№ 1156
гр. София, 05.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в заседание при закрити врати
на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Нели Маринова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Нели Маринова Търговско дело №
20241100902535 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят „Велистас“ ЕООД твърди, че е дружество, създадено с цел
разкриване и експлоатация на заведения. Посочва, че до края на 2024 г. е
развивало нормална търговска дейност, но с оглед инфлационните процеси
през 2023 г., започнало да реализира загуби в началото на 2024 г. Твърди, че в
края на 2023 г. започнало да изпитва затруднения в обслужването на текущите
си задължения към доставчици и персонал, както и в плащането на
задължения към НАП, които са в размер на 170 761,67 лв. /главница/ и
58 470,96 лв. /лихви/. Сочи, че задълженията на дружество към доставчици и
физически лица – заемодатели били в общ размер от 5 672,00 лв. Твърди, че
дружеството няма активи, а считано от м. януари 2024 г. дружеството не може
да покрива изискуемите си задължения. Поддържа, че тъй като не е в
състояние да погаси изискуеми задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1
ТЗ, дружеството е в състояние на неплатежоспособност, евентуално –
свръхзадълженост, поради което иска от съда да открие спрямо него
производство по несъстоятелност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
1
По отношение на състоянието на неплатежоспособност:
Молителят е търговско дружество, регистрирано на 13.06.2019 г., с
предмет на дейност, свързан със строителство, производство и търговия със
строителна техника, фризьорство, козметика и оборудване на салони за
красота; консултантска дейност, спедиторска дейност, вътрешно и външно
търговска дейност; търговско представителство на български и чуждестранни
физически и юридически лица, както и всяка друга незабранена от закона
дейност.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза /отговор на
задача № 2/ се установява, че към 19.12.2024 г. дружеството има изискуеми
задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ, а именно –
публичноправни задължения към НАП, свързани с търговската му дейност, в
общ размер от 229 232,63 лв., като от тази сума падежиралите задължения за
главница са в размер на 170 761,67 лв., а за лихва – 58 470,96 лв. От
заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че към
19.12.2024 г. задълженията към доставчици и получени аванси /към „Ай Еф
Джи Консултинг“ ЕООД/ са в размер на 4 452 лв., а към други кредитори
/В.П./ - 2000 лв.
На следващо място, следва да се обсъди дали неизпълнението на
публичноправните и частноправните задължения от молителя се дължи на
трайно влошеното му финансово състояние, т. е. на неплатежоспособността
му.
Легалното определение на състоянието на неплатежоспособност се
съдържа в чл. 608, ал. 1 ТЗ. Тя се изразява в невъзможността на търговеца да
изпълни посочените в чл. 608, ал. 1 ТЗ видове изискуеми парични задължения.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ неплатежоспособността се
предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от
посочения в чл. 608 ТЗ вид. Тази презумпция не е оборена от служебно
събраните по делото писмени доказателства и от заключението на съдебно –
счетоводната експертиза.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява,
че към 19.12.2024 г. дружеството не притежава бързоликвидни активи и
ликвидността му към настоящия момент е под референтните стойности.
2
Видно от заключението в периода 2019 – 2022 г. коефициентите за
ликвидност са с добри стойности. Налице е влошаване единствено на
коефициентите за незабавна и абсолютна ликвидност през 2022 г. След този
период тенденцията е към влошаване на коефициентите за ликвидност. Поради
намаление на краткотрайните активи /основно на паричните наличности и в по
– малка степен на другите вземания/ показателите за ликвидност започват да
се влошават през 2022 г., като към 19.12.2024 г. дружеството става напълно
неликвидно и не разполага със значими материални активи, с които да покрие
изискуеми задължения. В периода 2023 – 2024 г. дружеството е посрещало със
значителни затруднения изплащането на текущите си задължения, а към
19.12.2024 г. дружеството вече не е разполагало с бързоликвидни
краткотрайни активи и дори дълготрайни, които да са достатъчни, за да
удовлетвори кредиторите си по краткосрочните задължения.
При тези факти може да се направи извод, че по отношение на молителя
е налице състояние на неплатежоспособност като икономическо понятие.
Налице е и трайност на състоянието – молителят не осъществява
търговска дейност, която да е източник на доходи, няма изразено намерение
да я възстанови, нито има активи, с които да стори това /не притежава право
на собственост върху недвижими имоти, а върху притежавания от
дружеството лек автомобил „Дачия Логан“ е наложен запор от НАП и
застрахователната му стойност е 0,00 лв./. От представените справки от БНБ,
„ОББ“ АД и „Ай Карт“ ООД е видно, че дружеството не разполага с парични
средства по разплащателни и депозитни сметки, а и същите са запорирани от
НАП.
Ето защо, съдът намира, че състоянието на неплатежоспособност не е
временно, а необратимо, поради което по отношение на молителя следва да се
открие производство по несъстоятелност на това основание.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността:
Началната дата на неплатежоспобността е датата, на която длъжникът не
е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от вида, посочен в
чл. 608, ал. 1 ТЗ.
За да се определи началната дата на неплатежоспобността, следва да се
установи моментът, в който са били налице двата елемента на
3
неплатежоспобността – непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ
и трайна финансова невъзможност за погасяването му.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че
молителят е имал непогасени публичноправни задължения, като най – старото
падежирало задължение за лихва е от 14.01.2020 г., а за главница – от
16.11.2020 г. Освен това молителят има и падежирали частноправни
задължения, като най – старото от тях с настъпил падеж - 01.01.2023 г.
Тъй като според заключението на съдебно – счетоводната експертиза
финасовите затруднения на молителя са придобили траен характер към
19.12.2024 г., когато дружеството е изпитвало значителни затруднения да
покрива краткосрочните си задължения, съдът счита, че началната дата на
неплатежоспособността не следва да се отнася към падежа на най – старото
публичноправно задължение /14.01.2020 г./, а към момента на спиране на
плащанията – 19.12.2024 г. Ето защо, за дата на неплатежоспособността следва
да се определи датата – 19.12.2024 г.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
От събраните по делото писмени доказателства се установява липсата на
средства за покриване на началните разноски на несъстоятелността. Такива
средства не са привнесени и в дадения с определението от 11.07.2025 г. 1 –
седмичен срок от обявяването му в търговския регистър, който е изтекъл на
22.07.2025 г. Ето защо, производството по делото следва да се спре.
Воден от горното и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Велистас“ ЕООД, ЕИК:
*********.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността – 19.12.2024 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на
„Велистас“ ЕООД, ЕИК: *********.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на
„Велистас“ ЕООД, ЕИК: *********.
4
ОБЯВЯВА „Велистас“ ЕООД, ЕИК: *********, в несъстоятелност.
СПИРА производството по т. д. № 2535/24 г. по описа на СГС, ТО, 20
състав.
УКАЗВА на заинтересованите лица, че ако в едногодишен срок от
вписване на решението, не представят доказателства за наличие на достатъчно
ликвидно имущество или за привнесени разноски за развитие на
производството, същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на
длъжника.
УКАЗВА на „Велистас“ ЕООД, ЕИК: *********, в едномесечен срок от
вписване на решението да предаде ведомостите за прекратените трудови
правоотношения в съответното териториално поделение на НОИ, като
представи по делото удостоверение за предаването им. Изпълнението на това
задължение е условие за заличаване на търговеца.
ОСЪЖДА „Велистас“ ЕООД, ЕИК: *********, да заплати по сметка на
СГС сумата от 250 лв. – държавна такса, която на основание чл. 620, ал. 1, изр.
2 ТЗ да бъде събрана от масата на несъстоятелността при разпределение на
имуществото.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър и може да се
обжалва в 7 – дневен срок от вписването му пред САС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5