РЕШЕНИЕ
№ 408
гр. ПЛОВДИВ 16.07.2018 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ – XXIII-ти състав, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди и осемнадесета година в състав
СЪДИЯ : ГРЕТА ЧАКАЛОВА
при участието на
секретаря МИЛЕНА ЛЕВАШКА разгледа докладваното от Съдията Чакалова т.д.№
379 по описа за 2017 година и констатира следното:
Предявен е иск от
Р.Д.Д., ЕГН **********,*** чрез процесуалния си представител адв.С. със съдебен адрес:*** против М.А.Ч., ЕГН
**********, действащ лично и в качеството му на ЕТ М.А.Ч. с фирма „М.Ч. - Виржиния 94“, ЕИК ********* –с. Дълбок Извор,
Община Първомай, ул.“Първа“ 138 с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК във
връзка с чл. 538 ТЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
В обстоятелствената
част на исковата молба се твърди, че ответникът се е задължил да заплати на
ищеца по Запис на заповед, издаден на 19.06.2008 г., с падеж 01.12.2008 г.,
сумата 200 000 лв; по записа на заповед са заплатени сумите 3000 лв – на
22.03.2011, 5000 лв – на 05.03.2012 г. и 6000 лв – на 10.04.2014 г., т. е.
остатъкът за плащане е в размер на 186 000 лв.
Ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за
изпълнение на основание чл.417 ГПК по ч.гр.д. 162/2017 г. по описа на Районен
съд – Първомай и със Заповед 81/27.03.2017 г. М.А.Ч. в качеството му на
физическо лице и на Едноличен търговец с фирма „М.Ч. – Виржиния 94“ е
разпоредено да заплати на Р.Д. сумата от 186 000 лв по Запис на заповед,
издаден на 19.06.2008 г., с падеж 01.12.2008 г., законната лихва от подаването
на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 27.03.2017 г. до
окончателното изплащане и сумата 3720 лв държавна такса.
Доколкото
ответникът е подал възражение против издадената заповед за изпълнение, за ищеца
е налице интерес от предявяването на иск за установяване на вземането в размер
на 186 000 лв, дължимо на основание Запис на заповед, издаден на
19.06.2008 г., с падеж 01.12.2008 г., законната лихва от подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение – 27.03.2017 г. до окончателното
изплащане и сумата 3720 лв държавна такса. Претендира разноски.
В срока по чл.367 ГПК от ответника М.А.Ч., ЕГН **********, действащ лично и в качеството му на ЕТ
М.А.Ч. с фирма „М.Ч. - Виржиния 94“, ЕИК
********* е постъпил писмен отговор, с която се дава следното становище:
Искът е допустим,
но неоснователен, тъй като:
Не е налице
изискуемо вземане от Р.Д. по отношение на М.Ч. като физическо лице и в
качеството му на ЕТ с фирма „М.Ч. – Виржиния 94“. Между страните са
съществували имуществени отношение преди, но задълженията на М.Ч. спрямо Р.Д.
са погасени и това самият Д. е заявил при разпита си в досъдебно
производство 243/2011 г. по описа на РУП
Асеновград.
На 01.08.2007 г.
между Р.Д. и ЕТ М.Ч. с фирма „М.Ч. – Виржиния 94“ е сключен договор за временна
финансова помощ, като на 03.08.2007 г. Ч. е наредил по банкова сметка *** Д.
985 000 лв, която, съгласно условията на договора, е следвало да се върне
до 31.12.2008 г. С Анекс от 30.12.2008 г.
връщането на заетата сума е отложено до 31.12.2009 г., а с Анекс от
28.12.2009 срокът на връщане на заетата сума е продължен до 31.12.2010 г. На
07.10.2010 г. Д. е върнал получената в заем сума и това обстоятелство е
отразено в счетоводството на ЕТ М.Ч..
Прави се възражение
за изтекла погасителна давност – падежът на задължението от 186 000 лв е
на 01.12.2008 г. и към 27.03.2017 г. задължението е погасено по давност,
оспорват се удостоверителните изявления, извършени със записванията в записа на
заповед, като неверни и антидатирани. Претендира разноски.
В срока по чл.372 ГПК от ищеца е постъпила допълнителна искова молба, с която се поддържат
наведени в първоначалната искова молба твърдения.
В срока по чл.373 ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответника, който по съществото си
съставлява становище по доказателствата.
Предвид
доказателствата Съдът намира за установено:
Установява се, че
ответникът се е задължил със Запис на заповед, издаден на 19.06.2008 г., с
падеж 01.12.2008 г., да заплати на Р.Д.Д. сумата 200 000 лв; по записа на
заповед са направени отбелязвания от Р.Д. за частични плащания: на 3000 лв –
платени на 22.03.2011, на 5000 лв – платени на 05.03.2012 г. и на 6000 лв –
платени на 10.04.2014 г.
Ответникът твърди,
че отметките за направени частични плащания на гърба на записа на заповед за
суми от 3000 лв, 5000 лв и 6000 лв съответно на 22.03.2011 г., 05.03.2012 г. и 10.04.2014
г., не съответстват на реални плащания, тъй като такива плащания
не са осъществявани.
Във връзка с
отразените частични плащания на гърба на записа на заповед ищецът поддържа
становището, че извършените частични погашения са прекъснали давността и в този
смисъл оспорва възражението за изтекла давност.
С оглед заявеното
от страните Съдът счита, че основният
спорен въпрос е дали вземането по Запис на заповед от 19.06.2008 г. е погасено поради изтичането на тригодишния
давностен срок или давностният срок се прекъсва с оглед направените частични
плащания от страна на ответника.
За установяване
извършените от ответника частични плащания е прието заключение на ССЕ с в.л.
С., което Съдът кредитира като неоспорено от страните и компетентно изготвено,
от което се установява, че в счетоводството на ЕТ М.Ч. с фирма „М.Ч. – Виржиния
94“ не са отразени записаните на гърба на Запис на заповед от 19.06.2008 г.
плащания спрямо Р.Д. както следва: 3000 лв, 5000 лв и 6000 лв съответно на
22.03.2011 г., 05.03.2012 г. и 10.04.2014 г. В настоящия случай обаче Съдът
приема, че не е от значение дали ответникът е направил съответните частични
плащания, а дали частичните плащания биха прекъснали изтичането на тригодишния
давностен срок и дали направеното частично плащане означава признание на цялото
вземане.
Съдът счита, че с
направено частично плащане длъжникът прави признание на задължението само до
размера на платеното и макар да са налице повече частични плащания, то
признаването на задължението се простира само в рамките на заплатеното, а не и
за неплатената част от задължението, тъй като длъжникът би могъл да оспори
съществуването на задължението за размера над платеното. Доколкото тези
действия на длъжника /частично плащане/ съставляват признание именно само на задължението
до размера на платеното, а не съставляват признание за задължение в по-голям
размер, те не биха могли да се ценят като действия, с които се прекъсва
изтичането на давностния срок по отношение на задължение в размер над
заплатеното от длъжника. Ето защо Съдът приема, че дори и да са направени от
ответника отразените на гърба на записа на заповед частични плащания, то те не
биха могли да съставляват действия, с които се прекъсва изтичането на
тригодишния давностен срок, т.е. след всяко от направените плащания да започва
да тече нов тригодишен давностен срок за остатъка от задължението.
При така
направените правни изводи Съдът счита, че
възражението на ответника за изтекла погасителна давност е
основателно. Съгласно чл.531 ТЗ във
връзка с чл.537 ТЗ правата по записа на заповед се погасяват с изтичане на
тригодишна давност от падежа. В случая падежът е 01.12.2008 г., т.е.
тригодишният давностен срок изтича на 01.12.2011 г., като към момента на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на основание
документ по чл.417 ГПК – 27.03.2017 г. -
не се ангажират доказателства за прекъсването на давностния срок ,
поради което и не е налице хипотеза по чл. 116, б.„а“ ЗЗД.
Предвид изложеното
Съдът намира искът за неоснователен, доколкото не се установява наличието на
вземане на ищеца по отношение на ответника към момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и като такъв следва да се
отхвърли.
При този изход на
спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят
направените по делото разноски в размер на 5230 лв.
Ето защо Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Р.Д.Д. ЕГН ********** ***, иск да се
признае за установено по отношение на М.А.Ч. ЕГН ********** ****, действащ
лично като физическо лице и в качеството му на ЕТ „М.Ч. – ВИРЖИНИЯ 94“ ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: с. Дълбок извор, община Първомай,
Пловдивска област, ул. „1-ва“ № 138, съществуването на задължение на Ч. по
Запис на заповед от 19.06.2008 г. в размер на 186 000 лв /сто осемдесет и шест хиляди лева/, ведно със
законна лихва от 27.03.2017 г. - датата на подаване на заявление за издаване
заповед за изпълнение - до окончателното плащане, за което е издадена заповед
за изпълнение № 81/27.03.17 г. по ч.гр.д. № 162/17 г. на Първомайски районен
съд
ОСЪЖДА Р.Д.Д. ЕГН
********** *** да заплати на М.А.Ч. ЕГН ********** ****, действащ лично като
физическо лице и в качеството му на ЕТ „М.Ч. – ВИРЖИНИЯ 94“ ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: с. Дълбок извор, община Първомай, Пловдивска
област, ул. „1-ва“ № 138, направени по делото разноски в размер на 5 230 лв /пет хиляди двеста и тридесет
лева/
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните
СЪДИЯ: