Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 21.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и пети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с-я КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 12339 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 88878 от 10.04.2017 г.,
постановено по гр. д. № 54184/2015 г., по описа на СРС, ІІ ГО, 68 състав, е
признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Т.Н.М. искове, че
последната дължи на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415,ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД сумата от 2 440, 88 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия доставена в
имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*******,
с абонатен № 304993, за периода м.03.2012 г. – м.04.2014 г., както и на
основание чл. чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД сумата
от 441, 54 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 30.04.2012
г. с последващо натрупване до 15.04.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
27.04.2015 г., до окончателното плащане. Ответницата е осъдена да заплати на
ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сторените от него разноски в исковото
производство в размер на 489, 99 лв. - държавна
такса и депозити на вещите лица и 431, 77 лв. – - юрисконсултско
възнаграждение, както и сторените от него разноски в заповедното производство в
размер на 57, 65 лв. –държавна такса и 330, 88 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач „Т.С.“ ЕООД.
С определение от 14.06.2019 г.,
постановено по гр.д. № 54184/2015 г. по описа на СРС, 68 състав, е отхвърлена
молбата на ответницата Т.Н.М., с правно основание чл.248, ал.1 ГПК за изменение
на решение № 88878 от 10.04.2017 г. на СРС, 29 състав, в частта за разноските.
Определението е влязло в законна сила, като необжалвано.
Срещу постановеното съдебно решение
е депозирана въззивна жалба от ответницата Т.Н.М., с която го обжалва изцяло.
Излага съображения, че решението е формално и незаконосъобразно, постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон. Счита, че СРС неправилно не е
съобразил изискванията на ЗЗП, който е специален спрямо ЗЕ и има предимство
пред общия закон. Позовава се на чл.62 от ЗЗП, съгласно който дори да е
доставена топлинна енергия на потребителя, то същия не дължи нейното заплащане,
ако не е поръчал, както и на чл.147а от ЗЗП, съгласно който при наличие на Общи условия последните
обвързват потребителя, само ако ги е подписал. С оглед на това поддържа, че
ищецът е следвало да докаже, че ответницата е поръчала съответната енергия и,
че дължи нейното заплащане. Не би могло да се приеме, че само с факта на
придобиване на собственост, предвид легалната дефиниция за потребител на
топлинна енергия, без никакво друго действие от страна на физическото лице,
което не е търговец, същото става страна по договора при общите условия с „Т.С.“
ЕАД. Счита, че след като не е подадена молба – декларация за откриване на
партида от новия собственик, то сумите за ползваната топлинна енергия следва да
са за сметка на предходния собственик, който е подал такава молба - декларация.
С оглед на това неправилно решаващия съд е приел, че ответницата е в
облигационни отношения с ищеца. От буквалното, граматическо и логическо тълкуване
на чл.153, ал.1 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ следва, че задължението за заплащане
на топлинна енергия се свързва с притежаването на право да ползва имота, в
който се доставя същата. Затова при съществуването на вещно право на ползване
на имота, неговият титуляр – потребител, би следвало да бъде задължен за
заплаща доставената топлинна енергия, а не формалният собственик. Приспадане и
добавяне на суми от изравнителни сметки към други фактури може да става само с
изричното съгласие на потребителите на топлинна енергия. В случая със суми за
връщане от ищеца са били прихванати стари задължения на ответницата, извън
процесния период, без да е установена нито тяхната безспорност, нито съгласието
на самата ответница за такова прихващане. Твърди, че протоколът от общото
събрание, с което се избира фирмата за дялово разпределение не е нотариално
заверен съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия от 2002 г. и
2005 г. Счита, че решаващият съд е допуснал процесуално нарушение като е приел
безрезервно изготвената по делото съдебно – техническа експертиза, която ползва
единствено документите на ищеца. Поддържа, че не са ангажирани доказателства за
въвеждането в експлоатация на абонатната станция, с оглед техническите
изисквания, както и за изправността на уредите, с които е извършено измерването
на топлинната енергия за процесния период. Това възпрепятства точното
определяне на доставените количества топлинната енергия и съответно тяхната
стойност. Заключението по съдебно – счетоводната експертиза е изготвено въз
основа на издадените от ищеца фактури, без същите да са подписани от клиента,
което е недопустимо. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли
изцяло предявените срещу нея искове, като й присъди сторените по делото
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е
постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. С молба от 23.09.2020
г. моли съда да потвърди обжалваното решение, като му присъди сторените по
делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Третото лице – помагач на ищеца – „Т.С.“
ЕООД не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната
жалба.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 422,
ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди,
че ответницата е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ за
топлоснабден имот – апартамент № 23, находящ се в гр. София, ж. к. „*******,
аб. № 304993, като му дължи сумата от
общо 2882,42 лв., от която 2 440, 88 лв.
- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
м.03.2012 г. – м.04.2014 г. и 441, 54 лв. - обезщетение за забава върху стойността
на незаплатената топлинна енергия за периода от 30.04.2012 г. до 15.04.2015 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното плащане. Във връзка с подадено на 27.04.2015
г. заявление, по ч. гр. д. № 22932/2015 г. по описа на СРС, 68 състав, е
постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която
в срока по чл.414 ГПК ответницата е депозирала възражение. Ищецът претендира
установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение,
както и сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК
писмен отговор ответницата оспорва изцяло предявените искове. Позовава се на
липса на валидно облигационно договорно правоотношение между нея и ищеца за
доставка на топлоенергия в процесния апартамент. Не се оспорва, че е собственик
на процесния имот, но оспорва сключване на договор с ищеца за доставка на
топлинна енергия. Твърди, че през исковия
период не е живяла в процесния апартамент. Същият от м.03.2000 г. е във
владение на друго лице – В.К.А., който е ползвател на жилището и съответно е потребител
на топлинната енергия, доставяна в апартамента. Оспорва представените от ищеца
извлечения от сметки и други счетоводни документи, като основните й възражения се
отнасят до неправилно отчитане и изчисляване от ищцовото дружество и от
фирмата, извършваща дяловото разпределение на реално потребената топлоенергия в
имота. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като
й присъди сторените по делото разноски.
На 27.04.2015 г. „Т.С.“ ЕАД е
депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Т.Н.М., за сумата от 2 440, 88 лв. - главница, както и 441, 54
лв. – мораторна лихва за периода 30.04.2012 г. – 15.04.2015 г. В т.12 от
заявлението е пояснено, че длъжникът е ползвал доставена от ищеца топлинна
енергия през периода от м.03.2012 г. до м.04.2014 г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр. гр. София, ж. к. „*******, абонатен № 304993. Посочено е, че
дължимите суми са, както следва: за доставена незаплатена топлинна енергия: 2 412,
32 лв. – главница и 435, 24 – лихва, а за дялово разпределение: 28, 56 лв. –
главница и 6, 30 лихва.
С разпореждане от 04.05.2015 г. по
ч. гр. д. № 22932/2015 г. по описа на СРС, 68 състав, съдът е постановил
исканата заповед за изпълнение, като е присъдил в полза на заявителя и
сторените в заповедното производство разноски в размер на 57, 65 лв. държавна
такса и 330, 88 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е
депозирано възражение от длъжника, с което оспорва вземанията по издадената
заповед за изпълнение.
В срока по чл.415, ал.1 ГПК, в
приложимата към момента на завеждане на делото редакция, ищецът е предявил
искове за установяване на вземанията си по исков ред.
По делото е представена молба от ДСК
„Жилищно кредитиране“ – София до Софийски народен съд, I –ви нотариус за вписване на законна ипотека в полза на ДСК за обезпечение
изплащането на отпуснат заем за жилищно строителство на Т.Н.М. върху процесния
недвижим имот.
Видно от представения протокол от
проведеното на 05.09.2001 г. Общо събрание на собствениците на етажна
собственост, находяща се в гр.София, ж. к. „*******, етажните собственици са
взели решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД, което дружество да извършва
дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна
собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които
с подписите си са удостоверили горното решение.
На 15.10.2001 г. е сключен договор №
199 между „Т.С.“ ЕООД и етажната собственост с адрес: в гр. София, ж.к. „*******,
по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите
уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да
изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни
сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на
информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.
Пред СРС е ангажиран договор №
У94/01.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.С.“ ЕООД –
изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е
възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване
на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г.,
срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение.
