Р Е Ш Е Н И Е
№ 05.12.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на втори декември през
две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР В.
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия В. въззивно гражданско дело №8083 по описа на
2019 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №8083/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на С.Ц.Я. ЕГН ********** *** срещу
решение №63436 от 12.03.2019 г постановено
по гр.д.№32889/18 г на СРС , 40 състав ; с което са отхвърлени исковете на
въззивника с правно основание чл.439 ГПК да бъде признато спрямо „У.Б.“ АД *** , че не дължи сумата от 17 678,19
лева главница ; 17826,38 лева
договорна лихва и 1682,69 лева разноски ; за които вземания е издаден
изпълнителен лист от 15.11.2011 г по ч.гр.д.№43977/11 г на СРС , 120 състав и е
образувано изп.дело №43977/11 г на ЧСИ С. Я.., поради изтекла погасителна
давност .
Въззивникът излага доводи
за неправилност на решението на СРС , тъй като изпълнителните действия са извършени преди връчване
на покана за доброволно изпълнение на длъжника т.е. тези действия за изначално
недопустими и невалидни и до 15.11.2016 г е изтекла погасителна давност . При
залепване на уведомление по чл.47 ГПК ЧСИ е длъжен да назначи особен
представител на длъжника по молба на взискателя респ.да прекрати изпълнителното
производство по чл.433 ал.1 т.6 ГПК . ЧСИ е насрочвал незаконен опис без
назначен особен представител на длъжника т.е. взискателят на практика е
бездействал , а СРС „реанимира един
тежко опорочен изпълнителен процес“ .
Въззиваемата страна е подала писмен
отговор , в който оспорва въззивната жалба . Заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК е връчена на 04.07.2012 г чрез залепване на уведомление по чл.47 ГПК и е
влязла в сила .Взискателят многократно е искал изпълнителни действия ,
давността е прекъсната и не е изтекла . Съгласно чл.430 ГПК ЧСИ е длъжен да
назначи особен представител само на длъжник , който няма регистриран постоянен
или настоящ адрес , а въззивникът има такива адреси . Извършените изпълнителни
действия са валидни и са породили правни последици .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника на 25.03.2019 г и е обжалвано
в срок на 02.04.2019 г. Налице е
правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите във въззивната жалба и доказателствата
по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и
правна страна :
В
мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на
съдебното решение , като такива основания не се констатират .
Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1
от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на
ВКС .
За да отхвърли исковете СРС е приел , че съгласно чл.433 ал.1 т.8 ГПК изпълнителният процес се
прекратява ако в течение на две години от последното изпълнително действие
взискателят не поиска да се извърши ново изпълнително действие . Според т.10 от
Тълкувателно решение №2/13 г на ОСГТК на ВКС ако взискателят не е поискал
извършване на изпълнителни действия в продължение на 2 години давността тече от
датата , на която е поискано последното изпълнително действие . В случая за
периода 2011 г – 2013 г взискателят е подавал молби , с които е искал
изпълнителни действия . Спазването на чл.47 ГПК /при връзване на покана за
доброволно изпълнение/ е ирелевантно , като евентуална незаконосъобразност на
изпълнителните действия не е равнозначна на бездействие на взискателя и не води
до перемиране на изпълнителното дело респ.до погасяване на вземанията по
давност .
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят и от настоящия съд . Съгласно чл.433 ал.1 т.8 ГПК изпълнителният
процес се прекратява ако в течение на две години от последното изпълнително
действие взискателят не поиска да се извърши ново изпълнително действие
. В този смисъл перемирането настъпва поради
бездействие на взискателя , а не след съобразяване дали изпълнителният
процес е законосъобразен . Ирелевантно е дали ЧСИ е изпълнил исканите действия
респ.дали при извършването им са извършени процесуални нарушения.
Издаден е изпълнителен лист от 15.11.2011
г по ч.гр.д.№43977/11 г на СРС , 120 състав и е образувано изп.дело
№43977/11 г на ЧСИ С. Я.на 16.12.2011 г . Взискателят определено не е
бездействал и е искал изпълнителни действия с молбите си от 16.12.2011 г ,
23.08.2013 г , 16.12.2013 г , 22.12.2014 г , 21.08.2015 г и 27.10.2016 г.
Отделно , съгласно решение №170 от
17.09.2018 г по гр.д.№2382/17 г на ВКС , IV ГО и решение №51 от 21.02.2019 г по
гр.д.№2917/18 г на ВКС , IV ГО до 25.06.2015 г е в сила
ППВС №3/18.11.1980 година , според което докато трае изпълнителното производство давността е спряна
и въобще не тече .
Няма данни ищецът да е оспорил
заповедта за изпълнение , нито да е обжалвал извършените изпълнителни действия т.е.
дори същите да са незаконосъобразни , те са влезли в сила . С аргумент от
чл.449,450а ГПК ЧСИ може да извършва изпълнителни действия /запори , възбрани и
пр./ и преди да е връчена поканата за доброволно изпълнение . В противен случай
би се дала възможност на длъжника да се разпореди с имуществото си .
Не се констатира хипотеза на чл.433
ал.1 т.6 ГПК , а и липсва постановление на ЧСИ за прекратяване на
изпълнителното производство поради невнесени авансови такси и разноски по
изпълнението .
Налага се изводът , че решението на
СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено .
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №63436 от 12.03.2019 г постановено
по гр.д.№32889/18 г на СРС , 40 състав .
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.