№ 79
гр. гр. Добрич, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Галина Д. Жечева
при участието на секретаря П. Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20233200500043 по описа за 2023 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба
на „Йеттел България“ЕАД /предишно наименование „Теленор България”ЕАД/ –
гр.София срещу решение №260023/05.07.2022г. по гр.д.№674/2020г. на Балчишкия
районен съд, с което е отхвърлен предявеният от въззивника срещу Н. Б. Н. от
гр.Балчик иск за признаване за установено наличието по заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 38/2020г. на БРС на следните вземания: сумата в размер на 259.91 лева,
дължима по фактури с №**********/15.12.2017г., №**********/15.01.2018г.,
№**********/15.02.2018г. и №**********/15.04.2018г., от която – a. 179,96 лева,
незаплатени далекосъобщителни услуги за мобилен №********** и за мобилен
№**********, и в. сумата 79,95 лева неустойки, от които 52,47 лева, неустойка за
прекратяване на договор за мобилни услуги за мобилен номер ********** и 27,48
лева, неустойка за прекратяване на договор за мобилни услуги за мобилен номер
**********.
Решението се обжалва като неправилно, постановено в противоречие с
материалния закон. Спорните вземания произтичали от правоотношения по сключени
между страните по делото договори за предоставяне на мобилни услуги, които били
извън приложното поле на Закона за потребителските кредити. Следователно
несъответствието им с неотносимите към тях изисквания на чл.10 ал.1 от ЗПК не
съставлявали основание за тяхната недействителност, както неправилно било прието в
1
обжалваното решение. Изложени са доводи за изпълнение от страна на въззивника –
ищец по делото на произтичащите му от договорите задължения и за неизпълнение на
задълженията на насрещната страна. Настоява се за удовлетворяване на предявените
искове след отмяна на неправилното решение на районния съд и за присъждане на
разноските на въззивника, сторени за исковото производство във всяка инстанция и за
заповедното производство.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
В съдебно заседание особеният представител по чл.47 ал.6 от ГПК на
въззиваемата Н. Б. Н. е изразил становище за неоснователност на жалбата и иска
решението на районния съд да бъде потвърдено.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
Първоинстанционното решение е постановено по предявени от „Йеттел
България”ЕАД /преди с наименование „Теленор България”ЕАД/ срещу Н. Б. Н. искове
по чл.422 ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземанията на ищеца от
ответницата, за които по ч.гр.д.№38/2020г. на БРС е издадена заповед
№13/31.01.2020г. за изпълнение на парични задължения, както следва:
- в размер общо на 179.96 лева, съставляващи цена на доставени от ищеца и
незаплатени от ответницата мобилни услуги по договор за мобилни услуги от
12.07.2017г. с допълнително споразумение към него от 07.11.2017г. и по договор за
мобилни услуги от 14.09.2017г., за които задължения са издадени фактура
№**********/15.12.2017г., фактура №**********/15.01.2018г., фактура
№**********/15.02.2018г. и фактура №**********/15.04.2018г.;
- в размер на 79.95 лева съгласно фактура №**********/15.04.2018г.,
съставляващи сбор от неустойка в размер на 52.47 лева и неустойка в размер на 27.48
лева, дължими от ответницата за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги от 12.07.2017г. с допълнително споразумение към него от 07.11.2017г. и на
договор за мобилни услуги от 14.09.2017г., които неустойки са изчислени в размер на
три стандартни месечни абонаментни такси по съответния договор.
Претендирано е установяване и на задължение за обезщетение за забавено
изпълнение на главните парични задължения в размер на законната лихва върху тях,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК. Претендирани са и разноските за заповедното и за исковото
производство.
Ответницата Н. Б. Н., чрез назначения й особен представител по чл.47 ал.6 от
ГПК, е оспорила исковете с възражение, че няма задължения по договорите, защото
ищецът не е доставил дължимите мобилни услуги и е неизправен.
2
Установено е по делото, че на 12.07.2017г. за срок от две години между страните е
сключен договор, с който ищецът се задължил да предоставя мобилни услуги за
ползване от ответницата – абонат на мобилен номер 359892026399, за което
ответницата се задължила да заплаща на ищеца месечна абонаментна такса от 10.99
лева /с ДДС/. Договорът е сключен при условията на приложен към него абонаментен
план, изменен с допълнително споразумение от 07.11.2017г., с което е изменена и
месечната абонаментна такса в размер на 20.99 лева /с ДДС/. На 14.09.2017г. за срок от
две години между страните е сключен друг договор, с който ищецът се задължил да
предоставя мобилни услуги за ползване от ответницата – абонат на мобилен номер
359897662332, за което ответницата се задължила да заплаща на ищеца месечна
абонаментна такса от 10.99 лева /с ДДС/.
В т.11 от договорите е въведено, че при прекратяването им по вина потребителя –
ответницата, същата дължи неустойка в размер на сумата от стандартните месечни
абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок.
От заключението на вещото лице, извършило техническата експертиза, се
установява, че в периода 15.11.2017г. – 14.02.2018г. ответницата и по двата договора е
имала достъп до мобилната мрежа на ищеца. В периода 15.11.2017г. – 14.12.2017г. тя е
извършила мобилни международни разговори на стойност 124.46 лева, изпратила е
кратки съобщения на стойност 3.17 лева. Ведно с абонаментните такси, задълженията й
по договорите за този месец възлизат на 185.14 лева /с ДДС/, от които са платени 69.14
лева; останалите 116 лева не са платени - фактура №**********/15.12.2017г. За
следващите два периода 15.12.2017г. – 14.01.2018г. и 15.01.2018г. – 14.02.2018г.
ответницата също е имала достъп до мобилната мрежа на оператора, водила е
разговори и е ползвала мобилни услуги. Те са в рамките на включените в абонаментния
план, за които не дължи плащане и задълженията й се свеждат до абонаментните такси
в размер на 31.98 лева /с ДДС/ общо по двата договора и за всеки от двата месеца -
фактура №**********/15.01.2018г. и фактура №**********/15.02.2018г. Така, за целия
период ответницата има неплатени задължения по двата договора за мобилни услуги
общо в размер на 179.96 лева.
На 17.03.2018г. ищецът изпратил на ответницата „последна покана за доброволно
плащане“ /л.80/. В документа се съдържа покана ответницата доброволно да заплати
задълженията си в размер на 179.96 лева по договорите за мобилни услуги в
десетдневен срок от получаването на поканата и следното изявление: „При неплащане
на дължимата сума, ще бъдем принудени да предприемем следните действия: -
договорът Ви с Теленор за предоставяне на мобилни/фиксирани услуги ще бъде
прекратен“. Съгласно заключението на техническата експертиза, още преди изпращане
на поканата, а именно на 07.03.2018г. ищецът прекратил достъпа до мобилната си
мрежа и по двата договора с ответницата.
3
Първоинстанционният съд е приел, че сключените между страните договори, въз
основа на които ищецът претендира от ответницата спорните парични вземания, са
нищожни на осн.чл.22 от ЗПК, като неотговарящи на изискванията на чл.10 ал.1 от
ЗПК касателно шрифта, в който са изписани. Прието е, че нищожните договори не
пораждат права и задължения, поради което и ответницата няма произтичащи от тези
договори задължения към ищеца. Така приетото е неправилно.
Сключените между страните договори не са за потребителски кредит, нито са от
категорията на останалите, посочени в чл.3 от ЗПК. Сключените между страните
договори са за предоставяне на мобилни услуги срещу заплащане и са извън
приложното поле на ЗПК. Въз основа на договорите между страните са възникнали
валидни облигационни правоотношения, по силата на които всяка от страните дължи
изпълнение на поетите задължения. С оглед установеното по-горе, в периода
15.11.2017г. – 14.02.2018г. ищецът е изпълнил задълженията си, като е предоставил на
ответницата договорените мобилни услуги, но ответницата не е изпълнила
задълженията си за плащане на цената да предоставените й мобилни услуги в общ
размер на 179.96 лева. Следователно ищецът има паричното вземане от ответницата в
размер на 179.96 лева за цена на мобилни услуги по двата договора, за което по ч.гр.д.
№38/2020г. на БРС срещу ответницата е издадена заповед №13/31.01.2020г. за
изпълнение, включително с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта
29.01.2020г. до окончателното й погасяване.
В тази част решението на районния съд е неправилно и следва да се отмени, като
се постанови друго, с което предявеният иск по чл.422 ал.1 от ГПК за главното
парично задължение и за обезщетението за забава да се удовлетвори.
В останалата част, касателно претенцията за неустойки за предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги, макар и по други съображения,
решението на районния съд като краен резултат е правилно.
Действително, че неизпълнението на задълженията за плащане на предоставените
му мобилни услуги от страна на ответницата – абонат е предвидено в чл.19б б.„в“ от
Общите условия основание за възникване правото на ищеца – оператор едностранно да
прекрати съответния договор за предоставяне на такива услуги. А прекратяването
договора по вина на абоната е предвидено в т.11 от договорите за мобилни услуги
основание за възникване задължение по чл.92 от ЗЗД на абоната да заплати на
оператора неустойка.
Но правото за едностранно прекратяване на облигационните връзки може да бъде
упражнено само с нарочно, изрично волеизявление, отправено от ищеца и достигнало
до знанието на ответницата. Такова волеизявление от страна на ищеца в случая липсва.
Изразеното в горепосочената покана за доброволно изпълнение е предупреждение за
4
евентуално /ако ответницата не плати/ бъдещо извършване на волеизявление за
прекратяване на договорите, но не е волеизявление, с отправянето на което ищецът
наистина упражнява това свое право и едностранно прекратява облигационните
връзки. Така, макар ищецът да е имал правото да прекрати договорите за мобилни
услуги по вина на ответницата, такова прекратяване не е осъществено. Следователно
ищецът няма вземанията за неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги по вина на ответницата и искът му за установяване на противното,
като неоснователен, правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд, чието решение
в тази обжалвана част следва да бъде потвърдено.
Съответно на крайния резултат и на осн.чл.78 ал.1 от ГПК ищецът има право да
получи от ответницата съразмерна част от разноските си за водене на делото в
заповедното производство и в исковото производство за всяка от двете инстанции.
За заповедното производство на ищеца следва да се присъди сумата 17.30 лева –
държавна такса и сумата 249.26 лева – адвокатско възнаграждение.
За първоинстанционното производство на ищеца следва да се присъди сумата
82.70 лева – държавна такса, 249.26 лева – адвокатско възнаграждение, 207.71 лева –
възнаграждение на особен представител, 173.10 лева - възнаграждение на вещо лице.
За въззивната инстанция на ищеца следва да се присъди сумата 50 лева –
държавна такса и сумата 207.71 лева – възнаграждение за особен представител.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260023/05.07.2022г. по гр.д.№674/2020г. на Балчишкия
районен съд в частта, в която е отхвърлен предявеният от „Теленор България”ЕАД –
гр.София срещу Н. Б. Н. от гр.Балчик иск за признаване за установено наличието по
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 38/2020г. на БРС на сумата 179.96 лева, незаплатени
далекосъобщителни услуги за мобилен №********** и за мобилен №**********, като
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземането на „Йеттел
България“ЕАД /преди с наименование „Теленор България“ЕАД/ - гр.София, район
„Младост“, ЖК“Младост“ 4 – Бизнес Парк София, сграда 6, от Н. Б. Н. с ЕГН
********** с постоянен адрес - гр.Б. и настоящ адрес – гр.Б., за което по ч.гр.д.
№38/2020г. на БРС е издадена заповед №13/31.01.2020г. за изпълнение на парични
задължения в размер общо на 179.96 лева, съставляващи цена на доставени от ищеца и
незаплатени от ответницата мобилни услуги по договор за мобилни услуги от
12.07.2017г. с допълнително споразумение към него от 07.11.2017г. и по договор за
мобилни услуги от 14.09.2017г., ведно с обезщетение за забавено изпълнение на
главното парично задължение в размер на законната лихва върху него, считано от
5
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 29.01.2020г. до
окончателното му погасяване.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260023/05.07.2022г. по гр.д.№674/2020г. на
Балчишкия районен съд в останалата част.
ОСЪЖДА Н. Б. Н. с ЕГН ********** с постоянен адрес - гр.Б. и настоящ адрес -
гр.Б., да заплати на Йеттел България“ЕАД /преди с наименование „Теленор
България“ЕАД/ - гр.София, район „Младост“, ЖК“Младост“ 4 – Бизнес Парк София,
сграда 6, съразмерна част от разноските за заповедното производство, както следва:
сумата 17.30 лева – държавна такса и сумата 249.26 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н. Б. Н. с ЕГН ********** с постоянен адрес - гр.Б. и настоящ адрес -
гр.Б., да заплати на Йеттел България“ЕАД /преди с наименование „Теленор
България“ЕАД/ - гр.София, район „Младост“, ЖК“Младост“ 4 – Бизнес Парк София,
сграда 6, съразмерна част от разноските за исковото производство в първата инстанция,
както следва: сумата 82.70 лева – държавна такса, 249.26 лева – адвокатско
възнаграждение, 207.71 лева – възнаграждение на особен представител, 173.10 лева -
възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА Н. Б. Н. с ЕГН ********** с постоянен адрес - гр.Б. и настоящ адрес -
гр.Б., да заплати на Йеттел България“ЕАД /преди с наименование „Теленор
България“ЕАД/ - гр.София, район „Младост“, ЖК“Младост“ 4 – Бизнес Парк София,
сграда 6, съразмерна част от разноските за исковото производство във въззивната
инстанция, както следва: държавна такса и сумата 207.71 лева – възнаграждение за
особен представител.
На осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6