Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260013
12.05.2022 г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд –
Варна, Гражданско отделение, на 04.05 две хиляди
двадесет и втора година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова
Мария Маринова
Секретар: Виолета
Тодорова
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 259 по описа на съда за 2020
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. №
259/2020 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна
жалба на Г.Н.Й., подадена чрез адв. В.З., против решение № 27 от 11.03.2020 г.
по описа на Добричкия окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от Г.Н.Й.
срещу Застрахователно акционерно дружество „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, иск за
заплащане на сумата от 80 000 лв., представляващи
неимуществени вреди, причинени от ПТП на
23.01.2018 г.
Жалбоподателят е настоявал,
че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено при допуснати
съществени процесуални нарушения, в
противоречие с материалния закон и е
необосновано, като е молил за отмяната му и за уважаване на иска. Оплакванията
са за неправилна оценка от съда на доказателствата и от там - за неправилен
извод за липсата на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане и за отхвърляне на иска. С
поисканата от ищеца, назначена от съда, изслушана и неоспорена от страните САТЕ
се установявал точния механизъм на пътнотранспортното произшествие и въпреки разминаването му с описания от ищеца в
исковата молба такъв, било установено противоправното поведение
на деликвента и причинно-следствената връзка с уврежданията му. Доказани били и всички описани болки и страдания.
Въззиваемият „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, чрез адв. И., е подал писмен
отговор, с който е оспорил въззивната жалба и по съображения за
неосноватеността на всяко от оплакванията и такива за правилността на обжалваното
решение е молил за потвърждаването му и за присъждане на сторените по делото
разноски.
В съдебно заседание
пред настоящата инстанция въззивникът, чрез адв. Р., е поддържал въззивната
жалба и е претендирал разноски, като е заявил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Въззиваемият с писмена молба, подадена чрез адв. И., е поддържал отговора на въззивната
жалба и е молил за присъждане на разноските. Депозирал е и писмени бележки.
Производството пред
окръжния съд е било образувано по предявен от Г.Н.Й. срещу Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД
иск по чл.432 от КЗ
вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания и лечението им
(руптура на уретрата и фрактура на ляво рамо на
пубисна кост),
причинени му при пътнотранспортно поизшествие от 23.01.2018 г. по вина на А. А. -водач на л.а.
“Нисан Навара“ с рег.№СА 9673ТМ, застрахован при ответното дружество по риска
„Гражданска отговорност“ с полица
BG/23/118000035939
от 13.12.2017г., валидна до 10.01.2019г., ведно със законните лихви върху
главницата от 20.10.2018 г. до окончателното й изплащане.
Ответникът е
оспорил иска и е молил за отхвърлянето му. Оспорил е твърдението, че в резултат
от произшествието за ищеца са настъпили описаните телесни увреждания, както и
размера на претендираното обезщетение, поради неговата прекомерност и
несъответствие с принципа за справедливост съгл. чл.52 от ЗЗД. Посочил е, че пътният
инцидент не е настъпил по изключителна вина на водача на застрахованото МПС, както
и че е налице съпричиняване от пострадалия, който се возил без предпазен колан.
Оспорил е и претенцията за мораторни лихви, поради неоснователност на главния
иск и поради липса на забава.
Съдът като извърши
служебна проверка намира обжалваното решение за валидно изцяло и допустимо, а
по правилността намира следното:
Установено е със
събраните по делото пред първата инстанция писмени доказателства (вкл. оглед на
местопроизшествие), заключението на вещото лице Ж. по съдебно-автотехническата
експертиза и с показанията на свидетелите Д. М. и А. А., че на 23.01.2018 г. около
9,15 ч. по автомагистрала „Хемус“, на км. 36,800 км. с посока на движение
гр.Варна към гр.София, е настъпило пътнотранспортно произшествие последователно
между три автомобила. Първо е настъпил удар между спрял специален автомобил
„Мерцедес 412 D Спринтер“, управляван от П. П. и
приближаващия се зад него лек автомобил „Рено Клио“, управляван от св. Д. М. След
това в спрелия автомобил „Рено Клио“ се е блъснал движещият се в същата посока
т.а. „Нисан Навара“, управляван от А. А.. Ищецът се е возил в лекия автомобил „Рено
Клио“ и след първия удар слязъл от автомобила и се намирал на платното за
движение пред него. След сблъсъка на т.а. „Нисан Навара“ в задната част на
„Рено Клио“ е последвало движение на последния автомобил и удар в намиращите се
пред него и пострадали при произшествието св. М. и ищеца Г.Й.. С приетото пред
настоящата инстанция споразумение (задължително за гражданския съд съгл. чл.
300 от ГПК), одобрено от Ботевградския районен съд с определение от 31.03.2022 г. по НОХД №
31/2022 г., водачът на т.а. „Нисан Навара“- А. К. А. е признат за виновен за това, че
при същото ПТП при управление на МПС т.а. „Нисан Навара“ със скорост 80 км/ч. е
нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал.2 ЗДвП, чл. 15, ал.1 ЗДвП и чл.8 ЗДвП, като навлизайки без причина в лявата лента за движение на
автомагистралата, при наличие на дясна свободна такава (считано по посоката му
на движение), не е намалил своевременно скоростта си на движение и не е спрял
при наличието на опасност за движението (спрели в тази лента автомобили и хора,
намиращи се около тях), като е реализирал пътнотранспортно произшествие, в
резултат на което по непредпазливост е причинил телесна повреда на повече от
едно лице като на Г.Н.Й. – средна телесна повреда, изразяваща се в травматично
прекъсване на уретрата, което увреждане е причинило на пострадалия разстройство
на здравето временно опасно за живота. Със споразумението са установени
противоправното и виновно деяние на водача на т.а. „Нисан Навара“- А. К.А.,
травматичните увреждания на ищеца вследствие на същото и причинната връзка
между тях. Затова и възраженията на ответника относно механизма на увреждането
и липсата на предпоставките за деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД са
неоснователни. В тази връзка неоснователни са и възражението за изключителна
вина на ищеца за настъпване на произшествието както и възражението за
съпричиняване поради непоставен предпазен колан (предвид установените данни, че
при удара ищецът се е намирал пред спрелия автомобил „Рено Клио“, а не вътре в
него). Не е спорно, а и е установено по делото, че автомобилът „Нисан Навара“с
рег.№СА 9673ТМ, с който е причинено произшествието е застрахован при ответното
дружество по риска „Гражданска отговорност“ по силата на полица BG/23/118000035939, издадена на 13.12.2017г., валидна до
10.01.2019г., както и че ищецът е претендирал обезщетение за неимуществени
вреди – заведена щета №0411-190-0003-2018г. при застрахователното дружество, по
която последното не се е произнесло в срока по чл.496 ал.1 от КЗ.
Установено със
заключението на вещите лица по съдебно-медицинската експертиза и със събраната
медицинска документация е, че при произшествието ищецът е получил разкъсно
контузна рана в областта на перинеума (междинницата), пълно прекъсване на хода
на уретрата (пикочния канал) и счупване на долното рамо на лявата срамна кост с
наличие на костни фрагменти в меките тъкани. Приет е в УМБАЛ „Св.Анна“
гр.София, клиника по Урология, където по спешност му е направена операция
„реанастомоза на уретрата“ (след ревизия на разкъсно –контузната рана в
областта на перинеума с пълно прекъсване на уретрата и костни фрагменти от
тазовия пръстен, са отстранени костните фрагменти от тазовия пръстен и е
извършена термино-терминална анастомоза с резорбируем конец (възстановяване на
уретрата)). Установено е тежко общо състояние на пациента и след изследвания и
консултации със специалисти е приведен за интензивно лечение в КАИЛ II. На 25 и на 26.01.2018 г. са проведени консултации с
психолог и му е назначена терапия с препоръка за ежедневно наблюдение. При
консултацията с ортопед на 25.01.2018 г. му е препоръчан постелен режим с
лечение и обезболяващи. Изписан е на 08.02.2018 г. с подобрение за домашно
лечение. Според експертите, счупването на лявата срамна кост е довело до
затруднение движението на долен ляв крайник за период от около 1-2 месеца, а
разкъсването на пикочния канал представлява постоянно разстройство на здравето
неопасно за живота.
В
насока на търпяните физически болки и неудобства, както и за променения в негативен
аспект начин на живот на ищеца е свидетелствала Е. Ж.. Тя е съпруга на
пострадалия, грижила се е за него в оздравителния период след изписването му от
болницата и има преки и непосредствени
впечатления за изнесените факти и като кореспондиращи с останалия доказателствен
материал, съдът кредитира показанията й. Според свидетелката Ж., тя видяла
съпруга си в болницата седмица след инцидента, след преместването му от
интензивното отделение в ортопедията, като той бил вече в съзнание, но
неподвижен, приемал обезболяващи. Изписали го след 15-20 дни, като лечението му
продължило у дома. Имал болки, бил с катетър около два месеца, не можел да се
обслужва сам и се нуждаел от помощ в ежедневието си, наели жена да му сменя
превръзките. Не можел да работи, станал много изнервен. Понастоящем нямал
болки. Доколкото ищецът не е поддържал твърдения за настъпили усложнения –
подуване на крака пет месеца след инцидента, налагащо извършване на операция,
изнесеното от свидетелката в тази връзка, което е неподкрепено от
доказателствения материал по делото, не следва да бъде кредитирано като подлежаща
на репариране последица от произшествието. От друга страна, съдът намира, че
житейски логично и оправдано е ищецът да е имал негативни преживявания от
инцидента – стрес, страх, притеснения в периода на лечението, данни за което се
съдържат и в медицинската документация – проведена консултация с психиатър още
в болничното заведение и назначено лечение в тази връзка, поради което тези негативни
преживявания съдът намира за доказани.
Предявеният иск е по чл.432 от КЗ във
вр.чл.45 от ЗЗД. Искът е пряк
и е предоставен на увреденото лице срещу застрахователното дружество, с което
причинителят на вредата се намира в облигационно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност”. В случая са доказани както застрахователното правоотношение на
застрахования, виновен за произшествието водач с ответника, причиненото от
застрахования ПТП и получените, вследствие на същото и стоящи в причинна връзка
травми от ищеца. Търпените
вреди са в пряка причинно-следствена връзка с осъщественото от застрахованото
лице виновно противоправно деяние, за които вреди ищецът има право на обезщетение.
Съгласно чл.52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид при определяне на размера на обезщетението-ППВС №4/23.12.1968г. При определяне на справедливото обезщетение
за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай
установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта
на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и
емоционални болки и страдания, а така също от обичайните
размери на обезщетенията, платими в подобни случаи и от икономическото състояние в страната към момента на
увреждането, което
се влияе от минималната
работна заплата, инфлационните процеси, нарастването на цените и др.
При
определяне размера на обезщетението на Г.Й., съдът взема предвид, че
получените травми от процесното ПТП са тежки - разкъсно контузна рана в областта на
перинеума (междинницата), пълно прекъсване на хода на уретрата (пикочния канал)
и счупване на долното рамо на лявата срамна кост с наличие на костни фрагменти
в меките тъкани, както и че състоянието му (прекъснатата уретра) е било
животозастрашаващо в периода след инцидента. Съдът съобразява също така болките
и страданията във връзка с претърпяната по спешност операция, наложилите се
медицински интервенции, болничното лечение, както и че разкъсването на пикочния
канал (според медицинската експертиза) понастоящем представлява постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота, а счупването на срамната
кост е довело до затруднения в
движението на левия крак за период от около 2 месеца. При определяне размера на
обезщетението съдът отчита и ограниченията в движението и неудобствата в битов
план от необходимостта от чужда помощ в ежедневието, както и от невъзможноста да се обслужва самостоятелно
за периода от около два месеца. Съдът отчита и
негативните последици в психологически и емоционален план – стреса при самото
произшествие и негативните преживавяния и страдание заради уврежданията,
наложило консултациите с психолог и лечение в периода на пролежаването му в
болничното заведение, както и притесненията заради неработоспособността
му за срока на лечението и невъзможността да бъде полезен (мъж на 38 години, към датата на произшествието, в
работоспособна, активна възраст). От друга страна съдът съобразява, че травмите
са излекувани и понастоящем ищецът е възстановен. Поради това и с оглед обществено-икономическите условия в
страната и лимита на застрахователно обезщетение към датата на ПТП и съдебната практика в подобни
случаи, съдът намира, че обезщетение в размер на 40 000 лв. представлява справедлив еквивалент на
претърпените от
пострадалия неимуществени
вреди. Обезщетението
се дължи със законните лихви от
датата на ПТП, но
предвид, че те се претендират от по-късна дата - 20.10.2018 г., следва да се
присъдят от този момент.
Предвид изложеното,
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен до размер на сумата от
40 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно с лихвите от 20.10.2018
г. до окончателното му изплащане, като за горницата до претендираните
80 000 лв. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Като
постановяващо отчасти различен резултат, решението на окръжния съд следва да
бъде частично отменено в посочената отхвърлителна част за сумата от 40 000
лв. и потвърдено в останалата.
С оглед изхода от
спора и на 78, ал.1 ГПК се налага промяна на разноските за първата инстанция, като
присъдените на ответника такива следва да се намалят до размер на 2 910 лв.
„ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД следва да заплати
по бюджета на съдебната власт по сметка на Варненския апелативен съд и
съразмерна на уважената част от иска държавна такса за двете инстанции -
1 600 лв. за първоинстанционното производство и 800 лв. за въззивното
производство. Възражението на ищеца за прекомерност на адвокатскокто
възнагаждение на другата страна по чл. 78, ал.5 от ГПК е основателно предвид
липсата на фактическа и правна сложност на делото, поради което и претендираното
от ответника адвокатско възнаграждение
за въззивната инстанция (5 820 лв.) следва да бъде намалено до минималния
предвиден в Наредба 1/2004 г. размер от 3789 лв., като с оглед резултата от
делото, ищецът следва да заплати на ответника съразмерна част от него в размер
на сумата от 1 758 лв. Предвид, че ищецът е бил защитаван безплатно
съгл.38, ал.2, т.2 от ЗАдв от адвокатите Я. и З. при АД „Я. и съдружници“,
ответникът „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД следва
да заплати в полза на последното сумата от 3 516 лв. (по 1 758 лв. за
всяка инстанция), представляваща съразмерна с резултата част за адвокатско
възнаграждение в минимален размер.
По изложените
съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение
№ 27 от 11.03.2020 г. по описа на Добричкия окръжен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявения от Г. Н.Й. против
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД иск по чл. чл.432 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП на
23.01.2018г. до размер на сумата от
40 000 лв., както и в ЧАСТТА, с която Г.
Н.Й. е осъден да заплати на „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД съдебно - деловодни
разноски за горницата над сумата от 2 910 лв. до присъдените 5 820 лв.,
като вместо това, ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, със седалище и адрес на управление
–гр.София, ул.“Св.София“ №7, ет.5, ЕИК 121265177да заплати на Г. Н.Й. с ЕГН ********** ***, на основание чл.432 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата от 40 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания
(руптура на уретрата и фрактура на ляво рамо на
пубисна кост),
причинени му при пътнотранспортно поизшествие от 23.01.2018 г. по вина на А. А. - водач на л.а.
“Нисан Навара“ с рег.№СА 9673ТМ, застрахован при „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД по риска
„Гражданска отговорност“ с полица
BG/23/118000035939
от 13.12.2017г., ведно със законните лихви върху главницата от 20.10.2018 г. до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 27 от 11.03.2020 г. по описа на Добричкия окръжен съд, В ЧАСТТА с която е отхвърлен,
предявения от Г. Н.Й. против
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД иск по чл. чл.432 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП на
23.01.2018г. за горницата над сумата от 40 000 лв. до претендираните
80 000 лв., както и в ЧАСТТА на присъдените в полза на „ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ“АД разноски до размер на сумата от 2 910 лв.
ОСЪЖДА „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, със седалище и адрес на управление
–гр.София, ул.“Св.София“ №7, ет.5, ЕИК ********* да заплати на Адвокатско
дружество „Я. и съдружници“, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, бул.
„25 Септември“ №52, ет.2, офис 10-11,
БУЛСТАТ *********, сумата от 3 516 лв., представляваща съразмерна с
резултата част от адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна
защита по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв. за двете съдебни инстанции.
ОСЪЖДА „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, със седалище и адрес на управление
–гр.София, ул.“Св.София“ №7, ет.5, ЕИК ********* да заплати по бюджета на
съдебната власт, по съответната сметка на Варненския апелативен съд, съразмерна
с резултата част от дължимите държавни такси в размер на сумата от 1600 лв. за
първоинстационното производство и в размер на сумата от 800 лв. - за възивното
производство.
ОСЪЖДА Г. Н.Й. с ЕГН **********
*** да заплати на „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, със седалище и адрес на управление
–гр.София, ул.“Св.София“ №7, ет.5, ЕИК ********* сумата от 1 758 лв.,
представляваща съразмерна с резултата част от сторените във въззивното
производство съдебно-деловодни разноски.
Решението може да
бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните и
при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: