Решение по дело №10121/2023 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№124

гр. Велико Търново, 5.07.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и трета  година в състав:

 

                                                            

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:              ДИАНА КОСТОВА

                                                                                                          ЕВТИМ БАНЕВ

                                                                                                         

                                                                      

При секретаря С.Ф.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Весела Кърчева,  разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10 121/2023 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

           

            Производството е по реда на чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

Образувано  по касационна жалба на ЕТ“Мирела-2000 Й.С. „ чрез адв. К.,***  против Решение № 159 по НАХД 975/22г. по описа на ВТРС, с което е потвърдено Наказателно постановление НП № 04-2200042 от 18.7.2022г. издадено от ИД Директор на Дирекция „Инспекция по труда „ В. Търново, с което на касатора за извършено административно нарушение по чл. 61, ал. 1 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 вр. с чл. 414, ал.3 КТ е наложено административно наказание“Имуществена санкция“ в размер на 1500 лева.

 

            В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание - касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Според касатора ВТРС не е изяснил обективно и безпристрастно фактическата обстановка по спора, като не е ценил събраните в хода на производството доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Неправилно съдът е дали приоритет на приобщената като доказателство по делото Декларация, която като частен документ не се ползва от формална доказателствена сила, не я е обсъдил наред със събраните устни показания на свидетелите. Освен това другото съществено процесуално нарушение на ВТРС е, че същият не е възприел тезата, че Д.Т.е била в трудови правоотношения с Максимум ЕООД, друг работодател и ако е приел, че този факт е недоказан е следвало да укаже на страните, че не сочат доказателства з неговото установяване. Освен това е допуснато и неправилно прилагане на материалния закон, доколкото по делото не е безспорно доказано извършването на твърдяното нарушение. Липсва каквато и да било индиция, че Т.е престирала своята работна сила за неопределено време, поради което де факто се е намирала в трудови правоотношения с касатора. Доколкото липсват мотиви и доказателства за констатациите, то същият не е могъл да възрази или да се защити, в тази насока е ТРС № 4/2004г. на ВАС, поради което освен формално нарушение е налице и съществено процесуално такова, тъй като е ограничено правото на защита на касатора. Освен това наложеното административно наказание се явява прекомерно, доколкото съдът е следвало да се произнесе по направеното възражение за молозначително нарушение по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН. З а постигане целите на административно – наказателното производство е било достатъчно да бъде предупреден касатора, без да му се налага такова голямо наказание.

               От съда се иска да отмени обжалваното Решение на ВТРС и постановяване на друго по съществото на спора, с което НП бъде отменено. По делото са депозирани писмени становища на Управителя на дружеството и на  упълномощения адвокат К.  поддържа касационната жалба по изложените в същата съображения. Претендират се разноски за две съдебни инстанции.

 

                Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ - В. Търново, редовно призован не се явява и не се представлява. В депозираното по делото становище вх. №3001/13.06.2023г. намира подадената жалба за неоснователна и недоказана. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, същото е в съответствие с материалния закон и обосновано. Счита че от събраните доказателства по безспорен начин се доказва извършеното административно нарушение, за което излага подробни доводи. Моли съдът да остави в сила оспорваното решение. Претендират се разноски за ***ско възнаграждение.

 

Представителят на Окръжна прокуратура - В. Търново заема становище за неоснователност на така подадената касационна жалба. ВТРС правилно е изяснил фактическата обстановка след като е направил задълбочен анализ на доказателствата и правилно е приложил материалния закон. Обсъдил е направените от касатора възражения и представените писмени доказателства. Споделя доводите на съда, че няма допуснати нарушения на процесуалните правила при съставяне и връчване на АУАН и НП, че приложимата санкционна разпоредба е правилно определена, че размерът на наложената имуществена санкция съответства на тежестта на нарушението, както и че липсва основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. За това намира , че решението на ВТРС следва да бъде оставено в сила.

 

Административният съд - В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е процесуално допустима.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК, по принцип, свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Предвид това, следва да се посочи, че от касатора е наведено оплакване за необоснованост на обжалваното решение на Великотърновския районен съд, необосноваността не е конкретно касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1 от НПК, за наличието на което по силата на чл. 63в от ЗАНН, настоящата инстанция да дължи произнасяне - единствено законоустановените такива са противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните норми, наложеното наказание е явно несправедливо. Следователно, в настоящото производство не могат да бъдат правени нови фактически установявания, съгласно чл. 220 от АПК, респ. решението на въззивния съд да бъде отменено поради необоснованост. 

Воден от така определения предмет на настоящето касационно дело, съдът намира касационната жалба за основателна, а оспорваното решение за валидно, допустимо, но неправилно.

    Предмет на настоящото производство е Решение № 159 по НАХД 975/22г. по описа на ВТРС, с което е потвърдено Наказателно постановление НП № 04-2200042 от 18.7.2022г. издадено от ИД Директор на Дирекция „Инспекция по труда „ В. Търново, с което на касатора за извършено административно нарушение по чл. 61, ал. 1 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 вр. с чл. 414, ал.3 КТ е наложено административно наказание“Имуществена санкция“ в размер на 1500 лева.

 

    За да постанови този правен резултат, ВТРС е приел за установено от фактическа страна следното : На 29.04.2022г. служители на ответника извършват проверка по спазване на трудовото законодателство – КТ и ЗЗБУТ от касатора, което става на място в обект Закусвалня, гр. В. Търново, ул.“Н. Габровски“ №1, при което в обекта е престирала работната си сила Даринка Т.около 15,00 часа. Посоченото лице е попълнило Декларация, че полага труд за касатора с работно време от 6,00 до 15,00 часа, при трудово възнаграждение в размер на 750 лева, определени почивки и почивен ден- неделя. От касатора са изискани трудовото досие на Т.и други доказателства, при което проверката е продължила по документи до 9.05.2022г. в сградата на ДИТ В. Търново, ул. Х. Ботев № 2а, ет. 4. Работодателят е представил трудов договор № 65/3.5.2022г. , длъжностна характеристика за длъжността продавач- консултант, ,служебна бележка за проведен инструктаж от 3.05.2022г., Декларация – съгласие за обработване на лични данни от 3.05.2022г., Уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ до ТД на НАП от работодателя, както и справка за неговото приемане на 3.05.2022г. График за работата на продавачите за месец април, в който Т.не е посочена, както и отчетна форма за явяване на работниците Десислава Димитрова и Илия Илиев, които са включени в горепосочения график. Представен е и втори график за месец април, в който за всички дати от работната седмица без неделя е посочена Тодорова.  Освен това е представено и  споразумение от 4.1.2010г. между касатора и Максимум ЕООД за предоставяне на работници, тъй като същите имат идентична дейност.  Ответникът е извършил проверка в публичните регистри на Агенция по заетостта, при което не е установено ЮЛ да притежават валидна регистрация като такива за извършване на посредническа дейност и/ или осигуряване на временна работа. На касатора е предоставена възможност да даде писмени обяснения, като същият е посочил, че Т.е замествала отсъстващ служител – Десислава Димитрова, което е видно и от представения график за работа, в който ръкописно е посочено името Даринка за 29.4.2022г. На касатора е връчено уведомление по чл. 40, ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН, като за посоченото нарушение на чл. 61, ал.1 от КТ е съставен АУАН№04-2200042/9.5.2022г.,. Същият е съставен в присъствието на пълномощник на работодателя Радостина Аврамова, за която е представено нотариално заверено такова на стр. 30 от въззивното дело. След като подаденото писмено възражение от касатора е намерено за неоснователно е издадено Наказателно постановление НП № 04-2200042 от 18.7.2022г. издадено от ИД Директор на Дирекция „Инспекция по труда „ В. Търново, с което на касатора за извършено административно нарушение по чл. 61, ал. 1 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 вр. с чл. 414, ал.3 КТ е наложено административно наказание“Имуществена санкция“ в размер на 1500 лева. Същото е връчено на касатора и в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е подадена въззивна жалба пред ВТРС. За доказване компетентността на органа издал НП е представена Заповед № 305/18.3.2022г. от ИД на ИА“Главна инспекция по труда“.

 

Тази фактическа обстановка районният съд е установил въз основа на събраните по делото писмени доказателства и изслушаните свидетелски показания на акто съставителя и свидетел на неговото съставяне.  Намерил е, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила по ЗАНН, в изискуемата от закона форма и отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Преценено е, че нарушението е безспорно доказано и правилно е ангажирана отговорността на дружеството за извършеното нарушение на КТ. В този смисъл, въззивният съд не е кредитирал представените от касатора фактура № 157/9.5.2022г. с доставчик „Максимум“ ЕООД и банково извлечение № 6/1.7.2023г. за заплатено възнаграждение на доставчика за възмездно предоставяне на работник, тъй като не е бил представен трудов договор между Т.и това дружество. Съдът е намерил, че административното нарушение се явява доказано, същото е правилно квалифицирано като такова по чл. 61, ал.1 от КТ, като правилно е посочена от ответника и санкционната норма. Определеното от органа наказание отговаря на изискванията на чл. 27 от ЗАНН като е взета предвид тежестта на нарушението, това , че същото е извършено за първи път. Приел е за неоснователно направеното възражение за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като съгласно чл. 415в, ал. 2 от КТ института на маловажността е изключен при нарушение на чл. 61, ал.1 от КТ.

 

Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо,  при неговото постановяване не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или нарушение на материалния закон. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанията са съставени протоколи. Противно на наведените в касационната жалба твърдения в обжалваното решение са обсъдени всички направени пред РС възражения и са събрани относимите за тях доказателства, като правилно същите са преценени за неоснователни. Констатациите на РС съответстват на доказателствата по делото – писмени и гласни, събрани по предвидения процесуален ред. Това, че при преценката на събраните доказателства решаващият състав е достигнал до изводи, различни от тези на касатора, без да е налице логическо противоречие с обстановката, не съставлява нарушение на процесуалните правила. Не се споделят доводите на касатора, че фактическата обстановка е останала неизяснена, както и че е налице процесуално нарушение, изразяващо се в неуказване от страна на ВТРС,че за определени обстоятелства не сочи доказателства. 

Настоящият касационен състав намира за правилни изводите на Великотърновския районен съд, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения, които да водят до тяхната отмяна. При съставяне на АУАН и издаване на НП е спазена процедурата, предвидена в ЗАНН.

 

Съгласно действащото законодателство страните по трудово правоотношение са длъжни да сключат трудов договор, когато предмет на престацията е предоставяне на работна сила. Писмената форма е форма за действителност на трудовия договор, а работодателят е длъжен след сключването му, в тридневния срок по чл. 62, ал. 3 от КТ, да изпрати уведомление за сключения трудов договор до съответната ТД на НАП. Същевременно, по аргумент от чл. 63, ал. 1 от КТ, работодателят е длъжен да предостави на работника преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП.Това задължение по чл. 62, ал. 3 от КТ е регламентирано и в чл. 3, ал.1, т.1 б“а“ от Наредба №5/9.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ.

Касаторът е санкциониран за неспазване изискването на чл. 61, ал.1 от КТ, за сключване на трудов договор в писмена форма, което води до приложение на състава на административно нарушение по чл. 414, ал. 3 от КТ. Касае се за правен спор дали Т.е имала качеството работник, който престира своята работна сила, поради което горното задължение да е възникнало за касатора, или е налице временно предоставяне на персонал по силата на сключеното споразумение с Максимум ЕООД. Характерни особености и правна уредба на договорите за осигуряване на персонал са, че по силата на сключен договор, при който един търговец "предоставя" свои работници или служители на друго лице с оглед полагане на труд от страна на тези работници и служители за лицето, на което те се предоставят. За тази услуга, обикновено наричана предоставяне на персонал, лицето, на което се предоставя персонал, заплаща на лицето, което предоставя персонал, цена на услугата. Обикновено цената включва размера на трудовите възнаграждения на предоставения персонал, дължимите осигурителни вноски за сметка на осигурителя, допълнителни суми, ако са дължими такива към работниците или служителите, както и калкулирана печалба. Въпреки, че работниците и служителите полагат труд, контролиран от лицето, на което е предоставен персонал, същите запазват трудовите си правоотношения с първоначалния си работодател, а именно лицето, което предоставя персонал, като получават заплатата си при условията и в размера, съгласно трудовите им договори,сключени с последния. Лицето, на което се предоставя персонал, не става работодател по смисъла на КТ на така полагащите за него труд работници и служители. Условията за извършване на работа чрез предприятие, осигуряващо временна работа, са регламентирани в Раздел V /ДВ, бр. 7/2012 г. /. Съгласно чл. 107р ал. 1 от КТ в трудовия договор с предприятие, което осигурява временна работа, се уговаря, че работникът или служителят ще бъде изпратен за изпълнение на временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол. Задълженията на предприятието, осигуряващо временна работа, и на предприятието ползвател са подробно разписани в КТ. Целта на законодателя е да създаде повече възможности за полагане на труд и да насърчи работодателите да наемат повече лица, разпределяйки задълженията им и осигурителната тежест, като се гарантират и правата на работниците. С оглед на това императивно са разписани задълженията на двете предприятия. Задължение на предприятието, осигуряващо временна работа, е да начислява и изплаща трудовото възнаграждение, да води трудовата документация, да извършва социалното и здравно осигуряване на работниците – чл. 107с ал. 5 от КТ. Задълженията на предприятието ползвател са определени в чл. 107т, ал. 1 от КТ. Сред тях са и задълженията: да определи работното място, където ще се изпълнява работата; да връчи на работника преди започване на работата длъжностна характеристика; да инструктира работника или служителя за безопасното и здравословното изпълнение на работата и др. Следва да се посочи и това, че отношенията между предприятието, което осигурява временна работа, и предприятието ползвател, се уреждат с писмен договор, съдържанието на който е регламентирано в чл. 107у от КТ. Представеният по делото Договор  няма елементите на договор по чл. 107у от КТ, поради което правилно ВТРС не го е ценил. Предвид горното, настоящият състав споделя изводите на въззивната инстанция, че не се касае за предоставяне на персонал- съответна временна работа, от лица, които са надлежно регистрирани в Агенция по заетостта, а за обикновено трудово правотношение между касатора и лицето Тодорова, с което същият не е подписал трудов договор.

Наличието на описаните елементи  се констатира дори от представения пред настоящата инстанция трудов договор на Тодорова, доколкото в него няма  уговорка да бъде изпращана на работа в друго предприятие, респ. и нарочен акт за това, каквито са изискванията на закона. По аргумент от чл. 123 от КТ, в който са изчерпателно изброени случаите, в които се запазва трудовото правоотношение, но се изменя работодателя по него като страна, като обсъжданият случай не е включен в това изброяване.От друга страна, в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 5/ 2006 г. на Министерството на труда и социалната политика /ДВ, бр.43/2006 г./, приета по законова делегация от ЗЗБУТ, изрично с въведено задължение за предприятието, осигуряващо временна заетост, при сключването на трудовия договор с лице, което ще работи за другиго, в договора да фигурира клауза за работното място и неговата специфична характеристика, професионалните рискове и необходимата професионална квалификация на работника. Включването на такава изрична клауза е задължително условие, свързано с реквизитите на трудовия договор, представляващи неговата форма, императивно определена от КТ /чл. 66, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ/, въведено с  Наредба № 5/ 2006 г. С оглед на това, настоящата инстанция намира, че представеното пред нея ново доказателство- трудов договор на Т.не променя направените от въззивната инстанция изводи.

В случая няма спор, че Т.е престирала своята работна сила регулярно,  при определено работно време и възнаграждение с постоянен характер, на конкретна длъжност, която се заема със съответните й характеристики съгласно чл. 66 от КТ. Не е спорно, че не се касае за граждански договор , подвид на договор за изработка, уреден в чл. 259 и сл. От ЗЗД. За това съдът не обсъжда аргументите на ответника по касация, в депозираната писмена защита в този смисъл.

Субектът на административнонаказателната отговорност не е физическо лице, за да се обсъждат въпросите за вината при извършване на нарушението, а се касае до налагане на имуществена санкция на ЮЛ, съгласно чл. 83 от ЗАНН. Деянието осъществява фактическия състав на посочената в АУАН и НП санкционна норма на чл. 414, ал. 3 от КТ и е основание за реализирането на административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба. От АНО е извършена правилна квалификация на деянието и е наложена съответната за извършеното нарушение имуществена санкция, при това в минималния предвиден от закона размер. Настоящият състав изцяло споделя изложените от въззивния съд съображения относно обществената опасност на нарушението и нарушителя, и липсата на основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като е безпредметно те да бъдат преповтаряни. От друга страна приложимостта на чл. 415в, ал. 1 от КТ за нарушения от вида на процесното, е изрично изключена по силата на алинея втора от същата норма. Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил решението си при правилно приложение на закона. В този смисъл Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК, посочва, че се касае за привилигерован състав, приложим в хипотезата на налагане на санкция за нарушенията, изрично упоменати в чл. 414, ал. 3 от същия кодекс и както се посочи по- горе се явява изрично неприложим съгласно чл. 415в, ал. 2 от КТ. В тази връзка следва да се добави, че несъмнено на основание препращането с чл. 11 от ЗАНН нормата на чл. 9, ал. 2 от НК е приложима. Нормата гласи, че не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. В случая не се твърди кои са фактическите обстоятелства, които изключват противоправния характер на деянието, което безспорно формално изпълнява признаците на административно . нарушение. Както правилно посочва и РС не се сочат, нито доказват причини, които да са обективни пречки, да са направили невъзможно изпълнението на задължението на работодателя по чл. 61, ал. 1 от КТ. От друга страна обществената опасност на конкретното деяние не се различава съществено от тези на неговия вид, които са преценени от законодателя като значително накърняващи обществените отношения по повод предоставянето на работната сила, за да обосноват неприлагането на чл. 28 от ЗАНН. С процесната материална норма се защитават се основни права на работниците по ТПО - на възнаграждение; да бъдат осигурени за редица рискове на ДОО, за да получават парични обезщетения; доходът от трудовия договор да се вземе предвид при изчисляване размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст; права по здравно осигуряване. Предвид това правилно е преценено от РС, че конкретното деяние не е малозначително по смисъла на посочената разпоредба от НК.

Настоящият съдебен състав установява в рамките на служебна проверка по чл. 218 от АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо,  постановено в съответствие с  приложимия материален закон.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК,  вр. чл.63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено ***ско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в касационното производство, чийто размер, съгласно чл.63д, ал. 5 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя на 80 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от ***а едноличен административен орган, т.е. в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, която има качеството на юридическо лице съгласно чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд - В. Търново

Р Е Ш И:

     

  ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 159 по НАХД 975/22г. по описа на ВТРС.

 

  ОСЪЖДА ЕТ“Мирела-2000 Й.С. гр. П. Тръмбеш, ул.“Васил Друмев“ №14, А да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда разноски в производството в размер на 80- осемдесет – лева.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:1                               2.