Р Е
Ш Е Н
И Е
№260009
гр. Добрич, 27.10.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият
окръжен съд гражданско
отделение
На двадесет
и осми септември година
2023
В
публичното съдебно заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ГАЛАТЕЯ
ХАНДЖИЕВА
Секретар
Румяна Радева
разгледа
докладваното от съдията Г.Ханджиева
гражданско
дело номер 249 по
описа за 2020 година
и, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на разглеждане
са предявените от А.Г.М. *** срещу „Б. Г.“ООД – гр.Б. искове
за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 30 000 лева
и сумата 10 000 лева, съставляващи обезщетения за имуществените и за
неимуществените вреди, които ищцата е претърпяла следствие повреждането на
собствената й жилищна сграда с идентификатор 02508.84.1 и идентификатор **по
кадастралната карта на гр.Б., причинено при извършване от ответника на
строителството на сграда в УПИ **в кв.** по ПУП на гр.Б..
С
исковата молба е бил предявен и иск по чл.109 от ЗС за осъждане на ответника да
преустанови действията, с които без основание пречи на ищцата да упражнява правото
си на собственост върху поземлен имот с идентификатор **и построената в него
жилищна сграда с идентификатор **и с идентификатор **по кадастралната карта на
гр.Б., като частично премахне сградата, изградена от него в УПИ **в кв.**
по ПУП на гр.Б.. Този иск не е предмет на разглеждане, тъй като с влязло в сила
определение от 16.03.2022г. производството по него е прекратено /потвърдено
с определение №395/14.07.2022г. по в.ч.гр.д.№320/2022г. на Апелативен съд –
Варна, необжалвано и влязло в сила/.
По облигационните искове за обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди в исковата молба е изложено следното:
Ищцата А.Г.М. е собственик на поземлен имот с идентификатор **и построената в него двуетажна жилищна
сграда, съставляваща сграда с идентификатор **и идентификатор
02508.84.419.2 по
кадастралната карта на гр.Б.. Ответникът е собственик на
съседния поземлен имот с идентификатор **, съставляващ УПИ **в кв.** по ПУП на
гр.Б.. Двата имота се намират на терен с денивелация и свлачище.
В имота си ответникът извършил
строеж на седеметажна „сезонна жилищна сграда с магазини“. При подготовката на
терена за строителството били осъществени дейности, които пряко нарушили
целостта на жилищната сграда на ищцата. Изкопът за строежа бил прекомерно
голям, което предизвикало дисбаланс на земните маси и сградата на ищцата в
пакет се придвижила с няколко сантиметра към изкопа. Появили се напуквания по
стените и деформации на терасата на третия етаж на сградата на ищцата,
последвали течове от тавана на дневната й. При извършване на изкопа били
нарушени строителните правила за изкопаване на терен с дълбочина от 8 м, като в
непосредствена близост до основите на сградата на ищцата бил разкопан фронт с
дължина 7 м, вместо, както се изисква, на всеки 2 м разкопан фронт да се
изгражда подпорна стена. Премахнати били вече поставени анкери
с укрепителни функции. В резултат, на 14.05.2018г. се случило огромно срутване
на земни маси и основите на сградата на ищцата останали във въздуха, стените
започнали да се нацепват. В следващите две седмици ответникът изградил подпорна
стена, но до достигането й до сградата на ищцата отворилите се цепнатини в нея
продължили да се задълбочават, появили се нови, част от гаража на ищцата също
увиснала във въздуха и повличала останалата част от сградата. Пукнатините
продължавали да се разширяват и към момента на предявяване на исковата молба.
Повече на брой и най-видими били те по остъклената тераса, спалнята, коридора,
гредата в коридора, детската, кабинета; огромна пукнатина имало между парапета
и зида. Това се случило, защото върху сградата на ищцата на практика били
приложени натоварвания, различни от нормативно установените.
За конструктивното укрепване на
сградата на ищцата, премахването на цепнатините и привеждането й във вид,
близък до този от преди случилото се, били необходими 30 000 лева.
Случилото се било пагубно за
здравето на ищцата. Самата аварийна ситуация от 14.05.2018г. и разрушенията по
имота й причинили на ищцата много безсънни нощи, постоянни притеснения и страх.
При така изложените обстоятелства
А.Г.М. иска ответникът „Б. Г.“ООД да бъде осъден да й заплати обезщетение в
размер на 30 000 лева и обезщетение в размер на 10 000 лева за
вредите, имуществени и неимуществени, които са й причинени следствие неправилно
извършените изкопни работи за строежа на ответника.
Ищцата претендира и законната
лихва върху главните парични задължения, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното им погасяване.
Ответникът „Б. Г.“ООД оспорва
исковете като неоснователни. В срока за отговор е възразил, че ищцата не е
претърпяла вреди, защото не е собственик на имота, респ. сградите, за които твърди
да са повредени. Договорите за покупко-продажба, въз основа на които ищцата
претендира да се легитимира като собственик, били опорочени и не породили
правно действие. Договорът от 06.09.1996г. бил оформен с нотариален акт от неоправомощен за извършването на нотариални функции съдия
изпълнител; договарящите били представлявани от лица без представителна власт
/продавачът - от пълномощник с пълномощно без нотариална заверка, малолетната
купувачка – от законен представител, майка с недоказана такава родствена
връзка/; продажбата нарушавала разпоредбите на чл.28, чл.59 от ЗТСУ /сега отм./
и чл.54 от ППЗТСУ /сега отм./. В защитата си по същество ответникът не поддържа
тези възражения, но поддържа възражението, че ищцата не е единствен собственик
на сградите, за които твърди да са повредени.
Ответникът счита още, че
повредите по сградите са резултат изцяло на по-раншни действия на самата ищца.
В отклонение на издадените й строителни книжа ищцата увеличила обема на
жилищната сграда, вместо одобрения по проект скатен
покрив направила стоманобетонна плоча и остъклена покривна тераса, която
увеличила товара на неносещата фасада, което на свой ред довело до вертикална
деформация и усукване на сградата. Случилото се на 14.05.2018г. свличане на
земна маса при изкопните работи за строежа на ответника било предпоставено от незаконното строителство в съседния /на
ищцата/ имот, тъй като създавало хоризонтален земен натиск и допълнително
натоварване на терена, в денивелация.
Що се отнася до самия ответник,
изкопните работи за строежа му били изпълнени в съответствие с одобрения
инвестиционен проект и не било осъществено виновно противоправно
деяние. След свличането на земна маса на 14.05.2018г. ответникът извършил
всички необходими действия за бетониране и укрепване на ската, които прекратили
възможността за по-нататъшно допълнително слягане на основаните на незаконните
строежи в съседния /на ищцата/ имот.
Твърдяните от ищцата нейни страхови преживявания и притеснения били хипотетични,
въображаеми и недоказани.
„ДОЗ“ЕАД – гр.София, конституиран
да подпомага ответника „Б. Г.“ООД по предявените срещу него от А.Г.М. искове,
изразява становище за тяхната неоснователност по съображения, че вредите по
сградата на ищцата са резултат почти изцяло на извършеното от нея незаконно
строителство, а страховите й преживявания са
необосновани и недоказани.
Предмет на разглеждане са и предявените по реда на чл.219 ал.3 от ГПК
обратни искове на „Б. Г.“ООД срещу „ДОЗ“ЕАД.
Ищецът „Б. Г.“ООД твърди, че е
сключил с ответника „ДОЗ“АД два договора за задължителна и два договора за
доброволна застраховка „професионална отговорност на участниците в
проектирането и строителството“ – полица 212219242000002/08.05.2019г., полица
№182422122000003/08.05.2018г., полица №212718242000002/11.05.2018г. и полица
№212719242000002/09.05.2019г. По силата на застрахователните правоотношения застрахователят
имал задължение да покрие отговорността на застрахования ищец за вредите,
причинени от него при извършване на строителна дейност в периода на действие на
полиците, и в частност – вредите от извършване на процесното строителство.
Поради това ищецът иска,
евентуално, ако той бъде осъден по предявените срещу него от А.Г.М. искове по
чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД, ответникът „ДОЗ“АД да
бъде осъден да му заплати сумата 30 000 лева и сумата 10 000 лева,
застрахователни обезщетения, дължими по застрахователните договори.
Ответникът „ДОЗ“АД не е оспорвал
валидността на застрахователните правоотношения, произтичащи от сключените
между страните застрахователни полици, посочени от ищеца. Възразява, че в
договорите страните са постигнали съгласие за самоучастие
на застрахования, т.е част от всяко обезщетение за всяка причинена от ищеца
вреда да остане за негова сметка. Възразява и, че застрахованият ищец
съзнателно не обявил пред застрахователя обстоятелствата при строежа, по повод
които е спорът, веднага след осъществяването им и после при сключване на
застрахователните договори от м.май 2019г. Поради това застрахователят нямал задължение
да покрие отговорността на застрахования в рамките на договорената
застрахователна сума.
По предявените от А.Г.М. срещу „Б. Г.“ООД искове, след като обсъди
съображенията на страните и събраните по делото писмени доказателства, съдът
намира за установено следното:
С договор от 06.09.1996г.,
сключен с нотариален акт №56 т.3 д.№966/1996г. на БРС, „Първа инвестиционна
банка“АД продала на А.Г.М. ***, дворно място с площ от 144 кв., съставляващо парц.VIII – 1092 в кв.111 по плана на
града, ведно с построената в него полумасивна жилищна
сграда на два етажа със застроена площ от 48 кв.м. и лятна кухня със застроена площ от 13 кв.м. За малолетната
купувачка договорът е сключен от А. И.Ц., като нейна майка и законен
представител, а за продавача договорът е сключен от пълномощник. Нотариалният
акт за договора е оформен от съдия изпълнител при БРС. С договор, вписан с
вх.рег.№280/28.05.2007г. акт №92 т.3 д.№5222, и с договор, вписан с
вх.рег.№4602/15.12.2008г. акт №42 т.11 д.№15065, Община – Б. продала на А.Г.М. 120
кв.м. и 47 кв.м. в идеални части от имот, част от УПИ V – 378 в кв.** по ПУП на гр.Б.. При сключване на двата договора малолетната
купувачка е представлявана от законен представител А. И.Ц.. С договор от
21.05.2010г., сключен с нотариален акт №145 т.1 вх.рег.№1127 д.№132/2010г. на
нотариус с рег.№314, А.Г.М. продала на И.Д.Д.130
кв.м. в идеална част от незастроената част на поземлен имот с идентификатор
02508.84.378 по кадастралната карта на гр.Б..
Поземленият имот, обект на
придобиване от ищцата с горните договори за покупко-продажба, сега в
кадастрална карта на гр.Б. е заснет като поземлен имот с идентификатор **/преди
това 02508.84.378/.
По делото е изготвена техническа
експертиза /л.487/, която не подлежи на обсъждане, тъй като е свързана с
определянето цената на иска по чл.109 от ЗС, производството по който е
прекратено.
За изясняване на въпросите, релеватни за стоящия на разглеждане спор, са назначени и
приети първоначална /л.759/ и допълнителна /л.817/ техническа експертиза,
изготвени от вещо лице – строителен инженер.
От заключението на вещото лице се
установява, че в поземлен имот с идентификатор **са налице две масивни
триетажни жилищни сгради. Сградата с идентификатор **е със застроена площ от 80
кв.м. Тази сграда по одобрен инвестиционен проект би трябвало да е двуетажна с
разгърната застроена площ от 160 кв.м., а издаденото въз основа на този проект разрешение
за строеж №13/11.02.1997г. е за едноетажна пристройка към съществуващата
едноетажна сграда. В действителност е извършено надстрояване, подпокривното пространство е усвоено, излята е стоманобетонна
плоча, изградени са надзид и покривна конструкция,
като фактически сградата е с разгърната застроена площ от 260 кв.м., триетажна,
с маза и голяма тераса. Пристроена към нея е сграда с идентификатор 02508.84.419.2. При издадено разрешение за
строеж №282/2006г. на пристройка и надстройка със застроена площ от 21 кв.м. и
разгърната застроена площ от 81 кв.м., фактически сградата е със застроена площ
от 31 кв.м., на три етажа с разгърната застроена площ от 93 кв.м.
Поземлен имот с идентификатор **и
сградите в него се намират в терен с голяма денивелация. Съседният под него /югозападно/
поземлен имот с идентификатор **, УПИ IV – 377 в кв.** по ПУП на гр.Б., е собственост на ответника „Б. Г.“ООД по
силата на договор за покупко – продажба от 31.07.2017г.,
сключен с нотариален акт №153 т.3 рег.№3171 д.№398/2017г. на нотариус с рег.№109
и район на действие БРС. В имота ответникът е построил седеметажна жилищна
сграда с магазини. Строителството е осъществено въз основа на разрешение
№297/15.12.2017г., приключило е и за въвеждането на сградата в експлоатация е
издадено удостоверение №25/03.06.2020г.
В началния етап на осъществяване
на строежа в имота на ответника, при изкопаването терена, на 14.05.2018г. се
случило срутване на земна маса. Както се посочи, при предявяване на съдебния
спор строителството на сградата вече е приключило и за начина на извършване на
изкопните работи на терена може да се съди само въз основа на съставените
тогава писмени доказателства. Представен е констативен протокол за извършена на
14.05.2018г. от РО НСК - Добрич проверка на извършвания от ответника строеж в УПИ
IV – 377 кв.** по ПУП на гр.Б..
Проверката е по повод сигнал от предходна дата. Проверяващите са констатирали,
че до момента е изпълнен масов изкоп и укрепване на строителния изкоп на
тактове; в момента на проверката се извършвали изкопни работи за последващия такт в края на северната граница на имота; изпълнени
били укрепване по границите към стълбището на едната съседна улица, изливни пилоти по западната граница, на тактове укрепващи ламели /стени/. Проверката е приключила със заключение, че
изпълнените работи са в съответствие с одобрения инвестиционен проект, част
„конструктивна“. Проверката е извършена на същата дата 14.05.2018г., но преди да
се случи срутването, отбелязано в следващите констативни протоколи за извършени
от РО НСК проверки на 21.05.2018г., 10.06.2018г., 21.06.2018г. и протокол на
комисия, назначена със заповед №ДК-13-Д-01/17.10.2018г. на началника на РО НСК.
Установява се, че при извършване на предпоследния такт от северната укрепваща
терена стена се получило срутване поради наличието на стара септична яма.
Въпреки срутването, „в желанието си“ да не се излага на опасност живота на
работещите, техническият ръководител предприел изкопаването и на последния
такт; така се разкрил по-голям от предписания в конструктивния проект фронт на
изкопа, което създало условия за хоризонтална деформация на земната основа под
прилежащите основи на сградата в УПИ V кв.**. Последвало
извършването на допълнително укрепване и бетониране на ската. След случилото се
срутване проектант конструкторът внесъл промени в предвидените в проекта
последни два такта, предвидил и допълнително укрепване на ската и бетониране,
които и били реално изпълнени.
В приложение към допълнителното
заключение на вещото лице старата септична яма, при изкопаването на която се
случило срутването, е отбелязана като кафяв
четириъгълник, попадаща в имота на ответника, точно на границата с горния имот,
опираща на фундамента на сграда 02508.84.419.2. Септичната яма не е била картографирана /не се
изисква/, не е била видима на мястото /няма данни за обратното/ и е разкрита
именно при изкопаването на терена за строежа от ответника. Според заключението
и обясненото от вещото лице по делото, при съществуващата денивелация на терена,
свличането на земните маси е нямало да се случи, дори и при наличната септична
яма, ако предварително е била изградена шпунтова
стена.
От заключението на вещото лице се
установява, че сградата с идентификатор **има повреди – налични са пукнатини на
първи, втори и трети етаж в спални, дневна и тераса, както и по външните
фасадни стени. По северната фасада на сградата вещото лице е констатирало само
вертикални пукнатини, докато по южната фасада са налице вертикални и
хоризонтални пукнатини. Вещото лице свързва вертикалните пукнатини изцяло и само
с неправилно конструиране на сградата и/или повишаване на натоварването при
надстрояване. Вещото лице е констатирало, че по конструктивен чертеж е
предвидено основата на сградата да е каменен носещ зид, но фактически е
изпълнена с кухи тухли, неносещ зид. Както е обяснено в съдебно заседание,
вещото лице няма предвид вкопаната в земята основа, а онази, която е над земята
до стълбището и, която по проект трябвало да бъде направена с бетон/бутобетон/камък,
но в действителност била направена с тухли – четворки. При тази констатация
вещото лице заключва, че вертикалните пукнатини са следствие на неизпълнението
на предвидения по конструктивен проект носещ зид. Вещото лице е констатирало и
наличието на телескопична вертикална подпора „хюнебег“,
монтирана за поемане на вертикалното налягане. Според вещото лице вертикалните
пукнатини са от преди случилото се свличане на терена. Причина за
хоризонталните пукнатини може да бъде движение, свличане на земни маси под
фундаментите на сградата и/или слягане на почвата. Вещото лице е посочило още,
че строителството на сградата, както е извършено в отклонение на проекта без
предвидения носещ зид и с непредвидените надстроявания, води до повишаване на
натоварването на конструкцията и усилва натиска върху основите. При свличане на
терена повишеното натоварване и натиск в конструкцията и основите предпоставят хоризонталното напукване по сградата. Ако сградата е била построена, съобразно
проекта, без създадените допълнително натоварване и натиск върху конструкцията
и основите, то при свличане на терена отново е възможно да се появят хоризонталните
пукнатини, но те биха били значително по-малко. Според обясненото от вещото
лице непредвиденото в проекта надстрояване на сградата е първопричината за
проблеми в конструкцията й, както и е допринесло и за свличането й, което
свличане на свой ред също в някаква степен се отразява на конструкцията.
Вещото лице е дало заключение, че
за отстраняване на вертикалните и хоризонталните повреди по сградата са
необходими 946.63 лева, респ. 6 747.81 лева, а за техническо обследване на
конструкцията и изработване на конструктивен проект за усилване на носещите
елементи на сградата са необходими 8 580 лева.
За сградата с идентификатор
02508.84.419.2 експертът не е направил констатации и изводи. Според посоченото
от него и неоспорено от ищцата, той не могъл да извърши оглед сградата, защото
не бил допуснат от ищцата. Тук следва да се обърне внимание на изписаното в
самото заключение, че вещото лице не било допуснато от „ответника“, но както в
съдебно заседание е уточнено, това е техническа грешка и ищцовата страна е
тази, която не е допуснала вещото лице за оглед на тази сграда.
По делото са разпитани
свидетелите Ф.Д.Ш.и М.Г.К.. Те са приятели на управителя на ответното дружество,
но са свидетелствали под страх от наказателна отговорност, както и няма други
доказателства, които да разколебават верността на изнесеното от тях. Всеки от
тях посетил имота с приятеля си /управителя на ответника/ след закупуването му,
за да го посъветва за неговото стопанисване и за възнамеряваното
бъдещо застрояване. Във връзка с последното оглеждали и съседните имоти.
Свидетелят Ф.Д.Ш., който е от гр.Б. и познава ищцата, видял на къщата й
телескопична подпора до стълбището от първия към втория етаж; свидетелят М.Г.К.
видял на къщата в горния имот един хюнебег да подпира
козирката на приземния етаж.
Свидетелят С.П.К.по професия е
строителен инженер. Когато се случило свличането, посетил имота на ищцата по
молба на нейния баща, с когото са колеги, за да даде мнение за състоянието на къщата. Свидетелят установил множество
пукнатини по стените и тавана.
Свидетелят И.Й.И. има магазинче в
близост до имотите на двете насрещни страни и е приятел на бащата на ищцата.
Според този свидетел пукнатини по къщата на ищцата се появили след свличането
при изкопаването на трапа за строежа на ответника; преди това къщата си била
много стабилна и здрава. Когато станало свличането и къщата й започнала да се
напуква, ищцата изживяла един ужас, стресирала се, спряла да разговаря,
умърлушила се, усмивката й изчезнала, а до тогава тя била много жизнена и
усмихната.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира предявените от А.Г.М.
срещу “Б. Г.“ООД искове по чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД за частично основателни.
Въз основа на горепосочените
договори за покупко-продажба и по силата на чл.92 от ЗС ищцата се легитимира
като собственик на поземлен имот с идентификатор **и построените в него сгради
с идентификатор **и с идентификатор 02508.84.419.2.
Макар възраженията срещу прехвърлителния ефект на договорите, въведени с отговора на
исковата молба, да не се поддържат от ответника в защитата му по същество,
следва да се отбележи, че същите са неоснователни. Нотариалният акт №56 т.3
д.№966/1996г. на БРС е извършен от съдия изпълнител в съотвествие
с чл.158 ал.3 от ЗСВ /отм./ и заповед №АД-03-96/ 30.04.1996г. на министъра на правосъдието, не е нищожен, както не е
нищожен и оформеният с него договор за покупко-продажба на недвижим имот от
06.09.1996г. Дори и да се приеме посоченото от ответника, че за продавача –
търговец договорът е сключен от лице без представителна власт, то в
съответствие с чл.301 от ТЗ, счита се, че ненадлежно представляваният е
потвърдил действието, щом като веднага след узнаването не му се е
противопоставил /не се твърди противопоставяне/. Не се доказа лицето, сключило
както този, така и следващите два договора за покупко-продажба за малолетната
тогава ищца - купувач, като нейн законен представител,
дали наистина е нейна майка. На липсата на представителна власт, обаче, може да
се позове само този, който е ненадлежно представляван. Правните действия,
извършени от пълномощник без представителна власт, са в състояние на висяща
недействителност и в съответствие с чл.42 ал.2 от ЗЗД могат да бъдат потвърдени
от ненадлежно представлявания. Да се приеме, че други лица могат да се позоват
на ненадлежното представителство, означава последиците на липсата на
представителна власт да се приложат по волята на други лица и да се отнеме
възможността на ненадлежно представлявания да потвърди действията. Разпоредбата
на чл.59 от ЗТСУ /отм./ никога не е забранявала правни сделки за идеални части
от дворищнорегулационни парцели, а нормативно
установените изисквания за формиране на парцелите не са относими към правните
сделки, имащи за предмет създадените с дворищнорегулационния
план парцели или идеални части от такива. Що се отнася до възражението на
ответника, че ищцата не е единственият собственик, то би могло да бъде отнесено
само до поземления имот. Договорът за покупко-продажба от 21.05.2010г., сключен
с нотариален акт №145 т.1 рег.№1127 д.№132/2010г. на нотариус с рег.№314, има
за предмет идеална част само от дворното място, но не и от сградите в него.
Следователно ищцата е придобила и
не е загубила правото на собственост върху сградите с идентификатор **и с
идентификатор 02508.84.419.2, по повод
чието повреждане е настоящият спор.
По делото не се доказа повреждане
на сградата с идентификатор 02508.84.419.2. За разлика от това сградата с
идентификатор **е напукана и с увредена конструкция. Конструкцията изначално е увредена
поради допълнителното й натоварване следствие извършените от ищцата,
непредвидени в одобрения инвестиционен проект надстроявания и замяната на
предвидения носещ зид с тухлен. Така е създаден увеличен вертикален натиск,
довел до напукване на сградата във вертикална посока. После, допълнително
натоварената конструкция и увеличеният натиск в основаните са допринесли за
това, на 14.05.2018г., когато се е случило свличането на терена под фундамента,
сградата да се напука и в хоризонтална посока, както и свличането също в
известна степен е засегнало конструкцията.
Свличането на терена е
предизвикано от изкопните работи за извършвания от ответника строеж в съседния УПИ
IV – 377 кв.** по ПУП на гр.Б.. С
оглед установеното по-горе въз основа на констатациите от органите на
строителния контрол, до 14.05.2018г. изкопаването е било осъществявано в
съответствие с одобрения инвестиционен проект, част „конструктивна“, на тактове
и с укрепване. Така, до онзи момент на посочената дата, в който при извършване на предпоследния такт от северната
укрепваща терена стена, заради стара септична яма, станало срутване. Извършеното,
въпреки срутването, изкопаване и на последния такт разкрило по-голям от
предписания в конструктивния проект фронт на изкопа, довел до свличане на
земната основа под основите на сградата на ищцата в горния поземлен имот. Или,
когато е станало срутването при септичната яма, техническият ръководител
/според констативния протокол за проверката/ се е отклонил от проекта и
строителните правила, като е нарушил чл.163а ал.5 във вр.
с чл.163 ал.2 т.1 от ЗУТ. Разкриването на по-голям фронт от проектирания, респ.
допустимия, тъй щото да не се свлече теренът под основите на сградата в стоящия
горе, при голяма денивелация имот на ищцата, е противоправно
деяние, извършено от лице, на което ответникът, като строител по чл.163 от ЗУТ е
възложил да следи и носи отговорност за законосъобразното и безопасно
изпълнение на строителството.
Деянието е извършено виновно,
както е въведено с презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД. Действително, срутването
е станало заради септичната яма, която не е била известна и никой не е можел да
предвиди, че съществува. Но тук се касае за действията след срутването при
ямата. За тях, за продължилото след срутването изкопаване на последния такт и
разкриването на по-голям от предписания в проекта фронт, ответникът не е въвел
обстоятелства, които да обосноват изключване на вината на лицето, разпоредило
продължаването на изкопаването. В горецитирания
констативен протокол на органите на строителния контрол е посочено, че
техническият ръководител разпоредил това „в желанието си“ да не излага на
опасност живота на работещите на площадката. Това е част от констатациите за
случилото се, а не заключение на органите на строителния контрол, че продължаването
на изкопаването е било наложително и необходимо за опазване живота на работниците
на строежа. Самият ответник не е твърдял в спора по делото, при срутването на
ямата да е възникнала животозастрашаваща за работниците на строежа ситуация и продължаването
на изкопните работи като единствена възможност за нейното овладяване.
От изложеното следва, че са
налице условията по чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД за
ангажиране отговорността на ответника за обезщетяване на вредите, които ищцата
е претърпяла следствие виновното противоправно неизпълнение
на задълженията му от физическото лице, на което ответникът е възложил да следи
и носи отговорност за законосъобразното изпълнение на строителните работи.
На първо място, касае се за
имуществени вреди. В тях не се включват вертикалните пукнатини по сградата с
идентификатор 02508.84.419.1. С оглед сведенията в гласните доказателства, че
сградата е била подпряна с телескопична подпора още преди ответникът да е
започнал строежа си и, както е обяснило вещото лице, вертикалните повреди са
резултат единствено на начина по-който ищцата е построила сградата си, но не и
на предизвиканото от ответника /служителя му/ свличане на терена.
За разлика от тези, хоризонталните
напуквания по сградата са последица на два фактора – пренатоварената по причина
на ищцата конструкция и свличането, предизвикано от противоправното
изкопаване на терена за извършвания от ответника строеж. При съобразяване на
данните по делото за действията и поведението на двете насрещни страни, следва,
че те в еднаква степен са допринесли за хоризонталните напуквания на сградата.
Ето защо и в съответствие с чл.51 ал.2 от ЗЗД, при общо необходими
6 747.81 лева за отстраняване на тези повреди отговорността на ответника
следва да бъде намалена на половина, до размера от 3 373.91 лева. Що се
отнася до конструкцията, то първата и съществената причина за проблемите в нея е
начинът, по който ищцата е построила сградата си; на свой ред свличането на
терена поради изкопните работи на строежа на ответника също е дало своето
негативно отражение, но в по-ниска степен. Ето защо и в съответствие с чл.51
ал.2 от ГПК, от общо необходими за отстраняване на конструктивните проблеми 8 580
лева, отговорността на ответника за следва да бъде намалена до по-малкия обем от 30%, а именно до размера от
2 574 лева.
Или отговорността на ответника за
имуществените вреди, които ищцата е претърпяла следствие виновното противоправно изкопаване на 14.05.2018г. на терена за
извършвания от него строеж е в размер на 5 947.91 лева. До този размер предявеният
иск е основателен и следва да се удовлетвори, а неоснователната над този размер
претенция следва да се отхвърли.
На следващо място ищцата е
претърпяла и неимуществени вреди. Житейски обосновано е, когато теренът под
жилищната му сграда започне да се свлича, а сградата да се напуква, всеки човек
да се ужаси, притесни, уплаши, да не може да спи. С оглед показанията на
посочения по-горе свидетел, тези, естествени за всяко физическо лице в
идентична ситуация негативни психически и емоционални състояния, са преживени и
от ищцата. За претърпените от ищцата притеснения и уплах
справедливото по чл.52 от ЗЗД обезщетение е в размер на 5 000 лева. За
ищцата напукването и повреждането на жилищната й сграда не е било новост, а
процес, започнал от преди случилото се на 14.05.2018г., ищцата е млад човек и
приблизително за около година, според гласните доказателства, се е съвзела
психически и емоционално. При съобразяване на тези обстоятелства, съдът счита,
че обезщетение над посочения размер би било несправедливо завишено.
Същевременно обезщетение под този размер би било несправедливо ниско. Тук се
вземат предвид изминалите от случилото се повече от пет години и осъществилите
се в тях инфлационни процеси, а така също и фактът, че, макар сградата да се е
напуквала от преди, свличането на терена под нея на 14.05.2018г. е било
неочаквано и стресиращо, заплашващо за срутване на сградата.
Отговорен за претърпените от
ищцата неимуществени вреди е ответникът заради свличането, предизвикано от противоправното изкопаване на терена за извършвания от него
строеж. Отговорна за неимуществените си вреди е и ищцата заради пренатоварената
по причина, стояща у нея, конструкция на сградата й. Отговорността им е по
равно, поради което и при прилагане на чл.51 ал.2 от ЗЗД ответникът следва да
обезщети ищцата в размер на 2 500 лева. Претенцията й за обезщетение над
този размер е неоснователна и следва да се отхвърли.
В съответствие с чл.84 ал.3 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД ответникът дължи на ищцата законната лихва за забава върху
главните парични задължения за обезщетения за имуществените и неимуществените
вреди. Законната лихва за забава следва да се присъди, както е претендирана, считано от датата на предявяване на исковата
молба 27.03.2020г. до окончателното погасяване на главните парични задължения.
В съответствие с чл.78 ал.1 и 3
от ГПК всяка от двете насрещни страни има право да получи от другата съразмерна
част от разходите си за водене на делото по разгледаните искове за обезщетения
за вреди от непозволено увреждане.
Ищцата е представила списък по
чл.80 от ГПК. В него е посочена платена държавна такса от 3 414.34 лева, но
това е държавната такса за първоначално предявения иск по чл.109 от ЗС, производството
по който е прекратено и, за който разноски на ищцата не се следват. За разгледаните
с настоящото решение искове по чл.49 във вр. с чл.45
от ЗЗД ищцата е платила за държавни такси общо 1 600 лева, както е платила
и 1 217.50 лева за вещо лице за иска за имуществени вреди. Съразмерно на изгодния
за нея резултат, на ищцата се следват сумата 337.92 лева – част от държавните
такси за исковете за имуществени и за неимуществени вреди и сумата 241.39 лева
– част от разноските за вещо лице за иска за имуществени вреди. В списъка си по
чл.80 от ГПК ищцата е включила и адвокатски хонорар в размер на 4 800 лева,
без да е представила по делото доказателства да е платила адвокатско
възнаграждение /списъкът по чл.80 от ГПК не е доказателство за плащането на
такова/, поради което и суми за възнаграждение за адвокат на ищцата не следва
да се присъждат.
Ответникът е сторил разноски за
вещо лице за иска за имуществени вреди в размер на 617.50 лева, от които,
съразмерно на отхвърлената част от този иск, на ответника следва да се присъдят
495 лева. Ответникът е платил за адвокатска защита по предявените срещу него
искове общо 7 700 лева. Видно от приложените договори за правна помощ,
сумата е платена за защита по двата иска и общо на двамата адвокати, защитавали
ответника. При липсата на друго отбелязване в договорите, платеното за един
адвокат възнаграждение е в размер на 3 850 лева, възражение за намаляването
му не е въведено и следващата се на ответника съразмерна част възлиза на 2 761
лева.
По предявените от „Б. Г.“ООД срещу „ДОЗ“АД обратни искове:
Не е спорно и се
установява от писмените доказателства, че към датата 14.05.2018г. между „Б. Г.“ООД
и „ДОЗ“ЕАД е съществувало застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за задължителна застраховка „професионална отговорност на участниците в
проектирането и строителството“ по застрахователна полица №182422122000003/08.05.2018г.
Също между страните е било налице и застрахователно правоотношение по договор
за доброволна застраховка „професионална
отговорност на участниците в проектирането и строителството“, съгласно
застрахователна полица №212718242000002/11.05.2018г.
С договора за задължителна
застраховка по полица №182422122000003/08.05.2018г., ответният застраховател се
е задължил да покрие вредите, причинени на трети лица следствие неправомерни
действия на застрахования ищец при осъществяване на професионалната му дейност на
строител в срока на застраховката 08.05.2018г. – 07.05.2019г. Уговорени са
лимит на отговорност на застрахователя за едно събитие в размер на 50 000
лева и цялостен „агрегатен“ лимит в размер на 100 000 лева. С договора за
доброволна застраховка по полица №212718242000002/11.05.2018г. застрахователят
се е задължил да покрие вредите, причинени на трети лица следствие неправомерни
действия на застрахования ищец, като строител и възложител на конкретен
строителен обект „новострояща се сезонна жилищна сграда с магазини“. Срокът на доброволната застраховка е 11.05.2018г.
– 10.05.2019г., като е уговорено, че същата изключва задължителната застраховка
в частта й над минималните задължителни нива.
Причинените на А.Г.М. имуществени
и неимуществени вреди на 14.05.2018г. от виновното противоправно
изкопаване на терена от „Б. Г.“ООД /служителите му/ за извършвания от него
строеж съставлява застрахователен риск, покрит от договора за задължителна и от
договора за доброволна застраховка на професионалната отговорност на
застрахования строител. Доколкото в случая отговорността на застрахования
строител за причинените на А. Г.М. имуществени
вреди в размер на 5 947.91 лева и неимуществени вреди в размер на
2 500 лева се обхваща от уговорения лимит на отговорност на застрахователя
и не надхвърля минималните задължителни нива на застраховане по чл.171 ал.1 от ЗУТ на застрахования строител, то в съответствие с чл.469 ал.5 от КЗ отговорността
на „ДОЗ“ произтича от договора за задължителна
застраховка по полица №182422122000003/08.05.2018г.
В съответствие с чл.435 от КЗ, когато застрахованият
„Б. Г.“ООД удовлетвори увредената А.Г.М., има право да получи от „ДОЗ“ЕАД застрахователното обезщетение
в размер
на платеното от него за удовлетворяване на увредената.
Не следва друго от посочения от
застрахователя факт, че застрахованият „Б. Г.“ООД не го е уведомил за случилото
се на 14.05.2018г. незабавно след
осъществяването му, както бил длъжен по чл.365 ал.1 от КЗ. От фактическа страна
посоченото от застрахователя следва да се приеме за вярно /друго не е твърдяно
от насрещната страна/, но тук не се касае за настъпването на ново
обстоятелство, при знанието за което застрахователят не би сключил договора/би
го сключил при други условия/би искал изменение на вече сключения договор.
Касае се за това, че е настъпило обстоятелство, съставляващо самото то застрахователно
събитие, за което по вече сключения договор застрахователят дължи да покрие
отговорността на застрахования. Друг е въпросът, дали това събитие е било
съобщено от застрахования на застрахователя при сключване на следващите
договори за задължителна и доброволна застраховка професионална отговорност по
полици №212219242000002/08.05.2019г. и №212719242000002/09.05.2019г. Дали, ако
при сключване на тези договори застрахованият бе изпълнил изискванията на чл.362
от КЗ, застрахователят би сключил договорите и при какви условия, е без
значение, доколкото в случая отговорността на застрахователя следва да се
ангажира по договора за задължителна застраховка по полица №182422122000003/08.05.2018г.
С договора страните по него са
уговорили, че застрахованият поема за своя сметка 10% от обезщетяването на
всяка причинена вреда, но по-малко от 1 000 лева. Договорът е за задължителна
застраховка „гражданска отговорност“ и разпоредбата на чл.374 ал.4 от КЗ
забранява самоучастието на застрахования да надхвърля
10% от застрахователното обезщетение. Следователно застрахованият „Б. Г.“ООД
дължи да участва в обезщетяването с 5 947.91 лева и с 2 500 лева на
причинените от него на А.Г.М. имуществени и неимуществени вреди с 10%, а именно
със сумите 594.79 лева и 250 лева.
Останалите 5 353.12 лева и
2 250 лева „ДОЗ“ дължи да заплати на „Б. Г.“ООД по силата на сключения
помежду им договор за задължителна застраховка по полица №182422122000003/08.05.2018г. – ако застрахованият „Б. Г.“ООД
плати на увредената присъдените й с настоящото решение обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди. В тези размери предявените от „Б. Г.“ООД
обратни искове са основателни и следва да се удовлетворят. Други суми /лихви за
забава, разноски по делото/, които застрахованият ще плати на увредената не са
предмет на обратните искове срещу застрахователя. Исковете за горницата над
посочените размери са неоснователни и следва да се отхвърлят.
В съответствие с
чл.78 ал.1 от ГПК ищецът по обратните искове има право да получи от ответника
съразмерна част от адвокатското възнаграждение, което е платил за защита по
тези искове. Видно от представения договор за правна помощ, възнаграждението е
платено в размер на 1 800 лева на двамата адвокати, представлявали
страната. Следователно за един адвокат възнаграждението е в размер на 900 лева
и съразмерно от него на ищеца следва да се присъди сумата 171.07 лева.
В съответствие с
чл.78 ал.3 от ГПК ответникът по обратните искове има право да получи от ищеца
съразмерна част от адвокатското възнаграждение, което е платил за защитата си. То
е платено в общ размер на 2 780 лева. С оглед фактическата и правна
сложност на спора и съпоставката на чл.7 ал.2 т.4 и ал.9 от НМРАВ, то не е
прекомерно и не подлежи на намаляване по чл.78 ал.5 от ГПК, както неоснователно
се възразява от ищеца „Б. Г.“ООД. Същият дължи на ответника съразмерна част от
адвокатското възнаграждение, а именно 2 251.59 лева. Ищецът по обратните искове дължи на ответника
и сумата 242.98 лева, съразмерна на част от сторените от ответника разноски за
вещо лице.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Б.
Г.“ООД – гр.Б., ул.“Ч. М.“ №*, да заплати на А.Г.М. с ЕГН ********** ***,
сумата 5 947.91 лева, съставляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в повреждането на собствената на ищцата сграда
в гр.Б. с идентификатор **и идентификатор 02508.84.419.2, причинени в резултат
на противоправно осъществени на 14.05.2018г. изкопни
работи за извършвания от ответника строеж в
УПИ IV – 377 в кв.** по ПУП на гр.Б.,
ведно със законната лихва за забава върху главното парично задължение, считано
от 27.03.2020г. до окончателното му погасяване, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
5 947.91 лева до пълния му предявен размер от 30 000 лева.
ОСЪЖДА „Б. Г.“ООД – гр.Б., ул.“Ч.
М.“ №*, да заплати на А.Г.М. с ЕГН ********** ***, сумата 2 500 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в притеснения, страх, безсъние, претърпени при повреждането на
собствената на ищцата сграда в гр.Б. с идентификатор **и идентификатор
02508.84.419.2, причинено в резултат на противоправно
осъществени на 14.05.2018г. изкопни работи за извършвания от ответника строеж
в УПИ
IV – 377 в кв.** по ПУП на гр.Б., ведно със законната лихва за забава върху
главното парично задължение, считано от 27.03.2020г. до окончателното му
погасяване, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2 500 лева до
пълния му предявен размер от 10 000 лева.
ОСЪЖДА
„Б. Г.“ООД – гр.Б., ул.“Ч. М.“ №*, да заплати на А.Г.М. с ЕГН ********** ***, сумата 337.92 лева и сумата
241.39 лева – съразмерни на уважените искове части от платените от ищцата държавни
такси и разноски за вещо лице.
ОСЪЖДА А.Г.М.
с ЕГН ********** ***, да заплати на „Б. Г.“ООД – гр.Б., ул.“Ч. М.“ №*, сумата
495 лева и сумата 2 761 лева – съразмерни на отхвърлените искове части от
платените от ответника разноски за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ДОЗ“ЕАД – гр.София,
бул.“Витоша“ №89Б, да заплати на „Б. Г.“ООД – гр.Б., ул.“Ч. М.“
№*, сумата 5 351.12 лева, задължение по застрахователна полица №182422122000003/08.05.2018г.
за покриване гражданската отговорност на „Б. Г.“ООД за имуществените
вреди, причинени на А.Г.М. от противоправно
осъществени на 14.05.2018г. изкопни работи за извършвания от „Б. Г.“ООД строеж
в УПИ
IV – 377 в кв.** по ПУП на гр.Б. – при условие, че „Б.
Г.“ООД заплати на А.Г.М. сумата 5 947.91 лева, съставляваща
обезщетение за така причинените й имуществени вреди, като
ОТХВЪРЛЯ иска над 5 353.12
лева до пълния му предявен размер от 30 000 лева.
ОСЪЖДА „ДОЗ“ЕАД – гр.София,
бул.“Витоша“ №89Б, да заплати на „Б. Г.“ООД – гр.Б., ул.“Ч. М.“
№*, сумата 2 250 лева, задължение по застрахователна полица №182422122000003/08.05.2018г.
за покриване гражданската отговорност на „Б. Г.“ООД за неимуществените
вреди, причинени на А.Г.М. от противоправно
осъществени на 14.05.2018г. изкопни работи за извършвания от „Б. Г.“ООД строеж
в УПИ
IV – 377 в кв.** по ПУП на гр.Б. – при условие, че „Б.
Г.“ООД заплати на А.Г.М. сумата 2
500 лева,
съставляваща обезщетение за така причинените й неимуществени вреди, като
ОТХВЪРЛЯ иска над 2 250 лева до
пълния му предявен размер от 10 000 лева.
ОСЪЖДА „ДОЗ“ЕАД – гр.София,
бул.“Витоша“ №89Б, да заплати на „Б. Г.“ООД – гр.Б., ул.“Ч. М.“
№*, сумата 171.07 лева – съразмерна част от адвокатското възнаграждение.
ОСЪЖДА Б. Г.“ООД
– гр.Б., ул.“Ч. М.“ №*, да заплати на „ДОЗ“ЕАД – гр.София, бул.“Витоша“ №89Б, сумата 2 251.59 лева и сумата 242.98 лева – съразмерни
части от платените адвокатско възнаграждение и разноски за вещо лице.
УКАЗВА на „ДОЗ“ЕАД, че следва да
преведе присъдените на „Б. Г.“ООД парични суми по банкова сметка ***: BPBIBGSF IBAN: ***.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: