Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 23.07.2018г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Софийският окръжен съд, търговско отделение, V състав, в публично съдебно заседание, проведено на трети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА

 

при секретаря Магдалена Букина, като разгледа докладваното от съдията търг. д. № 253 по описа за 2017 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

ИЩЕЦЪТ – Т.Т.Т., с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв. С.С.Ч. от САК е предявил срещу „З.к.Л.И.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Д, иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева за причинените му неимуществени вреди –  болки и страдания, физически, психически дискомфорт и битови неудобства, поради фрактура на четвърта метатарзална кост на ходилото (виж уточняваща молба вх. №94//05.01.2018г. – л.36), причинени вследствие на ПТП, настъпило на 21.03.2017 год. в гр. Стара Загора на ул. „Св. Патриарх Евтимий” до бензиностанция „Лукойл” по вина на Т.Т.Т. - застрахован при ответника водач на лек автомобил марка „Мерцедес”, с ДК № СА 8015 ТМ, със застрахователна полица № ВG/22/116002188451 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена с ответника, валидна от 02.09.2016 год. до 01.09.2017 год., ведно със законната лихва върху сумата от деня на увреждането, 21.03.2017 год., до окончателното й заплащане (виж уточняваща молба вх. №94//05.01.2018г. – л.36).

            Претендират се и направените по делото разноски.

           Ищецът твърди в исковата си молба, че при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 21.03.2017 год., му били причинени телесни увреждания, вследствие на което търпи неимуществени вреди.

            Твърди, че на посочената дата – 21.03.2017 год. Т.Т.Т. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес”, с ДК № СА 8015 ТМ в гр. Стара Загора, на ул. „Св. Патриарх Евтимий” до бензиностанция „Лукойл”, нарушил правилата за движение по пътищата, като при маневра завой наляво не се убедил, че няма да създаде опасност за останалите участници в движение и реализирал удар в мотоциклет марка”Хонда”, модел „CBR-900-RP” с ДК № СТ 1039 Х, управляван от Т.Т.Т.. Вследствие на настъпилото ПТП били причинени увреждания на ищеца.

           По случая на виновния водач Т.Т.Т. бил съставен АУАН №17-000790/21.03.2017 год. и въз основа на него било издадено Наказателно постановление № 17-1228-000790, което влязло в сила на 26.04.2017 год.

При управлението на процесния л.а. марка „Мерцедес”, с ДК № СА 8015 ТМ, водачът Т.Т.Т. нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:  чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП – като създал опасност за здравето на останалите участници в движението,  чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП - като се движил със скорост несъобразена с конкретната пътна обстановка и законови ограничения и чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДвП – като при завиване наляво, преди да започне маневрата, не се убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението и да извърши маневрата, като се съобрази с тяхното положение, посока и скорост на движение и при извършване на маневрата да пропусне движещите се превозни средства.

Ищецът твърди, че виновният водач Т. е имал възможност да предотврати произшествието, ако не бил нарушил посочените правила за движение по пътищата.

           Твърди, че получените от него тежки увреждания се намират в пряка причинна връзка с механизма на процесното ПТП.

           Поддържа се от ищеца, че прекият деликвент извършил деянието виновно, при форма на вината непредпазливост. Деликвентът не предвиждал настъпването на общественоопасните последици, че ще причини ПТП, в резултат, на което ще пострада ищецът, но бил длъжен и могъл да ги предвиди и предотврати, ако не бил допуснал посочените нарушения на правилата за движение по пътищата.

