№ 1019
гр. Плевен, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20234430102344 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.242, във вр. с чл.128 от
КТ.
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от С. С. С. с ЕГН
**********, съдебен адрес: ***, чрез адв.М. М. от *** против "ФЕШЪН
ГРУП” - ЕООД, представлявано от Управителя В.Ф., със седалище и адрес на
управление на дейността ***, ЕИК ***, в която се твърди, че ищцата
работила при ответника по силата на трудов договор, като заемала
длъжността ***. Твърди се, че със Заповед от 17.04.2020 г. трудовия договор
между страните бил прекратен на осн.чл.328, ал.1, т.12 от КТ. Твърди се още,
че до момента на завеждане на исковата молба ответника не бил изплатил на
ищцата остатъка от отработеното трудово възнаграждение за м.март 2020 г.,
което възлизало в размер на 500 лв., както и пълният размер БТВ за м.април
2020 г., възлизащ на 600лв.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищцата горните
суми, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.
1
Ответникът “Фешън Груп” ЕООД е депозирал писмен отговор в срока
по чл.131 от ГПК, с който оспорва иска, като релевира възражение за
погасяването му по давност.
В о.с.з. на 04.07.2023г. е допуснато изменение на цената на исковата
претенция, която се счита предявена за сумата от 381,03лв.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства прие за установено следното :
Безспорно е и се установява от приложения препис на страници от
трудова книжка на ищцата, че С. С. е работила при ответното дружество
„Фешън груп“ ЕООД по трудово правоотношение през процесния период от
време, заемайки длъжността „окачествител“.
Безспорно е също така, че трудовото правоотношение между страните е
било прекратено, считано от 17.04.2020г., на основание чл.328, ал.1, т.12 от
КТ, което е отразено и в трудовата книжка на работничката.
От изслушаното в о.с.з. на 04.07.2023г. заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че работодателя не е изплатил
на ищцата 203,32лв. от дължимото трудово възнаграждение за м.март 2020г.
и 360,71лв. от дължимото за месец април 2020г. трудово възнаграждение (в
нетни суми).
При установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Задължението за плащане на трудово възнаграждение е основно
задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и
използвана от него работна сила на работника или служителя. Съгласно
разпоредбата на чл. 128 от КТ работодателят е длъжен да плаща в
установените срокове на работника или служителя уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа.
Установи се от обсъденото заключение по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, че неизплатеното трудово възнаграждение на ищцата
за месец март 2020г. се изчислява в размер на 203,32лв., а за месец април
2020г. се изчислява на 360,71лв.
С оглед горното, претенцията на ищцата се явява изцяло основателна.
Ответникът обаче е релевирал в писмения отговор възражение за
2
погасяване на исковата претенция по давност и същото следва да се обсъди.
Съгласно разпоредбата на чл.358, ал.1, т.3 от КТ, вземанията на
работника за трудови възнаграждения се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок. Давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането /арг. чл. 114, ал. 1 от ЗЗД/, като при срочните
задължения /каквито са процесните за трудови възнаграждения/, давността
тече от деня на падежа.
С нормата на чл.270, ал.2 от КТ е регламентирано, че трудовото
възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два
пъти, доколкото не е уговорено друго. В случая не се твърди и не се
установява уговаряне на друго в правоотношението между страните, поради
което съдът приема, че ответника е дължал плащане на трудовото
възнаграждение на ищцата до края на месеца, за който се отнася. При такова
разбиране падежът на задължението за плащане на трудовото възнаграждение
за м.март 2020г. е настъпил на 31 март 2020г., а за м.април 2020г. е настъпил
на 30 април 2020г. Следва да се посочи, че прекратяването на трудовия
договор на 17.04.2020г. не променя датата на падеж на задължението за
плащане на възнаграждението за същия месец. То е дължимо в размера,
съответен на отработените дни през месеца, но следва да се изплати до
последната дата на същия месец в съответствие с нормативната уредба на
чл.270, ал.2 от КТ.
Поради обявяване на извънредно положение с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г. със Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодО.ване на последиците /обн. в ДВ, бр. 28 от 24.03.2020
г., загл. изм. с ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г./ са предвидени определени мерки,
относими към упражняването на права и разглеждането на дела. Съгласно
разпоредбата на чл. 3, т. 1 и т. 2 ЗМДВИП за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат: процесуалните срокове
по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на
сроковете по наказателни производства, по Закона за екстрадицията и
Европейската заповед за арест и производства, свързани с мерки за принуда
/т. 1/; давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с
изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат
3
задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по
Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания
/т. 2/.
Давностният срок за погасяване вземанията на работника за трудово
възнаграждение попада в хипотезата на чл.3, т.2, предл.2 от ЗМДВИП.
С § 2 от Закона за изменение и допълнение на ЗМДВИП /обн. в ДВ, бр.
34 от 09.04.2020 г./ разпоредбата на чл. 3 ЗМДВИП е изменена в смисъл, че в
чл. 3, т. 1 се прецизираха в Приложение изключенията на сроковете по
производствата и делата, по отношение на които процесуалните срокове не
спират да текат, а с изменението на чл. 3, т. 2 отпаднаха "и други срокове,
предвидени в нормативни актове". Съгласно чл. 3, т. 2 ЗМДВИП в
редакцията след ЗИД на ЗМДВИП, ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г., за срока от 13
март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат само
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват
права от частноправните субекти.
В § 13, ал. 1 от Заключителните разпоредби на ЗИД на ЗМДВИП /ДВ,
бр. 34 от 09.04.2020 г. / е предвидено, че сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно
"други срокове" в досегашната редакция и по отменената т. 3, спрени от
обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този закон,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в
"Държавен вестник", а съгласно § 13, ал. 2 извършените действия от
обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този закон
запазват силата си. Предвид обнародване на ЗИД на ЗМДВИП на 09.04.2020 г.
се налага извод, че спрените по чл. 3, т. 2 ЗМДВИП "други срокове"
продължават да текат от 17.04.2020 г.
Изложеното по-горе е изразено в Определение № 200 от 26.04.2021 г. на
ВКС по ч. т. д. № 317/2021 г., II т. о., ТК и се възприема от настоящия състав.
Поради това, съдът счита, че тригодишния давностен срок, погасяващ
вземането на ищцата за трудово възнаграждение за м.март 2020г. е започнал
да тече на 17.04.2020г. и е изтекъл на 17.04.2023г., т.е. преди датата на
предявяване на иска (28.04.2023г.).
Давностният срок, с който се погасява вземането за трудово
възнаграждение за м.април 2020г. обаче не е изтекъл към датата на завеждане
4
на исковата молба – 28.04.2023г., с оглед приетото по-горе, че е започнал да
тече на 30.04.2020г. (приетата дата на падеж на задължението за плащане на
трудовото възнаграждение за м.април 2020г.).
Предвид изложеното, съдът счита, че ответника следва да бъде осъден
да заплати на ищцата сумата от 360,71лв.(нетна сума), представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за м.април 2020г., ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба – 28.04.2023г. до
окончателното изплащане.
Исковата претенция в останалата част до пълния претендиран размер от
381,03лв. следва да се отхвърли като погасена по давност.
С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 380лв., съразмерно
уважената част от иска
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответника следва да заплати по сметка
на ПлРС държавна такса върху уважения иск в размер на 50 лв. и разноски за
вещо лице в размер на 180 лв.
Следва да се допусне предварително изпълнение на решението, на
основание чл.242, ал.1 от ГПК.
При условията на чл.315, ал.2 от ГПК решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от датата, на която съдът е посочил, че ще обяви
решението си.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 242 от КТ, във вр. с чл.128 от КТ
„ФЕШЪН ГРУП” - ЕООД, ЕИК *** , със седалище и адрес на управление
***, представлявано от управителя В.Ф., да ЗАПЛАТИ в полза на С. С. С. с
ЕГН **********, от ***, сумата от 360,71лв. (чиста сума за получаване),
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец април 2020г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.04.2023г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния
претендиран размер от 381,03лв., като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
5
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК „ФЕШЪН ГРУП” – ЕООД
с ЕИК ***, да ЗАПЛАТИ в полза на С. С. С. с ЕГН **********, сумата от
380 лв., представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „ФЕШЪН ГРУП” -
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление на дейността ***,
представлявано от управителя В.Ф. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС
държавна такса в размер на 50 лв. и разноски за вещо лице в размер на 180 лв.
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително
изпълнение на решението в частта му относно присъденото трудово
възнаграждение и обезщетения.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от 14.07.2023г.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6