От заключението на вещото лице инж. Д.С.по
изслушаната съдебно - техническа експертиза се установява, че през процесния
период в имота на ответницата е имало 3 бр. отоплителни тела (в хол, кухня и
стая), с монтирани измервателни уреди и 1 бр. щранг – лира (в банята). Остойностяването
на потребената топлинна енергия е извършено от „Топлофикация - София” АД на
база прогнозни стойности по Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. с годишно
изравняване по реален отчет на монтираните в имота уреди от фирмата за дялово
разпределение. Топлинната енергия за разпределение представлява сбор от енергията
за отопление и енергията за подгряване на топлата вода. Топлата вода е
начислявана на база 1 брой потребител по 140 л/дневно поради липса на узаконен
водомер за топла вода, а топлинната енергия отдадена от сградната инсталация е
изчислявана на база проектна отоплителна мощност на инсталацията и ден
градусите за периода съгласно Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. Дяловото
разпределение е извършено от „Т.с.” ЕООД в съответствие с методиката,
нормативната уредба, проверените документи и данните от уредите за сградата и в
имота. Общият топломер в абонатната станция
се отчита по електронен път в началото на всеки месец, като с помощта на
т. нар. „терминал“ се снема показанието на топломера в 0:00 часа на първо число
на месеца. Същият съгласно законовите изисквания е преминал през необходимите
метеорологични проверки на всеки две години в лицензирана метеорологична
лаборатория, съответно на 21.10.2010 г., 26.11.2012 г. и 17.10.2014 г. Отчетената
енергия, след приспадане на технологичните разходи, което в случая е направено,
се разпределя между потребителите. Показанията от протокола за главен отчет са
нанесени правилно и подробно в изравнителните сметки. Размерът на дължимата
сума по данни на фирмата за дялово разпределение за периода м.03.2012 г. –
м.04.2014 г. възлиза на сумата от общо 2 374, 79 лв., формирана като сбор от
401, 95 лв. - топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, 1 243, 40 лв.
– топлинна енергия за отопление на процесния имот и 729, 44 лв. - за битово горещо водоснабдяване. В посочените
суми не са включени предишни неплатени и просрочени задължения, както и лихви
за тях.
Пред СРС е изслушана и съдебно -
счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Радка Бончева. От експертното
заключение се установява, че няма данни за извършени плащания за покриване на
начислените суми за исковия период. За периода м. 03.2012 г. – м.04.2013 г. е
констатирана сума за доплащане в размер на 6, 15 лв., формирана от стойностите
по прогнозните фактури и реално потребената топлинна енергия. На 18.09.2013 г. е
извършено плащане на сумата от 6, 15 лв. Същата е отнесена към фактура №
**********/31.05.2012 г., като е извършено прихващане и е приспадната дължимата
сума за главница за м.05.2012 г. от 29, 82 лв. на 23, 67 лв. На 30.06.2014 г.
са издадени кредитни известия, с които са сторнирани прогнозните задължения по
фактурите за периода м.05.2013 г. – м.04.2014 г. в размер на 1084, 95 лв. За
същия период е издадена обща фактура № **********/31.07.2014 г., в която са
начислени суми за реално потребена топлинна енергия в размер на 973, 17 лв. Съгласно
горните плащания и сторнирания по прогнозните фактури за периода м.03.2012 г. –
м.04.2014 г. общият размер на дължимата главница е 2 440, 88 лв., от който 2
412, 32 лв. – за топлинна енергия и 28, 56 лв. – за дялово разпределение.
Мораторната лихва за забава върху главниците за периода 30.04.2012 г. -
15.04.2015 г. възлиза на сумата от общо 441, 54 лв., от които: 435, 24 лв. – за
топлинна енергия и 6, 30 лв. – дялово разпределение. Така общият размер на
дължимите суми за главница и лихви възлиза на общо 2 882, 42 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е депозирана в
срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество, е частично основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка
въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално
допустимо.
В предмета на делото е включен
установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от
длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.1 ГПК срок, в приложимата към момента на завеждане на делото редакция. Целта на
ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ – в
редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна
енергия“.