           Ищецът твърди, че непосредствено след ПТП е бил транспортиран в УМБАЛ „С. Киркович” – гр. Стара Загора, където било установено, че е получил фрактура на четвърта метатарзална кост на ходилото.  Твърди, че му били извършени множество изследвания и рентгенографии. Необходимо било да не натоварва увредените области и да му бъдат правени постоянно компреси. Предписани му били и аналгетици, а лечението продължило под наблюдението на личен лекар в амбулаторни условия. Твърди още, че въпреки продължителното лечение, състоянието му не се подобрява, силните болки в ходилото продължавали, а първоначално походката му била накуцваща. При по-голямо натоварване и при промяна на времето болките му се усилвали, а ограничените движения на долния крайник нарушавали пълноценното извършване на обичайните за него дейности, като се налагало да ползва чужда помощ. Случилото се оказало негативно влияние и върху личното, семейното, социалното и професионалното му развитие. Твърди, че сънят му станал проблемен и непълноценен, а самият той неспокоен, раздразнителен и обидчив.

           Ищецът сочи, че отговорността на застрахователя - ответник в настоящото производство - „З.к.Л.И.” АД, ЕИК ********* била ангажирана от сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за процесния л.а. марка „Мерцедес”, с ДК № СА 8015 ТМ, със застрахователна полица № ВG/22/116002188451 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 02.09.2016 год. до 01.09.2017 год. Последното обуславяло и предявения пряк иск срещу застрахователя.

           На следващо място в исковата молба ищецът излага, че предявил пред застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение с вх. №8651/25.07.2017 год., като с писмо с изх. №L-2396/1.08.2017 год. получил отговор от ответника, че е образувана щета № 0000-1000-03-17-7456/25.07.2017г., по която не е изплатено обезщетение на ищеца.

           Ето защо ищецът твърди, че за него е налице правният интерес от предявяването на настоящия иск.

Моли съда, да постанови решение, с което да осъди ответното дружество, да му заплати обезщетение в размер на по 30 000 лева за причинените неимуществени вреди –болки и страдания, физически, психически дискомфорт и битови неудобства, поради фрактура на четвърта метатарзална кост на ходилото (виж уточняваща молба вх. №94//05.01.2018г. – л.36), причинени вследствие на ПТП, настъпило на 21.03.2017 год. в гр. Стара Загора на ул. „Св. Патриарх Евтимий” до бензиностанция „Лукойл” по вина на Т.Т.Т. - застрахован при ответника водач на лек автомобил марка „Мерцедес”, с ДК № СА 8015 ТМ, със застрахователна полица № ВG/22/116002188451 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена с ответника, валидна от 02.09.2016 год. до 01.09.2017 год., ведно със законната лихва върху сумата от деня на увреждането, 21.03.2017 год., до окончателното й заплащане (виж уточняваща молба вх. №94//05.01.2018г. – л.36).

Претендират се и направените по делото разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.

            Преписи от исковата молба, приложенията към нея и от уточняващата молба с вх. №94//05.01.2018г. – л.36 са връчени на ответника на 18.01.2018год. и в срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК на 26.01.2018 год., ответникът „З.к.Л.И.” АД  е подал писмен отговор. С него ответникът оспорва предявените искове по основание и размер.

                Потвърждава валидността на застрахователна полица № BG/22/116002188451 за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена по отношение на лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „1524 Л Атеро”, с peг. № СА 8015 ТМ, към датата на ПТП.

Оспорва претендирания размер на иска за обезщетение на вреди с аргументи, че същият не е съобразен с наличието на съпричиняване от страна на самия пострадал към реализиране на произшествието посредством действията му в качеството му на водач, който при управлението на мотоциклет марка „Хонда”, модел „CBR-900-RR”, с peг. № СТ 1039 X, е предприел маневра „неправилно изпреварване” като е навлязъл в лентата за насрещно движение. Твърди, че това обстоятелство е отразено в съставения Констативен протокол за ПТП, както и в приложените към исковата молба Акт за установяване на административно нарушение и Наказателно постановление.

Моли да бъде разгледано и изяснено по делото съотношението на приноса на двамата участници към настъпването на деликта и към настъпването на негативните последици от него, респективно, с решението да бъде определен коефициента на приноса на пострадалия, като дължимото обезщетение да бъде намалено с този коефициент.

Счита, че предявената претенция е в значително завишен размер, който не е съобразен с обстоятелството, че причина за настъпването на произшествието и на негативните последици са и действията на пострадалото лице, както и че същият не е съобразен с разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

           Ответникът също претендира направените по делото разноски.

           В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която е оспорил всички възражения на ответника, изложени в отговора на исковата молба.   

            Препис от допълнителната искова молба и приложението към нея е връчен на ответника на 21.02.2018 год. и срока по чл.373, ал.1 от ГПК до 07.03.2018 год. вкл., същият не е депозирал писмен отговор на ДИМ.                 

            Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

                Видно от представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица се установява, че Т.Т.Т. с ЕГН **********, като водач на специален товарен автомобил „Мерцедес 1524“, модел „Л Атего“ с рег. № СА 80 15 ТМ предприема маневра – завой на ляво, като не се убеждава, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, които минават покрай него и вследствие на това блъска минаващият покрай него Т.Т.Т. – управляващ МПС мотоциклет марка „Хонда”, модел „CBR-900-RR”, с peг. № СТ 1039 X, който в същото това време е предприел изпреварване на автомобила при наличие на пътна маркировка М2, като навлиза в лентата за насрещно движение.

От представения по делото Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 17-000790 от 21.032017г. е видно, че Т.Т.Т. с ЕГН **********, като водач на специален товарен автомобил „Мерцедес 1524“, модел „Л Атего“ с рег. № СА 80 15 ТМ, на 21.03.2017г. около 17.00 часа в гр.Стара Загора по бул.“Св. П. Евтимий“, пред бензиностанция „Лукойл“ в посока юг е предприел маневра – завой на ляво, без да се увери, че няма за създаде опасност за останалите участници в движението, които се движат след него, преди него или покрай него и да се съобрази с тяхното положение, посока, скорост на движение и поради това е станал причина за ПТП с МПС „Хонда“ с рег. № СТ 1039 Х, извършващо маневра – неправилно изпреварване.

            Въз основа на АУАН е издадено и наказателно постановление, с което на Т.Т.Т. с ЕГН ********** е наложено наказание глоба в размер на 200 лева. Постановлението е влязло в законна сила на 26.04.2017г.

Установява се по делото, че с молба – претенция от 25.07.2017г., ответникът е уведомен от ищеца за процесното ПТП и последният му е предложил извънсъдебна спогодба. На 27.07.2017г. ищецът е посочил на застрахователя и банкова сметка, ***ено обезщетение.

С писмо от 1.08.2017г., адресирано до пълномощника на ищеца, ответното търговско дружество е отказало сключването на извънсъдебно споразумение, предвид разпоредбата на чл.496, ал.2 от КЗ.

С молба от 12.09.2017г. ищецът е представил на ответното застрахователно дружество АУАН и вече влязлото в законна сила наказателно постановление.

От прието от съда като компетентно и обективно заключение на в.л. Т. по назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че Т.Т.Т. е получил следните травматични увреждания локализирани в областта на дясното ходило-счупване на четвърта предходилна кост на дясното ходило.

Вещото лице установява, че при получаване на увреждането е била налице значителна по интензитет болезненост в първите 15-20 дни. Подобен вид фрактури зараствали за период от 1.5 до 2 месеца. Към момента се наблюдавала болезненост при натоварване на крайника и при промяна на времето, които щели да останат доживот.

Ищецът приемал обезболяващи, които му били назначени. Дадени му били и предписания да не натоварва крайника.

При нормално протичащи възстановителни процеси вещото лице заявява, че е настъпило пълно възстановяване на пострадалия, като единствените остатъчни явления щели да бъдат болезненост в зоната на фрактурата след натоварване и промяна на времето.

По делото е назначена и автотехническа експертиза, от заключението на която, както и от показанията на св.Т. се установява следния механизъм на процесното ПТП:

На 21.03.2017 година около 17,00 часа, специален товарен автомобил „Мерцедес" с регистрационен номер СА 80 15 ТМ, управляван от свидетеля Т.Т. ***, в посока от центъра на града, към периферията му , като в зоната на кръстовище, образувано между входа към бензиностанция „Лукойл" и булеварда е извършвал маневра „ляв завой", за навлизане във входа на бензиностанцията.

Платното за движение по булевард „Патриарх Евтимий" в зоната на ПТП било двупосочно, с по две ленти за движение във всяка посока, отделени една от друга посредством единична бяла прекъсната линия „МЗ", а платната за движение в противоположните посоки (всяко съставено от по две ленти за движение), преди и след кръстовището били отделени с двойна непрекъсната линия „М2".

В същото време и условия за движение, след специалния автомобил „Мерцедес" със скорост около 50 километра в час, също в посока от центъра на град Стара Загора, към периферията на града, се е движил мотоциклет „Хонда" CBR 900 с регистрационен № СТ10 39 X, управляван от ищеца Т.Т.Т., който в зоната на ПТП се  движил в лентата за насрещно движение и е извършвал маневра за изпреварване на автомобилите, движещи се след специалния автомобил. По този начин, след като специалния автомобил е започнал маневрата за ляв завой и с предната си част е навлязъл в платното за движение в противоположна посока, е настъпил удар между лявата странична част на специалния автомобил и челната част на мотоциклета.

Вещото лице сочи, че от техническа и професионална гледна точка за ищеца, като водач, ПТП е било ПРЕДОТВРАТИМО, при условие, че не е навлизал в платното за насрещно движение, при което не би извършвал неправилна маневра за изпреварване.

След определяне от вещото лице по формула на опасната зона за спиране на товарния автомобил и предвид определеното от водачът му Т.Т.Т. отстояние на мотоциклета, към момента на първата видимост - ,Максимум на двадесетина метра", от техническа и професионална гледна точка се заключава в експертизата, че за водачът на специалния автомобил „Мерцедес" е било ПРЕДОТВРАТИМО процесното ПТП, при условие, че преди да предприеме маневра за завой наляво се е убедил, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, които се движат след него, преди него или покрай него и се съобрази с тяхното положение, посока, скорост на движение.

По делото са събрани и гласни доказателства – показанията на свидетелите Грозев  и Точев. Първият свидетел установява, че ищецът е ходил с патерици около 15 дни, а кракът му е бил шиниран около месец. В показанията си разказва, че ищецът му споделял, че кракът го боли, когато го натовари и при смяна на времето. Няколко месеца след катастрофата ищецът изпитвал страх да управлява мотоциклета си, но към средата на лятото отново започнал.

Свидетелят Точев също установява търпените от ищеца болки при натоварване на крака и при промяна на времето. Той сочи още, че първоначално ищецът не е можел сам да се обслужва в ежедневието си и първите няколко дни е имал нужда от чужда помощ. В последствие с патерици се придвижвал, но след като му махнали шината не можел добре да стъпва на десния си крак и стъпвал само на петата си.

     Не се спори по делото /с протоколно определение от 24.04.2018г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване/, а и от представената с исковата молба справка то ИЦ към Гаранционен фонд се установява обстоятелството, че е налице застрахователно правоотношение и сключена полица BG/22/116002188451 между ответника по делото и собственика на товарен автомобил  марка „Мерцедес“, модел“1524 Л Атеро“, с рег. № СА  8015 ТМ, за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, за периода 02.09.2016 г. до 01.09.2017г., т.е. било е валидно към датата на процесното ПТП.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

            Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира, чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

В настоящия случай по делото бе установено по несъмнен начин от събраните гласни и писмени доказателства и от заключението по назначената автотехническа експертиза, че причината за настъпването на описаното с и.м. ПТП са субективните действия от страна на водачите и на двете МПС участвали в ПТП. И двамата водачи са нарушили разпоредби на ЗДвП. Водачът на товарния автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.5, ал.1, т.1 и чл.25, ал.1 и 2 от ЗДвП –

- всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди;

-  водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

- при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.

 

 

 

 

При преценката на заключението по допусната съдебно – автотехническа експертиза, съдът приема, че изводите на вещото лице досежно механизма на осъществяване на процесното ПТП, кореспондират със събраните писмени доказателства в тяхната съвкупност водят до извода, че и противоправните действия на водачът на мотоциклета, т.е. на ищецът са довели до пътно-транспортното произшествие, при което на ищеца са били причинени описаните в исковата молба увреждания. Налице е установена по несъмнен начин причинна връзка между горните противоправни действия и вредата /причинени физически увреждания вследствие на ПТП/.

Предвид на изложеното следва да се направи извода, че се установява по делото възражението на ответника за съпричиняване. Ищецът е нарушил правилата за движение по пътищата регламентирани в разпоредбата на чл.16, ал.1,т.3 и чл.42, ал.1 от ЗДвП:

            - на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има четири и повече пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентите за насрещно движение;

    - Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен:

1. преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се след него пътно превозно средство или това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво;

2. след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение.

В резултат на ПТП на ищеца, видно от заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза са били причинени физическите увреждания, описани в исковата молба и констатирани от експертизата: счупване на четвърта предходилна кост на дясното ходило.

            Установено бе, че всички описани увреждания са пряк резултат от участието на ищеца в ПТП, както и че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от действията на пострадалия – във връзка с въведеното от ответника възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД. Това възражение е основателно. За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия, необходимо е неговото конкретно поведение пряко да е предпоставило или улеснило настъпването на ПТП. В конкретния случай по делото са събрани доказателства за причинна връзка между действия на пострадалия и настъпилите увреждания. Настоящият съдебен състав приема, предвид механизма на ПТП, че участвалите в него водачи на МПС имат еднакъв принос за причиняването на ПТП и от тук за травматичното увреждане на ищеца. Т.е. съпричиняването на вредоносния резултат от страна на ищеца е в размер на 50%.

По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ – наличието на застрахователно правоотношение и сключена полица BG/22/116002188451 между ответника по делото и собственика на товарен автомобил  марка „Мерцедес“, модел“1524 Л Атеро“, с рег. № СА  8015 ТМ, за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, за периода 02.09.2016 г. до 01.09.2017г., валидно към датата на процесното ПТП.

Доказан по основание, предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти и по размер.

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице. В настоящия случай неимуществените вреди се изразяват в болки и страдания, физически дискомфорт, поради обездвижен крак и болезненост за период от 1.5 – 2 месеца, както и до настоящия момент, но в по-лека степен при промяна на времето и натоварване, понесени от ищеца като пряка и непосредствена последица от получените при ПТП травматични увреждания.

Съобразявайки характера и тежестта на получените травми – счупване на предходилна кост, интензитетът и продължителността на понесените във връзка с увреждането болки, страдания, неудобства /силна болезненост 15-20 дни, невъзможност за самостоятелно обслужване в бита за няколко дни, изпитване на страх от управление на мотоциклет за 3 – 4 месеца, сравнително краткия период на лечение и възстановяване, както и остатъчните последици от травмите – болки при натоварване и промяна на времето, съдът приема, че ищеца има право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 20 000 лева. Така определеното обезщетение е съобразено както с изброените по-горе обстоятелства, релевантни за размера му, така и с установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта, като ще допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищеца. С оглед на изложеното и като съобрази приетият по-горе процент на съпричиняване на вредоносният резултат от страна на ищеца, съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца на осн. чл.432, ал.1 от КЗ сумата от 10 000 лева и да отхвърли предявеният иск за разликата до пълния му предявен размер от 30 000 лева.

Тъй като отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е тъждествена по обем с тази на прекия причинител на непозволеното увреждане, в полза на ищеца следва да се присъди законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на увреждането – 21.03.2017 год., в който момент съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД е настъпила изискуемостта на вземането до окончателното изплащане на обезщетението. При задължение, произтичащо от непозволено увреждане, длъжникът изпада в забава от деня на увреждането без да е необходимо да е поканен, поради което и доколкото застрахованият дължи на увредения лихви за забава от деня на увреждането, дължимото обезщетение следва да се присъди, ведно със законната лихва от деня на увреждането.

            По отношение на държавните такси и разноските по делото:

            Тъй като с определение от 29.01.2018г. ищецът с оглед разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК е бил освободен от заплащане на държавна такса и разноски в настоящото производство, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати, съразмерно на уважената част от иска, по сметка на съда дължимата ДТ в размер на 400 лева /4 % от 10 000 лева/.

            В хода на производството по делото ищеца е направил разноски, платени от бюджета на съда в общ размер на 500 лева – депозит за възнаграждения на в.л. по назначената съдебно-медицинска експертиза и съдебно-автотехническа експертиза; с оглед на горното ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда, съразмерно на уважената част от иска, сумата от 166.66 лева, съставляваща разноски за възнаграждение на вещо лице.

В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в общ размер на 720 лева – 200 лева за депозит за възнаграждение на в.л. по назначена експертиза, 450 лева – юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК и 70 лева депозит за призоваване на свидетел. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищеца следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 480 лева, съставляваща разноски съразмерно с отхвърлената част на иска.

Тъй като, видно от представения в с.з. на 19.12.2017 год. договор за правна помощ от 20.07.2017 год., сключен между ищеца и Адвокатско дружество „Ч., Петкова и Иванова“, адвокат от адвокатското дружество е оказал безплатно адвокатска помощ за процесуално представителство по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като базата за определяне на възнаграждението е уважената част на иска /10 000 лева/. С оглед на горното съдът определя горното възнаграждение в размер на 996 лева с ДДС /при минимален по Наредба № 1/09.07.2004 год. размер от 830 лева/, която сума ответникът следва да се осъди да заплати на пълномощника на ищеца.

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, „З.к.Л.И.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Д да заплати на Т.Т.Т., с ЕГН ********** ***, сумата от 10 000 лева /десет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинените  му неимуществени вреди – болки и страдания, физически дискомфорт, поради обездвижен десен крак и болки в него за период от 1.5 – 2 месеца, както и до настоящия момент, но в по-лека степен, вследствие на ПТП, настъпило на 21.03.2017 год. в гр. Стара Загора на ул. „Св. Патриарх Евтимий” до бензиностанция „Лукойл” по вина на Т.Т. и Т.Т.Т. - застрахован при ответника водач на лек автомобил марка „Мерцедес”, с ДК № СА 8015 ТМ, със застрахователна полица № ВG/22/116002188451 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 02.09.2016 год. до 01.09.2017 год., ведно със законната лихва върху сумата от деня на увреждането, 21.03.2017 год., до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск В ЧАСТТА МУ за разликата до пълния му предявен размер от 30 000 лева.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, „З.к.Л.И.” АД, ЕИК ********* да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 400 лева /четиристотин лв./, съставляващи дължима за производството по делото държавна такса.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, „З.к.Л.И.” АД, ЕИК ********* да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 166.66 лева /сто шестдесет и шест лв./, съставляваща съдебни разноски, поети от бюджета на съда, съразмерно с уважената част на исковете.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, Т.Т.Т., с ЕГН ********** да заплати на „З.к.Л.И.” АД, ЕИК ********* сумата от 480 лева /четиристотин и осемдесет лв./, съставляваща съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част на исковете.

ОСЪЖДА, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, „З.к.Л.И.” АД, ЕИК ********* да заплати на Адвокатско дружество „Ч., Петкова и Иванова“ с БУЛСТАТ *********, със служебен адрес гр. София, ул. „Клокотница” № 2А, ет.8, сумата от 996 лева /деветстотин деветдесет и шест лв./ с ДДС, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: