Решение по дело №826/2022 на Административен съд - Варна

       Р Е Ш Е Н И Е

 

   №……../……..2022 г.

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд, Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ

ЧЛЕНОВЕ            ЕВЕЛИНА ПОПОВА

                              МАРИЯНА БАХЧЕВАН 

 

При участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА и на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 826 по описа на съда за две хиляди двадесет и втора година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Д.М.К., подадена чрез пълномощник адвокат А.Ч., срещу решение № 106/22.01.2022 г. по н.а.х.д. № 3382/2021 г. на ВРС, с което е потвърдено НП № 23-0000302/12.05.2021 г. на директора на РД „Автомобилна администрация“ – Варна, с което на касатора за нарушение на чл. 87 т. 2 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв., на основание чл. 93 ал. 1 т. 1 ЗАвП. По съображения за постановяване на решението при допуснато от страна на съда нарушение на закона се иска да бъде отменено от касационната инстанция и наместо него да се постанови друго по съществото на правния спор, с което оспореното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно постановление също да се отмени.    

В съдебно заседание касаторът Д.М.К., редовно призован, не се явява и не се представлява. От пълномощника му адвокат Ч. е постъпила писмена молба с. д. № 6351/19.04.2022 г., с която  касационната жалба се поддържа изцяло като се заявява, че не се претендира присъждането на направените от касатора съдебни разноски.

 Ответната по касация страна – РД „Автомобилна администрация“ – Варна, редовно призована, не се представлява в заседанието. С писмен отговор от 07.03.2022 г. пълномощникът й оспорва изцяло основателността на оплакванията в касационната жалба и моли съда да остави в сила оспореното с нея съдебно решение като присъди на ИА „Автомобилна администрация“ юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.   

Заключението на прокурора от Окръжна прокуратура - Варна е, че касационната жалба е неоснователна.  

След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът намира следното:

По допустимостта на жалбата: Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба на чл. 63в ЗАНН; от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210 ал. 1 АПК; и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на датата 07.02.2022 г. /л. 39 от н.а.х.д. № 3382/2021 г. на ВРС/, а според поставения върху касационната жалба печат на въззивния съд, чрез който е предявена, тя е подадена на 11.02.2022 г. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на касационното производство.

Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за основателна.

С потвърденото от Районен съд – Варна наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност по чл. 93 ал. 1 т. 1 ЗАвП на касатора Д.М.К. за това, че като водач на товарен автомобил марка „Рено“, рег. № ОВ****ВА, кат. № 3, на датата 04.01.2021 г. е извършил с него обществен превоз на товари без да притежава валидно удостоверение за психологическа годност, като издаденото на К. удостоверение № 458557 е било валидно до 02.01.2021 г. Така индивидуализираното в НП изпълнително деяние е квалифицирано като нарушение на чл. 87 т. 2 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ.

При потвърждаване на наказателното постановление районният съд е допуснал нарушение на закона като не е съобразил следните основни положения, относими към процесния случай:  

Минимални изисквания за физическа и психическа годност за управление на превозно средство със силово задвижване на Съюзно ниво са въведени с Директива 2006/126 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелствата за управление на превозни средства. Видно от съображения 8 и 9 от Директивата, същата има за цел хармонизиране на критериите за изпитите за управление на превозно средство и издаване на свидетелство за управление, като [с цел осигуряване на пътната безопасност] на държавите-членки следва да се позволи да налагат медицински прегледи като гаранция за спазване на минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на други моторни превозни средства - вж. Приложение ІІІ от Директивата.

Директива 2006/126 е транспонирана в националното законодателство с разпоредбите на ЗДвП  (§35, т.3 от ДР на ЗИД на ЗДвП - ДВ, бр-54 от 2010, изм. и доп. бр.60 от  2012г., в сила от 07.08.2012г.) и с приетата на основание чл. 152, ал. 1, т. 2 ЗДвП Наредба № 36/2006 г. на МТ за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания.

Извън регулационната рамка на ЗАвП са изискванията за психологическа годност на водачите, извършващи обществен превоз на пътници и товари и такива за собствена сметка. Това е така, защото ЗДвП и Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. уреждат общо и относимо към всички обществени отношения тези свързани с взаимното признаване на свидетелствата за правоспособност и доказателствата за минималните стандарти за наличие на съответствие на водачите на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или стоки за физическа и умствена годност за управление на превозно средство /съображение 9 и чл. 7 от Директивата/. Дори цитираната като нарушена в потвърденото от районния съд наказателно постановление норма на чл. 87 т. 2 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ препраща към наредбата по чл. 152 ал. 1 т. 2 ЗДвП - Наредба № 36/2006 г. на МТ.  

Съгласно чл. 10, ал. 1 и ал. 2 ЗНА обществените отношения от една и съща област се уреждат с един, а не с няколко нормативни актове от същата степен, което обуславя и извършената с чл. 87 т. 2 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ препратка към наредбата по чл. 152 ал. 1 т. 2 ЗДвП. Провежданото по реда на Наредба № 36/2006 г. на МТ на психологическо изследване има за цел да установи психологическата годност на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС и на водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари без опасност от допускане на пътнотранспортни произшествия, а на председателите на изпитни комисии - да вмени да оценяват уменията за безопасно управление на МПС на кандидатите за придобиване на правоспособност или при подновяване на СУМПС от съответната т. нар. „тежка категория“.

Иначе казано, удостоверението за психологическа годност, което водачът трябва притежава, за да докаже психологическата си годност за управление на автомобила за обществен превоз на товари, се урежда  не от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ, която в чл. 87 т. 2 единствено препраща относно документа към наредбата по чл. 152 ал. 1 т. 2 ЗДвП, а от чл. 8, ал. 1 и 2 на Наредба № 36/2002 г. на МТ, която съгласно § 2 от ПЗР е издадена  на основание чл. 152 ал. 1 т. 2 ЗДвП.  

Чл. 1 ал. 1 ЗДвП изрично регламентира, че точно този закон урежда  изискванията за правоспособност на водачите на пътните превозни средства. Поради това за разлика от бланкетната норма на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтП, в ЗДвП е налице изрична такава на чл. 178в ал. 5, според която се наказва с глоба в размер от 500 лв. водач, който извършва обществен превоз на товари и превози на товари за собствена сметка без валидно удостоверение за психологическа годност. Именно тази санкционна норма регламентира условията и предпоставките, при настъпване на които на водача следва да се наложи предвиденото в нея административно наказание по вид и размер.

Поради това като е издирил и посочил неправилно както нарушената, така и санкционната правна норма, АНО е издал незаконосъобразно наказателно постановление, подлежащо на отмяна при съдебния контрол по реда на глава ІІІ, раздел І ЗАНН, още повече, че компетентността за издаването на наказателни постановления за регламентираните в ЗДвП административни нарушения принадлежи на органите, посочени в чл. 189 ал. 12 ЗДвП, между които не попада издателят на потвърденото от районния съд наказателно постановление.

Изложеното в целостта си сочи, че като е потвърдил обжалваното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно постановление, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено от касационната инстанция и наместо него следва да се постанови друго по съществото на спора, с което  наказателното постановление също да се отмени.

Воден от изложеното, съдът

 

 

                               Р   Е   Ш   И

 

 

ОТМЕНЯ решение № 106/22.01.2022 г. по н.а.х.д. № 3382/2021 г. на ВРС, с което е потвърдено НП № 23-0000302/12.05.2021 г. на директора на РД „Автомобилна администрация“ – Варна, с което на Д.М.К. за нарушение на чл. 87 т. 2 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв., на основание чл. 93 ал. 1 т. 1 ЗАвП и НАМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ НП № 23-0000302/12.05.2021 г. на директора на РД „Автомобилна администрация“ – Варна, с което на Д.М.К. за нарушение на чл. 87 т. 2 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв., на основание чл. 93 ал. 1 т. 1 ЗАвП.

Решението е окончателно.  

 

 

ППРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1/                        2/