Понятието „потребител на топлинна
енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.42 ДР ЗЕ (отм.), действал до
17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва
топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и
с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието
„клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието
„потребител на топлинна енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ,
действаща след 17.02.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си
и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР
№ 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото
тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153,
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се
отнася и за редакциите на чл.153, ал.1 ЗЕ преди ДВ, бр.54 от 2012 г., визиращи
като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови
нужди.
В посоченото тълкувателно решение е
отразена и принципната възможност клиенти на топлинна енергия за битови нужди
да бъдат правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на вещното
право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за
битови нужди („битов клиент“ по смисъла на §1, т.2а ДР ЗЕ) и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В случая ответницата
не е ангажирала доказателства, че имотът е ползван от трето лице, което има
сключен договор с ищеца и му е открита индивидуална партида. Ето защо
възраженията й в тази насока се явяват неоснователни.
Собственикът или титуляр на вещно
право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на
закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните
тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между
битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната
мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата
топлинна енергия. Не е налице изискване за депозиране на заявление до
топлопреносното предприятие.
Ответницата не оспорва обстоятелството,
че е собственик на процесния имот, в каквато насока е и представената по делото
молба от ДСК „Жилищно кредитиране“ – София за вписване на законна ипотека,
обсъдена по – горе. С оглед на това ответницата, в качеството си на собственик
на процесния имот, се явява и потребител на топлинна енергия за битови нужди. Дали
ответницата реално е ползвала имота през разглеждания период няма отношение при
преценка наличието на облигационна връзка между страните.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ
регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че
тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието
на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия
на ищеца, одобрени с решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник „Дневник“ от 14.01.2008 г. и Общите условия, одобрени с решение №
ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“ – броя от
10.02.2014 г. и вестник „19 минути“, в сила от 12.03.2014 г. Разпоредбата на
чл.150, ал.3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите (клиентите), които не са
съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след
влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в
допълнителни писмени споразумения. В дадената хипотеза ответницата не твърди и не
установява да е упражнила това право срещу Общите условия на „Т.С.“ ЕАД от 2008
г. и 2014 г., поради което настоящият съдебен състав намира, че същата ги е
приела.
Договорното правоотношение по
продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно
предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е
необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно
приемането на Общите условия. Това обуславя неоснователност на доводите на
жалбоподателите в тази насока.
По изложените съображения се налага
изводът, че за исковия период между главните страни в процеса е съществувало
валидно облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия
за битови нужди относно процесния имот – обстоятелство, което обуславя
неоснователността на наведените във въззивната жалба оплаквания в тази насока.
Жалбоподателката поддържа
релевирания с писмения отговор на исковата молба довод, че е налице непоискана
услуга. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/2016 г. от
25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, за отношенията,
възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на ЗЕ, които не противоречат на
разпоредбата на чл.62 ЗЗП вр. с § 1 от ДР на ЗЗП. Съгласието за доставката и
нежеланието за преустановяването й по реда на чл.153, ал.2 ЗЕ съставлява
„искане“ на услугата по смисъла на чл.62, ал.1 ЗЗП, поради което между двата
закона не съществува противоречие и не може да става въпрос за приложението на
§ 1 ДР на ЗЗП. Ето защо доводите на жалбоподателката за нарушаване изискванията
на чл.62 ЗЗП се явяват неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.139,
ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост,
се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредба №16-334
от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год.).
В случая измерването на
индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на
разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в
режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „Т.С.“ ЕООД
с договор, сключен от упълномощен представител на етажните собственици. Третото
лице – помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения
имот за исковия период.
Жалбоподателката поддържа, че
протоколът от проведеното Общо събрание на етажната собственост, на което е
взето решение за избор на фирма за дялово разпределение, не е нотариално
заверен. Изискване за нотариална заверка на протокола не се съдържа нито в ЗЕ,
нито в Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, нито в
представените по делото общи условия на ищцовото дружество. Единствено в чл.54,
ал.2, т.3 от Наредбата за топлоснабдяването (отм., ДВ бр. 34 от 19.04.2005 г.),
като приложение към договора между топлопреносното предприятие или търговеца по
чл.49 и потребителите в сграда - етажна собственост, за извършване на дялово
разпределение на потребеното количество топлинна енергия, е посочен нотариално
заверен протокол от общото събрание на етажната собственост за избор на
търговец. Посочената наредба е не намира приложение в случая и съответно не
регулира спорното правоотношение.
В нормата на чл.156 ЗЕ е
регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на
принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия,
като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на
отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си
тежест ищецът е поискал и съответно е допуснато изслушването на
съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на приложените по
делото и допълнително изискани документи,
въз основа на които вещото лице е дало заключение относно реално
потребената от ответницата топлинна енергия през процесния период, в
съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е
съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през процесния
период е извършено правилно, съобразно изискванията на действащата през периода
нормативна уредба.
Неоснователни релевираните във
въззивната жалба оплаквания, че изслушаната съдебно - техническа експертиза не
следва да се цени. Експертизата е допусната в съответствие с изискванията на
чл.195, ал.1 ГПК, поради необходимост от специални знания в съответните области
на науката, като същата не е изготвена само по документи, едностранно издадени
от ищеца, а въз основа на документите за главния отчет и отчет за
индивидуалното разпределение, установяващи действителното количество потребена
енергия, съгласно снетите показания по уредите за разпределение за процесния
период. Доказателствената стойност на заключението на вещото лице по
изслушаната съдебно – техническа експертиза не се разколебава от
обстоятелството, че е изготвено въз основа и на материали, които не са
приобщени като доказателства по делото. В определението си за назначаване на
експертизата от 13.09.2016 г. първоинстанционният съд не е посочвал или
ограничавал вещото лице по отношение на материалите, въз основа на които да
работи. Още повече, че в конкретния случай, с оглед естеството на поставените
задачи, е обективно невъзможно те да бъдат изпълнени само въз основа на
намиращите се по делото материали, без проверка и на други материали,
включително намиращи се в ищцовото дружество.
Неоснователни са и доводите,
изложени по отношение на липсата на изправност на общия топломер, монтиран в
абонатната станция. Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната съдебно
- техническа експертиза, което е изготвено въз основа на представени
свидетелства за метрологична проверка на топломера в абонатната станция,
последният е проверяван периодично през 2 години и съответства на изискванията
на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. По делото не са
ангажирани доказателства, които да разколебават или опровергават изводите на
вещото лице.
Съгласно заключението на вещото лице
по изслушаната съдебно – техническа експертиза стойността на доставената
топлинна енергия през исковия период възлиза на 2 374, 79 лв. Съдът не
възприема заключението на вещото лице по изслушаната съдебно – счетоводна
експертиза относно стойността на реално доставената топлинна енергия в
процесния имот, тъй като то отразява единствено счетоводните записвания на
ищеца. Съдът възприема заключението в останалата му част относно стойността на
дяловото разпределение през исковия период, както и относно мораторната лихва. Жалбоподателката
не е изложила оплаквания относно задължението за дялово разпределение. Ето защо
към главницата от 2 374, 79 лв. следва да се прибави и сумата от 28, 56
лв. – стойност на услугата дялово разпределение, като общият размер възлиза на
2 403, 35 лв. Това обуславя основателност на исковата претенция за
главницата в посочения размер
Във въззивната жалба не са изложени
оплаквания относно размера и периода на лихвата за забава, поради което и на
основание чл.269 ГПК тези въпроси са извън предмета на въззивна проверка.
Следва да се съобрази обаче размера на главницата, за който искът е
основателен. Ето защо задължението на ответницата за мораторна лихва възлиза на
400, 39 лв., поради което искът е основателен в този размер.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции не съвпадат, обжалваното решение следва да се отмени в частта, с
която е уважен искът относно главницата за сумата над 2 374, 79 лв. до
пълния размер, както и следва да се отмени в частта, с която е уважен искът
относно мораторната лихва за сумата над 400, 39 лв. до пълния размер, като
исковете в тази им част следва да се отхвърлят. В останалата част решението
следва да се отмени.
По разноските по производството:
На основание чл.78, ал.1 ГПК
жалбоподателката има право на разноски по съразмерност. Същата е освободена от
заплащане на държавна такса за въззивно обжалване, както и не е ангажирала
доказателства относно сторени разноски в настоящото производство. Ето защо
такива не следва да й се присъждат.следва да се присъди сумата от
Ответникът по жалбата „Т.С.“ ЕАД
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Тъй като същият не е
депозирал писмен отговор на въззивната жалба, не е представляван в проведеното
открито съдебно заседание от юрисконсулт, следва да се приеме, че не е
защитаван във въззивното производство от юрисконсулт. С оглед на товасе налага
извода, че не са налице предпоставките на чл.78, ал.3, вр. с ал.3 ГПК и не
следва да му се присъжда юрисконсултско възнаграждение.
При този изход на делото обжалваното
решение следва да се отмени в частта, с която в тежест на ответницата е
възложена сумата над 476, 71 лв. до 489, 99 лв. – разноски в исковото
производство; за сумата над 420, 07 лв. до 431, 77 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство; за сумата над 56, 09 лв. до 57, 65 лв.
– разноски за заповедното производство и за сумата над 321, 91 лв. до 330, 88
лв. – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство.
Ответницата не е доказала сторени
разноски в производството пред СРС, поради което такива не следва да й се
присъждат, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 88878 от 10.04.2017 г., постановено по гр.
д. № 54184/2015 г., по описа на СРС,
ІІ ГО, 68 състав, В ЧАСТТА, с която е
признато за установено, на основание чл.422 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК, че Т.Н.М.,
ЕГН ********** *** (клон 33), дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес ***, сумата
над 2 374, 79 (две хиляди триста седемдесет и четири лева и
седемдесет и девет стотинки) лв. до 2 440, 88 (две хиляди четиристотин и четиридесет лева и
осемдесет и осем стотинки) лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия доставена, през периода м.03.2012 г. – м.04.2014 г. апартамент № 23, находящ
се в гр. София, ж. к. „*******,
с абонатен № 304993, както и за сумата над
400, 39 (четиристотин лева и тридесет и девет стотинки) лв. до 441, 54 (четиристотин четиридесет и
един лева и петдесет и четири стотинки) лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от 30.04.2012 г. с последващо натрупване до
15.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 27.04.2015 г., до окончателното плащане,
както и В ЧАСТТА, с която Т.Н.М.,
ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата над 476, 71 (четиристотин седемдесет и
шест лева и седемдесет и една стотинки) лв. до 489, 99 (четиристотин осемдесет и девет лева и деветдесет и
девет стотинки) лв. – разноски в исковото производство, на основание чл.78,
ал.1 ГПК; за сумата над 420, 07 (четиристотин
и двадесет лева и седем стотинки) лв. до
431, 77 (четиристотин тридесет и един лева и седемдесет и седем стотинки) лв.
– юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, на основание чл.78,
ал.8 ГПК; за сумата над 56, 09 (петдесет
и шест лева и девет стотинки) лв. до 57,
65 (петдесет и седем лева и шестдесет и пет стотинки) лв. – разноски за
заповедното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК, както и за сумата над 321, 91 (триста двадесет и един
лева и деветдесет и една стотинки) лв. до
330, 88 (триста и тридесет лева и осемдесет и осем стотинки) лв. – юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с
адрес ***, срещу Т.Н.М., ЕГН **********, с адрес ***, съответно с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал. ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД – за
признаване за установено, че Т.Н.М., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
сумата над 2 374, 79 (две хиляди триста седемдесет и четири лева и
седемдесет и девет стотинки) лв. до
2 440, 88 (две хиляди
четиристотин и четиридесет лева и осемдесет и осем стотинки) лв.,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия доставена през периода м.03.2012 г. – м.04.2014 г.
апартамент № 23, находящ се в гр. София, ж. к. „*******,
с абонатен № 304993, както и с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415,
ал.1 ГПК вр. с чл.86 ЗЗД – за признаване за установено, че Т.Н.М., ЕГН **********,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата
над 400, 39 (четиристотин лева и
тридесет и девет стотинки) лв. до 441,
54 (четиристотин четиридесет и един лева и петдесет и четири стотинки) лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 30.04.2012 г. до
15.04.2015 г., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 88878 от 10.04.2017 г., постановено по гр.
д. № 54184/2015 г., по описа на СРС,
ІІ ГО, 68 състав, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
Решението е постановено при
участието на трето лице - помагач на ищеца: „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ******, с адрес ***.
Решението
не подлежи на касационно обжалване,
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.