самоличността на вещото лице, както следва:
М. И. М., 58 г.; българка; българска гражданка; неосъждана; без родство
със страните; предупредена за наказателната отговорност по чл. 291 НК,
след което същата обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно
заключение.
Вещото лице М. М.: Представила съм писмено заключение, което
поддържам.
1
В предходно съдебно заседание съм представила годишните декларации
подадени от дружеството. Другите проверки са извършени на основание
представените документи от Агенция по вписванията и извършени справки в
сайта на Агенция по вписванията, Търговски регистър, по партидата на
„Камстрой – Варна“ ООД.
Ликвидаторът М.: Експертизата е непълна и с пропуски в нея. На
страница 2, точка 1 – К.К. е внесъл 3 500.00 лева. Остава да внесе още
1 500.00 лева. Експертизата приема, че към 09.12.2011 г. е довнесена сумата
от 1 500.00 лева.
На страница 7, точка 2.1 – сумата от 1 500.00 лева не се признава за
внесена. К.К. е внесъл сумата от 1 500.00 лева с квитанция № 7 към Приходен
касов ордер от 17.11.2008 г. Капиталът на „Камстрой – Варна“ ООД става
5 000.00 лева.
На страница 3, точка 3 – не са отразени вземанията по нотариалните
актове за отстъпено право на строеж, издадени през 2008 г., 2014 г. и 2015 г.
(страната представя на Съда справка за плащане на отстъпено право на
строеж).
В. л. М.: Точка 3 са Годишните данъчни декларации.
Ликвидаторът М.: Не са подавани Годишни данъчни декларации
(страната представя на Съда удостоверение за декларирани данни) за
годините: „от“ – „до“, въобще няма нито една подадена.
На въпросите на ликвидаторът М.:
В. л. М.: Относно представеното от ликвидатора удостоверение от
НАП за неподаване на Годишни данъчни декларации – удостоверението
включва основно периода 2014 г. – 2021 г. Констатациите, които съм
направила са за периода от 2008 г. до 2016 г. Декларацията, която е описана
за 2015 г. е такава, която ми е предоставена от дружеството чрез адв. Петя
Прокопиева. Иначе другите декларации, които са за периода 2011 г. – 2014 г.,
има декларации, които са без дейност. Само за 2015 г. няма декларация. За
2016 г. декларацията е такава за без дейност. Също за 2014 г., подадената
декларация е такава без дейност. Следващите декларации 2017 г. – 2021 г.,
както е по удостоверението – няма подавани декларации. Такива не са
описани и в заключението. По предоставената информация от НАП до 2016 г.
2
има наличие на подавани документи. След 2016 г., за финансовите от 2017
г.до 2021 г., наистина няма подавани Годишни данъчни декларации,
включително и такива, които да са без дейност, като няма и подадена
декларация по 38, ал. 9 от ЗСч, нито в Търговския регистър, нито в НАП, с
която декларация да се удостоверява, че дружеството не развива дейност и
няма приходи и разходи по смисъла на ЗСч. Тази декларация е подадена от
2019 г., като за 2019 г. се приема, че като се подаде за 2019 г. ( не се подава
ежегодно), тя е валидна до момента, в който дружеството започва да развива
дейност. Такива декларации няма. Т.е. съобразила съм се, с изключение на
декларацията за 2015 г., като наистина няма декларация за 2015 г., както е
посочено. Представено ми е копие от тази декларация и затова съм
предоставила и всички копия на документите, представени чрез госпожа
Прокопиева. Намират се по делото. Представила съм ги предния път.
По отношение на капитала – това което е вписано в Търговския
регистър като отчети, наистина първоначално капиталът е бил внесен в
намелен размер (70% беше по предишните действащи разпоредби на
Търговския закон). В последствие в представените отчети в Търговския
регистър, капиталът вече е записан 5 000, поради което считам, че в някакъв
период от момента на създаването на дружеството до публикуване на отчета,
в който капиталът е 5 000.00 лева, има внасяне на капитала. Не съм намерила
някакъв документ. В самото дружество има Годишните декларации, които
съм предоставила и тук – там има документи, които представляват подадените
в НСИ – Годишни отчети за дейността, въз основа, на които са изготвени и
Годишните данъчни декларации. От друга страна, това което е публикувано в
Търговския регистър като Годишни финансови отчети е отчета, който е
подаден в статистика. Това е Годишен отчет за дейността, който се изготвя по
реда на Закона за статистика, а не по реда на Закона за счетоводство.
Независимо от това, елементите на Годишния финансов отчет са: Баланс;
Отчет за приходи и разходи; Отчет за паричния поток и Отчет за собствения
капитал. Тези елементи се публикувани в Търговския регистър, в годините,
когато има публикувани отчети. Т.е. съответстват на елементите на Годишния
финансов отчет. От тях могат да се вземат някои данни, от които да се
установи развитието и промяната на имуществото.
По отношение на сумата, която е донесена от К.К. – Приемам, че е от
К.К.. Говорим за този капитал, който е записан впоследствие, след покупката
3
на земята. Капиталът е записан като 84 000.00 лева. За мен това не е записан
капитал. Записаният капитал на дружеството първоначално е 5 000.00 лева.
Впоследствие, когато става „ООД“, тогава капиталът е увеличава на 22 000.00
лева. Сумата, която представлява закупената земя, на стойност 84 000.00 лева,
представлява допълнителни вноски, възможно направени по реда на чл. 134
от ТЗ, но е възможно да е бил и като предоставени заемни средства, тъй като
дружеството е нямало пари, освен тези 5 000.00 лева, които са внесени при
учредяването, за да плати тези 84 000.00 лева за закупуването на земята.
Земята е закупена за 84 000.00 лева и затова разликата до закупуването от
момента на внасянето на капитала – 84 000.00 лева и внесените 3 500.00 лева,
и затова казвам че сумата, която се дължи към него е 80 700.00 лева. Другите
1 500.00 лева не му се дължат. Това е собствен капитал на дружеството. Това
е неговото дялово участие. Затова сумата, която е определена на страница 7 е
в размер на 80 700.00 лева.
На страница 3, задача 3, точка 3, в колона 4 за 2019 г. – декларирана
загуба от 84 200.00 лева. За мен това не е загуба, тъй като цялата сума
представлява цената на закупената земя и в този мисъл е закупен ДМА. В
последващите изчисления на собствения капитал, сумата от 84 200.00 лева не
е взета предвид, тъй като това не е загуба, не е финансов резултат от
дейността и не следва да участва в собствения капитал в баланса. Затова тази
сума не е включена в собствения капитал, а е включена като ДМА,
включително при посочените от мен коефициенти. Сумата от 84 000.00 лева
впоследствие е взета при изчисление на финансовия резултат за 2017 г.,
където няма подадена Годишна декларация и този финансов резултат е
изчислен във връзка с извършения апорт на земята, плюс правото на строеж в
командитното дружество. В точка 2,2, на страница. 3, съм разгледала
създаването на командитното дружество „Драгомир Иванов – Ремонтстрой
2017“, в който е извършена апортна вноска на земята и правото на строеж.
Съгласно счетоводните стандарти, когато има апортна вноска, имаме
трансформиране на един актив в дружеството, което извършва апорта в друг
актив. Т.е. активът, който първоначално е бил под формата на земя,
впоследствие, след апорта се превръща във финансов актив, който
представлява дялови акции в дружества, над които имаме изцяло пълен
контрол. Следователно, това командитно дружество е дъщерно дружество.
Разликата между отчетната стойност на актива, който се апортира до
4
стойността, която е дадена на апортната вноска от вещите лица, при оценката
и, съгласно Стандарт 32 представлява приход в същата година, в която се
́
извършва апорта. Имаше един период, когато ако този финансов актив
представлява земя или сграда, които могат да се амортизират, може да се
признава прихода в срока на амортизация, но последните промени на
Стандарт 32, изискват прихода да се признае веднага в годината, в която се
извършва апортната вноска. Това е приход за дружеството, което извършва
апорта, защото при него като трансформираме дълготрайният актив „земя“
във финансов актив, който е на по – високата стойност, получаваме един
актив и насреща в пасива отразяваме печалба. В резултат на това, че от
84 000.00 лева – стойност на земята придобиваме дялово участие, което вече е
триста и няколко хиляди лева. Затова този приход, който представлява
разликата (описала съм точно, как се формира разликата) се формира
положителен финансов резултат. Този положителен финансов резултат:
първо – не е деклариран от „Камстрой – Варна“ ООД, нямаме подадена
годишна данъчна декларация (това е в края на 2017 г.) и второ – не е
начислен и не е внесен дължимия корпоративен данък. Поради това и в
данъчно осигурителната сметка на „Камстрой – Варна“ ООД няма задължения
за корпоративен данък за 2017 г. Това кореспондира и с удостоверението,
което преди малко предостави ликвидатора, в което е посочено, че до 2017 г.
няма подадена Годишна данъчна декларация. Печалбата, за която говоря съм
взела предвид при изчисляване на коефициентите. Тези данни съм ги дала в
таблица 1, на страница 4, по отношение на балансовите позиции и
балансовите числа. Тази печалба е в таблицата на страница 4, Раздел „Текуща
печалба за 2017 г.“ – 276 000.00 лева и след това в следващи години в
„натрупани печалби и загуби от предходните години“ – 329. Анализирала съм
от 2017 г. до 2022 г. Това е по отношение на собствения капитал.
Собственият капитал не участва в изчисленията на коефициентите за
рентабилност, докато размерът на задълженията участва в изчислението на
коефициентите за ликвидност. Тази констатация влияе върху констатациите
за размера и структурите на дълготрайните активи, докато краткотрайните
активи имат значение за определянето на коефициентите за ликвидност. Това
е по отношение на бързоликвидните.
Дружеството притежава финансови активи, които не са правилно
посочвани в балансите и не са правилно управлявани. Ако аз притежавам
5
право на строеж в дъщерно дружество, което контролирам, имам разрешение
за строеж и не го реализирам означава, че не си управлявам актива, за да мога
да построя в дъщерното дружество, съответно дъщерното дружество да
извърши продажба на построеното и аз като собственик на капитала на това
дружество, да си получа дивидента – печалбата под формата на дивидент.
Това означава, че в периода от 2017 г. до 2022 г., това дружество не е отчело и
не е управлявало тези активи. От друга страна, това представлява и източник
на информация за формиране на масата на несъстоятелността и може или да
се развали сделката, или да се извърши управлението на актива и да се
получи крайния резултат в него.
По отношение на продажбите: Продажбите за 2008 г. са включени в
Годишната данъчна декларация. За 2014 г. тези продажби, които са посочени,
категорично не са включени в годишната декларация, тъй като за 2014 г. има
подадена информация, че дружеството не е развивало дейност. За 2015 г.
правото на строеж в тези размери не е включено в годишните декларации и
няма отчетени приходи от тях, нито да има подадени Годишни финансови
отчети, ако не е изцяло платена продажбата, а представлява авансово
плащане. Дори няма такъв тип разчети. За 2015 г. има посочена печалба, но е
на много малка стойност, поради което казвам, че тези продажби не са
включени. Ако всички извършени продажби бъдат включени и представляват
не авансови плащания, а продажби, при които следва се отрази и финансов
резултат, тъй като става въпрос за продажба на право на стоеж, а насреща
нямаме разходи, които са извършени във връзка с реализираното на това
право на строеж, включително и на отделни етапи на завършеност, то следва,
че тези суми трябва изцяло да бъдат признати като приход, върху тях да се
начисли корпоративен данък и с това да се увеличи собствения капитал в
раздела, който посочих – натрупани печалби и загуби от предходни години.
Т.е. ако вземем предвид 2014 г. и 2015 г., натрупаните печалби от предходни
години, които към 2017 г. са 53 000.00 лева, следва да бъдат в по – голям
размер. Общата стойност на Раздел А, на пасива на баланса, който
представлява собствения капитал на дружеството, ще бъде число, което е
много по – голямо от 351 000.00 лева. Това ще рефлектира по отношение на
активите, ще рефлектира най – вече в размера на паричните средства, в брой.
Почти всичко, което е било извършено като продажби, е било извършвано в
по – ниски стойности от 10 000.00 лева, което означава, че всички са
6
извършени в брой, тъй като от 2011 г. е в сила Закона за мерките за изпиране
на пари. След 2013 г. – 2014 г. минималната сума е 10 000.00 лева. От 2011 г.
до 2014 г. е 15 000.00 лева. Ако тези продажби са извършени и отразени в
счетоводството, тъй като няма информация за тяхното отразяване, то тогава
данните ще рефлектират в печалби от предходни години и в парични средства
в брой. Печалбите ще рефлектират върху изчислението на коефициентите за
рентабилност, което ще покаже, че дружеството е рентабилно, тъй като
собствения му капитал е голям. От друга страна ще рефлектират върху
коефициентите за ликвидност, тъй като ще имаме парични средства и най –
вече ще рефлектира върху коефициента за незабавна ликвидност, тъй като
при нея се изчислява само съотношението на паричните средства спрямо
задълженията. В случая ще имаме по – голяма стойност на паричните
средства, поради което и коефициента на ликвидност ще бъде по – висок.
Въпросът е, че дружеството няма водена счетоводна отчетност. Дружеството
(както съм посочила в заключението) е било регистрирано по ЗДДС и е
отрегистрирано доста назад във времето. В периода 2014 г. – 2015 г. като
погледна, какво има в продажбите за 2014 г., за 2015 г. отиваме на
регистрация по ДДС, тъй като режимът на облагане на правото на стоеж в
този период е облагаема сделка, а не освободена.
В представените баланси няма разграничение на паричните средства. В
раздела за паричните средства има две позиции. Едната позиция е за парични
средства в брой или т.нар. „касови наличности“, а другата позиция е по
депозитни или разплащателни сметки. Информацията, която е подадена в
изготвените и публикувани (там където има публикувани) отчети е само за
парични средства в брой, което означава, че дори и да са постъпили по
банкова сметка, те са изтеглени и затова са в паричната наличност и посочени
в брой. В тази част потвърждавам тази констатация, че дори и да са
извършени тези продажби, а те са извършени, тъй като имаме официални
документи съставени в изискуемата от закона форма. Тези продажби не са
отразени в счетоводството, тъй като изобщо не е водено счетоводство.
Фактът, който потвърждава това е и наличната противоречива информация.
Това, което ми е предоставено е с входящ номер и затова съм предоставила
документите. Информацията, която е предоставена в НАП на основание на
удостоверението, има разминаване с документите, които са при тях.
Състоянието на данните, което е в Търговски регистър, по отношение
7
трансформиране на апортната вноска (което изобщо не е отразено),
договорът за продажба на право на строеж и на отделени имоти с ДЗЗД, това
са все документи, които са съществени и които би следва да намерят
отражение в счетоводства. Може би от 2013 г. нататък такова счетоводство не
е водене изобщо.
Една от промените в ТЗ, по отношение на несъстоятелността е по повод
публикуването на Годишни финансови отчети и презюмирането на
несъстоятелност, в случаите, когато има три години, за които няма подадени
Годишни финансови отчети. За периода от 2017 г. до 2022 г., включително,
няма подавани Годишни финансови отчети.
По точка 4 в експертизата е коментирана представената искова молба по
дело № 21/2022 г., по описа на Окръжен съд – Варна, съгласно която ДЗЗД
Ален Мак 3 и 4 претендира, че има сключен договор през 2016 г. с
„Камстрой“ за продажба на отстъпили права върху обособени части в блок 3
и блок 4. Тези обособени части в блок 3 и блок 4, представляват част от
правото на строеж, което е предмет на апортната вноска в командитното
–то
дружество от 2017 г. В този представен договор, ДЗЗД следва да заплати
върху тези отстъпени права на строеж, сумата 35 000.00 лева, като преди
сключването на договора са заплатени 18 000.00 лева, които са платени с
вноски направени преди датата на сключването на договора през месец май и
юни 2016 г. Сумата по точка 4 от 35 000.00 лева, участва при формиране на
актива и съм я посочила в таблица 1, Ред II.Вземания, Точка „Вземания от
клиенти и доставчици“ – 17 единици и в Раздел IV.Парични средства, – в
брой – 18 и общо стойността прави 35 000.00 лева. Ако това отпадне,
коефициентите за ликвидност са „0“. За всички години от 2017 г. до 2022 г. са
„0“. Другите вземания, които остават са 37 000.00 лева. Сумата от 37 000.00
лева е посочена като „Вземания“ в табл. 1 на страница 4, касае натрупани
вземания от предишни години и тъй като е изтекъл петгодишния срок смятам,
че тези вземания са погасени и сумата също не би следвало да бъде отразена
като част от актива. Това са несъбираеми вземания и единствения актив
остава апорта. Не е възможно да се конкретизират тези вземания, но се
появяват в по – ранните периоди на Годишните финансови отчети, поради
което съм ги взела като наличност към 01.01.2017 г., тъй като изследваме
последните пет години. Ако трябва да изследваме от началото на създаването
8
на дружеството: първо – липсата на счетоводство; второ – липсата на друга
конкретна информация, липсата на аналитичност или връзка с други
документи, които имат достоверна информация, каквито представляват:
нотариалните актове, подадените декларации, допълнителните справки към
Годишните финансови отчети, като няма такива, поради което не мога да
конкретизирам: длъжниците, основанията за вземанията, размера на същите и
падежите им.
На страница 4, точка 5, относно запорите – те са по отношение на
основната част. Първите три запора са запори върху дела на К.К. в
дружеството. Това е задължение, което е на К.К., а не е на дружеството. Във
връзка със събирането на задължението на К.К. е извършено обезпечаването
на претендиращия на дялово участие в това дружество. Т.е. те не са
задължени в дружество, поради което не са включени. Включен е запора,
който е наложен от Мария Георгиева, защото там има представени документи
за цедиране на вземането на „ВТ Инженеринг“ ООД към Мария Георгиева, а
това вземане е вземане на „ВТ Инженеринг“ ООД към „Камстрой – Варна“
ООД и затова е включено в размер на 92 000.00 лева. Описала съм, защо са
включени 92 000.00 лева, а другите не са включени. По точка 5 е описано, как
се сформира сумата. Почти всички запори за вдигнати до месец октомври с
изключение на Община Варна. От всичките съм включила само на Мария
Георгиева заради цесията и представените документи при обявяването на
поканата и съответно претендирането на вземането от този кредитор.
Правото на строеж е апортирано в командитното дружество, съответно
там са оценени всички задължения, които ги е имало командитното
дружество. След като за тези обекти правото на строеж е апортирано от
другото дружество, считам че задълженията са на този, което притежава
правото да реализира правото на строеж. Дружеството „Камстрой“ е продало
и е получило, тъй като му е изтекъл срока на разрешителното. Има
продължение от 2019 г. за пет години, което изтича 2024 г. В таблицата не
съм включила задълженията към ликвидатора за дължимите възнаграждения
–то
към ликвидатора към 07.03.2022 г. Има суми платени от ДЗЗД, но те са
–то
други, тъй като ДЗЗД в случа не е кредитор на дружеството. Той е
изпълнил чуждо задължение.
На 07.11.2017 г. е учредяването на командитното дружество, а самото
9
вписване е на 15.12.2017 г., защото учредителният договор играе ролята на
титул за собственост, когато се впише в Имотния регистър.
Към момента на апорта, който е 2017 г. собствеността, която притежава
22
„Камстрой“ е 3 810 м от обща площ 6 038 м. Ако притежаваше по – голяма
площ, то това би било оценено от вещите лица при оценката на имуществото,
което е предмет на апорта. Преди това, какви разпоредителни сделки са
извършени, няма данни да са отразени в счетоводството. Ако имаме
продажби 2014 г. и 2015 г., и те представляват право на строеж, включително
със земята, върху която ще бъде изградена съответната сграда, то тях ги
признаваме като приход, получен финансов резултат и парични средства. Т.е.
те не представляват земя и тази земя към момента на извършването на
2
оценката за апорта е била 3 810 м по документи, предоставени на вещите
лица за оценката. Затова и аз приемам, че тази земя изцяло е отписана и
формира положителния финансов резултат от апортната вноска към 2017 г.
Ако го няма като актив – земя, го има във финансовия дълготраен актив. След
това, как се е разпоредило новото дружество и какво е продало, това не може
да се отрази в счетоводството на „Камстрой“, тъй като това не е негова
сделка. Аз съм запозната с данните от Агенция по вписванията, които са по
делото и точно за това казвам, че една голяма част от тези документи не са
отразени в счетоводството. Няма декларации за две от годините, в които има
извършени продажби, следователно те не са отразени в счетоводството. Друг
е въпроса дали това са действително сумите, които са предмет на сделката
или има и други плащания, особено ако част от плащанията са извършени по
банков път. Няма информация за банкови сметки. Няма така предоставена,
нито от ликвидатора, нито от госпожа Прокопиева са ми предоставени
банкови извлечения от сметки. В информацията предоставена от НАП, няма
данни за декларирани банкови сметки за периода след 2014 г. Казвам 2014 г.,
тъй като 2013 г. и до края на месец февруари 2014 г., действаше единната
данъчна сметка и след прехвърлянето към нормалната сега действаща
данъчна осигурителна сметка, имаше и прехвърляне на информацията за
банкови сметки. Затова от 2014 г. няма информация за действащи банкови
сметки. Дружеството „Камстрой“ не е подавало Годишни данъчни
декларации от момента на неговото създаване. Няма подавана Декларация по
чл. 38, ал. 9 от ЗСч, за нито една от годините от 2017 г. до момента. Няма
10
подавани Годишни финансови отчети на дружеството в Търговския регистър.
Дружеството чрез апорта е придобило земя, която представлява облагаем
имот за целите на ЗМДТ. Няма подадена такава декларация в Общината,
Дирекция „Местни данъци и такси“. Т.е. за тази земя и правото на строеж, до
момента няма плащани и задължения нито от „Камстрой“, нито от
командитното дружество. Считано от 2020 г., всички сгради, които са със
завършен етап Акт 14, следва да бъдат декларирани от строителя или
собственика и да бъдат също декларирани по ЗМДТ. Командитното
дружество е реализирало донякъде сградите 3 и 4. Нямат Акт 14, както и няма
подадена декларация, ако все пак.
Няма правилно предаване на документацията при откриване на
производството по ликвидация. Няма съставен и начален ликвидационен
баланс към момента на откриване на процедурата по ликвидация, съответно
не може да се установи и действителната парична наличност, която е в брой.
Има производство по ликвидация, от което се влиза в другото производство,
съответно при откриване на производство по ликвидация към момента на
вписването на началната дата на ликвидацията трябва да се изготви начален
ликвидационен баланс. На ликвидатора не са предоставени никакви
документи въз основа, на които да се направи началния ликвидационен
баланс. Следователно приемам, че няма никакви активи, в това число и
паричните средства.
По точка 11 към 07.03.022 г., в „парични средства в лева и брой“ са
отбелязани 17 000.00 лева. От сумата, която съм посочила по точка 11 –
432 110.00 лева, следва да отпаднат или като трудно събираеми, или като
подвъпрос за действителната им наличност, вземания от клиенти – 18 000.00
лева, други вземания – 37 000.00 лева и паричните средства в брой – 17 000.00
лева. Това са общо 72 000.00 лева или остава като активи – 360 110.00 лева,
което представлява оценката на апортната вноска в командитното дружество.
В крайна сметка имаме актив, който е на по – голяма стойност от
задълженията към кредиторите – 172 000.00 лева, които са описани. А как
този актив в размер на 360 000.00 лева ще бъде управлявам и какво от него
може да се генерира, защото има потенциал да се получат и приходи, и
парични средства, с които като се върнат в „Камстрой“ да бъдат погасени
съществуващите задължения. Най – вече задълженията, които са към Мария
Василева и други задължения за реализиране правото на строеж на тези,
11
които са платили такова право, но няма информация, каква е стойността на
апартаментите, които следва да бъдат заплатени от тях. Ако това е само
правото на строеж, а това прикрита сделка на покупка на недвижим имот, но
не се отразява на коефициентите за ликвидност, има актив, който следва да
бъде използван.
На въпросите на Съда:
В. л. М.: Публичните задължения са 270 000.00 лева, като те са с
–ви
изтекъл давностен срок и към 1 януари тази година трябва да са отписани,
тъй като е изтекъл и максималният давностен срок – десет години. Няма
никакви нововъзникнали задължения, тъй като няма декларирани финансови
резултати и няма подадени декларации. При откриване на производство по
ликвидация не е извършвана проверка. Към момента е изтекъл давностния
срок за започване на такова производство. Изключвам публични задължения
от групата на местните данъци и такси. Там Общината не се е усетила. Едва
сега, това което е наложила като обезпечение, залог върху дяловете на К.К..
Предполагам, че става въпрос и за негови лични задължения, тъй като една
част от тези имоти, които са предмет на апорта е и съсобственост.
Към месец март 2022 г. дружеството разполага с дълготрайни
финансови активи и краткотрайни, краткосрочни такива. Това са трите
позиции, които уточнихме в точка 11.
Текущите задължения в случая са тези, които основно се
идентифицират по договора за цесия с „ВТ Инженеринг“. И там са хванати
почти в последния момент, когато почти изтича петгодишния давностен срок,
за да се извърши цесията. Самото задължение, което е възникнало към „ВТ
Инженеринг“ е в доста по – ранен срок – 2010 г. – 2011 г., когато са развивали
някаква строителна дейност. Дружеството не е развивало трайно дейността, за
която е било създадено, а именно строителство. Сделките, които са
направени, включително и апортната вноска, са сделки, които по – скоро
имитират дейност, а не действителна дейност, от която да се генерират
парични средства, достатъчни да се извършва строителство.
Спирането на дейността на дружеството, може да се разбере от това,
което има в документите с официален характер, а именно нотариалните
актове. Последните сделки са 2015 г., като има прехвърляне право на строеж,
което пак не е реализирано, а има само продължаване правото на строеж
12
(което от 2019 г. е последното). Ако игнорираме апорта от 2017 г.,
спирането на дейността на дружеството е от 2015 г. Още повече, че от 2016 г
няма подавани декларации, което означава, че дружеството не развива
дейност, считано от 01.01.2016 г.
По отношение на последното неизпълнено парично задължение има
информация за неизпълнено парично задължение по отношение на
публичните задължения. Ако правилно се сещам, то беше много назад във
времето, тъй като през 2021 г. беше изтекъл давностния срок, т.е. 2011 г. От
публичните задължения 2011 г. е много малко като задължение. От цесиите,
които са извършени – единият договор за цесия е от 2019 г. но задълженията,
които се цедират са 2013 г. – 2014 г. Това означава, че към 31.12.2015 г. са
преустановили, каквито и да е изпълнения на публични задължения и на
задължения към кредитори. Поне по годишните декларации има информация
за някаква дейност 2010 г. и след 2010 г., както виждате 2011 г. е това, което
споменах за публичното задължение. От 2011 г. нататък няма активност, а от
2015 г. категорично няма и друга информация през Имотния регистър. 2011 г.
е и трансформирането на дружеството от „ЕООД“ в „ООД“, тогава влизат
някакви живи пари под формата на увеличението на капитала, внесен от
другите двама съдружници и оттам нататък няма никаква текуща строителна
дейност.
В решение № 495/19.07.2017 г. по търговско дело № 132/2017 г., има
индикация, че е извършвана оценка на правото на строеж, което е около
980 000.00 лева. Т.е. там по всяка вероятност е извършена оценката на база на
това, какво би могло да се получило като се построят и обекти. Това е много
по– малко от тези 360 000.00 лева, които са в 2017 г. при оценката на апорта.
Това са възможности, дружеството да генерира евентуално около 1 000 000.00
приходи в този период и при една рентабилност стандартно е около 10%,
което означава, че дружеството би могло да генерира достатъчно приходи, за
да може да покрие задълженията си. Но всичко е с ЕТ „К.К.“, което има
задължения и обезпечения.
Сумата по договора с ДЗЗД, цялата му стойност е 35 000.00 лева, от
които са платили 18 000.00 лева. В заключението, в точка 11 съм посочила
–то
задълженията, които имат ДЗЗД към „Камстрой“. Ако договорът беше
признат за окончателен, то тогава в задълженията им са, че още 17 000.00
13
лева трябва да внесат. Друг е въпросът, че в самия договор има опция, при
която ако те продадат нещо, което е прехвърлено като право на строеж, трябва
да преведе и 10% комисионно възнаграждение на „Камстрой“. До момента
няма данни за такива извършени продажби, нито за такова преведено
възнаграждение. 17 000.00 лева реално отпадат, а тези 18 000.00 лева трябва
да бъдат обложени, тъй като представляват чист приход, ако действително са
били предоставени, с изключение на едната сума, която е преведена през
EasyPay от госпожа Прокопиева на Мария И.. Не е записано, че е за отстъпено
право.
Страната заяви, че няма повече въпроси към вещото лице .
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза, следва да бъде прието и
приобщено, като доказателство по делото, ведно с уточненията направените в
днешно съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА , като доказателство по делото, днес
изслушаното заключение на съдебно – счетоводната експертиза.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ , окончателното възнаграждение на вещото лице М.
И. М., в размер на 300.00 /триста/ лева, от внесения за тази цел депозит /изд.
РКО – „Юробанк България“ АД от 20.02.2022 г./.
СЪДЪТ като взе предвид, заключението на вещото лице, че не са
налице данни за налични парични средства в брой или по сметка, както и че
молителят не притежава бързоликвидни активи, които биха могли да
послужат за покриване на първоначалните разноски по производството по
несъстоятелност, счита че са налице основанията, посочени в чл. 629б от ТЗ и
следва да укаже на молителя и на останалите кредитори да предплатят сумата
от 6 300.00 /шест хиляди и триста/ лева за първоначални разноски за
откриване на производство по несъстоятелност, в седмодневен срок, считано
от вписване на настоящото определение в книгата по чл. 634в от ТЗ.
Определението не подлежи на обжалване, но на кредиторите следва да
се укажат и последиците по чл. 632 от ТЗ, като в случай, че определената
сума за разноски не бъде предплатена в посочения срок, съдът ще постанови
решение на основание чл.632, ал.1 от ТЗ, с което ще спре производството по
14
несъстоятелност.
Мотивиран от изложено, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОПРЕДЕЛЯ първоначални разноски за откриване на производството
по несъстоятелност в размер на 6 300.00 /шест хиляди и триста/ лева,
вносими от длъжника в едноседмичен срок от днес, а за кредиторите от
вписване на настоящото определение в книгата по чл. 634в от ТЗ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на кредиторите последиците по чл. 632 от ТЗ, като в случай,
че определената сума за първоначални разноски не бъде предплатена в
посочения срок, съдът ще постанови решение на основание чл. 632, ал.1 от
ТЗ, с което ще спре производството по несъстоятелност.
УКАЗВА на кредиторите, че предплатените разноски подлежат на
възстановяване при достатъчно увеличаване на масата на несъстоятелността.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се впише в книгата по чл. 634в от ТЗ.
Ликвидаторът М.: Нямам други доказателствени искания.
С оглед изявлението на страните, СЪДЪТ счете спора за изяснен от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
Ликвидаторът М.: Моля да откриете производство по
несъстоятелност.
СЪДЪТ, счита устните състезания за приключени и обяви, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в
12:29часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
15