Решение по дело №260/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е по глава XII АПК, вр. глава III раздел V ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на ОДМВР-[област] срещу Решение № 19 от 27 май 2024г. по АНД № 128/2023г по описа на РС-[община], с което е отменен електронен фиш № 0061284/ 28.11.2023г. Иска се обезсилване на решението по съображения, че въззивният съд е сезиран с жалба от лице, което няма право да оспори електронния фиш; след дадената възможност за отстраняване на нередовности същите не са отстранени; липсва представителна власт за пълномощника от лицето, на което е наложена имуществената санкция. Посочено е, че в атакувания акт нарушението е описано с всичките му съставомерни признаци и съкращението „задължителна зас“ в ЕФ по никакъв начин не е ограничило правата на нарушителя. По съображения, че е спазен процесуалния и материалния закон при издаване на ЕФ, в касационната жалба се иска отмяна на решението и потвърждаване на ЕФ. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от юрисконсулт, който пледира за отмяна на въззивния съдебен акт по съображенията, изложени в жалбата и моли за присъждане на разноски за две инстанции.

Ответникът по касация „АРКАН ОЙЛ“ ЕООД редовно призован не изпраща представител в с.з. Депозиран е писмен отговор на жалбата с вх.№ 2337/17.07.2024г.

Прокурорът от ОП-[област] заема становище за неоснователност на жалбата и дава заключение решението на РС-М. да се остави в сила, тъй като в ЕФ не е описано пълно и ясно нарушението, с което се е стигнало да ограничаване правата на нарушителя.

При анализа на доказателствата, събрани в хода на въззивното производство и след проверка правилността на решението при установените от първоинстанционния съд факти по реда на чл.218 АПК, А. съд -[област] счита, че решението на РС-М. следва да бъде обезсилено по следните съображения: С решението съдът е отменил ЕФ поради това, че в него не е описано точно и ясно нарушението. С Определение №27 от 24.06.2024г. по реда на чл. 248 ГПК е допълнено решението в частта за разноските.

На дружеството е издаден ЕФ за това, че на 28.11.2023г. в [населено място] общ.М. на републикански път III 867 км. 3+600 в населено място, с АТСС е установено управление на регистрирано в РБ МПС ** с рег. № [рег. номер], което не е спряно от движение и за което собственикът не е сключил „задължителна зас“, съставляващо нарушение по чл. 483 ал.1 т.1 КТ. На основание чл. 638 ал.4 вр. ал.1 т. 2 и чл. 461 т.1 КЗ на собственикът „АРКЪН ОЙЛ“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер].„

Електронният фиш е връчен на 19.12.2023г. и е обжалван на 29.12.2023г., тоест в законоустановения срок. Дружеството, на което е наложена санкцията, имащо право да обжалва ЕФ се представлява от С. Х.. Жалбата срещу ЕФ е подадена от С. Х. чрез адв.М. и видно от призовката на л.11 от делото, С. Х. е призован за съдебно заседание чрез адв.М.. По молба на адв.М. делото е отложено, като за следващото с.з. отново е призовано лицето С. Х.. С пълномощно, приложено на л.33 от делото, жалбоподателят С. Х. упълномощава адв. М. да го представлява по делото. В поредното съдебно заседание, като страна отново участва С. Х. /вж. протокол от с.з. на 28.02.2024г./. В това съдебно заседание съдът е оставил жалбата без движение за уточняване на жалбоподателя – да се уточни дали жалбата е от физическото лице в лично качество или от физическото лице като управител. Тези указания, макар неудовлетворяващи изискванията на закона, доколкото право да обжалва ЕФ има юридическото лице, са изпълнени, така както са указани от съда. С молба от 6 март 2024г. /л.40/ адв. М. сочи, че жалбата следва да се счита подадена от С. Х. като управител на „Аркън ойл“ ЕООД. Към уточняващата молба не е приложено пълномощно от дружеството в полза на адв. М.. Напротив, със следваща молба /л.53/ адв. М. моли да се отложи делото и да не се гледа в негово отсъствие, или да се даде ход и да се допусне един свидетел. Видно от съдебния протокол от 27 март 2024г. е, че като страна е участвал отново С. Х., този пък като управител на дружеството. За следващо с.з. адв. М. депозира пълномощно /л.71/, видно от което преупълномощава колегата си адв. Б. с правата, предоставени му от С. Х.. Решението е връчено на С. Х. чрез адв. М..

Правният ефект от изложеното, се свежда до постановяване на един недопустим акт. В производството пред РС-М. неправилно е бил конституиран С. Х., вместо дружеството. Наказаният с атакувания ЕФ субект е юридическото лице, от което няма жалба. Извършването на процесуални действия в съдебна фаза с ненадлежен жалбоподател е порок на въззивния акт, който обуславя неговата недопустимост. Постановено е съдебно решение без да има надлежно сезиране с жалба от страна на „Аркън ойл“ ЕООД, на когото е наложена имуществената санкция.

Доколкото пред РС-М. в изпълнение на указанията на съда е уточнено, че жалбата е от физическото лице, но като управител на дружество, следва да се посочи следното: Правен интерес от оспорване законодателят е признал само на наказаното лице /посочено в закона като „нарушител“/; на лицето, на което е присъдено обезщетение за вреди /посочено в закона като „поискалият обезщетение“/ и на прокурора. Други лица, като например действителния извършител и лицето, съпричастно към извършване на деянието, което не е било санкционирано въобще, не са процесуално легитимирани да оспорят НП и ЕФ, дори те да страдат от съществени пороци. Поради това и субекти в съдебната фаза са страните и съдът, като една от страните е именно наказаният. В случая, от наказания няма жалба, а като страна е участвало физическо лице, което няма право на жалба. Дали участието на физическото лице е в лично качество или в качество на управител, представител и т.н., това не променя страната в административно-наказателния процес, страна е наказаният. Правилното конституиране на страните е задължение на въззивния съд, който в случая е провел цялото съдебно производство с участие на ненадлежна страна. Правилното конституиране на страните е израз на принципа на служебното начало и съдът трябва да прояви активност за установяване на надлежните страни.

На свой ред, процесуалните действия по делото – провеждане на 4 открити съдебни заседания и множество призовавания, са извършени с участие на адв. М., за когото има пълномощно само от физическото лице в личното му качество. По делото няма пълномощно в полза на адв.М. от юридическото лице, което е правосубектно да оспори електронния фиш. Въпреки, че след уточнението, направено по указание на съда, е посочено, че жалбата е подадена от С. Х. като управител на „Аркън ойл“ ЕООД, то по делото няма пълномощно в полза на адвокат М. от Х. като управител на дружеството, нито има пълномощно от дружеството в полза на адв. М.. Пълномощията в полза на адвоката, остават само от С. Х. в личното му качество и адв. М. няма процесуална представителна власт за санкционираното лице. Ето защо, участието на адв.М. и призоваването чрез адв.М. също е било невалидно, доколкото страната, която следва да бъде призована е санкционираното дружество, а за последното адв. М. няма пълномощно. В случаите, в които жалбата е подадена чрез процесуален представител - адвокат, наличието на представителна власт е условие за редовност на жалбата. А когато жалбата е подадена от лице, което няма право на жалба и пълномощното за адвоката е от такова лице, както в случая, това е съществено процесуално нарушение.

В случая нарушителят е юридическото лице под формата на ЕООД. Според чл. 147 ТЗ, едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител. Ако собственикът е юридическо лице, неговият ръководител или определено от него лице управлява дружеството. Или, този който представлява дружеството е едноличният собственик на капитала, който може да е и управител. Но управителят не е нарушителят по смисъла на чл. 61 ал.1 ЗАНН, той не е надлежната страна, а е само представляващ страната.

Процесуалната легитимация е абсолютна положителна процесуална предпоставка, относима към възникването и съществуването на процесуалното право на жалба.Условията за редовност на жалбата са свързани с нейния характер на материализиран вид на волята на определен правен субект да сезира съда с определено искане. Неяснотата от чие име е подадена жалбата я прави нередовна и задължава сезирания съд да даде възможност на подателя на жалбата да отстрани тази нередовност. В случая това е направено чрез оставяне на жалбата без движение, но като резултат съдът отново е продължил производството с участник, който не е надлежна страна.

Когато въззивният съд констатира, че жалбата въпреки указанията му изхожда от лице без право на оспорване, то тя би се явила недопустима. А при подаване на жалба от лице без надлежна правна легитимация съдът следва по реда на чл. 63г ЗАНН да прекрати съдебното производство, като този институт не се прилага при произнасяне по същество на спора. Прекратяването следва да се извърши от въззивния съд, тъй като касационната инстанция проверява решението на основанията, посочени в чл. 218 АПК и в случай, че прекрати за първи път съдебното производство по недопустима жалба, ще лиши от една инстанция страните.

Като има предвид изложеното и проверявайки служебно допустимостта на решението на РС-М. по реда на чл. 218 ал.2 АПК, касационният съд следва да обезсили решението като недопустимо. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав, който следва да прецени дали да укаже изправяне на нередовности относно лицето, което има право на жалба или да прекрати производството при преценка от негова страна, че жалбата изхожда от лице без право на жалба.

По разноските следва да се произнесе въззивния съд на осн.чл. 226 ал.3 АПК. Водим от горното и на осн.чл.222 ал.2 т. АПК съдът

 

Р Е Ш И

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 19/ 27.05.2024Г. по АНД 128/2023г. по описа на РС –[община], ведно с Определение № 27/ 24.06.2024г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС-М. при спазване на указанията, дадени в обстоятелствената част на съдебния акт.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на самостоятелен съдебен контрол.