Решение по дело №2473/2017 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 103
Дата: 26 януари 2018 г. (в сила от 17 декември 2019 г.)
Съдия: Тихомира Георгиева Казасова
Дело: 20174520102473
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 април 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 103

гр. Русе, 26.01.2018 год.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на седемнадесети януари, две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                           Председател: Тихомира Казасова

 

при секретаря Теодора П., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №2473 по описа за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:

            Производството по делото е за делба във фазата по извършване на делбата.

            С влязло в сила съдебно решение №1243/26.09.2017г., постановено по гражданско дело №2473/2017г. съдът е допуснал до делба между М.И.И., ЕГН ********** и И.К.И., ЕГН **********следния недвижим имот: апартамент „А“ на пети етаж във вход А на жилищен блок по бул.“Ц. О.“№...... в гр.Р., състоящ се от две стаи, дневна, готварна, баня, клозет, две антрета и два балкона, със застроена площ 71.25 кв.м. с изложение: северно, източно и западно, при граници: от север – ул.“Стара планина“, от изток – двора на блока, от юг – апартамент „Б“, от запад – бул.“Ц. О.“, заедно с избено помещение №9-1 от 8.96 кв.м., при граници: от север – ул.“Стара планина“, от изток – коридор, от юг – изба №7-1, от запад – бул.“Цар Освободител“, заедно с таванско помещение №8-1 от 8.61 кв.м., при граници: от север – таван №7-1, от изток – коридор, от юг – таван №9-1, от запад – бул.“Цар освободител“, заедно с 3.01% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена (съгласно нотариален акт №176, том V, дело №1850/1964г. по описа на нотариус при Русенският народен съд), а по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Русе, описаният недвижим имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.2659.1.12 с адрес: гр.Русе, бул.“Ц. О.“№......., вх....., ет......, ап......., брой нива: едно, площ 63.95 кв.м., при права: ¾  идеални части за М.И.И. и ¼  идеална част за И.К.И..

            Относно определяне способът, по който следва да се извърши делбата:

            По делото е прието експертно заключение, от което е видно, че процесния имот е реално неподеляем - конструктивно и архитектурно, съобразно правата на съделителите и изискванията на ЗУТ. Вещото лице е определило пазарната цена – 66 300 лева и паричното изражение на дяловете: 49 725 лева за 3/4 идеални части и 16 575 лева за 1/4 идеална част. В констативно - съобразителната част от експертизата се сочи, че дограмата е PVC и като цяло, жилището е в добро състояние. Като съобрази местонахождението на имота, вида и инфраструктурното му положение, съдът намира, посочената оценка за съответстваща на състоянието на пазара и съставляваща пазарната левова равностойност на имуществото.

            В първото заседание, след влизане в сила на решението за допускане на делбата, страните по делото са поискали възлагане на имота, основано на разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК.

            Съгласно посочената правна норма, когато допуснатия до делба недвижим имот е неподеляемо жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска възлагане на имота. Съдът намира, че изискуемите от закона предпоставки са налице по отношение на ищцата. Установено бе, че имотът е жилище – бивша СИО, прекратена със смъртта на съпруга и при откриване на наследството ищцата е живяла в него. Не са налице доказателства, от които може да се направи извод, че ищцата притежава друго жилище. Ответникът също живее в апартамента със семейството си, но същият притежава и къща в с.Божичен.

            По изложените съображения, съдът счита че са налице елементите от фактическия състав на чл.349, ал.2 от ГПК, с оглед което искането на М.И.И. за поставяне в дял на процесния имот, като основателно следва да бъде уважено.

            За уравнение на дела, ищцата следва да заплати на ответника 16 575 лева.

            По претенциите с правно основание чл.346 ГПК, предявена от И.К.И.:

            В производството по сметки, съделителите предявяват искания за присъждане на суми, които имат връзка с делбената общност. Касае се за вземания, възникнали от правоотношения, свързани с имота, предмет на делбата. По своята същност искането по чл.346 ГПК има облигационен характер и представлява осъдителен иск, който следва да бъде конкретизиран по основание и размер, с предмет – вземане, което е ликвидно към момента на предявяването му.

            При уреждане на правоотношенията между съсобствениците във връзка с извършените подобрения в общия имот, следва да се има предвид, че всеки съсобственик е владелец на своите идеални части и държател на идеалните части на останалите съсобственици. Практиката във връзка с отношенията между съсобствениците по повод извършените в имота подобрения е обобщена в ТР №85/68г. на ОСГК и ППВС №6/1974г. Тези отношения се уреждат по различен начин в зависимост от условията, при които са извършени подобренията и условията, при които съсобственикът подобрител е упражнявал фактическа власт - като държател или владелец на правата на останалите съсобственици. Когато съсобственикът е извършил подобрения в качеството си на владелец на своята идеална част и държател на идеалните части на другите съсобственици, отношенията по повод извършените подобрения се уреждат по правилото на чл.30, ал.3 ЗС, ако същите са извършени със съгласието на останалите съсобственици; ако липсва такова съгласие - по правилата на водене на чужда работа без пълномощие (чл.60 и сл. ЗЗД), а ако останалите съсобственици са се противопоставили - по правилото на чл.59 ЗЗД. В случай, че съсобственикът владее цялата вещ, отричайки правата на останалите съсобственици, отношенията между тях по повод извършените подобрения се уреждат по правилата на чл.72 - 74 ЗС.

            В конкретния казус, искът е предявен в преклузивния срок по чл.346 ГПК, от процесуално легитимирана страна, свързан е със съсобствеността, чието  прекратяване се иска, с оглед което същият е допустим.

            Претендира се припадащата се на ищцата част от стойността на извършените в имота ремонтни дейности на обща стойност 28 000 лева, а именно: изграждане на тераси; поставяне на PVC дограма; подмяна на подови настилки; изолация с фибран; нова ел.инсталация; прекарване на локално парно; шпакловане и боядисване на стените и таваните; основен ремонт на баня, тоалетна и коридори.

            С показанията на С. И. и М. С. се установяват вида на извършените ремонтни дейности. Твърди се, че жилището е било в "окаяно състояние", имало опасност от "срутване на балкона", всичко било напукано. В края на м.март 2017г. ответникът уведомил ищцата, че ще започне ремонт в апартамента, като обяснил, че предстои абитуриентски бал на дъщеря му и е необходимо да се подобри състоянието на имота. М.И. не казала нищо конкретно.

            Св.Саманджиев твърди, че с ответникът сключили договор за извършване на СМР, плащането по който е извършено в брой. Съдът възприема показанията на свидетеля, тъй като същият излага данни, свързани с извършените ремонтни дейности и начина, по който е извършено плащането, а не са свързани с установяване договори на стойност над 5000 лева.

            Представен е в оригинал договор за извършване на строително ремонтни работи, сключен на 02.04.2017г. между И.К.И. - възложител и Милен Йорданов Саманджиев - изпълнител, с предмет: извършване на строително ремонтни работи (подробно описани по пера) в апартамент, находящ се в гр.Русе, бул." бул.“Ц. О.“№...... в , вх....., ет...., ап.. Уговорена е цената: 15 000 лева - труд и 5000 лева - вложени от изпълнителя материали.

            Ответникът е приложил договори, сключени с "Вега КК" ООД, фактури, разписки и касови бележки, които съдът не кредитира, по следните съображения:

            В договорите - сключени съответно на 12.05.2017г., 19.06.2017г. и 23.06.2017г. не са посочени услугите, за които са заплатени съответните суми. Предметът на всеки от тяхе неопределен: "Възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши проектиране, изработка и монтаж на изделия, съгласно спецификация, срещу заплащане на уговореното възнаграждение, съгласно чл.2 от настоящия договор". Липсват доказателства за вида на изделието, както и такива, че същото е свързано с имота, предмет на делбеното производство.

            По аналогични съображения, съдът не кредитира фактурите, разписките и касовите бележки. С платежните документи се установява, че са закупени стоки, но не става ясно дали са свързани с ремонтните дейности в процесния апартамент. Не е изяснен и въпроса дали не са част от материалите, вложени от изпълнителя, за които последният е получил 5000 лева.

            Предвид изложеното, съдът приема, че извършените от ответника подобрения в имота, за които в производството са ангажирани доказателства, възлизат на 20 000 лева. При условие, че подобренията са извършени със знанието и без противопоставянето на съсобственика М.И. (данни, за което се съдържат в показанията на Светлана И.), то отношенията между страните следва да се уредят съобразно нормата на чл.30 ал.3 ЗС, съгласно която всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си, като дължи стойността на извършените разходи, а не увеличената стойност на имота. Следователно ищцата следва да заплати 3/4 от сумата 20 000 лева, т.е. 15 000 лева, до който размер претенцията, като основателна следва да бъде уважена.

            Относно разноски в производството:

            На основание чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съделителите дължат държавна такса в размер 4% от стойността на дяловете си, а именно: М.И.И. - 1989 лева, а И.К.И. - 663 лева.

            Съобразно разпоредбата на чл.355 ГПК: 1.Ответникът дължи на ищцата разноски в размер на 37.50 лева – ¼ от разходите направени за експертиза. 2. Ищцата дължи на ответника 600 лева – държавна такса върху уважената част от претенцията по чл.30, ал.3 ЗС. По компенсация между двете вземания, М.И.И. следва да заплати на И.К.И. сумата 562.50 лева.

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ПОСТАВЯ В ДЯЛ на М.И.И., ЕГН ********** по реда на чл.349, ал.2 ГПК:

АПАРТАМЕНТ „А“ на пети етаж във вход А на жилищен блок по бул бул.“Ц. О.“№...... в гр.Р в гр.Р., състоящ се от две стаи, дневна, готварна, баня, клозет, две антрета и два балкона, със застроена площ 71.25 кв.м. с изложение: северно, източно и западно, при граници: от север – ул.“Стара планина“, от изток – двора на блока, от юг – апартамент „Б“, от запад – бул.“Цар Освободител“, заедно с избено помещение №9-1 от 8.96 кв.м., при граници: от север – ул.“Стара планина“, от изток – коридор, от юг – изба №7-1, от запад – бул.“Цар Освободител“, заедно с таванско помещение №8-1 от 8.61 кв.м., при граници: от север – таван №7-1, от изток – коридор, от юг – таван №9-1, от запад – бул.“Цар освободител“, заедно с 3.01% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена (съгласно нотариален акт №176, том V, дело №1850/1964г. по описа на нотариус при Русенският народен съд), а по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Русе, описаният недвижим имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.2659.1.12 с адрес: гр.Русе, бул бул.“Ц. О.“№...... в гр.Р, вх......, ет......, ап......., брой нива: едно, площ 63.95 кв.м.

ОСЪЖДА М.И.И., ЕГН **********да заплати на И.К.И., ЕГН ********** сумата 16 575 лева(шестнадесет хиляди петстотин седемдесет и пет лева) за уравнение на дяловете, в шестмесечен срок от влизане в сила на решението по възлагането, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на влизане в сила на настоящото съдебно решение до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА М.И.И., ЕГН ********** да заплати на И.К.И., ЕГН ********** на основание чл.346 ГПК сумата 15 000лева (петнадесет хиляди лева) – стойността на извършените в имота подобрения, съобразно квотата й в съсобсвеността, както и 562.50 лева – разноски по компенсация.

ОСЪЖДА М.И.И., ЕГН **********да заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 1989 лева.

ОСЪЖДА И.К.И., ЕГН ********** да заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 663 лева.

           

            Правото на собственост върху поставения в дял недвижим имот преминава върху съделителя след изплащането на сумата за уравнение. При неизплащане на същата в 6-месечен срок от влизане в сила на решението за възлагане, същото се обезсилва по право.

 

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: