О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260431
гр. Пловдив, 16.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен състав, в
закрито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесета и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
като
разгледа докладваното от младши съдия Иванов в. ч. гр. дело № 155 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н.П.Н. ЕГН
**********, подадена чрез адв. А.Д., против Определение № 263113 от 11.11.2020 г. по гр. дело № 2465/ 2019 г. по описа на РС –
Пловдив, IV
гр. с-в, с което е върната искова молба с вх. № 9903/ 11.02.2019 г., по описа
на РС – Пловдив, с която са предявени обективно съединени искове от
жалбоподателя срещу В.Т.Й., ЕГН **********, и е прекратено
производството по гражданското дело.
В жалбата се твърди, че атакуваното определение било
неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Навеждат се аргументи, че
исковата молба, касателно иска с правно основание чл.
40 ЗЗД, е редовна и са изпълнени всички дадени от районния съд указания. В тази
насока се твърди, че указанията на съда да се посочи третото лице, с което
пълномощникът е договарял, били незаконосъобразни и необосновани, тъй като в
случая се касаело за хипотезата на договаряне сам със себе си, при която се
изследвало единствено намерение за увреждане у пълномощника. Излагат се и
фактически твърдения, от които според жалбоподателя се извежда намерението за
увреждане у пълномощника и вредата за упълномощителя.
Относно иска с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД се излагат съображения за
неговата допустимост и редовност на исковата молба в тази ѝ част. Сочи
се, че правната квалификация на претенцията била чл. 26, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 29, ал. 1 ЗЗД и че при уважаването на този иск се
следвало и недействителността на разпоредителната сделка на основание чл. 42,
ал. 2 ЗЗД. Въз основа на горното се иска от въззивния
съд да отмени атакуваното определение и да върне делото на районния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Постъпил е отговор на частната жалба, с който същата
се оспорва изцяло и се сочат аргументи в подкрепа на атакуваното решение и
против твърденията на жалбоподателя. По изложените в отговора съображения се
моли жалбата да се остави без уважение. Претенират се
разноски за частното дело.
Настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Пловдив,
след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид данните по делото,
намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и против подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, същата е частично
основателна предвид следното:
Районен съд – Пловдив е бил сезиран с искова молба
от жалбоподателя, в която се твърди, че са предявени кумулативно (вж. молба л.
64) обективно съединени искове с правно основание чл. 40 ЗЗД и чл. 29, ал. 1 ЗЗД относно упълномощителна сделка, с която Й. М. Н.
(починала), майка на ищеца, е упълномощила ответницата В.Т.Й., нейна внучка, да
се разпореди със собствените ѝ недвижими имоти в с. Рогош, вкл. и да
договоря сама със себе си. В молбата са изложени и фактически твърдения,
представляващи обстоятелствена част на всеки от исковете. Съдът е дал указания
за отстраняване на нередовностите на исковата молба,
като се посочи ясно и точно основанието, на което се претендира
недействителността на пълномощното и хипотезата за това. Постъпила е уточняваща
молба (л. 46), в която е посочено следното: „Твърдението ни е, че ответницата е
създала в нея (б.м. Й. М. Н.) невярна представа какво подписва, т.е. че
подписва нещо различно от пълномощно, с което ответницата да се разпорежда в
своя полза с имотите ѝ.“. При направените с исковата молба и уточняваща
молба фактически и правни твърдения и заявени претенции, районният съд е
изготвил доклад по чл. 140 ГПК, като е квалифицирал исковете с правно основание
чл. 40 ЗЗД и чл. 29 ЗЗД и делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание. Впоследствие са дадени нови указания за отстраняване на нередовности на исковата молба с Разпореждане № 266598 от
11.09.2020 г. на РС – Пловдив, като се указва на ищеца да изложи фактически
основания, кореспондиращи с предявените искове. С разпореждането е наблегнато и на строго личния характер на иска по чл. 29 ЗЗД. В тази насока е постъпила нова уточняваща молба (л. 253-255), в която,
относно иска по чл. 29, ал. 1 ЗЗД, се твърди, че „Основанието, на което се
претендира недействителност на пълномощното е умишлено въвеждане в заблуждение
на наследодателката Й.М. Н. от страна на ответницата
относно характера и предмета на документа, който подписва и последиците му. …
Ответницата е създала в нея невярна представа, че подписва завещание на тримата
си внуци, че им завещава имотите си по равно, а не пълномощно, с което
ответницата да се разпорежда в своя полза с имотите ѝ.“. Изложени са и
фактически твърдения, които се поддържат от предявяването на иска, относно
физическото и психическото състояние на Й. Н., за което състояние се твърди, че
е допринесло за формирането у нея на погрешна представа за характера и
последиците на документа, който подписва. Касателно
иска по чл. 40 ЗЗД се излагат твърдения за редовността на молбата в тази ѝ
част, както факти и обстоятелства, от които се извеждало намерението за
увреждане у пълномощника и вредата за упълномощителя.
С обжалваното определение е прието, че от изложените в исковата молба и
множество уточняващи молби факти не можело да се изведе точна квалификация на
исковете, поради което и съдът бил в невъзможност да изпълни своето задължение
за подвеждане на искането под приложимата правна норма. Изложени са и
съображения от страна на съда, за недопустимост на иска по чл. 29, ал. 1 ЗЗД,
доколкото конститутивното право да се иска
унищожаване на пълномощното било лично и принадлежало на починалата Й. Н.,
чието волеизявление се твърди да е опорочено, а не на нейните наследници.
Относно иска по чл. 40 ЗЗД е прието, че ищецът не е посочил до какъв обем иска
да бъде прогласена за недействителна сключената разпоредителна сделка, както и
че твърденията за недействителност на пълномощното противоречали на искането по
чл. 40 ЗЗД, тъй като последното предполагало валидно учредена представителна
власт.
Настоящият съдебен състав не споделя изводите на
районния съд за нередовност на исковата молба, досежно
иска по чл. 40 ЗЗД. Не се констатира противоречие в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, доколкото твърденията за порок
в упълномощителната сделка касаят другия иск за
недействителност на пълномощното, а не този по чл. 40 ЗЗД, за уважаването на
който следва да е налице валидно учредена представителна власт. В случая двата
иска са предявени в условията на обективно евентуално съединяване, тъй като
поради естеството на двете претенции едновременното им уважаване е невъзможно.
Разглеждането, респ. уважаването на иска по чл. 40 ЗЗД ще зависи от
отхвърлянето на иска за недействителността на пълномощното, поради което
изложеното в обстоятелствената част на исковата молба за невалидност на упълномощителната сделка не се отразява на иска по чл. 40 ЗЗД. Неоснователно се иска от ищеца и да посочи трето лице, с което
пълномощникът е договарял, защото в случая се твърди, че последният е договарял
сам със себе си. Неправилно е върната и исковата молба, заради непосочване до
какъв обем от права се иска да бъде прогласена за недействителна сключената прехвърлителна сделка. От липсата на конкретизация в този
смисъл следва, че се иска да бъде прогласена за недействителна цялата сделка
спрямо ищеца, като вече въпрос по същество е дали ще се уважи така заявената
претенция. Въпрос по същество също така е и дали доказването на твърдените от
ищеца факти и обстоятелства, касателно намерението за
увреда у пълномощника и вредата за упълномощителя, ще са достатъчни за уважаването на иска.
Същите обаче са последователни – твърди се, че ответницата не се е грижела и не
е имала намерение да се грижи са своята баба, а единствено е целяла да получи
прехвърлените имот, без да предоставя насрещна престация,
и по този начин е навредила материално и морално интересите на упълномощителката, тъй като последната безвъзмездно се е
лишила от собствените си имоти, както и от възможността да ги завещае по равно
на внуците си. Следователно исковата молба, относно иска по чл. 40 ЗЗД, е
редовна и подлежи на разглеждане по същество.
Противното обаче се приема от настоящия съдебен
състав, относно втория иск – за недействителността на пълномощното. В случая
заявената с исковата молба искова претенция и неколкократно
уточнявана с допълнителни молби, а и с настоящата частна жалба, би могла да се
квалифицира с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД. Предвид въведените от ищеца
обстоятелства и заявен петитум обаче, искът може да
се квалифицира още и по чл. 26, ал. 2, пр. второ ЗЗД – нищожна сделка поради
липса на съгласие, или по чл. 31, ал. 1 ЗЗД – унищожаема
сделка, сключена от лице, което не е могло да разбира или да ръководи
действията си. В тази насока е и част от актуалната практика на ВКС – Решение №
143 от 16.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2729/2018 г., III г. о., ГК, където е
прието, че в приложното поле на основанието за нищожност по чл. 26, ал. 2, изр.
1, пр. 2 ЗЗД попадат всички останали случаи, в които лицето е дееспособно, но
поради душевна болест или старческо слабоумие е в трайна неспособност за
разбиране или ръководене на действията (б.м. каквито твърдения се съдържат в
обстоятелствената част на исковата молба – че наследодателката
не е знаела какво подписва). Цитираното решение е дало повод и за образуване на
Тълкувателно дело № 5/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Предвид изложеното, както и
районният съд е посочил, служебно задължение на съда е да даде правна
квалификация на предявения иск, като посочената от ищеца такава не обвързва
съда. Това задължение обаче е изпълнимо при ясно формулирано искане и липса на
противоречия в исковата молба. В случая от изложеното в обстоятелствената част
и предвид заявеното в петитума са изведими
няколко правни квалификации на самостоятелни и независими искове, като съдът на
основание чл. 6 ГПК е ограничен от диспозитивното
начало и не може да си „избере“ какъв иск да гледа. Следователно не може да се
направи и коректна преценка за допустимостта на иска и надлежната процесуална
легитимация на страните, с оглед разпоредбата на чл. 32 ЗЗД, че унищожение може
да иска само страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта,
както и на чл. 31, ал. 2 ЗЗД, че унищожаване на договор на посоченото основание
не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било
поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за
недееспособността произлиза от същия договор.
За отбелязване е, че горепосочените противоречия не
се изясняват и с изложеното в частната жалба по настоящото дело, тъй като в същата
се твърди, че е предявен иск за недействителност /нищожност/ на упълномощителната сделка, поради умишлено въвеждане в
заблуждение на упълномощителя, а правната
квалификация била чл. 26, ал. 2 вр. чл. 29, ал. 1 ЗЗД
(л. 6 от в.ч.гр.д.). Липсва в ЗЗД порок на сделка нищожност, поради въвеждане в
заблуждение. Последното предполага унищожаемост на
сделка, сключена поради измама. Цитираната правна квалификация пък е
недопустима, доколкото посочените разпоредби уреждат два независими и
самостоятелни иска, като първият е установителен, а
вторият – конститутивен. С частната жалба пък е
направен и опит за въвеждане в процеса на нов иск – този по чл. 42, ал. 2 ЗЗД.
Такъв иск не е предявен с исковата молба, като е недопустимо предявяването му
за пръв път с частна жалба против прекратително
определение на първостепенния съд.
По изложените съображение частната жалба ще се уважи
и делото ще се върне на Районен съд – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия досежно
иска по чл. 40 ЗЗД. Частната жалба няма да се уважи, относно иска за
недействителност на упълномощителната сделка, и
определението ще се потвърди в тази му част.
Относно искането за присъждане на разноски следва да
се посочи, че по настоящото частно производство няма произнасяне по същество,
поради което и разноски не се присъждат.
Въззивното
определение е окончателно и не подлежи на обжалване в частта, с която се отменя
атакуваното определение и делото се връща на районния съд. Определението на въззивния съд обаче подлежи на обжалване с частна жалба на
основание чл. 274, ал. 3, т. 1 вр. ал. 4 ГПК и чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като се касае за облигационен иск с интерес над 5 000
лв. Процесното пълномощно (л. 109) е за сключване на
разпоредителна сделка за три имота с удостоверен материален интерес на сделката
от 5 859,46 лв., съгласно приложения на л. 11 от гр. дело нотариален
акт.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 263113 от 11.11.2020
г., постановено по гр. дело № 2465/ 2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
IV гр. с-в, в ЧАСТТА, с която е върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК
искова молба вх. № 9903 от 11.02.2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
подадена от Н.П.Н. ЕГН **********, чрез адв. А.Д., срещу В.Т.Й., ЕГН
**********, и е ПРЕКРАТЕНО производството по гр. дело № 2465/ 2019 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, IV гр. с-в, ОТНОСНО
предявения от Н.П.Н., ЕГН **********, срещу В.Т.Й., ЕГН **********, иск за
недействителност (нищожност / унищонаемост) на
Пълномощно рег. № 1703/03.04.2015 г. и рег. № 1704/03.04.2015 г., том 1, акт №
73 на Нотариус Т. К., рег. № 227.
В потвърдителната
му част настоящото определение подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщението пред Върховен касационен съд при наличие на
предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ОТМЕНЯ Определение № 263113 от 11.11.2020 г.,
постановено по гр. дело № 2465/ 2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV
гр. с-в, в ЧАСТТА, с която е върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК
искова молба вх. № 9903 от 11.02.2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
подадена от Н.П.Н. ЕГН **********, чрез адв. А.Д., срещу В.Т.Й., ЕГН
**********, и е ПРЕКРАТЕНО производството по гр. дело № 2465/ 2019 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, IV гр. с-в, ОТНОСНО
предявения иск с правна квалификация чл. 40 ЗЗД за прогласяване за
недействителен по отношение на ищеца Договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължения за гледане и издръжка, обективиран в
Нотариален акт № …, том …, рег. № …, нот. дело №…. от
…. г. на Нотариус Т. К., рег. № 227, и
ВРЪЩА делото на Районен съд – Пловдив, IV гр. с-в, за продължаване на съдопроизводствените
действия относно иска на Н.П.Н., ЕГН **********, срещу В.Т.Й., ЕГН **********,
с правна квалификация чл. 40 ЗЗД за прогласяване за недействителен по отношение
на ищеца Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължения за гледане и
издръжка, обективиран в Нотариален акт №…, том …,
рег. № …., нот. дело №….. от….. г. на Н.Т. К., рег. №
227.
В отменителната
му част настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1./
2./